Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2026 Година 22.12.2021 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 1869 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Айтос, ул.“Караманлиев“, Промишлена зона, представяно от
управителя Тодор Н. Тодоров срещу ревизионен акт № Р-02000217003163-091-001/05.04.2018г. издаден от началник сектор – възложил ревизията и
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
141/21.06.2018г. на
началник отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ Бургас, при ЦУ на
НАП. Счита, че ревизионния акт е неправилен и необоснован, като се оспорват
фактическите констатации и правни изводи в него и в ревизионния доклад. Твърди,
че в ревизионния акт са допуснати съществени нарушения и неправилно са
определени и начислени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за ревизирания период,
ведно с посочените лихви. Прави искане да се отмени ревизионния акт изцяло,
респективно в частта в която не са констатирани изрични разминавания с
наличното водено счетоводство. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави искане да се
постанови решение с което да се отмени обжалвания ревизионен акт и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът –
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при
Централно управление на Националната агенция по приходите, редовно уведомен, в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, ангажира
доказателства и прави искане да постанови решение с което да се отхвърли
жалбата и да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217003163-020-001/25.05.2017г. (л.445 от
делото), издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД
на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на „Хляб и сладкарски
изделия” EООД, относно задължения за корпоративен данък
за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г. и задължения за данък върху добавената стройност за
периода 01.12.2011г.-30.11.2015г., определени са лицата които да извършат ревизията и
срока за нейното завършване – 2 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните
му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП
гр.Бургас (л.40 от делото), в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Със заповеди за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000217003163-020-002/10.07.2017г.
и № Р-02000217003163-020-003/29.08.2017г.
(л.440-445 от делото) издадени от началник на
сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока на ревизията
до 31.08.2017г., съответно до 31.10.2017г. Заповедите са издадени от
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-5/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.114, ал.2
от ДОПК.
Със заповед № Р-02000217003163-023-001/31.10.2017г. (л.436 от делото) на началник на сектор Дирекция “Контрол” при ТД на
НАП гр.Бургас е спряно производството по извършване на ревизия на „Хляб и
сладкарски изделия” EООД до 31.12.2017г., по
подадена от дружеството молба.
Със заповед № Р-02000217003163-143-001/03.01.2018г. (л.434 от делото) издадени от началник на сектор Дирекция “Контрол” при
ТД на НАП гр.Бургас е възобновено спряно производството, като е определен срок
на ревизията до 03.01.2018г.
С уведомление № Р-02000217003163-113-001/03.01.2018г. (л.279 от делото), на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК, дружеството е уведомено, че при извършване на ревизията са
установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК – данни за укрити приходи
или доходи, тъй като воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за облагане с данъци, установена е разлика между
отчетените приходи в дневниците за продажби, приходите по ЕКАФП, приходите от
оборотни ведомости и ОПР и тези в ПП „Микроинвест“ в търговските обекти на
дружеството. Ето защо, основата за облагане с ДДС за периода
01.12.2011г.-30.11.2015г. и корпоративен данък за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г., ще
бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. На дружеството е определен
14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението е връчено по електронен път на 03.01.2018г.
С ревизионен доклад № Р-02000217003163-092-001/12.02.2018г. (л.181-203 от делото), съставен на
основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите е направено
предложение да бъдат установени размера на задължения по видове и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 12.02.2018г., на „Хляб и сладкарски
изделия” EООД. Срещу ревизионния доклад са постъпили
писмени възражения с вх.№ ИТ-00-3082/26.03.2018г. (л.169-171 от делото), както
и допълнение към тях с вх.№ ИТ-00-3082#1/27.03.2018г.
(л.172 от делото), с приложени писмени доказателства.
С ревизионен акт № № -02000217003163-091-001/05.04.2018г. (л.163-167 от делото), издаден от началник сектор –
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в
съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на
задълженията на дружеството, по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 05.04.2018г.
Ревизионният акт е обжалван по административен
ред с жалба вх.№ ИТ-00-3880/19.04.2018г. (л.151-158 от делото) и е потвърден с
решение № 141/21.06.2018г. (л.31-37
от делото) на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ Бургас, изпълняващ
правомощията на директор на дирекция
„ОДОП“ Бургас, при ЦУ на НАП, съгласно заповед ЗЦУ-ОПР-25/16.06.2017г. (л.39 от
делото) на изпълнителния директор на НАП, във връзка с разрешен отпуск със
заповед № 4484/12.06.2018г. (л.38 от делото).
Решението е връчено на 26.06.2018г. по
електронен път и с жалба вх.№ 04-Х-Ж-93#4/09.07.2018г.,
подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по
съдебен ред.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма и процесуалните изисквания, но в частично несъответствие с
материалноправните норми на закона.
С ревизионния
акт са установени задължения на дружеството по ЗКПО, както следва: за данъчен период
01.01.2012г.-31.12.2012г. в размер на главницата 65 525,26 лева и лихви
33 369,08 лева; за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. в размер на
главницата 72 236,92 лева и лихви 29 447,27 лева; за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г.
в размер на главницата 98 615,70 лева и лихви 30 179,53 лева и за
данъчен период 01.01.2015г.-31.12.2015г. в размер на главницата 34 854,34
лева и лихви 7 117,61 лева.
Ревизията по
ЗКПО за всички данъчни периоди е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради
наличие на обстоятелствата визирани
в чл. 122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.8 от ДОПК. Прието е, че има несъответствие между
получени и декларираните от дружеството приходи и разходи, които не са
намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, нито в подадените
годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и справки декларации по ЗДДС.
Установено е, че за 2014 г. няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, което се явява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и
т.8 от ДОПК.
За определяне
основата за облагане ревизиращия екип е приел, че дейността на дружеството се
извършва от обекти за производство на хляб и тестени закуски. Дружеството е регистрирано по ДОПК и
за ревизирания период е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО с деклариран данък за
ефективно внасяне както следва: за 2012г. – 3 080,49 лева, за 2013г. –
0,00 лева (данъчна загуба в размер на 93 710,07 лева), за 2014г. – няма
подадена коректна данъчна декларация и за 2015г. – 0,00 лева (приспадане на
данъчна загуба). По банковите му сметки има
движения и остатъци за ревизирания период. В хода на ревизията са взети предвид
подадените ГДД за съответните данъчни периоди, първични и вторични счетоводни
документи, извлечения от счетоводни регистри – представени от ревизираното
лице, в резултат на връчени искания за представяне на документи. Прието е, че
дружеството не е осчетоводило извършени продажби съгласно данни от складова
програма за регистриране на материалните запаси и отчитане на продажбите. При извършена
съпоставка между дневниците за продажби и реално извършените продажби
установени при анализа на използвания програмен продукт „Microinvest Warehouse Pro” са установени разлики
/приходи/, които не са декларирани. Те не са намерили отражение в счетоводство
на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД и не са включени в дневниците за продажби
към СД и декларираните приходи по ГДД за ревизирания период. В счетоводството
на дружеството са налице данни за отчетени приходи от продажби, като за
получаване на общата сума на данъчната основан за начисляване на корпоративен
данък при ревизията са взети под внимание декларираните приходи и установените
размери на неотчетените продажби на стоки. Дружеството е имало наети лица по
трудови правоотношения, с длъжности отговарящи на дейността на фирмата. Налице
са сключени договори за изработка на хляб и тестени закуски на ишлеме, като
количествата произведена продукция присъстват в складовата програма
„Microinvest Warehouse Pro”,
таблица Operations, но са с нулева продажна цена. За ревизирания период
дружеството е получавало доставки на стоки и материали и е ползвало данъчен
кредит, съответно е начислявало ДДС при извършване на доставки на стоки. При
ревизията са установени недекларирани реализирани приходи от продажби на стоки,
данъчната основа, на които е взета под внимание при определяне резултата по
ЗКПО. Съответно средната надценка, с която са продавани стоките от търговските
обекти, за всяка финансова година е взета под внимание при определяне отчетната
стойност на продадените стоки.
След преглед
на събраните документи и след направен анализ
на всички събрани в хода на ревизията доказателства е констатира следното:
За 2012 година:
Подадена е
ГДД със счетоводен финансов резултат печалба в размер на 30 804,91 лева и
формиран данъчен финансов резултат печалба 30 804,91 лева. Деклариран е
като дължим корпоративен данък в размер на 3 080,49 лева, който е внесен. Прието
е, че дружеството не е осчетоводило извършени продажби съгласно данни от
складова програма за регистриране на материалните запаси и отчитане на
продажбите.
Средната
надценка, с която „Хляб и сладкарски
изделия“ ЕООД е продавало произведената
продукция за 2012г. е определена на база данните за себестойността на
продадената продукция умножена по нейното количество за годината от ПП
„Microinvest Warehouse
Pro” /таблица Operations, поле PriceIn *
поле Qtty) и сумата на продадената продукция, умножена по нейното количество
/таблица Operations, поле PriceOut * поле Qtty/. При нейното изчисляване е
изключена себестойността на произведената продукция на ишлеме, а от сумата на
продадената продукция е определена данъчната основа без ДДС. Установената
средна надценка за годината е в размер на 65.10% ((2 549 432,66 –
1 569 378,29) / 1 569 378.29) * 100 = 62,45%, където: 2 549
432.66 лева е сумата на произведената продадена продукция за годината без ДДС,
1 569 378,29 лева е себестойността на произведената продукция през
годината без ДДС.
Съгласно
установените данни, сумата на недекларираните продажби за 2012г. е в размер на 1 704 496,03
лева и на база изчислената средна надценка на дружеството са признати разходи в
размер на 1 049 243,47 лева.
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.4 от
ЗС, приходите на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД за 2012г. са увеличени със
сумата на неотчетените продадени стоки в размер на 1 704 496,03 лева, а разходите са увеличени със сумата на неотчетените закупени стоки в
размер на 1 049 243,47 лева.
На основание чл.122. ал.2
от ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане по ЗКПО, както следва:
Обща сума на приходите
определен по реда на чл. 122 от ДОПК – 2 718 328,54 лева.
/в т.ч. общо
приходи по ОПР – 992 764,88 лева
разходи
непризнати за данъчни цели – 21 067,63 лева, от които:
годишни
счетоводни амортизации – 21 067,63 лева
установени
неотчетени приходи – 1 704 496,03 лева /
Обща сума на разходите
определен по реда на чл.122 от ДОПК – 2 032 271,07 лева
/в т.ч. общо
разходи по ОПР – 961 959,97 лева
Разходи
признати за данъчни цели – 21 067,63 лева, от които:
годишни данъчни
амортизации – 21 067,63 лева
Отчетна
себестойност на продадените стоки – 1 049 243,47 лева/
Данъчна
основа за облагане - 686 057,47
лева
Данъчна
ставка (чл.20 от ЗКПО) - 10%
Дължим
корпоративен данък - 68 605,75
лева
Внесен
корпоративен данък - 3 080,49
лв.
Данък за
внасяне - 65 525,26
лева
Върху
установения невнесен данък в размер на 65 525,26 лева, на основание чл.175
от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва за забава.
За 2013 година
Подадена е ГДД
със счетоводен финансов резултат загуба в размер на 93 710,07 лева,
формиран данъчен финансов резултат загуба 93 710,07 лева. Като причина за
загубата дружеството е посочило, че през годината основната продукция е
изработването на хляб на ишлеме, което е довело до по-ниски приходи. Прието е,
че дружеството не е осчетоводило извършени продажби съгласно данни от складова
програма за регистриране на материалните запаси и отчитане на продажбите.
Средната
надценка, с която „Хляб и сладкарски
изделия“ ЕООД е продавало произведената
продукция за 2013г. е определена на база данните за себестойността на
продадената продукция умножена по нейното количество за годината от ПП
„Microinvest Warehouse
Pro” /таблица Operations, поле PriceIn *
поле Qtty) и сумата на продадената продукция, умножена по нейното количество
/таблица Operations, поле PriceOut * поле Qtty/. При изчисляване на средната
надценка за годината е изключена себестойността на произведената продукция на
ишлеме, а от сумата на продадената продукция е определена данъчната основа без
ДДС. Установена е средна надценка за годината в размер на 53,32%
((2 525 989,24 – 1 647 541,63) / 1 647 541,63) *
100 = 53,32%, където 2 525 989,24 лева е сумата на произведената
продадена продукция без ДДС, а 1 647 541,63 лева е себестойността на
произведената продукция през годината без ДДС.
Съгласно
установените данни, сумата на недекларираните продажби за 2013г. е определена в
размер на 2 346 610,61 лева и на база изчислената средна надценка за
годината на дружеството са признати разходи в размер на 1 530 531,31
лева.
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.4 от
ЗС, приходите на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД за 2013г. са увеличени със
сумата на неотчетените продадени стоки в размер на 2 346 610,61 лева, а разходите са увеличени със сумата на неотчетените закупени стоки в
размер на 1 530 531,31 лева.
На основание чл.122. ал.2
от ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане по ЗКПО за 2013г., както следва:
Обща сума на приходите
определен по реда на чл. 122 от ДОПК – 2 718 328,54 лева.
/в т.ч. общо
приходи по ОПР – 469,451,68 лева
разходи
непризнати за данъчни цели – 21 610,58 лева, от които:
годишни
счетоводни амортизации – 21 610,58 лева
установени
неотчетени приходи – 2 346,610,61 лева /
Обща сума на разходите
определен по реда на чл.122 от ДОПК – 2 115 303,64 лева
/в т.ч. общо
разходи по ОПР – 563 161,75 лева
Разходи
признати за данъчни цели – 21 610,58 лева, от които:
годишни данъчни
амортизации – 21 610,58 лева
Отчетна
себестойност на продадените стоки – 1 530 531,31 лева/
Данъчна
основа за облагане - 722 369,23
лева
Данъчна
ставка (чл.20 от ЗКПО) - 10%
Дължим
корпоративен данък - 72 236,92
лева
Данък за
внасяне - 72 236,92 лева
Върху
установения данък за внасяне в размер на 72 236,92 лева, на основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва за забава.
За 2014 година
Подадена е некоректна
ГДД с Вх. № 0200И0167549/27.03.2015г., като дружеството не е подало коректна
декларация в последствие и на основание
чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК данъчната основа за облагане по ЗКПО е
определена от органа по приходите. Прието е, че дружеството не е осчетоводило
извършени продажби съгласно данни от складова програма за регистриране на
материалните запаси и отчитане на продажбите.
За годината
дружеството не е подало коректна декларация по чл.92 от ЗКПО и поради това на
основание чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.4 от ЗС, ревизиращия екип е взел като
база за изчисляване на приходите произведената продадена продукция без ДДС и
себестойността на произведената продукция през годината без ДДС установени в ПП
„Microinvest Warehouse Pro”
плюс приходите и разходите от представената оборотна ведомост различни от
посочените.
Съгласно
данните от табл.3, колона 5 сумата на приходите за 2014г. установени при
анализа на ПП „Microinvest Warehouse
Pro” е в размер на 2 825 245,96 лева с ДДС или 2 354 371,63
лева без ДДС. Себестойността на произведената продукция през годината без ДДС е
в размер на 1 424 046,18 лева.
На основание чл.122. ал.2
от ДОПК е определена Годишната данъчна основа за облагане по ЗКПО за 2014г., както следва:
Обща сума на приходите
определен по реда на чл.122 от ДОПК – 2 655 663,80 лева.
/в т.ч. общо
приходи по ПП „Microinvest Warehouse
Pro” – 2 354 371,63 лева
Приходи от
продажба на стоки – 500,00 лева
Приходи от
продажба на услуги – 144 791,90 лева
Други приходи
от дейност – 156 000,00 лева
Обща сума на разходите
определен по реда на чл.122 от ДОПК – 1 669 506,79 лева
/в т.ч. отчетна
себестойност на продадените стоки – 1 424 046,18 лева
Разходи за
спомагателна дейност -
21 000,00 лева
Административни
разходи -
166 236,61 лева
Разходи за
продажба -
56 780,10 лева
Други
финансови разходи -
1 443,90 лева
Данъчна
основа за облагане - 986 157,01
лева
Данъчна
ставка (чл.20 от ЗКПО) - 10%
Дължим
корпоративен данък - 98 615,70
лева
Данък за
внасяне - 98 615,70
лева
Върху
установения данък за внасяне в размер на 98 615,70 лева, на основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва за забава.
За 2015
година
Подадена е
ГДД със счетоводен финансов резултат печалба в размер на 31 684,31 лева и
формиран данъчен финансов резултат 0,00 лева (приспадната е данъчна загуба от
2013г.) Като причина за загубата дружеството е посочило, че през годината
основната продукция е изработването на хляб на ишлеме, което е довело до
по-ниски приходи. Прието е, че дружеството не е осчетоводило извършени продажби
съгласно данни от складова програма за регистриране на материалните запаси и
отчитане на продажбите.
Средната
надценка, с която „Хляб и сладкарски
изделия“ ЕООД е продавало произведената
продукция за 2015г. е определена на база данните за себестойността на
продадената продукция умножена по нейното количество за годината от ПП
„Microinvest Warehouse
Pro” /таблица Operations, поле PriceIn *
поле Qtty) и сумата на продадената продукция, умножена по нейното количество
/таблица Operations, поле PriceOut * поле Qtty/. При изчисляване на средната
надценка е изключена себестойността на произведената продукция на ишлеме, а от
сумата на продадената продукция е определена данъчната основа без ДДС.
Установената средна надценка за годината е в размер на 57,32%
((2 011 441,43 – 1 278 529,01) / 1 278 529,01) *
100 = 57,32%, където: 2 011 441,43 лева е сумата на произведената
продадена продукция без ДДС, а 1 278 529,01 лева е себестойността на
произведената продукция през годината без ДДС).
Съгласно
установените данни, сумата на недекларираните продажби за 2015г. е определена в
размер на 869 629,73 лева и на база
изчислената средна надценка на дружеството са признати разходи в размер на
552 770,60 лева.
На основание чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.4 от
ЗС, приходите на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД за 2015г. са увеличени със
сумата на неотчетените продадени стоки в размер на 869 629,73 лева, а разходите са увеличени със сумата на неотчетените закупени стоки в
размер на 552 770,60 лева.
На основание чл.122. ал.2
от ДОПК е определена годишна данъчна основа за облагане по ЗКПО за 2015г., както следва:
Обща сума на приходите
определен по реда на чл. 122 от ДОПК – 2 182 884,33 лева.
/в т.ч. общо
приходи по ОПР – 1 252 241,94 лева
разходи
непризнати за данъчни цели – 61 012,66 лева, от които:
годишни
счетоводни амортизации – 61 012,66 лева
установени
неотчетени приходи – 869 629,73 лева /
Обща сума на разходите
определен по реда на чл.122 от ДОПК – 1 834,340,89 лева
/в т.ч. общо
разходи по ОПР – 1 220 557,63 лева
Разходи
признати за данъчни цели – 61 012,66 лева, от които:
годишни
данъчни амортизации – 61 012,66 лева
Отчетна
себестойност на продадените стоки – 552 770,60 лева/
Данъчна
основа за облагане - 348 543,44
лева
Данъчна
ставка (чл.20 от ЗКПО) - 10%
Дължим
корпоративен данък - 34 854,34
лева
Данък за
внасяне - 34 854,34
лева
Върху
установения данък за внасяне в размер на 34 854,34 лева, на основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена лихва за забава.
Съгласно
изложените вече констатации за неотчетени продажби на дружеството са установени
и задължения по ЗДДС, както следва:
-
за данъчен период 01.12.2011г.-31.12.2011г. в размер на
главницата 17 680,60 лева и лихви 11 203,51 лева;
-
за данъчен период 01.01.2012г.-31.01.2012г. в размер на
главницата 18 393,83 лева и лихви 11 493,86 лева;
-
за данъчен период 01.02.2012г.-29.02.2012г. в размер на
главницата 15 768,89 лева и лихви 9 724,47 лева;
-
за данъчен период 01.03.2012г.-31.03.2012г. в размер на
главницата 17 044,19 лева и лихви 10 361,98 лева;
-
за данъчен период 01.04.2012г.-30.04.2012г. в размер на
главницата 20 011,16 лева и лихви 11 996,57 лева;
-
за данъчен период 01.05.2012г.-31.05.2012г. в размер на
главницата 25 938,06 лева и лихви 15 323,20 лева;
-
за данъчен период 01.06.2012г.-30.06.2012г. в размер на
главницата 24 085,05 лева и лихви 14 024,80 лева;
-
за данъчен период 01.07.2012г.-31.07.2012г. в размер на
главницата 23 315,28 лева и лихви 13 372,59 лева;
-
за данъчен период 01.08.2012г.-31.08.2012г. в размер на
главницата 29 953,01 лева и лихви 16 917,66 лева;
-
за данъчен период 01.09.2012г.-30.09.2012г. в размер на
главницата 43 236,03 лева и лихви 24 053,97 лева;
-
за данъчен период 01.10.2012г.-31.10.2012г. в размер на
главницата 43 161,21 лева и лихви 23 634,76 лева;
-
за данъчен период 01.11.2012г.-30.11.2012г. в размер на
главницата 39 324,14 лева и лихви 21 200,69 лева;
-
за данъчен период 01.12.2012г.-31.12.2012г. в размер на
главницата 40 758,36 лева и лихви 21 619,41 лева;
-
за данъчен период 01.01.2013г.-31.01.2013г. в размер на
главницата 38 497,88 лева и лихви 20 087,89 лева;
-
за данъчен период 01.02.2013г.-28.02.2013г. в размер на
главницата 35 090,85 лева и лихви 18 036,40 лева;
-
за данъчен период 01.03.2013г.-31.03.2013г. в размер на
главницата 39 278,19 лева и лихви 19 849,42 лева;
-
за данъчен период 01.04.2013г.-30.04.2013г. в размер на главницата
38 538,86 лева и лихви 19 153,69 лева;
-
за данъчен период 01.05.2013г.-31.05.2013г. в размер на
главницата 41 754,42 лева и лихви 20 391,20 лева;
-
за данъчен период 01.06.2013г.-30.06.2013г. в размер на
главницата 42 832,18 лева и лихви 20 559,72 лева;
-
за данъчен период 01.07.2013г.-31.07.2013г. в размер на
главницата 46 808,28 лева и лихви 22 064,44 лева;
-
за данъчен период 01.08.2013г.-31.08.2013г. в размер на
главницата 46 790,38 лева и лихви 21 654,94 лева;
-
за данъчен период 01.09.2013г.-30.09.2013г. в размер на
главницата 39 192,04 лева и лихви 17 808,97 лева;
-
за данъчен период 01.10.2013г.-31.10.2013г. в размер на
главницата 35 956,42 лева и лихви 16 028,49 лева;
-
за данъчен период 01.11.2013г.-30.11.2013г. в размер на
главницата 32 417,78 лева и лихви 14 180,39 лева;
-
за данъчен период 01.12.2013г.-31.12.2013г. в размер на
главницата 32 164,84 лева и лихви 13 792,26 лева;
-
за данъчен период 01.01.2014г.-31.01.2014г. в размер на
главницата 29 111,51 лева и лихви 12 231,84 лева;
-
за данъчен период 01.02.2014г.-28.02.2014г. в размер на
главницата 26 245,70 лева и лихви 10 796,14 лева;
-
за данъчен период 01.03.2014г.-31.03.2014г. в размер на
главницата 30 199,28 лева и лихви 12 193,03 лева;
-
за данъчен период 01.04.2014г.-30.04.2014г. в размер на
главницата 30 621,08 лева и лихви 12 078,48 лева;
-
за данъчен период 01.05.2014г.-31.05.2014г. в размер на
главницата 31 791,77 лева и лихви 12 291,51 лева;
-
за данъчен период 01.06.2014г.-30.06.2014г. в размер на
главницата 37 181,35 лева и лихви 14 062,38 лева;
-
за данъчен период 01.07.2014г.-31.07.2014г. в размер на
главницата 39 276,49 лева и лихви 14 520,22 лева;
-
за данъчен период 01.08.2014г.-31.08.2014г. в размер на
главницата 38 336,70 лева и лихви 13 845,28 лева;
-
за данъчен период 01.09.2014г.-30.09.2014г. в размер на
главницата 34 333,78 лева и лихви 12 112,66 лева;
-
за данъчен период 01.10.2014г.-31.10.2014г. в размер на
главницата 30 545,39 лева и лихви 10 512,35 лева;
-
за данъчен период 01.11.2014г.-30.11.2014г. в размер на
главницата 25 265,75 лева и лихви 8 484,16 лева;
-
за данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г. в размер на
главницата 11 490,01 лева и лихви 3 759,16 лева;
-
за данъчен период 01.01.2015г.-31.01.2015г. в размер на
главницата 21 833,59 лева и лихви 6 955,01 лева;
-
за данъчен период 01.02.2015г.-28.02.2015г. в размер на
главницата 14 184,84 лева и лихви 4 408,07 лева;
-
за данъчен период 01.03.2015г.-31.03.2015г. в размер на
главницата 14 017,17 лева и лихви 4 235,13 лева;
-
за данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г. в размер на
главницата 14 295,27 лева и лихви 4 199,88 лева;
-
за данъчен период 01.05.2015г.-31.05.2015г. в размер на
главницата 15 722,43 лева и лихви 4 483,63 лева;
-
за данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. в размер на
главницата 20 081,47 лева и лихви 5 559,12 лева;
-
за данъчен период 01.07.2015г.-31.07.2015г. в размер на
главницата 19 723,49 лева и лихви 5 289,86 лева;
-
за данъчен период 01.08.2015г.-31.08.2015г. в размер на
главницата 20 049,96 лева и лихви 5 204,44 лева;
-
за данъчен период 01.09.2015г.-30.09.2015г. в размер на
главницата 15 805,38 лева и лихви 3 970,71 лева;
-
за данъчен период 01.10.2015г.-31.10.2015г. в размер на
главницата 15 998,41 лева и лихви 3 881,18 лева;
-
за данъчен период 01.11.2015г.-30.11.2015г. в размер на
главницата 12 478,65 лева и лихви 2 923,10 лева;
От
жалбоподателят се оспорвате констатациите на органа по приходите и установените
въз основа на тях данъчни задължения. В жалбата се възразява срещу наличието на
фактическите и правните основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, както и за
приложение на процедурата по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на данъчната
основа по ЗКПО и ЗДДС.
В случая ревизията е проведена
по реда на чл.122 и следващите от ДОПК, които представляват особени процесуални
правила, позволяващи прилагането на материалноправни норми на съответния закон,
при съществена и пълна липса на необходими доказателства за наличие на
фактическите състави от материалния закон. Те имат за предмет уреждането на
специален ред за установяване на съответните факти, но само ако са налице
предпоставките регламентирани в чл.122, ал.1 от ДОПК. При липса или непълнота
на доказване на обстоятелствата послужили на приходния орган да определи
основата за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации
на ревизионния акт не се ползват с доказателствената сила по чл.124 от ДОПК,
т.е. ревизиращия орган в съдебното производство следва с всички допустими от
закона доказателствени средства да докаже, че фактите, въз основа на които е
направил извод за дължимост на определените от него данъчни задължения, са се
осъществили действително, така както твърди в ревизионния акт и доклада към
него. Ето защо, след като констатациите за укрити от ревизираното лице приходи
или доходи, са обосновани от извод за неотчетени доставки, отново в тежест на
органа по приходите е да установи, че тези доставки са реално извършени.
В хода на
ревизионното производство е извършена проверка на компютърните конфигурации на
жалбоподателя, като е установено, че от него се ползва програмен продукт „Microinvest
Warehoise Pro“.
По реда на чл.40 от ДОПК, е извършено обезпечаване на доказателствата, чрез
копиране на информацията на технически носител CD, за които действия е съставен
изискващия се протокол по чл.40, ал.3 от ДОПК, а именно протокол №
0008172/16.12.2015г. (л.217 от делото), приобщен към ревизията с протокол №
0599264/11.10.2017г. л.209-210 от делото). По делото е представен техническия
носител, поставен в плик на л.17, като от жалбоподателя не се оспорва, че
информацията находяща се на него и тази свалена от компютърните конфигурации е
идентична, като се твърди, че този програмен продукт не е ползван и свалената
от него информация не отразява действителни продажби.
Протокола за
извършена проверка № 0008172/16.12.2015г. (л.217 от делото) е съставен в
производство по реда на чл.40 от ДОПК, а именно при извършване на действия за
обезпечаване на доказателства, чрез копиране на информация от и на технически
носител, даващи възможност за нейното възпроизвеждане. В нормата на чл.41, ал.1
и ал.4 от ДОПК е предвидена възможност за административно и съдебно обжалване
на тези действия, като от жалбоподателя не се твърди и не се ангажират
доказателства, да се е възползвал от тази възможност. След като извършването на
тези действия не е оспорено по предвидения от закона ред, недопустимо е да се
извършва проверка на тяхната законосъобразност в настоящото производство и
събраните посредством тях доказателства се ползват с предвидената от
законодателя доказателствена сила.
От жалбоподателя се твърди, че
от събраните в хода на производството доказателства не може да се установи
безспорно, че дружеството е ползвало програмния продукт от които е свалена
информацията „Microinvest
Warehoise Pro“, а не другия
програмен продукт „Microinvest
Delta pro“.
Безспорно е, че на компютрите
на дружеството са се намирали и двата програмни продукта, които са закупени
през 2012г. Съответно ежегодно са закупувани актуализации на програмни продукти
от „Микроинвест“ ООД, за които са издавани съответните фактури, отразени в
дневниците за покупки на дружеството. По делото не са представени
доказателства, за които точно програмни продукти се отнасят закупените
актуализации, но това не би могло да доведе до извода, че програмния продукт „Microinvest Warehoise Pro“ не е използван от дружеството, след като не
се установява, че за неговото ползване са били необходими актуализации.
С програмата „Microinvest Warehoise Pro“ е работил единствено управителя на
дружеството, към този момент Георги Нейков, съгласно дадената от него справка
от 25.04.2016г. (л.241 от делото). На същата дата са дадени две писмени
обяснения, като в първо от тях (л.242 от делото) се сочи че информацията не е
реална, като от програмния продукт не са издавани никакви документи. Във
вторите обяснения се сочи, че с програмата е работено по бизнес план във връзка
с банков кредит, който план не препокрива действителността. Според настоящия
съдебен състав, така изложените твърдения се явяват защитна теза, която не
съответства на събраните по делото доказателства и е житейски неоправдана. Не става
ясно защо програмния продукт е закупен през 2012г., а според писмените
обяснения е ползван през есента на 2015г., когато дружеството е имало финансови
затруднения. Същевременно, твърди се че програмния продукт е ползван за изготвяне
на бизнес план и в него се съдържа информация още от 2011г. до 15.12.2015г.,
датата предхождаща проверката, като в подкрепа на тези твърдения по делото дори
не е представен съответния бизнес план. В хода на ревизионното производство са
представени четири договора за банкови кредити от 2011г. и 2013г. (л.389-420 от
делото), но не и такива сключени след лятото на 2015г., включително и не са
представени доказателства дружеството да е кандидатствало за банкови кредити в
този период и такива да са му били отказани.
От следващия управител на
дружеството – Тодор Тодоров са дадени писмени обяснения (л.459-460 от делото),
във връзка с искане от 10.07.2017г., съгласно които дружеството не е
притежавало никога и не е използвало програмния продукт „Microinvest Warehoise Pro“ за дейността си. Тези твърдения на
управителя Тодоров са в противоречие с обясненията на предишния управител
Нейков. При справка в търговския регистър се установява, че Георги Нейков е бил
управител на дружеството през периода от 01.12.2008г. до 03.08.2016г., тоест
през целия ревизиран период. Същевременно Тодор Тодоров е управител на
дружеството от 22.03.2017г. до 07.11.2018г., който период не само не е предмет
на ревизионното производство, но и действията по обезпечаване на доказателствата
са извършени преди него. Също така, след като Георги Нейков твърди, че само той
е работил с програмния продукт, нормално е другите служители на дружеството да
не са били запознати с програмния продукт, а между тези двама управители на
дружеството не се установява да е била налице приемственост, доколкото в
периода от 03.08.2016г. до 22.03.2017г. управител на дружеството е бил Евгени
Тончев Митков, видно от информацията съдържаща се в Търговския регистър.
До извод различен от изложения,
не би могло да се достигне и с оглед ангажираните по делото свидетелски
показания в проведеното на 04.12.2018г. открито съдебно заседание. Свидетелката
П.Р.Т. никога не е работила с компютър в дружеството и не се е занимавала с
отчитане на продукция, като тя е била пакетировач. Свидетелката С.Ж.Р. макар и
да е работила като счетоводител в дружеството е ползвала лично само счетоводен
продукт за счетоводството, като е работила само по фактури, но не е ползвала
счетоводен продукт за отчитане на продажби, както и складова програма за
отчитане на продажби и движение на стоки, като дневниците са се „оправяли“ от
управителя. Съответно от свидетелката В.В.Н., се сочи, че е работила, като
оператор „въвеждане на данни“ и е ползвала счетоводна програма за пускане на
фактури, не е ползвала складова и други програми. След като свидетелите не са
се занимавали с дейности по отчитане на продажбите, не са запознати с тях и не
са ползвали съответни програми, посредством техните свидетелски показания не се
оборват констатациите на органите по приходите, че дружеството е ползвало
програмния продукт „Microinvest Warehoise Pro“,
от които е снета информацията, послужила за установяване на задълженията на
дружеството.
В допълнение на изложеното,
следва да се има в предвид и нормата на чл.54, ал.3 от ДОПК, съгласно която
органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни
от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от
субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Съгласно изречение
второ на същата норма, смята се, че данните са създадени или ползвани от
субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други
технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват
дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които
единствено лицето има контрол. В случая, информацията е свалена от компютри на
дружеството, намиращи се в негови помещения и с оглед цитираната норма на
чл.54, ал.3 от ДОПК, се презумира, че тази информация е създадена от
задълженото лице, като в хода на съдебното производство тази презумпция не е
оборена от жалбоподателя.
Свалената компютърна информация съдържа данни за
недекларирани обороти и приходи от продажби от дружеството-жалбоподателя, като
съдържащите се файлове са описани в протокола от 10.10.2016г. (л.238 от
делото), съставен от служител в отдел „Информационни системи“ в ТД на НАП
гр.Бургас. Тя е била свалена при проверката извършена на 16.12.2015г., като
съдържа информация до 15.12.2015г. – деня предхождащ проверката. Сама по себе
си тази информация не би могла до доведе до еднозначния извод, че дружеството е
извършило процесните доставки, но този извод се обосновава с оглед другите
събрани по делото доказателства. В този смисъл, в хода на ревизионното
производство са събрани като доказателства дневници за експедиция на готова
продукция, които не са оспорени от жалбоподателя и от които дневници се
установяват за съответните дни бройките реализирана готова продукция.
Видно от заключението на вещото лице А. от
13.07.2020г. (л.3004-3014 от делото), за м.10.2014г. съгласно дневника за
експедиция на готова продукция са експедирани 33 910 бр. „хляб Добруджа
0,700 нарязан“, съгласно свалената компютърната информация те са били
33 421 бр.; за „хляб Стара Загора 0,700 нарязан“ по дневник са експедирани
151 682 бр., а по компютърна информация 146 563 бр. Правилно, в
случая органите по приходите са установили задълженията на дружеството на
базата на данните за произведената продукция, а не от тези за експедираната,
тъй като за да се приеме, че дружеството е реализирало приходи не е достатъчно
да се установи, че продукцията е експедирано, но и че е произведена. Също така,
този подход е по-благоприятен за жалбоподателя, тъй като води до по-малък
размер на установените му задължения и дори и да се приеме за неправилен, това
не би могло да доведе до отмяна или изменение на ревизионния акт, с оглед
нормата на чл.160, ал.6 от ДОПК, въвеждаща забрана със съдебното решение да се изменя
ревизионния акт във вреда на жалбоподателя.
Както беше посочено вече, органите по приходите са
приели, че през м.10.2014г. дружеството е произвело и реализирало 33 421
бр. хляб Добруджа и 146 563 бр. хляб Стара Загора, или общо произведения
хляб е бил 178 984 бр. Съгласно заключението на вещото лице К.Б. от
27.09.2021г. (л.3247-3255 от делото), за м.10.2014г. от една пещ, за една смяна
е било възможно да се произведат 116 250 бр.хляб, а за две смени
232 500 бр. хляб. При разпита на вещото лице в проведеното на 05.10.2021г.
открито съдебно заседание, се сочи, че дружеството има две пещи за печене на
хляб, като към момента работеща е само едната, но двете фурни са еднакви и това
което е писано за едната може да се отнесе и за другата, тоест при работа на
една смяна на двете пещи е възможно да се произведат общо 232 500 бр.
хляб, а при две сме на двете пещи общо 465 000,00 бр. хляб. Съгласно така
направените уточнения от вещото лице, следва да се приеме, че дружеството е
имало техническата възможност да произведе процесната продукция – 178 984
бр. от двата вида хляб, през м.10.2014г., било то посредством ползването на
едната съществуваща пещ при две работни смени, било то при ползването на двете
пещи на по една работна смяна. Дружеството е имало и техническата възможност да
произведе и всички хлебни изделия, приети за произведени съгласно снетата
компютърна информация, които са общ брой от 342 911 бр., съгласно
заключението на вещото лице П. (л.3000 от делото), който брой е по-малък от
установената производствена мощност на пещите, като може да бъде произведен при
работа на едната пещ на две смени и втората пещ на една смяна или общо три
смени (116 250 бр.хляб умножени по 3 смени = 348 750 бр. хляб).
За да бъде произведена тази продукция, според вещото
лице Б. е необходимо дружеството да разполага минимум с 10 човека на смяна,
съответно 20 човека за две смени. Съгласно представената справка актуално
състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.12.2011г. до
30.11.2015г.(л.3174-3175 от делото), дружеството през м.10.2014г. е имало
сключени трудови договори с 33 лица, а именно: 1.Иван Ангелов Камбуров;
2.Людмила Михайловна Петрова; 3.Костадин Спасов Станев; 4.Фанка Райкова
Момчева; 5.Хари Каменов Качаров; 6.Ана М.а Байчева; 7.Юмие Мехмедшюкри Осман;
8.Росица Здравкова качарова; 9.П.Р.Т.; 10.Хафизе Рамаданова Бекирова; 11.Зарко
Стефанов Танков; 12.Анка Йорданова Фотева; 13.Георги В. Нейков; 14.В.В.Н.;
15.Мустафа Юсеин Муса; 16.Неждет Орхан Шемседи; 17.Данаил Петров Йовев; 18.С.
Миткова Комарова; 19.Тодор Н. Тодоров; 20.Шерифе Даиб Муса; 21.Ахмед Осман Али;
22.Славка Петрова Инджова; 23.С.Ж.Р.; 24.Стоян И. Стоянов; 25.Ергин Феим
Байрам; 26.Младен Бисеров Мануилов; 27.Исуф Кязимов Юмеров; 28.Коста Стоянов
Христов; 29.Росен Динков Славов; 30.Сабрие Ешереф Шабан; 31.Веселин Кръстев
Кръстев; 32.Кристияна Веселинова Тенева и 33.Х. Милчев Колев. Съответно 2 лица
са работили част от месеца Ивелин Асенов Георгиев до 17.10.2014г. и Гюнай
Махмуд Мустаха от 16.10.2014г. Така установените работници, с действащи трудови
договори през м.10.20214г. са достатъчни да произведат процесната продукция от
342 911 бр. хляб, на две смени на едната пещ и една смяна на втората пещ,
след като според вещото лице са необходими 10 работника за производството на
хляб на една смяна, тоест дружеството е разполагало с необходимата кадрова
обезпеченост да произведе процесната продукция.
Така изложеното се отнася и до установените задължения
на дружеството за м.12.2014г., като видно от заключението на вещото лице А. от
13.07.2020г. (л.3004-3014 от делото), съгласно дневника за експедиция на готова
продукция са експедирани 30 624 бр. „хляб Добруджа 0,700 нарязан“, съгласно
свалената компютърната информация те са били 30 709 бр.; за „хляб Стара
Загора 0,700 нарязан“ по дневник са експедирани 154 525 бр., а по компютърна
информация 147 780 бр. Дружеството е разполагало с техническата възможност да
произведе както тази продукция, така и всички хлебни изделия, приети за
произведени съгласно компютърната информация, които са общ брой на 324 667
бр., съгласно заключението на вещото лице П. (л.3000 от делото). Този брой е
по-малък от установената производствена мощност на пещите, като може да бъде
произведен при работа на едната пещ на две смени и втората пещ на една смяна
или общо три смени (116 250 бр.хляб умножени по 3 смени = 348 750 бр.
хляб). Съответно дружеството е имало на работа през този месец 35 работника с
действащи трудови договори, като още 1 лице е работило част от месеца, а именно
Марчо Богданов Марчев от 08.12.2014г., съгласно представената справка на актуално
състояние на всички действащи трудови договора (л.3174-3175 от делото).
Наличието на техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на процесните доставки от дружеството, е налице за процесните данъчни
периоди, което се установява при съпоставка на таблиците за приета за
произведена продукция, по данните снети на технически носител в хода на
ревизионното производство, обобщени от вещото лице П. (л.3000-3001 от делото).
Приетата за произведена и реализирана продукция от хлебни изделия през 2014г.
варира от 288 661бр. до 421 459 бр., които могат да бъдат произведени от
двете налични пещи, при работа съответно на по една или по две смени на тези
пещи, като дружеството е разполагало и с необходимите работници за това.
Съответно приетите за произведени закуски през 2014г. варират от 14 472бр.
до 27 572 бр., като общия им брой през годината е 262 523бр., а
съгласно заключението на вещото лице Б. (л.3251-3252 от делото), капацитета на
производствената линия е 313 900бр. За 2015г. приетите за произведени
хлебни изделия варират от 109 153бр. до 369 124 бр., за
производството на които дружеството разполага с кадрова и техническа
възможност. То разполага и с аналогична възможност да произведе приетите за
реализирани закуски, които през годината варират от 6 317бр. до
23 808бр. или общо 211 885бр.
С оглед на
изложеното и след като протокола за извършване на проверка и приложението към
него се ползват с доказателствената сила по чл.50 от ДОПК, а от дружеството, не
се оспорва, че информацията находяща се на диска представен по делото и ползван
от вещото лице е една и съща, съответно установява се че дружеството разполага
с необходимата техническа и кадрова обезпеченост да произведе процесната
продукция, то от органа по приходите законосъобразно са установени допълнителни
задължения на дружеството по ЗКПО, за процесните периоди. Посредством тази
информация се установява, че са налице неотчетени от дружеството приходи, тоест
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и правилно данъчната основа
подлежаща на облагане с корпоративен данък за периода от 2012г. до 2015г. е
определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като е ползвана информацията
свалена от компютъра на дружеството-жалбоподател. Презумпцията за вярност на
констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при
извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай.
До извод за
наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, водят и
събраните по делото доказателства, от които се установява, че дружеството не е отчитало
извършваните от него ежедневни продажби, съгласно законовите изисквания. В
случая, в хода на извършената проверка на 16.12.2015г. е установено, че в
касата на дружеството е налична сумата от 15 215,95 лева, за която липсва
запис в касовия апарат за служебно въведени, липсват записи и в касовата книга
за начално салдо, с което е прието че са нарушени изискванията на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите. За това нарушение
е съставен акт за установяване на административно нарушение № F196253/28.12.2015г. (л.130 от делото),
а в последствие е издадено и наказателно постановление № 14/18.01.2016г. (л.132
от делото), с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
10 000,00 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Въз основа на тези
констатации на дружеството е наложена и принудителна административна мярка по
реда на чл.186-188 от ЗДДС, със заповед № 14/18.01.2016г. (л.133-134 от
делото). Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е потвърдено
с решение от 21.10.2016г. постановено по а.н.д.№ 366/2016г. на Районен съд
Айтос, оставено в сила с решение № 175/13.02.2017г. постановено по к.н.а.х.д. №
2349/2016г. на Административен съд Бургас (л.145-149 от делото). Съответно
жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е отхвърлена с решение №
1203/22.06.2016г. постановено по адм.д.№ 795/2016г. на Административен съд
Бургас, оставено в сила с решение № 13516/08.11.2017г. постановено по адм.д.№
10606/2016г. на ВАС. Действително производствата по издаване на наказателни
постановления, налагане на ПАМ и ревизионното производство са различни,
самостоятелни и независими едно от друго производства, но наличието на влезли в
сила наказателно постановление и заповед за налагане на ПАМ са доказателства за
начина на водени на счетоводството на дружеството, в случая в нарушение на
изискванията за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, съответно те са и косвени доказателства за наличие на укрити приходи и наличие на
хипотеза по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, даваща основание за провеждане на ревизията
по особения ред.
Въз основа на
така събраната информация в хода на ревизионното производство, правилно от
органа по приходите е преобразуван декларирания от дружеството финансов
резултат за 2012г., като неправилно обаче е определен размера на неотчетените
приходи. Съгласно заключението на вещото лице А. (л.3004-3014 от делото),
неотчетените през годината приходи се определят в размер на
1 700 463,00 лева и разходите следва да се увеличат със сумата от
1 046 760,85 лева, при установената от вещото лице надценка от
62,45%. Съответно при преобразуването на декларираните от дружеството приходи и
разходи, се определя дължим корпоративен данък в размер на 68 450,70 лева,
от които внесени 3 080,49 лева и дължими 65 370,21 лева.
С оглед на
изложеното за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. обжалвания ревизионен
акт следва да бъде изменен, като вместо определените задължения по ЗКПО в
размер на главницата 65 525,26 лева и лихви 33 369,08 лева, бъдат
определени задължения в размер на главницата 65 370,21 лева и лихви 33 289,53
лева, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.
Така
изложеното се отнася и до извършеното преобразуване на декларирания от
дружеството финансов резултат за 2013г., като съобразно заключението на вещото
лице А. неотчетените през годината приходи се определят в размер на
2 342 499,42 лева и разходите следва да се увеличат със сумата от
1 527 849,87 лева, при установената от вещото лице надценка от
53,32%. Съответно при преобразуването на декларираните от дружеството приходи и
разходи, се определя дължим корпоративен данък в размер на 72 093,90 лева.
Ето защо, за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. обжалвания ревизионен акт
следва да бъде изменен, като вместо определените задължения по ЗКПО в размер на
главницата 72 236,92 лева и лихви 29 447,27 лева, бъдат определени
задължения в размер на главницата 72 093,90 лева и лихви 29 388,97 лева,
изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.
По изложените съображения
и за 2014г., финансовият резултат на дружеството се преобразува, съгласно
заключението на вещото лице А., с неотчетените през годината приходи в размер
на 1 839 147,35 лева и разходите в размер на 1 419 438,74
лева, при установената от вещото лице надценка от 65,32%. Съответно при
преобразуването на декларираните от дружеството приходи и разходи, се определя дължим
корпоративен данък в размер на 98 093,90 лева. Ето защо, за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. обжалвания
ревизионен акт следва да бъде изменен, като вместо определените задължения по
ЗКПО в размер на главницата 98 615,70 лева и лихви 30 179,53 лева,
бъдат определени задължения в размер на главницата 98 300,90 лева и лихви 30 083,20
лева, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.
Правилно е извършено
преобразуване на декларирания от дружеството финансов резултат за 2015г., като
съобразно заключението на вещото лице А., правилно са определени неотчетените
приходи в размер на 869 629,73
лева и е прието,
че данъчната основа е 348 543,44
лева. При
съобразяване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, правилно е
признат на дружеството и разход в размер на 552 770,60 лева, изчислени при 57,32 % надценка, която средна
надценка за годината е установена от информацията от ползвания от дружеството
програмен продукт. При преобразуването на декларираните от дружеството приходи
и разходи, правилно от органа по приходите е установен допълнително дължим
корпоративен данък в размер на 34 854,34
лева, която сума
е дължима ведно с лихвата изчислена до датата на издаване на ревизионния акт –
7 117,61 лева, с оглед нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ,
поради което жалбата на дружеството в тази ѝ част е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Правилно от
органа по приходите са установени допълнителни задължения на „Хляб и сладкарски
изделия“ ЕООД за процесните периоди и по ЗДДС.
В хода на
ревизионното производство е извършена проверка в търговския обект стопанисван
от дружеството, като по реда на чл.40 от ДОПК е извършено обезпечаване на
доказателства, а именно информация съдържаща се в компютрите на дружеството.
Действията по обезпечаване на доказателствата не се оспорени по административен
и съдебен ред, поради което съставения протокол за извършена проверка се ползва
с доказателствената сила по чл.50, ал.1 от ДОПК. По мотивите изложени относно
установените задължения на дружеството по ЗКПО, следва да се приеме, че в
търговския обект е ползван програмен продукт „Microinvest Warehoise Pro“ и от свалената информация се
установяват извършените от дружеството продажби, за всеки един от процесните
данъчни периоди.
Установените
като извършени продажби в търговския обект, дружеството е следвало на основание
чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчита, чрез издаване на фискални касови
бележки от фискално устройство, а съгласно чл.119, ал.1 от ЗДДС да състави и
отчет за извършените продажби, който да съдържа обобщена информация за всички
доставки, извършени за съответния данъчен период. Едновременно с това,
дружеството е било длъжно да включи отчета за извършените продажби в дневника
за продажби за съответния данъчен период и да включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по
чл.125 от ЗДДС за този данъчен период. Като не е изпълнило тези си задължения,
дружеството не е отчело всички извършени продажби по предвидения от
законодателя ред и съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, то дължи ДДС върху размера на
неотчетените продажби за всеки данъчен
период, през който данъка е станал изискуем, поради което правилно с обжалвания
ревизионен акт са му установени задължения по ЗДДС за процесните периоди, ведно
със съответните лихви за забава. Правилно от органа по приходите са определени
размерите на задълженията за данък върху добавената стойност, като е прието, че
той е включен в стойността на извършените продажби, които не са отчетени.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на
извършени доставки, различни от декларираните от дружеството, поради което
законосъобразно са му установени допълнителни задължения по ЗДДС, въз основа на
тези констатации.
Съобразно заключението на вещото
лице А. (л.3004-3014 от делото), е налице разминаване между данните отразени в програмния
продукт, (като се съобрази заключението по СТЕ на вещото лице П.) и тези приети
в хода на ревизионното производство. Доколкото заключенията на вещите лица не
са оспорени от страните и се кредитират от съда, като компетентни и
безпристрастни, ревизионния акт следва да бъде изменен, в частта в която са
установени задължения на дружеството по ЗДДС, както се отчетат и изявленията на
вещото лице А., в проведеното на 21.07.2020г. открито съдебно заседание, както
следва:
- За данъчен период 01.10.2012г.-31.10.2012г., вместо
главница в размер на 43 161,21 лева и лихва 23 634,76 лева, се определят
задължения в размер на главницата 42 656,59 лева и лихва 23 358,15
лева.;
- За данъчен период 01.11.2012г.-30.11.2012г., вместо
главница в размер на 39 324,14 лева и лихва 21 200,69 лева, се определят
задължения в размер на главницата 39 198,27 лева и лихва 21 132,51
лева.;
- За данъчен период 01.12.2012г.-31.12.2012г., вместо
главница в размер на 40 758,36 лева и лихва 21 619,41 лева, се определят
задължения в размер на главницата 40 563,60 лева и лихва 21 515,80
лева.;
- За данъчен период 01.01.2013г.-31.01.2013г.
вместо главница в размер на 38 497,88 лева и лихва 20 087,89 лева, се
определят задължения в размер на главницата 38 372,38 лева и лихва 20 022,08
лева.;
- За данъчен период 01.02.2013г.-28.02.2013г.
вместо главница в размер на 35 090,85 лева и лихва 18 036,40 лева, се
определят задължения в размер на главницата 34 980,38 лева и лихва
17 979,30 лева.;
- За данъчен период 01.03.2013г.-31.03.2013г.
в размер на главницата 39 278,19 лева и лихва 19 849,42 лева, се определят
задължения в размер на главницата 39 162,83 лева и лихва 19 790,77
лева.;
- За данъчен период 01.04.2013г.-30.04.2013г.
вместо главница в размер на 38 538,86 лева и лихва 19 153,69 лева, се
определят задължения в размер на главницата 38 427,31 лева и лихва
19 097,86 лева.;
- За данъчен период 01.06.2013г.-30.06.2013г.
вместо главница в размер на 42 832,18 лева и лихва 20 559,72 лева, се
определят задължения в размер на главницата 42 737,70 лева и лихва 20 513,92
лева.;
- За данъчен период 01.07.2013г.-31.07.2013г.
вместо главница в размер на 46 808,28 лева и лихва 22 064,44 лева, се
определят задължения в размер на главницата 46 733,70 лева и лихва
22 028,76 лева.; -
- За данъчен период 01.08.2013г.-31.08.2013г.
вместо главница в размер на 46 790,38 лева и лихва 21 654,94 лева, се
определят задължения в размер на главницата 46 717,18 лева и лихва
22 020,95 лева.;
- За данъчен период 01.09.2013г.-30.09.2013г.
вместо главница в размер на 39 192,04 лева и лихва 17 808,97 лева, се
определят задължения в размер на главницата 39 121,13 лева и лихва
17 776,20 лева.;
- За данъчен период
01.10.2013г.-31.10.2013г. вместо главница в размер на 35 956,42 лева и
лихва 16 028,49 лева, се определят задължения в размер на главницата
35 719,39 лева и лихва 15 922,31 лева.;
- За данъчен период 01.11.2013г.-30.11.2013г.
вместо главница в размер на 32 417,78 лева и лихва 14 180,39 лева, се
определят задължения в размер на главницата 32 351,58 лева и лихва 14 150,95
лева.;
- За данъчен период
01.12.2013г.-31.12.2013г. вместо главница в размер на 32 164,84 лева и
лихва 13 792,26 лева, се определят задължения в размер на главницата
32 110,40 лева и лихва 13 768,37 лева.;
- За данъчен период 01.01.2014г.-31.01.2014г. вместо
главница в размер на 29 111,51 лева и лихва 12 231,84 лева, се определят
задължения в размер на главницата 29 042,66 лева и лихва 12 203,39
лева.;
- За данъчен период 01.02.2014г.-28.02.2014г. вместо главница в размер на 26 245,70 лева и лихва
10 796,14 лева, се определят
задължения в размер на главницата 26 195,66 лева и лихва 10 775,03 лева. Дължимата лихва се определя,
като определената от вещото лице лихва в размер на 10 802,07 лева, се
извади сумата от 27,07 лева, която дружеството е декларирало/начислило,
съгласно констатациите в ревизионния акт.;
- За данъчен период 01.03.2014г.-31.03.2014г. вместо главница в размер на 30 199,28 лева и лихва
12 193,03 лева, се определят
задължения в размер на главницата 30 142,64 лева и лихва 12 169,56 лева.;
- За данъчен период 01.04.2014г.-30.04.2014г. вместо главница в размер на 30 621,08 лева и лихва
12 078,48 лева, се определят
задължения в размер на главницата 30 563,88 лева и лихва 12 084,42 лева.;
- За данъчен период 01.05.2014г.-31.05.2014г. вместо главница в размер на 31 791,77 лева и лихва
12 291,51 лева, се определят
задължения в размер на главницата 31 746,58 30 563,88 лева и лихва 12 278,12 лева.;
- За данъчен период 01.06.2014г.-30.06.2014г. вместо главница в размер на 37 181,35 лева и лихва
14 062,38 лева, се определят
задължения в размер на главницата 37 138,08 лева и лихва 14 053,05 лева.;
- За данъчен период 01.07.2014г.-31.07.2014г. вместо главница в размер на 39 276,49 лева и лихва
14 520,22 лева, се определят
задължения в размер на главницата 39 230,40 лева и лихва 14 505,97 лева.;
- За данъчен период 01.08.2014г.-31.08.2014г. вместо главница в размер на 38 336,70 лева и лихва
13 845,28 лева, се определят
задължения в размер на главницата 38 291,75 лева и лихва 13 828,16 лева.;
- За данъчен период 01.09.2014г.-30.09.2014г. вместо главница в размер на 34 333,78 лева и лихва
12 112,66 лева, се определят
задължения в размер на главницата 34 291,06 лева и лихва 12 096,78 лева.;
- За данъчен период 01.11.2014г.-30.11.2014г. вместо главница в размер на 25 265,75 лева и лихва
8 484,16 лева, се определят
задължения в размер на главницата 25 234,69 лева и лихва 8 473,11 лева.;
- За данъчен период 01.01.2015г.-31.01.2015г. вместо главница в размер на 21 833,59 лева и лихва
6 955,01 лева, се определят
задължения в размер на главницата 10 833,10 лева и лихва 3 450,59 лева. В случая, видно от ревизионния доклад за този данъчен
период е прието, че декларирания ДДС е в размер на 20 131,51 лева, а
установения 30 9992,42 лева, като е налице разлика в размер на 10 860,91
лева. Съответно декларирания и установения данъчен кредит е еднакъв, а именно
15 598,69 лева, а внесения ДДС е в размер на 4 532,82. При така
установеното в мотивите на ревизионния доклад е прието, че дължимия за периода
ДДС за внасяне е в размер на 10 860,91 лева. Същевременно в таблицата към
ревизионния доклад като ДДС за внасяне е посочена сумата от 21 833,59
лева, която сума е пренесена в ревизионния акт и потвърждаващото го решение. По
делото не се установява как е определена тази сума от 21 833,59 лева,
поради което следва да се приеме, че се касае за техническа грешка, която
следва да бъде коригирана.
- За данъчен период 01.02.2015г.-28.02.2015г. вместо главница в размер на 14 184,84 лева и лихва
4 408,07 лева, се определят
задължения в размер на главницата 14 155,53 лева и лихва 4 398,66 лева.;
- За данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г. вместо главница в размер на 14 295,27 лева и лихва
4 199,88 лева, се определят
задължения в размер на главницата 14 294,00 лева и лихва 4 199,23 лева.;
- За данъчен период 01.05.2015г.-31.05.2015г. вместо главница в размер на 15 722,43 лева и лихва
4 483,63 лева, се определят
задължения в размер на главницата 15 713,46 лева и лихва 4 480,81 лева.;
- За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. вместо главница в размер на 20 081,47 лева и лихва
5 559,12 лева, се определят
задължения в размер на главницата 20 070,35 лева и лихва 5 555,70 лева.;
- За данъчен период 01.07.2015г.-31.07.2015г. вместо главница в размер на 19 723,49 лева и лихва
5 289,86 лева, се определят
задължения в размер на главницата 19 713,44 лева и лихва 5 286,83 лева.;
- За данъчен период 01.08.2015г.-31.08.2015г. вместо главница в размер на 20 049,96 лева и лихва
5 204,44 лева, се определят
задължения в размер на главницата 20 039,57 лева и лихва 5 201,36 лева.;
- За данъчен период 01.09.2015г.-30.09.2015г. вместо главница в размер на 15 805,38 лева и лихва
3 970,71 лева, се определят
задължения в размер на главницата 15 801,75 лева и лихва 3 969,50 лева.;
- За данъчен период 01.10.2015г.-31.10.2015г. вместо главница в размер на 15 998,41 лева и лихва
3 881,18 лева, се определят
задължения в размер на главницата 15 993,40 лева и лихва 3 879,62 лева.;
С оглед на изложеното жалбата на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД е частично основателна.
От дружеството са представени доказателства за
направени съдебно-деловодни разноски в размер на 3 150,00 лева, от които 50,00
лева платена държавна такса, 3 100,00 лева платено възнаграждение на вещите
лица. В негова полза следва да се присъди сумата от 24,89 лева, изчислена
съобразно размера на отменените задължения – 18 643,39 лева.
В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 567,45 лева, определен на
основание чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно размера на определените с
решението задължения – 2 345 816,34 лева. Също така от ответника са
направени разноски в размер на 400,00 лева, във връзка с допуснатата по делото
съдебна експертиза и съобразно определените с решението задължения следва да му
се присъди и сумата от 396,84 лева или общо 16 964,29 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ревизионен
акт № Р-02000217003163-091-001/05.04.2018г. издаден от началник сектор – възложил ревизията и
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
141/21.06.2018г. на
началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП“ Бургас, изпълняващ правомощията на
директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас, при Централно управление на Националната
агенция по приходите в ЧАСТТА в която на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с
ЕИК: *********, са установени следните задължения:
- За данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г., по ЗКПО
в размер на главницата 65 525,26 лева и лихви 33 369,08 лева, като
ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 65 370,21 лева и лихви 33 289,53
лева.;
- За данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г., по ЗКПО
в размер на главницата 72 236,92 лева и лихви 29 447,27 лева, като
ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 72 093,90 лева и лихви 29 388,97
лева.;
- За данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г., по ЗКПО
в размер на главницата 98 615,70 лева и лихви 30 179,53 лева, като
ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 98 300,90 лева и лихви 30 083,20
лева.;
- За данъчен период 01.10.2012г.-31.10.2012г., по
ЗДДС в размер на главницата 43 161,21 лева и лихви 23 634,76 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 42 656,59 лева и лихва 23 358,15
лева.;
- За данъчен период 01.11.2012г.-30.11.2012г., по
ЗДДС в размер на главницата 39 324,14 лева и лихва 21 200,69 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 39 198,27 лева и лихва 21 132,51
лева.;
- За данъчен период 01.12.2012г.-31.12.2012г., по
ЗДДС в размер на главницата 40 758,36 лева и лихва 21 619,41 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 40 563,60 лева и лихва 21 515,80
лева.
- За данъчен период 01.01.2013г.-31.01.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 38 497,88 лева и лихва 20 087,89 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 38 372,38 лева и лихва 20 022,08
лева.;
- За данъчен период 01.02.2013г.-28.02.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 35 090,85 лева и лихва 18 036,40 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 34 980,38 лева и лихва
17 979,30 лева.;
- За данъчен период 01.03.2013г.-31.03.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 39 278,19 лева и лихви 19 849,42 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 39 162,83 лева и лихва
19 790,77 лева.;
- За данъчен период 01.04.2013г.-30.04.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 38 538,86 лева и лихви 19 153,69 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 38 427,31 лева и лихва
19 097,86 лева.;
- За данъчен период 01.06.2013г.-30.06.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 42 832,18 лева и лихви 20 559,72 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 42 737,70 лева и лихва
20 513,92 лева.;
- За данъчен период 01.07.2013г.-31.07.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 46 808,28 лева и лихви 22 064,44 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 46 733,70 лева и лихви
22 028,76 лева.; -
- За данъчен период 01.08.2013г.-31.08.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 46 790,38 лева и лихви 21 654,94 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 46 717,18 лева и лихва
22 020,95 лева.;
- За данъчен период 01.09.2013г.-30.09.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 39 192,04 лева и лихви 17 808,97 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 39 121,13 лева и лихва
17 776,20 лева.;
- За данъчен период
01.10.2013г.-31.10.2013г. по ЗДДС в размер на главницата 35 956,42 лева и
лихви 16 028,49 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 35 719,39
лева и лихва 15 922,31 лева.;
- За данъчен период 01.11.2013г.-30.11.2013г.
по ЗДДС в размер на главницата 32 417,78 лева и лихви 14 180,39 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 32 351,58 лева и лихва 14 150,95
лева.;
- За данъчен период
01.12.2013г.-31.12.2013г. по ЗДДС в размер на главницата 32 164,84 лева и
лихви 13 792,26 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата
32 110,40 лева и лихва 13 768,37 лева.;
- За данъчен период 01.01.2014г.-31.01.2014г. по
ЗДДС в размер на главницата 29 111,51 лева и лихва 12 231,84 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ задължения в размер на главницата 29 042,66 лева и лихва
12 203,39 лева.;
- За данъчен период 01.02.2014г.-28.02.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 26 245,70 лева и лихва
10 796,14 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 26 195,66 лева и лихва 10 775,03 лева.
- За данъчен период 01.03.2014г.-31.03.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 30 199,28 лева и лихва
12 193,03 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 30 142,64 лева и лихва 12 169,56 лева.;
- За данъчен период 01.04.2014г.-30.04.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 30 621,08 лева и лихва
12 078,48 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 30 563,88 лева и лихва 12 084,42 лева.;
- За данъчен период 01.05.2014г.-31.05.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 31 791,77 лева и лихва
12 291,51 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 31 746,58 30 563,88 лева и лихва 12 278,12 лева.;
- За данъчен период 01.06.2014г.-30.06.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 37 181,35 лева и лихва
14 062,38 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 37 138,08 лева и лихва 14 053,05 лева.;
- За данъчен период 01.07.2014г.-31.07.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 39 276,49 лева и лихва
14 520,22 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 39 230,40 лева и лихва 14 505,97 лева.;
- За данъчен период 01.08.2014г.-31.08.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 38 336,70 лева и лихва
13 845,28 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 38 291,75 лева и лихва 13 828,16 лева.;
- За данъчен период 01.09.2014г.-30.09.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 34 333,78 лева и лихва
12 112,66 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 34 291,06 лева и лихва 12 096,78 лева.;
- За данъчен период 01.11.2014г.-30.11.2014г. по ЗДДС в размер на главницата 25 265,75 лева и лихва
8 484,16 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 25 234,69 лева и лихва 8 473,11 лева.;
- За данъчен период 01.01.2015г.-31.01.2015г. по ЗДДС в размер на главницата
21 833,59 лева и лихва 6 955,01 лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения в
размер на главницата 10 833,10 лева и лихва 3 450,59 лева.;
- За данъчен период 01.02.2015г.-28.02.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 14 184,84 лева и лихва
4 408,07 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 14 155,53 лева и лихва 4 398,66 лева.;
- За данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 14 295,27 лева и лихва
4 199,88 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 14 294,00 лева и лихва 4 199,23 лева.;
- За данъчен период 01.05.2015г.-31.05.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 15 722,43 лева и лихва
4 483,63 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 15 713,46 лева и лихва 4 480,81 лева.;
- За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 20 081,47 лева и лихва
5 559,12 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 20 070,35 лева и лихва 5 555,70 лева.;
- За данъчен период 01.07.2015г.-31.07.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 19 723,49 лева и лихва
5 289,86 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 19 713,44 лева и лихва 5 286,83 лева.;
- За данъчен период 01.08.2015г.-31.08.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 20 049,96 лева и лихва
5 204,44 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 20 039,57 лева и лихва 5 201,36 лева.;
- За данъчен период 01.09.2015г.-30.09.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 15 805,38 лева и лихва
3 970,71 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 15 801,75 лева и лихва 3 969,50 лева.;
- За данъчен период 01.10.2015г.-31.10.2015г. по ЗДДС в размер на главницата 15 998,41 лева и лихва
3 881,18 лева, като ОПРЕДЕЛЯ
задължения в размер на главницата 15 993,40 лева и лихва 3 879,62 лева.;
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Караманлиев“,
Промишлена зона срещу ревизионен акт № Р-02000217003163-091-001/05.04.2018г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Караманлиев“, Промишлена
зона да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП разноски по делото в
размер на 16 964,29 лева (шестнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Караманлиев“,
Промишлена зона разноски по делото в размер на 24,89 лева
(двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: