О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                     

                                      гр.София, 28.11.2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IIг въззивен състав, в закрито заседание  на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                  БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

като  разгледа докладваното от съдията в.гр.д.№ 14835 по описа на 2018 г., съдът констатира, че делото е образувано по нередовна въззивна жалба. Съображенията за това са следните:

Видно от разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК цената на исковете за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.

Правилото на чл. 71, ал.2 ГПК предвижда, че  когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР(отм.), кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 108 ЗС, като предмета на спора и по двата иска касае реална част в размер на1185 кв.м. от процесния имот, който е с обща площ от 4083 кв.м.. Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / редакция до изменението с ДВ. бр. 49/2014 г.  е оценяем вещен иск, като цената се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразена с ангажираните писмени доказателства за данъчната оценка на имота. Безспорно и предявеният в условията на кумулативност иск с правно основание чл. 108 ЗС е такъв.

От представената пред съда данъчна оценка за целия размер на имота, който ищецът претендира да е негова собственост, същата е в размер на 16 802 лв.  Съответно за реалната част от имота, която е предмет на правния спор, данъчната оценка е в размер на 4 876,40 лв. и това е цената на иска, на базата на която се изчислява дължимата държавна такса.

При така установеното и съобразно правилото на чл. 72, ал.1 ГПК (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г. – „за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск“), действащо към момента на подаване на исковата молба, за всеки от предявените искове ищецът е следвало да заплати държавна такса в размер на по 195 лв. Пред първоинстанционният съд обаче е заплатена държавна такса в размер на 100 лв. общо за двата иска, като за въззивната жалба срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение са заплатени само 50 лв. държавна такса.

С оглед изложеното настоящият съд намира, че следва да прекрати производството по делото и да върне същото на първоинстанционният съд, който от своя страна да осъществи съответните процесуални действия с цел събирането на дължимите държавни такси, след което делото да се върне на настоящия съд за произнасяне по подадената въззивна жалба.

С оглед изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 14835/2018 г. по описа на СГС.

ИЗПРАЩА делото на СРС  за продължаване на процесуалните действия съобразно  дадените с мотивите на настоящето определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                        

                                                                                                        2.