РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 86 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 17 от 04.02.2020 г., постановено по АНД № 384/2019 г., Троянският районен съд, пети състав, е отменил наказателно постановление № 11-0001231/04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „****№ 5, ет. 1, представлявано от Д. Г.П. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, която чрез директора в законния срок, е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на наказаното дружество, без да направи задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че административното нарушение е доказано, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, поради което наказателното постановление е законосъобразно. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, който поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – „****“ ООД, ЕИК: **** - в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. А.П. от ВТАК излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на РС.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Прокурорът споделя мотивите на РС, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин, като не е доказано, че именно наказаното дружество „****“ ООД е възложило работа на лицето Х.Г.М..
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001231/04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, на „****“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „****№ 5, ет. 1, представлявано от Д. Г.П. – управител, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
За да отмени обжалваното наказателно постановление, РС е приел, че не е съставомерно нарушението, което е вменено на дружеството с обжалваното НП, т.к. фактическата обстановка не е изяснена и не е доказано по безспорен начин, че именно „****“ ООД, ЕИК: **** има качеството на работодател.
Районният съд е обсъдил показанията на всички свидетели, като е кредитирал показанията на св.Х.Г.М., който е заявил в съдебно заседание, че не е знаел името на фирмата, за която работи, като е бил извикан на работа от свидетеля И.Н.К., който го е ангажирал за работата, като не познава управителя на „****“ ООД. Районният съд е кредитирал и показанията на св. И.Н.К., който е признал, че именно той е наел по своя инициатива заварените на място при проверката пет лица, между които и св.Х.Г.М.. Свидетелят И.К.изрично сочи пред РС, че не е работник на „****“ ООД, както и че не е получавал инвентар за работата, а е извършвал дейност за своя сметка.
По тези съображения РС е приел, че „****“ ООД, ЕИК: **** не е възлагал работа на св.Х.Г.М., поради което няма качеството на работодател и административното нарушение не е съставомерно.
Отделно РС е изложил мотиви, че преди да издаде наказателното постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед на това РС е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за недоказаност на конкретното административно нарушение. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
За да е съставомерно вмененото на дружеството нарушение следва от обективна страна да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин, че св. Х.Г.М. е престирал работна сила в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор между страните. Видно от разпита на същия свидетел Х.Г.М. пред РС в с.з. на 07.01.2020 г., същият сочи, че е нает от свидетеля И.К., като е заявил на проверяващите, че е на 71 години, че не знае името на фирмата, за която работи, като тракторът, който е управлявал, той самият го взел от председателя на кооперацията в с. *****.
Според касационната инстанция правилен е изводът на РС, че св. Х.Г.М., за който в АУАН и обжалваното наказателно постановление, е посочено, че е заварен при проверката на 21.05.2020 г. да извършва „управление на трактор с ремарке“, не е доказано по категоричен начин да е бил нает именно от наказаното дружество.
Пред касационната инстанция ответникът по касация представи влязло в сила решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС. Същото се отнася за същата проверка на 21.05.2019 г., в същия обект „Овощна градина с насаждения от сливи“ в землището на с. Врабево, експлоатиран от „****“ ООД, ЕИК: ****. В решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС е прието следното:
„Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е
обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в
нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно
който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя
характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне
между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ:
място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на
работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
В хода на проведеното административно
производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно
правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в
почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е
изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за
какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време,
при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези
възнаграждения.
От доказателствата по делото е
установено, че възложителят на работата И. К. не е действал като пълномощник
или представител на "****" ООД, а е организирал работата на свой риск
и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта
им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е
гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването
на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а
от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина
от сливовата градина. Не се твърди и установява "****" ООД да е
предоставила на М. Д. инструменти за извършване на работата му, нито да му е
определила работно време и заплата.“
Ето защо според касационната инстанция доколкото от
обективна страна не е безспорно установено от доказателствата по делото, че
работникът - Х.Г.М. на
След като наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено административно наказание, процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено от РС.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация - „****“ ООД, ЕИК: **** - в писмен отговор по касационната жалба се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, но липсват доказателства за направени такива разноски, като към отговора на касационната жалба е представено единствено пълномощно на л. 10 от делото, но не е представен договор за правна защита и съдействие. Ето защо поради липса на доказателства за направени разноски от ответника по касация, както и липса на списък на разноските на ответника по касация касационната инстанция не следва да се произнася „плюс петитум“.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал.2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 04.02.2020 г., постановено по АНД № 384/2019 г. на Троянския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: