РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204648 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от О. Г. Р. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. И. Н. – БАК, с посочен
съдебен адрес: гр. ******************против Наказателно постановление № 22-0769-
002630/21.10.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 80 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че фактическата обстановка, възприета от АНО, не отговаря на действителната, като не е
имало несъгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
И. Н. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата изцяло. Допълва, че изобщо не е имало
ПТП, доколкото няма данни за материални щети по двете ППС. Счита, че не е
конкретизирана, коя точно хипотеза на посочената правна норма е нарушена, както и че има
неяснота относно точния час на извършване на нарушението. Иска отмяна на НП и
присъждане на разноски.
В допълнително депозирани писмени бележки адв. Н. – БАК допълва, че в НП не са
1
описани конкретни материални щети и спор между водачите, както и че несъгласието между
тях е останало недоказано. Заявява, че и двете МПС-та са напуснали местопроизшествието,
като между двамата водачи не само, че не е имало несъгласие, а дори е нямало разговор.
Твърди, че дори и да се приеме, че има настъпило ПТП, то жалбоподателят не е имал
съзнанието за такова, поради което и липсва умисъл за извършване на деянието.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ – Бургас се
представлява от юрисконсулт Ж., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита,
че НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което и моли за потвърждаването му
изцяло. В писмено становище допълнително развива съображенията си, като застъпва, че
деянието и неговият автор са установени безспорно. Моли за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото видно от приложената разписка (л.
7 гръб) наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 31.10.2022 г., а
жалбата срещу него е била депозирана на 14.11.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 26.04.2022 г., около 18.54 часа жалбоподателят управлявал автомобил
„Фолксваген Тигуан” с рег. № ************ в гр. **************в посока към УМБАЛ –
Бургас. При наближаване на кръстовището до СОУ „Васил Априлов“ между автомобилът на
жалбоподателя и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ************ настъпило
съприкосновение. Причина за съприкосновението било това, че точно там пътните ленти
правят „чупка“ в дясно, което изисква и двамата водачи да променят праволинейното си
движение, за да продължат пътя си в съответната лента. След настъпване на
съприкосновението жалбоподателят Р. спрял автомобила, слязъл от него и се запътил към
другия автомобил, който бил управляван от А. С. и двамата провели разговор. Двамата не
попълнили двустранен протокол за инцидента, нито жалбоподателят останал на място, за да
изчака органите на КАТ. Вместо това Р. потеглил с автомобила си и се прибрал у дома си.
Другият участник в ПТП- А. С. сигнализирала за инцидента и останала на място докато
пристигне екип на КАТ. Малко по-късно на място пристигнал авто-патрул в състава на
който влизал и св. Г. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас. Св. Д. прегледал
записите от камерите за видеонаблюдение, както и провел беседа със С., при която
преценил, че виновен за ПТП е именно Р.. Чрез ОДЧ жалбоподателят бил издирен, като
дежурният му се обадил по телефона и му казал да се върне на мястото на инцидента. Малко
по-късно жалбоподателят се върнал, като не шофирал той. На място св. Д. преценил, че с
поведението си Р. е осъществил състава на нарушенията по чл. 25, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 205563. Жалбоподателят подписал акта
и получил препис от него, без да направи възражения.
В последствие на 28.04.2022 г. Р. депозирал писмени възражения (л. 16), в които
2
заявил, че действително е настъпило ПТП, както и че той е слязъл от автомобила, говорил е
с другия водач и й е казал, че ще отиде да остави внучето си у дома и ще се върне на
мястото, за да попълнят протокол за инцидента. Посочил също така, че малко след това се е
върнал на местопроизшествието, но не е намерил другия водач, поради което и се е прибрал
и едва в последствие бил извикан от контролните органи да се върне на мястото. Изрично
посочил, че не е вярно това, че не е останал на място, за да установи щетите, доколко: „…
ние спряхме, излязохме от автомобилите и установихме щетите…“.
Наказващият орган след като се запознал с фактическата обстановка и преценил
възражението на Р. достигнал до извод, че действително поведението на жалбоподателя
неправилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото
от видеозаписа от камерите на кръстовището се установява, че жалбоподателят спира и
установява щетите от деянието. Именно поради това АНО разпоредил на актосъставителят
да състави срещу Р. нов АУАН, в който да опише правилно съставомерните факти. На
25.06.2022 г. св. Д. съставил срещу Р. нов АУАН с бл. № 072612, в който вече посочил, че
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да сигнализира контролните органи,
въпреки че между участниците е имало противоречие относно обстоятелствата,
квалифицирайки това поведение като административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП. Актът бил предявен на Р., който го подписал и получил препис от него, отново
без да направи възражения.
На 21.10.2022 г., с мотивирана резолюция АНО прекратил производството по АУАН
с бл. № 205563 досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На същата дата АНО издал срещу жалбоподателя НП № 22-0769-002630 за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, описано в АУАН с бл. № 072612, като на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 80 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 1 месец.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания св. Д., които намира за
логични и правдиви. Съдът не намира причина да се усъмни в показанията на този свидетел,
поради което и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът
кредитира частично и показанията на св. А. Р.а, като отчита, че тя е съпруга на
жалбоподателя, поради което и е пристрастна и заинтересувана от изхода на делото.
Въпреки това тази свидетелка също потвърждава, че на процесната дата и място е настъпило
съприкосновение между управлявания от нейния съпруг автомобил и друг автомобил.
Посочва също, че съпругът й е слязъл от автомобила и е констатирал наличието на
драскотини от удара, както по техния автомобил, така и по другия. Потвърждава също така,
че е имало диалог между съпруга й и жената-водач на другия автомобил, но заявява, че
между двамата шофьори не е имало несъгласие. Съдът възприема всичко заявено до тук от
свидетелката, с изключение на твърдението, че не е имало несъгласие между двамата
3
водачи. Ако действително и двамата водачи са били съгласни около обстоятелствата по
настъпилия инцидент – то нелогично е защо не са попълнили на място констативен
протокол, а се е наложило единият от тях да сигнализира на органите на МВР. Нещо повече
– самата Р.а посочва, че водачката на другия автомобил е заявила, че е карала направо и не
намира вина в себе си за инцидента, а мъжът й също е считал, че е в правото си, защото
лентите са правили „чупка“ – т.е. повече от очевидно между участниците в ПТП е имало
разногласие относно точните причини за инцидента и виновния водач.
Между другото св. Р.а не заявява нищо от това, което съпругът е написал във
възражението си по първия съставен акт, а именно, че той е обещал на другия водач да се
върне на място, след като закара жена си и внучето; че действително след това се е върнал
на място, но не е открил никого и т.н. Между другото посоченото във възражението
драстично се разминава и с тезата, лансирана в писмените бележки, че жалбоподателят
въобще не е говорил с другия водач, че между тях не е имало никакъв спор и уговорки и т.н.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р. П. - Началник група в Сектор „ПП-Бургас, която към дата 21.10.2022
г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
4
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
неяснота относно точния час на деянието. Вярно е, че от видеозаписа се установява, че
самото ПТП настъпва около 18.55 часа, докато в АУАН и НП е посочено - 19.12 часа. На
първо място обаче – разминаването е съвсем минимално и по никакъв начин не се отразява
на възможността на жалбоподателя да разбере, за което точно деяние е ангажирана
отговорността му. На следващо място часът 18.55 касае момента на настъпване на
инцидента, а в случая отговорността на Р. е ангажирана за деяние извършено в последствие,
свързано с напускане на местопроизшествието, което чисто обективно се е случило няколко
минути след самия инцидент. Поради това съдът не намира съществени пороци досежно
изписването на часа на деянието.
Вярно е, че в случая спрямо жалбоподателя първо е бил издаден АУАН с бл. №
205563, в който на деянието е била дадена квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и
че преди производството по тази акт да бъде прекратено, спрямо него е бил съставен втори
акт с бл. № 072612, в който вече е била дадена коректна правна квалификация на
нарушението. Това формално е нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН,
доколкото по едно и също време спрямо жалбоподателят е имало образувани две паралелни
административнонаказателни производства за едно и също деяние. Това нарушение обаче не
е съществено и не е довело до ограничаване на правата на лицето, доколкото порокът
успешно е бил преодолян посредством прекратяване на производството по АУАН с бл. №
205563, преди издаване на НП. По този начин жалбоподателят не е бил санкциониран
двукратно за едно и също деяние, а от там не е допуснато нарушение на принципа non bis in
idem (в този смисъл са и мотивите на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и практиката на
ЕСПЧ по прилагане на този институт).
По същество следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, е длъжен,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнява дадените указания. Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която - наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
В случая няма спор, че на процесната дата и място е настъпило съприкосновение
между автомобила, управляван от жалбоподателя и друго МПС. В следствие на
съприкосновението са настъпили щети и по двата автомобила (одрасквания) – т.е. по
мнение на съда, съприкосновението е „ПТП“ по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
(„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
5
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). Законът
не изисква събитието да е довело до значителни щети по автомобилите, нито те да са в
невъзможност да продължат движението си и т.н. Достатъчно е да настъпят обективни
материални щети – т.е. вреди по автомобила. В случая и по двете МПС е имало увреждане
на боята – драскотини и просуркване, които са ясно видими от приложените по делото
снимки, които съдът непосредствено възприе при извършения оглед на приобщения диск.
Вярно е, че не се касае до значителни вреди, а по-скоро до одрасквания, но това не променя
факта, че все пак щети по автомобилите има и тези щети имат материален израз. Самата св.
Р.а посочва, че тя и мъжа й много добре са видели, че „ колата ни беше надрана леко,
странично…“. Това е отразено и в констативния протокол за ПТП (л. 13), където отново е
посочено, че има видими щети по автомобилите, както и е отразено от самия жалбоподател
във възражението му срещу първия акт, където собственоръчно Р. е записал, че на място е
констатирал „козметични“ щети по боята на двата автомобила. При това положение съдът
приема за категорично установено, че между двата автомобила е възникнало
съприкосновение, което е довело до материални щети по тях – просурквания и драскотини,
които макар и да не са били значителни все пак попадат в понятието за материални щети, а
от там и съприкосновението правилно е било квалифицирано като ПТП. Самият
жалбоподател е спрял, слязъл е от автомобила и констатирал наличието на щети, което се
доказва от показанията на св. Р.а и от заявеното от самия него във възражението, поради
което и настоящият състав не възприема заявеното в жалбата и в писмените бележки, че
ПТП не е имало или дори да е имало – че жалбоподателят не е разбрал за него.
Съдът счита, че в конкретния случай не е имало съгласие между двамата водачи,
относно обстоятелствата по ПТП. Това е така, доколкото водачът на другия автомобил е
сигнализирала органите на КАТ – т.е. очевидно, тя не е била съгласно с това, че няма ПТП,
или че нищо не се случило и водачите могат да продължат пътя си. Между другото, както се
приема и в практиката на касационната инстанция (Решение № 1519 от 20.12.2022 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1985/2022 г. ) - при липса на противоречие между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, е приложима
хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗДвП, според която при наличие на съгласие
участниците преместват пътните превозни средства така, че да не възпрепятстват
движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспротно произшествие. В конкретния случай не е спорно, че такъв протокол не е
попълнен, нито някоя от страните е изявила желание в тази насока. Очевидно житейски
хипотезите са две, така и законът ги е възприел. При първата участниците в ПТП нямат
противоречия относно обстоятелствата, свързани с произшествието и попълват протокол за
ПТП, а при втората няма съгласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него и тогава те не напускат произшествието, уведомяват МВР
и изпълняват указанията на неговите органи. В конкретния случай не се е осъществила нито
една от двете хипотези, а от събраните по делото доказателства се установява, че
участниците в произшествието не са имали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Затова настоящият съдебен състав счита, че по отношение на нарушението на чл. 123,
6
ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗДвП отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана.
Тук следва да се посочи, че съдът не възприема тезата, лансирана във възражението
срещу първия акт, неподдържана пред съда, че в действителност жалбоподателят се е
върнал на място, за да съставят двустранен протокол за ПТП, но другият водач не е бил там.
Това категорично се оборва от показанията на св. Д., който заявява, че когато е отишъл на
място – другият шофьор е бил там, а точно Р. не е присъствал. Това оборва и заявеното от
св. Р.а, че жената е напуснала местопроизшествието заедно с тях. В действителност съдът
приема, че А. С. е останала на място и надлежно е информирала органите на МВР за
настъпилото произшествие, така както и вменява законът, за разлика от жалбоподателят Р.,
който си е тръгнал от мястото, без да сигнализира за случилото се компетентните органи.
В заключение съдът следва да посочи, че в настоящия случай е ирелевантно кой е
виновен за настъпване на ПТП – то, доколкото вината на жалбоподателя не е ангажирана за
това, че е предизвикал ПТП, а за това, че като участник в такова (без значение дали виновен
или невинен за самия инцидент), не е изпълнил задълженията си, които ЗДвП му вменява.
Всичко горепосочено води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това
отговорност. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в
размер от 50 до 200 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. В случая двете кумулативни санкции са били индивидуализирани в
законоустановените граници, като по отношение на наказанието „Лишаване от право“ това е
в минималния възможен размер, а по отношение на наказанието „Глоба“ - в размер близък
до минималния, който съдът намира за справедлив и съответен на обществената опасност на
деянието и дееца.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Нарушението е типично за вида си, като от приложената справка за водач (л. 26) се
установява, че не е и единствено или първо за водача.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение (л. 24). Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в
7
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002630/21.10.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на О. Г. Р. с ЕГН: ********** са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 80 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА О. Г. Р. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8