№ 7057
гр. *, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110101732 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от ТС, срещу А. М. А., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответника не е
изпълнили задължението си да заплати суми за процесния имот с абонатен №
200364, както следва: 6457,07 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за
периода м.05,2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, 1382,37 лева - мораторна лихва за
забава от 15.08.2022г. до 11.10.2024г., както и суми за дялово разпределение:
21,80 лева - главница за периода от м.09.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 22.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и
5,86 лева - лихва за периода от 15.11.2021г. до 11.10.2024г.,. Претендира и
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника - А. М. А., в указания законоустановен срок за отговор е
депозирал заявление с вх. № 63968/24.02.2025 г., с което оспорва предявените
1
искове, като неоснователни. Прави искане да бъде установено къде е
монтирана абонатната станция за имота и на какво основание.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 62473/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 66 състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при
подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника в заповедното
производство.
По основателността на предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на обсъжданите искови претенции в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответниците за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална
доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, включително и извършване на услуга „дялово
разпределение” за имота 3) изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена и услугата „дялово разпределение”. По аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при
условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките
води до неоснователност на претенцията.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за
2
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
По делото не се установява, при условията на пълно и главно доказване,
съобразно изискването на чл. 154 ГПК, ответникът да има качеството
„клиент“ на топлинна енергия за процесния период по повод недвижимия
имот, за който е начислена топлинната енергия, предмет на установителната
искова претенция. От представените по делото доказателства в тази насока не
се установява нито да е собственик, нито да е титуляр на ограниченото вещно
право на ползване за същия. Не се установява да е страна и по облигационно
правоотношение по повод неговото ползване.
За установяване на качеството „клиент” на топлинна енергия на
ответника, по искане на ищеца, към доказателствената съвкупност по делото
са приобщени следните писмени доказателства - писмо от Столична Община
Дирекция „Общински приходи” с изх. № СОА23-ДИ11-4080/1/23.08.2023 г. /л.
14 от делото/ и окончателен разпределителен протокол от 16.12.1990 г. от
Общо събрание на ЖСК „Елмона” /л. 15 и л. 16 от делото/. Настоящият
съдебен състав намира, че нито един от двата документа не установява
качеството на ответника на „клиент” на топлинна енергия на процесния имот
за процесния период.
На първо място, в обсъжданото писмо от Столична Община - Дирекция
„Общински приходи” от 23.08.2023 г. е посочено, че към 23.08.2023 г.
ответникът не е подал данъчна декларация за процесния имот, т.е. не се
3
установява да има връзка със същия. Дори да беше подал такава, същата не би
била годна да удостовери, при условията на пълно и главно доказване,
качеството му на собственик или ползвател на имота.
На следващо място, качеството „клиент на топлинна енергия” на
ответника за процесните имот и период не се установява и от представения по
делото окончателен разпределителен протокол на ЖСК „Елмона”. За да
достигне до този извод, съдът съобрази разпоредбите на чл. 28 и следващите
от Закона за жилищностроителните кооперации, в които е предвиден реда за
придобиване на собственост върху имотите в сградата на
жилищностроителната кооперация, като от представените доказателства по
делото не се установява завършен ли е предвидения в посочения нормативен
акт фактически състав за придобиване на същите от член-кооператорите. В
тази връзка съдът съобрази и че съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, правото на
собственост върху апартамента се придобива в полза на член кооператора на
ЖСК с издаването на нотариалния акт и следователно актът е конститутивен,
а не констативен, макар че се издава от нотариуса въз основа на представени
документи /в този смисъл: решение № 13 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
853/2018 г., II г. о., ГК, решение № 424 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
100/2012 г., I г. о., ГК и др./ Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че обсъждания разпределителен протокол на Общото събрание на
ЖСК като орган на кооперацията - чл. 25 ЗЖСК, не представлява
административен акт и не е годен да удостовери право на собственост или
ползване на ответника към процесния период. Извод в тази насока не следва и
от представеното от ищеца, копие на искова молба на ответника. Предвид
изложеното, ангажираните писмени доказателства от ищеца не са годни да
удостоверят безспорно качеството на собственик на ответника на процесния
недвижим имот.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че ищецът не
е доказал при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването
на чл. 154, ал. 1 ГПК, твърдените от него факти досежно наличието на
облигационно отношение между него и ответника по повод
топлоснабдяването в процесното жилище. От събраните доказателства не се
установява ответникът да е ползвал топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право, нито да е негов собственик.
Доколкото представените от ищеца доказателства не установяват, че
през процесния период ответникът е бил собственик/ползвател, респ.
потребител на топлинна енергия в имота, и предвид и изричното оспорване от
него на този факт, съдът намира, че предявените положителни установителни
искове за главници на неплатена доставена в имота топлинна енергия и
извършена във връзка с него услуга „дялово разпределение” са
неоснователни.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и
предявените искови претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
начислена мораторна лихва върху претендираните главници за посочените в
исковата молба периоди.
4
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответника, от който не се претендират такива. С оглед изхода на
спора, искането на ищеца за присъждане в негова полза на разноски и
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ТС, ЕИК: *****, със
седалище в град * и адрес на управление: *******, срещу А. М. А., ЕГН
**********, с адрес: град *, бул. **********, по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че А. М. А.
дължи на ТС следните суми:
6457,07 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.05,2021г. - м.04.2023г., в топлоснабден имот - апартамент **,
находящ се на адрес: град *, ул. ****, с абонатен № ****, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
22.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането;
1382,37 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. - 11.10.2024 г.,
начислена върху претендирата главница за топлинна енергия,
21,80 лв. - главница за предоставяне на услугата „дялово разпределение“
за периода 09.2021 г. - 04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.10.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането;
5,86 лв. - лихва за забава за периода 15.11.2021г. до 11.10.2024г.,
начислена върху претендираната главница за предоставяне на услугата
„дялово разпределение”, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2024 г. по ч. гр. д. №
62473/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
66 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5