№ 792
гр. Шумен, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500415 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 413 ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. – САК,
срещу разпореждане № 1407/09.08.2022 г. по ч.гр.д. № 754 /2022 г. по описа
на РС – Нови пазар, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Йетел
България“ АД за сумата от 545. 98 лв. – дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и за сумата 2. 89 лв.
по чл. 1 ал. 2 от Договор за лизинг от 05.07.2019 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********; сумата от 13. 29 лв. – по чл. 1
ал. 2 от договор за лизинг за базови аксесоари от 12.12.2019 г. сключен във
връзка с абонамент за номер +359********* и сумата от 2. 11 лв. – по чл. 1 ал.
2 от договор за лизинг за базови аксесоари от 13.12.2019 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер +359*********
На първо място жалбоподателя излага доводи по отношение
неустойката за предсрочно прекратяване на договорите. Оспорва извода на
заповедния съд за неравноправност на неустойката по всеки договор, тъй като
същите представляват три месечни абонаментни такси, за който размер
претенцията е изцяло съобразена с клаузите на договорите, поради което
същите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. На второ място –
излага доводи по отношение неустойката за предоставените за ползване
мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена. Тук жалбоподателя не
приема изводите на заповедния съд за недължимост на тези неустойки, тъй
като същите били неправилни и противоречали на обстоятелствата по делото.
На трето място – излага доводи по отношение допълнителните суми по чл. 1
ал. 2 от договора за лизинг. Според жалбоподателят длъжникът е неизправна
страна по договора по лизинг и за мобилна услуга, поради което следва да
1
бъде санкциониран. На последно място – излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на изводите на заповедния съд във връзка с
прекратяване на договорите. По всички доводи, жалбоподателя излага обилни
аргументи. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта с която
е оставено без уважение заявлението за сумата от 545. 98 лв. – дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
както и за сумата 2. 89 лв. по чл. 1 ал. 2 от Договор за лизинг от 05.07.2019 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********; сумата от
13. 29 лв. – по чл. 1 ал. 2 от договор за лизинг за базови аксесоари от
12.12.2019 г. сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359********* и сумата от 2. 11 лв. – по чл. 1 ал. 2 от договор за лизинг за
базови аксесоари от 13.12.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент
за номер +359********* и да постанови издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следното.
Ч.гр.д. № 20223620100754/ 2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК срещу длъжника М. И. М. с ЕГН ********** от гр. Нови
пазар, общо за сумата от 1 473. 23 лв., включваща сумите: 630. 77 лв.,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 296. 48 лв. представляващи незаплатени
лизингови вноски; 545. 98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
Към заявлението са приложени договори за мобилни услуги, договори
за лизинг и Общи условия на „Йеттел България „ АД.
С обжалваното разпореждане № 1407/09.08.2022 г., съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение за претендираните суми както следва:
1/ По договор за мобилни услуги от дата 07.11.2018 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „410“, неустойка в размер на 67. 47 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 36. 40 лв., за предоставено ползване на устройство Хiaomi Redmi 6A
16 GB Dual Blue с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 07.11.2018 г.;
2/ По договор за мобилни услуги от дата 11.09.2019 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „642“, неустойка в размер на 64. 93 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 66. 17 лв., за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy
A 10 Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 05.07.2019 г.;
2
3/ по договор за мобилни услуги от дата 12.12.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „834“, неустойка в размер на 114. 03 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 167. 01 лв., за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy
A 30s Dual White с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 12.12.2019 г.;
4/ по договор за мобилни услуги от дата 21.12.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „024“, неустойка в размер на 67. 47 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
5/ по договор за лизинг от дата 05.07.2019 г., сумата от 2. 89 лв., съгл.
чл. 1 ал. 2 от договора;
6/ по договор за лизинг от дата 12.12.2019 г., сумата от 13. 29 лв., съгл.
чл. 1 ал. 2 от договора, както и
7/ по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 13.12.2019 г.,
сумата от 2. 11 лв., съгл. чл. 1 ал. 2 от договора. За останалите суми
заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение №
383/09.08.2022 г.
За да отхвърли заявлението в тези му части, заповедният съд е приел,
че съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП клаузите за така
договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са
неравноправни. Приел е също така, че претендираните от заявителя суми се
основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Според съда съгласно представените
договори, при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на
този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от
заявлението е посочено, че длъжникът е абонат на заявителя по следните
договори: 1. Договор за мобилни услуги от дата 07.11.2018 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „410“; 2. Договор за мобилни услуги от
дата 11.09.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „642“; 3.
Договор за мобилни услуги от дата 12.12.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „834; 4. Договор за мобилни услуги от дата
21.12.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „024“; 5.
Договор за лизинг от дата 05.07.2019 г.; 6. Договор за лизинг от дата
12.12.2019 г.; 7. Договор за лизинг на базови аксесоари от дата 13.12.2019 г.
Посочено е, че длъжника не е изпълнил задълженията си по договорите, като
не заплатил дължимите суми по фактури № **********/ 25.03.2020 г.; №
**********/25.04.2020 г.; № **********/25.05.2020 г. и №
3
**********/25.06.2020 г. В заявлението заявителя не твърди и не сочи, да е
извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него
прекратяване на договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото
липсват други разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото
уведомяване следва да се извърши чрез един от следните начини: писмено – с
препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с
кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите;
чрез публикация на интернет страницата на Теленор. Заповедният съд е
приел, че самото уведомяване за прекратяването на договора следва да се
извърши писмено с оглед специалната разпоредба относно уведомяването за
прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено
предизвестие“. Приел е също, че във всеки от договорите със М., липсва
разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за
уведомяването за него. Поради това, че се касае за писмени договори, то и
изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва
да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87 ал. 1 изр. 2
от ЗЗД. Съдът е приел, че претендираните от заявителя неустойки излизат от
своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и
на основание чл. 27 изр. 2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни услуги, не
съответства на посоченото в ОУ към тях, поради което според НПРС клаузата
от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради
това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
По отношение на претенцията за неустойка в размер на: 36. 40 лв. за
предоставено ползване на устройство Хiaomi Redmi 6A 16 GB Dual Blue; 66.
17 лв. за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy A 10 Dual
Black; 114. 03 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 167. 01 лв. за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy A 30s
Dual White заповедният съд е приел, че основанието й е на база договори за
мобилни услуги, а не на договорите за лизинг. Според съда включването на
допълнителна неустойка, във връзка с предоставено за ползване устройство,
надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и
същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП.
Клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.
2 от ЗЗП във всеки договор, поради което същата е нищожна на основание чл.
146 ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. С оглед изложеното и поради
липсата на твърдения за момента на прекратяване на договора, както и за
4
надлежно уведомяване на длъжника за това, заповедния съд е отхвърлил
искането за присъждане на претендираните суми за този вид неустойка.
По отношение на заявените суми от 2. 89 лв. по договора за лизинг от
05.07.2019 г.; 13. 29 лв. по договора за лизинг от 12.12.2019 г.; 2. 11 лв. по
договора за лизинг за базови аксесоари от 13.12.2019 г. НПРС е приел, че за
да се претендира тази неустойка е необходимо заявителят да е уведомил
писмено длъжника за отстраняване на неизпълнението по договора за лизинг.
По отношение на разноските е установил, че за предявените вземания в
общ размер от 1 473. 23 лв. заявителят е платил за ДТ сумата от 28. 87 лв. и
адвокатско възнаграждение – 198. 62 лв. Посочил е, че за установените
дължими вземания от 704. 45 лв. се дължат пропорционално на уважената
част разноски в размер на 25 лв., като е отхвърлил искането за разликата до
28. 87 лв.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд. С
частна жалба се атакува разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу М. И. М. от гр. Нови пазар за сумата от 545. 98 лв. – дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
както и за сумата 2. 89 лв. по чл. 1 ал. 2 от Договор за лизинг от 05.07.2019 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********; сумата от
13. 29 лв. – по чл. 1 ал. 2 от договор за лизинг за базови аксесоари от
12.12.2019 г. сключен във връзка с абонамент за номер +359********* и
сумата от 2. 11 лв. – по чл. 1 ал. 2 от договор за лизинг за базови аксесоари от
13.12.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359*********. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка дали
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
не противоречи на закона и добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл.
411 ал. 2 т. 2 от ГПК. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права предмет на
заявлението, със закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави и съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение ако
констатира нарушение на закона или на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила и норми, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
5
защитава всеки признат от закона интерес. Съгласно т. на чл. 411 ал. 2 от ГПК
заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.
В настоящия случай със заявлението е искано издаване заповед за
изпълнение, което се основава на сключени между страните договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, по които на длъжника се предоставя
услуга по смисъла на пар. 13 т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. При това положение
съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или
се основава на неравноправна клауза от договора. От приложените договори
се установява, че страните са постигнали съгласие единствено относно
основанията за едностранното прекратяване на договорите от страна на
дружеството – доставчик, но не и касателно формата на изявлението и реда за
уведомяване на другата страна. Поради това при прекратяването на тези
договори, сключени между намира приложение общата разпоредба на чл. 87
ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на
обстоятелствата по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен
договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението
трябва също да се направи писмено. В тежест на кредитора е да установи
отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение
за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му. По настоящото
дело не са събрани доказателства от които да се установи, че жалбоподателят
– заявител е отправил писмена покана до длъжника със съдържанието по чл.
87 ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на
договорните им отношения преди подаване на заявлението. Поради това
ШОС приема, че договорите посочени в заявлението на „Йеттел България“
АД не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за
неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за
неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора,
т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до
длъжника.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното в
настоящото производство разпореждане на НПРРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение. За този си извод, на
основание чл. 278 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд –
Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които, както
6
по-горе се посочи, са правилни и съответстващи на закона и на добрите
нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Р азпореждане № 1407/09.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 754 /2022 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено
заявлението на „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника М. И. М., ЕГН ********** за сумите:
1/ По договор за мобилни услуги от дата 07.11.2018 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „410“, неустойка в размер на 67. 47 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 36. 40 лв., за предоставено ползване на устройство Хiaomi Redmi 6A
16 GB Dual Blue с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 07.11.2018 г.;
2/ По договор за мобилни услуги от дата 11.09.2019 г. за мобилен
номер, завършващ на последни цифри „642“, неустойка в размер на 64. 93 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 66. 17 лв., за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy
A 10 Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 05.07.2019 г.;
3/ по договор за мобилни услуги от дата 12.12.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „834“, неустойка в размер на 114. 03 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на 167. 01 лв., за предоставено ползване на устройство Samsung Galaxy
A 30s Dual White с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т. 1 от
допълнително споразумение от 12.12.2019 г.;
4/ по договор за мобилни услуги от дата 21.12.2019 г. за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „024“, неустойка в размер на 67. 47 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
5/ по договор за лизинг от дата 05.07.2019 г., сумата от 2. 89 лв., съгл.
чл. 1 ал. 2 от договора;
6/ по договор за лизинг от дата 12.12.2019 г., сумата от 13. 29 лв., съгл.
чл. 1 ал. 2 от договора, както и
7/ по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 13.12.2019 г.,
сумата от 2. 11 лв., съгл. чл. 1 ал. 2 от договора. За останалите суми
заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение №
389/11.08.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8