ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260000 /04.01.2022 г., гр. Пещера
Пещерският
районен съд, четвърти граждански състав,
на
четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година,
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов частно гражданско дело № 1230 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пещера, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Депозирана е съдържаща се във
въззивна жалба с вх. №262780/20.07.2021г. молба от „Профи Кредит България“
ЕООД, с която се иска съдът: да допълни постановеното по делото Решение №
260324/01.05.2021г. в частта за разноските - като присъди разноски на ищеца; и
да измени решението в частта относно присъдените за процесуалния представител
на ответника адвокатски възнаграждения – като за заповедното производство ги
намали от 432,24лв. - на 50 лв. (по аналогия от разпоредбата на чл. 6, т.5 от
НМРАВ), а за исковото, с оглед прекомерност - да ги намали от 432,24 лв. - до
минималните предвидени в НМРАВ размери.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК
е подаден отговор от процесуалният представител на ищцовата страна, в който
молбата се оспорва при съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 6,
т.5 от НМРАВ – доколкото тя систематически се намира в раздел от Наредбата,
неотносим за представителство по дела, а за извънпроцесуална правна помощ.
Поддържа се, че по отношение определяне на адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да се прилага разпоредбата на чл. 7, ал.7 от
НМРАВ. Сочи се, че в контекста на разпоредбата на чл. 2, ал.5 от НМРАВ следва да се определят няколко отделни
адвокатски възнаграждения за всеки по предявените искове, а не едно –
съобразено със сбора от цените на тези искове. Твърди се фактическа и правна
сложност на делото, обосноваваща определяне на възнагражденията над минималните
размери.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Срокът е преклузивен и с
неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или
допълване на решението в частта за разноските. Решението по делото е връчено на
ищеца на 07.07.2021 г., а инкорпорираната във въззивната жалба молба е подадена
на 19.07.2021 г., поради което се явява подадена в срок.
Относно искането за допълване на
решението в частта за разноските:
Разноските на ищеца в заповедното
производство са 207,78 лв. (57,78 лв. –
за държавна такса и 150 лв. – за определено юрисконсултско възнаграждение),
а в исковото производство са 866,57 лв. (166,57лв.
– за държавна такса, 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, и 400 лв. –
депозит за вещо лице), или общо в двете производства – 1074,35 лв.
Общият интерес по предявените и в двете производства претенции е 2889,15 лв.
Уважената с решението част е 168,60 лв. Следователно, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК (и т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 Г., ОСГТК на ВКС) – ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца като разноски за двете (исково и
заповедно) производства сумата от общо 62,69 лв. [(1074,35 х
168,60)/2889,15] – съразмерна на уважената част от претенциите му. Такъв
диспозитив липсва в постановеното решение, поради което то подлежи на допълване
в изложения смисъл.
Относно искането
за изменение на решението в частта за разноските:
На първо място следва да се
посочи, че доколкото адв. Ф. още с отговора на исковата молба (л.50), а и с
допълнителна молба (л.70), е заявила електронно получаване на книжа по делото
(чрез ЕПЕП), и от съответната система се установява решението да й е връчено на
01.07.2021г. – то за страната срокът по чл. 248, ал.1 ГПК е изтекъл на
16.07.2021г. и претенции, предполагащи увеличение на присъдените й размери за
адвокатски възнаграждения се явяват просрочени.
С постановеното
решение адвокатските възнаграждения за процесуалния представител на ответника,
и за заповедното и за исковото производство, са определяни на база общия интерес по
претенциите (2889,15лв.), като съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ са изчислени
в размери от по 432,24лв. - всяко.
С оглед приложения начин на
определяне на адвокатското възнаграждение (по
чл.38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал.1 от ЗАдв.) - при съобразяване
посочената разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ – определеното за исковото
производство адвокатско възнаграждение за адв. Ф. не се явява прекомерно а
минимално.
Доколкото производството по
делото е било прекратено за сумата от 426 лв. – на основание чл. 78, ал.4 ГПК
ответникът има право на съответните на тази част разноски (адвокатско
възнаграждение). Същевременно искът е бил уважен само за сумата от 168,60 лв., поради
което, на основание чл. 78, ал.3 ГПК на адвоката на ответника следва да се
присъди такава част от определеното му възнаграждение, която е съответна на
отхвърлената част от иска (2889,15лв. – 168,60лв.= 2720,55 лв). Тази част е
равна на 407лв. [(432,24лв. х 2720,55лв.)/2889,15лв.]
За заповедното производство,
където защитата на длъжника се е изразила в подаването
на възражение по чл. 414 от ГПК. За такова възражение е налице утвърден с
Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според
утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването. Така длъжникът, чрез процесуален представител, е подал почти бланкетно
възражение в утвърдения образец срещу цялата претенция, което не съдържа каквито
и да било обосновани оспорвания на вземането на кредитора. Предвид обстоятелствата, за
настоящата инстанция обуславянето на размера на адвокатското възнаграждение от
материалния интерес, по смисъла на чл. 7, ал.7 НМРАВ (1200лв.), би било явно
несъразмерно на вида и обема оказана защита и в този смисъл – несправедливо. Тъй
като подаването на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в НМРАВ случаи, то на
основание § 1 от ДР на наредбата възнаграждението следва да се
определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. Ето
защо, и с оглед извършените
от адв. Ф. действия по
изготвяне на възражението,
съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение конкретен случай,
предвидени в чл. 6 от НМРАВ – възнаграждения за изготвяне на книжа, а именно т.5 - за изготвяне на „други молби“. Тези действия на адвоката са
най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, поради което полагащото му се за заповедното производство адвокатско възнаграждение следва да е 50 лв. В този смисъл е практиката на
въззивната инстанция (например Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на ОС -
Пазарджик).
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК и по
аргумент от разрешението дадено в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 Г., ОСГТК на ВКС – и за заповедното производство на адв. Ф. следва да
бъде присъдена такава част от определеното й възнагражение от 50 лв. –
съразмерна на отхвърлената част от претенциите или – 47,10лв. [(50лв. х 2720,55лв)/2889,15
лв.]
Предвид изложеното решението следва да бъде изменено в частта за
разноските, касаещи определеното адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ответника за исковото и заповедното производства.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК,
Пещерският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 260324/01.07.2021г.по гр.д. №1230/2020 г. на
РС-Пещера в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от общо 62,69 лв., деловодни
разноски за исковото производство по гр.д. №1230/2020 г. на РС-Пещера и
заповедното производство по ч. гр. д. №988/2020г. на РС-Пещера.
ИМЕНЯ Решение № 260324/01.07.2021г.по гр.д. №1230/2020 г. на
РС-Пещера в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати
на адв. Д.Л.Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен №**********,
адрес на кантората – гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет. 5, ап.14, сумата
от общо 454,10 лв., от които: 407 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство по гр.д. №1230/2020 г. на РС-Пещера и 47,10 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство по ч. гр. д. №988/2020г. на РС-Пещера.
Препис от
определението да се връчи на
страните.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Милуш
Цветанов/