О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №214
Град Шумен, 15.05.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на петнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Азадухи Карагьозян ЧЛЕНОВЕ: 1. Константин Моллов
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 118 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2
във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр. С., ЕИК ***, действащо чрез пълномощника си гл.
юриск. Н.Л., срещу разпореждане № 644/04.03.2020г.
по ч.гр.д. № 266/2020 г. на НПРС, в частта, с която е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу длъжниците Е.И.Е.и И.Д.А., за сумата 2375 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Жалбоподателят
счита атакуваното разпореждане за неправилно. Заповедният съд не разполагал с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Възнаграждение по сключено между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
действително било за услуга, в смисъл на дейности, които ще се извършват по
повод на договора за кредит в полза на кредитополучателите, каквито нямали
съгласно ЗПК. Същевременно произнасянето по тях ангажирало огромен ресурс на
кредитора. Сключването на споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не било задължително условие за
отпускане на кредита, а по избор на потребителя. Сочи още, че ответника ползвал
този пакет услуги, тъй като получил приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, а тази услуга не била свързана с дейността
на кредитора по кредитиране. Споразумението не било нищожно, поради
противоречие на добрите нрави и закона на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и постанови
издаването на заповед за изпълнение срещу длъжниците за вземането,
представляващо възнаграждение по закупения пакет допълнителни услуги.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
След като се запозна с доказателствата
по делото, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 266/2020 г. на НПРС е образувано по
депозирано от „Профи кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ***, чрез пълномощника
си юриск. Г.С.-К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжниците Е.И.Е.и И.Д.А., за заплащане
общо на следните суми: 3536,59 лв. главница; неплатено договорно възнаграждение
в размер на 1106,97лв- за периода 26.09.2018 г. – 27.08.2019 г; неплатено възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги в размер на 2375лв.; 513,98лв. лихва за забава за периода 27.05.2018
г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019 г. датата на
предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по
заповедното производство – 150,65лв. държавна такса и 150лв. юрисконсулско
възнаграждение.
НПРС уважил заявлението и е издал
Заповед № 152/04.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжниците Е.И.Е.и И.Д.А., за сумите:
3536,59 лв. главница; неплатено договорно възнаграждение в размер на
1106,97лв. за периода 26.09.2018 г. – 27.08.2019 г; 513,98лв. лихва за забава за периода
27.05.2018 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019 г. датата
на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 28.02.2020 г. до изплащане на вземането,
както и разноски по заповедното производство – 103,15лв. държавна такса и 60лв.
юрисконсулско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължение
по договор за потребителски кредит № *443/27.03.2018 г.
С разпореждане № 644/04.03.2020 г. е
отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата
от 2375лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Указал е възможността на заявителя да предяви осъдителен
иск за отхвърленото вземане. Отхвърлил и искането за разноски касаещи
юрисконсулското възнаграждение за горницата над 60лв. и за заплащане на
държавна такса за горницата над 103,15 лв. Заповедният съд е изложил мотиви, че
в случая приложими са Закона за потребителния кредит и Закона за защита на
потребителите. Договорът в тази част е сключен при неравноправна клауза –
чл.143 ЗЗП, а според чл.146, ал.1 ЗЗп неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, какъвто не е настоящият
случай.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни излови: В случая предмет
на настоящата жалба е разпореждането само в частта, с която е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение от 2375лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.411, ал.2,
т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ
бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Видно от приложеното към заявлението
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги изброените такива
не водят до някаква икономическа полза за длъжника, която да е еквивалентна на
уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една
възможност - възможността за предоставянето на услуги - "приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит", които са основно
задължение на кредитора по договора. В случая, възнаграждението което следва да
се заплати е в размер близък до размера на самия кредит, /кредитът е в размер на 4000лв., а
възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги 3000лв./, което води до
извода, че уговореното възнаграждене е прекомерно и е в противоречие с
принцитие на справедливост. На практика дължи се близка до размера на кредита
сума, но без насрещно задължение на кредитополучателя или еквивалента
престация.
В пар.1 от ДР на ЗПК е предвидена
възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани
с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителна услуга според
чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителни кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.
Дейностите предмет на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са във връзка с изпълнението на задълженията на страните по договора и
за тях не се дължи заплащане от кредитополучателите на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителки кредит, а в
случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги.
Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на районния съд, че разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на
допълнителните услуги се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 ЗПК. За да се възползват длъжниците от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисква одобрение от кредитора, което означава, че те следва да
платят предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора.
С тази клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за
нещо, което има по силата на самия закон - правото на страните да променят
датата на падежа на вноските, свободата им да отложат една или повече
погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Предвид изложените съображения,
настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено, а частната
жалба срещу същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 644/04.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 266/2020 г. по описа на НПРС, в частта, с която е
оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България” ЕООД гр. С., ЕИК ***,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
длъжниците Е.И.Е.и И.Д.А., за сумата 2375 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.