Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 6618 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни от Е.С.Ю., И. –
Р., И.Н.И. и Б.А.Я., починала в хода на делото и заместена от своите
правоприемници Б.Н.И. – Р. и И.Н.И., против „З.К.“У.“ АД искове с правно
основание чл. чл. 226, ал.1 от КЗ./отм/
Ищците твърдят, че на 19.12.2013 г. на
автомагистрала „Хемус“, км.362+800, обл.Шумен, настъпило ПТП, вследствие на
което починал техният родственик –Н.И. Ю.. Виновен за неговата смърт бил водачът
на т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. № СА *****- В.Б.А., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болка и
страдание от смъртта наН.Ю.. Считат, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 200 000 лв. за всеки от
тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение в посочения
размер, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2013 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, чеН.И. Ю. е бил участник в ПТП; оспорва
твърденията, че поведението на сочения в ИМ деликвент е било противоправно и
виновно; поддържа становището, че настъпването на ПТП за водача В.Б.А. е било
непредотвратимо, поради стечение на обстоятелствата – намалена видимост, вследствие
на мъгла, заледен пътен участък, намиращи се на пътното платно необезопасени
превозни средства, необичайното място,
на което се намирал пострадалият - между две катастрофирали пътни превозни
средства на автомагистрала. Ответникът твърди, че на водача В.Б.А. не било
известно обстоятелството, че пострадалото лице се намирало между две катастрофирали
моторни превозни средства – той не могъл нито да види пешеходеца, нито могъл да
предположи, че същият се намира на това място, поради което се касаело за
настъпване на случайно събитие, в резултат на непреодилима сила. Поддържа
становището, че виновен за настъпването на катастрофата бил самият пострадал – той сам се поставил в опасност, тъй като без
причина се намирал на мястотото на произшествието и застанал между две
катастрофирали превозни средства. Като служител на АМ „Хемус“ пострадалият се
отклонил от задълженията си и макар да бил наясно с опасността от настъпване на
ПТП, не предприел необходимите действия за своята лична безопасност, с което
проявил груба небрежност. Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат.
Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се отклонил
от служебните си задължения, без видима причина, без да е било необходимо да оказва
помощ, като застанал между две катастрофирали
пътни превозни средства. Ответникът оспорва размера на предявените искове. Моли съда да ги
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. При
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съдът приема, че събраните
по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради следните съображения: Страните
не спорят, че отговорността на водача т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. № СА ***** - В.Б.А.
е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от служебно извършена от съда справка на официалния сайт на „Гаранционния
фонд“.
Видно
присъда на Окръжен съд - Шумен № 22/20.09.2018 г. по НОХД № 394/2017
г., решение № 29/06.03.2019 г. по ВНОХД № 415/2018 г. на Апелативен съд-Варна и
решение № 145/11.07.2019г. по КНОХД № 673/2019г. на ВКС подсъдимият В.Б.А. е
признат за виновен в това, че на 19.12.2013г.,
около 08,00 часа, край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”, км.362+800,
при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил “Мерцедес ” с
рег.№ СА *****, е нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, като при гъста мъгла и видимост 60
метра се е движил със скорост от 75,6 км/ч., при безопасна скорост за движение,
според зоната за видимост - 34,8 км/ч, в резултат на което е настъпило ПТП, при
което е причинил по непредпазливост смъртта наН.И. ***, който е починал
на 25.12.2013 г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю. е причинена при условията
на независимо съпричиняване с Г.А.П.от с.Бозвелийско, обл. Варненска,
изразяващо се в това, че на 19.12.2013 г., около 08,00 часа край гр. Нови
пазар, на автомагистрала “Хемус”, км.362+800, при управляване на моторно
превозно средство - товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. № ******, Г.П.е нарушил
правилата за движение по пътищата: по чл.59. ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно
превозно средство, принуден да спре, поради независещи от него обстоятелства,
може да направи това върху лентата за принудително спиране, извън платното за
движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен
авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението
той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от
автомагистралата по най-бърз начин.”, както и по чл. 97. ал. 1, 3 и 4-та от
Закона за движение по пътищата:“(1) На път извън населено място водачът на
недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради
повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. (3) В случаите по ал. 1 и
2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг
подходящ начин,така че то да бъде забелязано навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства. (4) Предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра
от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента,
заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни
средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 км/час
предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не
по-малко от 100 метра.”, като деянието представлява престъпление по чл.343,
ал.1, буква “В”, алтернатива 1 - ва, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради
което го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ и го е оправдал
по първоначалното обвинение, което не описал в диспозитива на присъдата. На
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3
години.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на наказателен съд, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.Б.А., неговата вина, съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението/настъпилата смърт наН.И. Ю./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представените по делото удостоверение за наследници от 30.03.2015 г. и удостоверение за родствени
връзки от 30.03.2015 г. ищцата Б.А.Я. е майка на починалияН.И.
Ю., ищцата Е.С.Ю. е негова съпруга, а ищците Б.Н.И. и И.Н.И.
са негови деца./л.17-18/.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на св.Т. се
установява, че познава всички ищци. Свидетелката заявява, че от 2007 г. работела
заедно със съпругата на починалияН.– Е.Ю.. Ищците и техният родственик живеели
заедно в къщата им в гр. Нови Пазар. Свидетелката няколко пъти ходила в дома им
в периода от 2007 г. до 2013 г., те също й гостували. Отношенията в семейството
се основавали на любов и взаимно уважение, били внимателни един към друг.
Понастоящем ищците продължавали да живеят заедно в една къща. Между тях нямало
проблеми. След смъртта наН.жена му продължавала да се грижи за свекърва си,
била изключително внимателна с нея. След като Е.С. научила за катастрофата,
заедно със свидетелката отишли в „Спешна помощ“. В.Н.да излиза, бил „съвсем
адекватен“. Съпругата му останала с него в „Спешна помощ“. По-късно бил приет в
болница в Шумен. За ищците загубата наН.била огромен шок. Той починал някъде
около Коледа. След неговата смърт ищците изпадали в променливо настроение - смеели
се несвързано, плачели. Свидетелката продължила да поддържа връзка с тях и се
мъчела да ги успокои. Съпругата наН.ходела на психолог, взимала транквиланти,
за да се успокои, да преодолее шока. Свидетелката постоянно поддържала връзка с
нея по телефона - поне 2-3 пъти в седмицата се чували. Поддържала връзка и с дъщеря
й Б. - разговаряли поне един път в седмицата, с И. свидетелката също се чувала
поне веднъж на 15 дни. Свидетелката не била разговаряла с Б. след смъртта на Н..
За нейното здравословно и психическо състояние нищо не знаела. Ищците не били
преживели загубата на своя близък, постоянно споменавали името му, пазели светъл
спомен за него, но болката от трагичната загуба щяла да остане до края на
живота им. От
показанията на св. Г. се установява, че
също познава ищците, те били нейни съседи и семействата им били близки. Къщите им
се намирали през една пресечка. Почти всяка седмица се виждала с Б., поне по
два пъти, в пазарни дни ходела у тях на кафе. От 47-48 години познавала семейството на Б.. Приживе Б. живеела
със снаха си, сина си и с внуците. Нейният съпруг починал.Н.имал по-голям брат,
който починал през 1988 г. - 1989 г., и след неговата смърт отношенията му с
майка му били много близки. Свидетелката не била чувала членовете на
семейството да се карат. В квартала те били известни със своята сплотеност и добри
отношения. Б. много добре се разбирала със снаха си.Н.починал на 24.12.2013г. или на
25.12.2013г. - по Коледа. Тогава Б. загубила второто си дете. След тази загуба
отпаднала, поболяла се, разчитала вече само на снаха си и на внуците си, защото
нямала други близки.
Показанията на свидетелите са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Съдът не кредитира показанията на св. Т. единствено
в частта, в която твърди, че ищцата Е.Ю. е приемала транквиланти, тъй като тази
свидетелка не е лекуващия психолог на ищцата, нито е ангажирана медицинска
експертиза, чрез която този факт да бъде доказан. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/. От наказателната присъда се установи
противоправното и виновно поведение на водача на т.а “Мерцедес ” с рег.№ СА *****, което е довело
до смъртта наН.И. Ю., а от показанията
на свидетелите се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които
са в причинно-следствена смъртта със смъртта на техния родственик, поради което
исковете са доказани по основание.
При определяне размера на обезщетенията съдът отчете възрастта на всеки от ищците
към датата на смъртта на техния близък – 76 г. за Б.А.Я., 48 г. за Е.С.Ю.,
24 г. за И.Н.И. и 22 г. за Б.Н.И. – Р..
Ищцата Б.Я. е загубила своя син, който е бил единственото й дете след смъртта
на неговия по-голям брат Н.И.Я.. Ищцата Е.Ю. е загубила своя съпруг, с когото
са живяли съвместно повече от 24 години, създали са дом и заедно са отгледали
децата си. Ищците И.Н.И. и Б.Н.И. – Р. са
загубили своя баща, към когото са били силно привързани. Всички са живеели
заедно в един дом. Семейството им е било задружно, обичали са се, уважавали са
се, взаимно са си помагали и са разчитали един на друг. Били са пример за добри
отношения сред своите познати. След смъртта наН.И. Ю. майка му е отпаднала, поболяла се е, разчитала е само на снаха си и на внуците си. Ищцата Е.Ю. не
се е чувствала добре, провеждала е консултации с психолог. Останалите членове
от семейството също са страдали дълбоко – св.Т. често се е чувала с тях по
телефона, за да ги успокоява и подкрепя. Ищците не са преживели загубата на своя близък, постоянно споменават
името му, пазят светъл спомен за него, но шока и болката от трагичната загуба ще
останат до края на живота им./св.Т. и св. Г./.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за
неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците.
Ищцата Б.А.Я. е починала в хода на делото, поради което с определение от 12.12.2016 г., на основание
чл.227 от ГПК, на нейно място са конституирани нейните правоприемници: Б.Н.И. –
Р. и И.Н.И./внуци/, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
120 000 лв. на правоприемниците./ л. 141/.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия, който,
като се отклонил от служебните си задължения, без видима
причина, без да е било необходимо да оказва помощ, застанал между две катастрофирали необезопасени пътни превозни средства, намиращи не магистрала, в резултат на което сам
поставил живота си в опасност.
Съдът
намира възраженията за съпричиняване на вредите за неоснователно, поради следните съображения:
Видно от влязлата в сила
присъда на Окръжен съд – Шумен подсъдимият В.Б.А.
е признат за виновен в това, че на 19.12.2013
г., около 08,00 часа, край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”,
км.362+800, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил
“Мерцедес ” с рег.№ СА *****, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при гъста мъгла и
видимост 60 метра, се е движил със скорост от 75,6 км/ч., при безопасна скорост
за движение, според зоната за видимост - 34,8 км/ч, в резултат на което е
настъпило ПТП, при което е причинил по непредпазливост смъртта наН.И. ***,
който е починал на 25.12.2013 г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю. е
причинена при условията на независимо съпричиняване с Георги Андонов Парушев,
изразяващо се в това, че на 19.12.2013 г., около 08,00 часа край гр. Нови
пазар, на автомагистрала “Хемус”, км.362+800, при управляване на моторно
превозно средство - товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. № ******, Г.П.е
нарушил правилата за движение по пътищата и по чл.59. ал.1 от ЗДвП и по чл. 97, ал. 1, 3 и 4-та от Закона за
движение по пътищата.
За установяване на конкретния
механизъм на настъпване на катастрофата по делото е приета автотехническа
експертиза и са събрани гласни доказателствени средства. От
автотехническата експертиза, чието заключение съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: В района на магистрала
„Хемус“, км.362+800, водачът на т.а. „Камаз 53212“ е извършвал
дейност по обезопесъчяване на пътното платно, чрез разхвърляне на луга. Времето
е било мъгливо. Той е спрял в дясната лента за движение в посока Варна, без да
подсигури видимост към автомобила, макар да е бил наясно, че видимостта е
намалена, с оглед на падналата мъгла.
Пътуващият зад него в същата лента за движение т.а. „МАН“, поради движение с по-
висока скорост и с оглед на намалената видимост, не е успял да спре и се е ударил
с предната си част в задната част на т.а. „Камаз“. След удара пешеходецътН.И. Ю.
е предприел обезопасяване на моторните превозни средства за по добра видимост,
като е сложил зад т.а. „МАН“ конуси. Когато пешеходецът се е намирал между т.а.
„Камаз“ и т.а. „МАН“ е последвал нов удар, този път по т.а. „МАН“ в лява
странична част, причинен от движещия се зад него т.а. „Мерцедес 412 Д“. След
удара на т.а. „МАН“ косо- странично, същият се е завъртял по посока, обратна на
часовниковата стрелка, и е последвал удар на пешеходеца, намиращ се между т.а. „Камаз“
и т.а. „МАН“ с притискане между двете моторни превозни средства и увреждане на неговото
тяло. Т.а „Камаз“ преди удара е бил спрял, скоростта на т.а „Ман“ преди първия удар
е била 60 км/час, а при удара – 35 км/час. Скоростта на т.а „Мерцедес 412 Д“
преди втория удар е била 60 км/час, а при удара 30 км/час. Опасната зона за
спиране на т.а „Ман“ е била 84 км./час. При видимост на водача напред до 65 м.
и опасна зона за спиране от 84 м, ударът е бил непредотвратим в последните 19
метра на спирачния път. Опасната зона за спиране на т.а „Мерцедес 412 Д“ при
скорост от 60 км/час, при лек наклон за спускане, е била 78 м. При видимост на
водач напред до 65 метра и опасна зона от 78 м. ударът е бил непредотвратим в
последните 13 метра на спирачния път. При видимост на водача на автомобила
напред около 65 метра същият е трябвало да да бъде готов да отреагира на
опасността, ако т.а „Камаз“ бе сигнализиран. Според вещото лице, причина за
настъпване на катастрофата е спирането на т.а „Камаз“ на пътното платно, без да
е било сигнализирано мястото. Наред с това, причина за настъпване на
катастрофата е и движението на т.а „Ман“ и „Мерцедес 412 Д“ при намалена видимост – мъгла и заледено пътно
платно, със скорост, по-висока от допустимата, за да бъде предотвратен ударът. Водачът
на т.а „Мерцедес 412 Д“ е могъл да предотврати ПТП, ако се бе движил със
скорост до 46 км/час. Водачът на т.а „Мерцедес 412 Д“ не е имал възможност да
възприеме стоящият между двете МПС пешеходец. От
показанията на св. Я. – участник в ПТП се установява, че същият е управлявал
т.а „МАН“. Движел се е в посока към гр. Варна. Около гр. Нови Пазар е настъпила катастрофата. На място е имало
три ленти за движение. Той се е движел в средната лента. Заявява, че пред него
в средната лента на магистралата бил спрял т.а „Камаз“ - неосветен. Видял го в последния момент,
всичко станало внезапно, ударил се в него. Това се случи около 8,20 ч.
сутринта. Имало мъгла, нищо не се виждало. Нямало никаква светлина, нямало
улично осветление. Опитал се „да избяга“ в ляво, но вече го настигали коли отзад и нямало как да избяга, поради
което се ударил в камиона. Не могъл да излезе след удара от камиона, тъй като
бил затиснат. При него дошъл човек, попитал го какво става. Свидетелят му казал,
че кракът му е счупен и да спрат движението. Този човек дошъл откъм аварийната
лента. Я. не разбрал дали това е шофьорът на камиона, в който се ударил. Този
човек бягал напред-назад непрекъснато. Свидетелят му казал да спре движението. Човекът
нямал бадж, който да обозначава кой е, нямал светлоотразителна жилетка. Той изчезнал
пред спрелия отпред камион. После казал на свидетеля, че няма светло-отразителен триъгълник. Свидетелят
му казал да вземе неговия светлоотразителен триъгълник. Той се опитал да го
вземе, но не успял, защото камионът бил затиснат от предния камион. В един
момент дошли двама души, качили се върху предния камион – единият от тях бил
същият човек. Те двамата се качили върху предния камион и се опитали да дърпат
ламарината, за да раздалечат камионите. Свидетелят им казал, че няма да успеят.
По-късно в камиона на свидетеля отзад се ударил бус. Свидетелят погледнал в огледалото, видял,
че зад него идва бус, извикал на човека, който бил качен на предния камион - цистерна,
защото очаквал удар и действително последвал удар. След удара погледнал напред –
човекът бил паднал на земята, на средната лента, отстрани до двата камиона.
Човекът крещял, чували се виковете и на още един човек, двамата викали от болка.
Свидетелят заявява, че преди удара се
движел със скорост около 65 км/ч., защото асфалтът бил частично заледен, не може
да прецени на колко метра е виждал напред, движел се на къси светлини. Когато
видял буса, идващ отзад, той бил между средната и лявата лента. Счита, че се е
намирал на около 10 метра от него,
когато за първи път го е видял. Свидетелят заявява, че не знае двамата
пешеходци с какво са се занимавали и как се казвали. Не знае дали зад неговия
камион са сложили триъгълник; счита, че не е имало триъгълник отзад. Не знае
дали някой друг е отишъл да сигнализира
движението. Таблото на неговия камион при удара в предния камион се
размазало в тавана на кабината, нямал ток и не бил осветен по никакъв начин
след катастрофата. Хората, които видял, не били със светлоотразителни елементи, облечени били с
тъмни дрехи. Човекът, който се бил качил на камиона пред него, пострадал от удара
на буса в неговия камион. От
показанията на св. А. – водач на т.а “Мерцедес ” с рег.№ СА *****, признат за виновен с присъдата на Окръжен
съд – Шумен, се установява, че в деня на катастрофата е пътувал от Шумен за
Варна. Заявява, че на пътното платно, в дясната лента, видял конуси на
половината на пътя, тръгнал да ги заобикаля, за да мине в лявата лента, огледал
се в огледалата, след което настъпил удар и се блъснал в камиона пред него.
Това се случило в дясната лента за движение. В неговата посока за движение имало
две ленти за движение и една аварийна. Той се движел в дясната лента. Там бил
спрял камион – не бил с пуснати аварийни светлини, свидетелят не видял никакви светлини.
Самите конуси били в дясната лента, по средата. Блъснал се в товарния автомобил
пред себе си, защото конусите били поставени на много близка дистанция до него.
Те били горе-долу на около десет метра от спрелия автомобил и свидетелят не
успял да реагира своевременно. След конусите нищо не се виждало, имало мъгла.
Конусите били разположени по дължината на пътното платно, а не напречно
на същото. В момента, в който тръгнал да заобикаля конусите, се виждали някакви
силуети на пътното платно зад конусите, но изобщо не можел да различи какво
представляват тези силуети. Видимостта напред била не повече от 10-15 метра.
Движел се на къси светлини. Настъпил удар, след което веднага излязъл от
камиона и видял два автомобила, които се били блъснали пред него в неговата
лента. Автомобилите били товарни камиони. Единият бил тежкотоварен „Камаз“, а
другият бил обикновен камион. Видял, че имало пострадали – единият се намирал
вътре в средния камион - той бил
затиснат от волана на камиона. Другият пострадал се намирал върху двата
смачкани автомобила. Свидетелят се опитал да помогне на този човек, който бил
отвън и отгоре - да го изкара на платното в аварийната лента. Опитал се да му
помогне, но пострадалият отказал и му казал „Остави ме“. После чул друг удар,
когато една кола, която идвала след него, се блъснала в мантинелата. Свидетелят
тръгнал по пътното платно назад да маха и да дава знаци на идващите зад него
автомобили, за да спрат и да не се
блъснат. Не знае какво се е случило след това с човека, който бил между
автомобилите, защото хукнал нагоре по пътя
да сигнализира на другите коли. Не знае дали е имало друг удар впоследствие в спрелите
автомобили. Неговият автомобил не бил удрян по-късно отзад. Твърди, че преди
настъпването на пътно-транспортното произшествие се движел с около 50 км/ч. Успял да натисне спирачка.
Първо се опитвал да намали скоростта с лоста. В момента, в който видял
конусите, се опитал да намали скоростта.
С
оглед закючението на автотехническата експертиза, което съдът приема, по делото се установи, че причина за настъпване на катастрофата е поведението на водачите на
товарните автомобили „Камаз 53212“ с рег. № ******, „Ман 8.150 Ф“ с рег. № Р *****“ и на товарен
автомобил „Мерцедес 412 Д“ с рег. № СА *****. Водачът на т.а „Камаз“ е
спрял на пътното платно, без да сигнализира мястото, на което се намира, а
водачите на т.а „Ман“ и „Мерцедес 412 Д“ са се движели с несъобразена с пътните
условия скорост – при намалена видимост – мъгла и заледено пътно платно, поради
което не са могли да предотвратят настъпването на катастрофата. Видно от
присъдата на наказателния съд виновни за смъртта наН.И. Ю. са водачите
на т.а „Камаз 53212“ с рег. № ****** – Г.А.П.и на т.а „Мерцедес 412 Д“ с рег. №
СА ***** – В.Б.А..
Липсват доказателства пострадалият
да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
В конкретния случай по делото бе
установено, че при втория удар между т.а “Мерцедес 412 Д“ и т.а „Ман 8.150 Ф“
пострадалият се е намирал върху едно от спрелите превозни средства – т.а „Ман
8.150 Ф“ или т.а „Камаз 53212“, след което е паднал върху пътното платно./св.Я.
и А./. Преди това са били поставени конуси зад т.а „Ман 8.150 Ф“ от самия
пострадал. С поведението сиН.И. Ю. по никакъв начин не е допринесъл за
настъпването на удара между т.а “Мерцедес 412 Д“ и т.а „Ман 8.150 Ф“, при който
са причинени уврежданията по неговото тяло, вследствие на които е починал,
поради което възражението за съпричиняване на вредите остана недоказано.
По претенцията за законна лихва: Началният момент, от който
застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е датата на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на увреждането. В случая дължимото от ответника обезщетение за забава следва да
се присъди от датата на настъпване на смъртта наН.И. Ю.
– 25.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 525 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. В.Н. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на по 3
318 лв. за процесуално представителство по всеки от исковете, предявени от Е.С.Ю., от И.Н.И., от Б.Н.И. – Р.
и от Б.А.Я., починала в хода на делото и заместена от нейните правоприемници И.Н.И.
и Б.Н.И. – Р..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по
сметка на СГС, ДТ върху уважената част исковете в размер 19 200 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 183 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес:*** да заплати
на Е.С.Ю., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.В.Н., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 120 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от смъртта на нейния съпругН.И. Ю., настъпила
на 25.12.2013 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013г. по вина на водача В.Б.А., при
управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег.
№ СА *****, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес:***, да заплати
на И.Н.И., ЕГН **********, и Б.Н.И. – Р., ЕГН **********, като наследници на починалата
в хода на делото Б.А.Я., ЕГН **********, съдебен адрес *** – за адв.В.Н., на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 120 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Б.А.Я., починала в хода на делото на 05.09.2016
г., б.ж. на гр.Нови пазар, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния
синН.И. Ю., настъпила на 25.12.2013
г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача В.Б.А., при
управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег.
№ СА *****, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес:*** да заплати
на И.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.В.Н., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 120 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от смъртта на неговия бащаН.И. Ю., настъпила
на 25.12.2013 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013г. по вина на водача В.Б.А., при
управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег.
№ СА *****, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, съдебен адрес:*** да заплати
на Б.Н.И.И. – Р., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.В.Н., на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 120 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от смъртта на нейния бащаН.И. Ю., настъпила
на 25.12.2013 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.12.2013г. по вина на водача В.Б.А., при
управление на „Мерцедес 412 Д“ с рег.
№ СА *****, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 25.12.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от Е.С.Ю..
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от Е.С.Ю..
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от И.Н.И..
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от Б.Н.И. – Р.. ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********,
да заплати на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр.
София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от Б.А.Я., починала в хода на делото и заместена от
нейните правоприемници И.Н.И. и Б.Н.И. – Р..
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса върху уважените искове в размер на 19 200 лв., а на СГС разноски
за вещо лице в размер на 183 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :