№ 330
гр. Русе , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20204520103573 по описа за 2020 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът Д. ХР. М. твърди, че ответника ЦВ. Ц. Ц. е професионален
домоуправител, с когото се договорили , ищецът да даде на ответника в заем общо
сумата от 10 000.00 лева, за да договори и плати извършване на ремонт на покрив на
жилищна сграда по ул.“Борисова“, №6 в гр.Русе. Ответникът получил заемната сума на
два пъти – на 04.10.2018г. – 6000.00 лв. и на 05.10.2018г. – 4000.00 лв., по банков път,
по лична банкова сметка на името на физическото лице Ц.Ц.. Договорката между
двамата, сумата да се върне в срок до м.юни 2019г. длъжникът върнал частично сумата
от 3000.00 лв. Остатъкът от сумата от 7000.00 лв., не била върната и до момента.
От деня, следващ падежа, ответникът изпаднал в забава и дължал и лихва за
забава върху неплатената главница. Ищецът претендира лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Счита, че от представените към исковата молба доказателства се установява по
безспорен начин, че заемната сума е получена от ответника, като същата му е
предоставена от ищеца.
Длъжникът направил частично връщане на заемната сума, което плащане може
да се приеме, като признание за дължимост на заемната сума. Сумата от 7000.00 лева
1
не била върната от ответника и до този момент, въпреки многократните напомняния и
проведени разговори.
Пояснява, че договорът за заем в настоящия случай е паричен, неформален
реален договор и за неговата действителност закона не изисква някаква специална
форма. Това означава, че същият може да бъде сключен и в устна форма. Ищецът
намира за годни доказателства за предаването и получаването на сумата, предмет на
договора за заем, сключен с ответника в устна форма, банковите записвания по
извлеченията от сметката си.
Поради неизпълнение от страна на ответника за връщане на цялата сума, дадена
му в заем в договорения срок, ищецът подал заявление за образуване на заповедно
производство по чл. 410 ГПК до PС –гр. Русе, за което е налице издадена Заповед за
изпълнение срещу длъжника по образуваното ч.гр.д.№2136/2020г. по описа на РРС. В
срока за възражение ответникът депозирал такова.
С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
вземането си чрез завеждане на настоящия иск, съгласно връченото му на 22.07.2020
година съобщение на РС-Русе по ЧГД № 2136/2020 г.
Моли съда да признае по отношение на ответника ЦВ. Ц. Ц., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на Д. ХР. М., на сумата от 7000.00 лв., представляваща
главница за невърната заемна сума, за които суми е издадена срещу длъжника Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2136 по описа за 2020 г. на РС - Русе;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -10.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските, направени в заповедното производство и по настоящото дело.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №2136/2020г. по описа на РРС, че в
производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 7000.00 лв., представляваща неизплатен остатък от предоставен
заем в размер на 10 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.06.2020 г. до изплащане на вземането; 140,00 лева – държавна такса по делото и
340 лева – адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок, поради което се явява процесуално допустим. След като в полза на
2
кредитора е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
претендираното от него вземане, при постъпило възражение от длъжника, кредиторът
разполага с правен интерес от предявяването на установителен иск за вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена
форма или чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем.
Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът
за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,
защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово
определени вещи.
За доказване на исковата си претенция ищецът е представил извлечения от
банкова сметка – собственост на ищеца, видно от която ответникът като физическо
лице по негова лична банкова сметка на 04.10.2018 г. и на 05.10.2028г. на два пъти е
получил от ищеца общо сумата от 10 000.00 лева. Посоченият документ удостоверява
получаването на процесната сума от ответника, от което следва изводът за наличие на
действително между страните облигационно правоотношение по договор за заем, както
и предаването на сумата от заемодателя на заемателя. От представените и приети като
доказателства по делото банкови извлечения от същата банкова сметка на ищеца, се
установява, че на 20.06.2019г., ответникът отново от личната си банкова сметка е
върнал част от дадената в заем сума от 3000.00 лева, като за основание е посочил
“възстановяване сума за покрив”. Частичното връщане на дадената сума е признание за
получен заем и съставлява съгласие на заемателя за връщането и. По този начин
ищецът е провел пълно и главно доказване на факта на реалното предаване по договора
за заем, както и на поетото задължение от ответника за връщането на сумата. В този
смисъл е и съдебната практика. Така в решение № 582/ 21.12.2010 г. по гр.д. № 1384 по
описа за 2009 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че установяването на заемното
правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ –
разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на
заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на договора за
заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и
устна форма. Дори да няма удостоверяващ документ между страните за датата на която
трябва да бъде върната заемната сума, то, последователно се приема в съдебната
практика, че исковата молба има ролята на покана и поставя длъжникът в забава.
3
Връчването на исковата молба на ответника представлява покана за изпълнение на
задължението му по договора и следва да се вземе предвид от съда с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Ето затова, следва да се приеме, че е настъпил и
падежът на вземането на ищеца, поради което и предявеният иск следва да се уважи.
По отношение на възраженията на ответника, че сумата не е дадена в заем и не е
пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск – същите се явяват неоснователни
и останаха недоказани в хода на настоящото производство. От събраните по делото
доказателства – гласни и писмени се установи, че дори сумата да е била предназначена
за извършване на ремонт на покрив на жилищна сграда по ул. Б. № .в гр. Р., то тя не е
дадена в заем на етажната собственост, а е предадена на ответника /по негова лична
банкова сметка/ и именно той се е задължил да я върне /възстанови/ на ищеца. От друга
страна се установи по безспорен начин, че ответникът е бил задължен в качеството на
домоуправител да събере сумата от всички членове на етажната собственост, което
води и до задължението му след като събере сумата да я върне на ищеца. От
разпитаните в хода на производството свидетели – Ц.Д., К.Г., М.К. и П. М. се установи,
че всички те, като членове на етажната собственост, са платили припадащата им се част
за ремонта на покрива именно на ответника лично в брой, което води до заключението,
че ответникът е събрал сумата, а не я е върнал на ищеца. Поради което не може да се
приеме, че друг освен ответникът е задължен за връщане на сумата и, че липсва
пасивна легитимация за ответника по делото. Също така в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че всички документи за плащане на извършения ремонт /фактури/ са
издадени на името на физическото лице ЦВ. Ц. Ц., плащането по тях е направено от
същото лице, като по тези документи не е възникнало задължение за плащане за
етажната собственост. Не може да се приеме, че в случая, ответникът е действал от
името на етажната собственост и в качеството си на домоуправител, т.к. от
представения Договор за управление на Етажна Собственост № 187/28.06.2018г., се
установява, че договорът е сключен между МЛ. М. К., като упълномощен представител
на Етажната собственост и “ДОМОУПРАВИТЕЛ ЕС” ЕООД, ЕИК204509413 като
изпълнител, с предмет: управление на етажна собственост. Съгласно клаузите на този
договор, изпълнителят “ДОМОУПРАВИТЕЛ ЕС” ЕООД, ЕИК204509413 има
задължение да събира месечни такси за управление, разпределяне по предварително
уточнен начин и начисляване такси за допълнителни услуги. Има задължение за
събиране на месечна такса – инвестиционен фонд или обща каса, който ще се
изразходва след изрично съгласие или след взимане на решение на ОС. Във връзка с
дейността си, дружеството изпълнител има задължение за изготвяне на месечни отчети
за извършена работа, събрани месечни такси, некоректни платци, отчет за приходите и
разходите в общата каса. В Раздел VIII от Договора е разписана Процедура по
събиране на дължими суми. В чл.23, ал.3 изрично е посочено, че “средствата,
събрани от етажните съсобственици се съхраняват в банкова сметка открита за
4
нуждите и със средствата на Етажната собственост. ”
В настоящия казус е налице едно облигационно правоотношение между две
физически лица – ищеца и ответника, по което първия е предал по банкова сметка
сумата от 10 000.00 лева на ответника, а последния се е задължил да я върне, като е
“възстановил” частично сумата от 3000.00 лева и не е върнал към дата на завеждане на
иска сумата от 7000.00 лева.
Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от
елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият
елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време
съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр.
парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга) или дори без
основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на
вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се
съгласи да върне съответната парична сума и дължимото ще е по договор за заем.
Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да
го върне – същото или равностойността му в пари. Реалният елемент – получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а не да „даде”
нещо. Задължава се да върне този, който е получил. Реалният характер на договора за
заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел или
отговарял за друго свое или чуждо задължение (напр. дължал е обезщетение за вреди
от деликт или гестия, или е поел или поръчителствал за чужд дълг/, но във всички тези
случаи те не променят основанието и идентичността на вземането. Валидно
задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателят е
получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне
полученото или равностойността му в пари.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че сумата е получена в заем от
ответника ЦВ. Ц. Ц., същия я е ползвал, като е заплатил ремонт на покрив на жилищна
сграда в гр. Русе и негово е било задължението да я събере и върне на заемодателя –
ищеца Д. ХР. М..
По изложените съображения, исковете се явяват основателни и доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че
ответникът дължи връщане на ищеца на сумата от 7000.00 лева дадена в заем от ищеца
на ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 10.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
5
разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за държавна такса в размер на /140.00 лв./, депозит за призоваване
/40.00/ и за адвокатско възнаграждение в исковото производство /700.00 лв./, общо в
размер на 880.00 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса /140.00лв./ и за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство /340.00 лв./, общо в размер на
480.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на Д. ХР. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул. Гладстон № 5, ет.2, чрез адв. Б.Д. –
АК – Русе, съществува парично вземане към ЦВ. Ц. Ц., ЕГН: **********, от гр. Р., ул.
Н. Й. В. № ., вх. ., ет.., ап.. за сумата 7000.00 лв., представляваща главница за
невърната заемна сума, ведно със законната лихва считано от 10.06.2020 г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 902/11.06.2020 г.
в производството по ч. гр. д. № 2136/2020 г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА ЦВ. Ц. Ц., ЕГН: **********, от гр. Р., ул. Н. Й. В. № ., вх. ., ет.., ап..
да заплати на Д. ХР. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул. Гладстон №
5, ет.2, чрез адв. Б.Д. – АК – Русе СУМА в размер на 880.00 лв., представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМА в размер на
480.00 лв., представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело №
2136/2020г. по описа на РРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6