ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Павел Ал. Ханджиев
Събина Н. Христова
Диамандиева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500353 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 353/2021г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Многопрофилна болница
за активно лечение „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. М., против решение №12/11.05.2021 г. по гр.дело
№83/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд в осъдителната му част.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, а в
частта, с която е присъдена мораторна лихва – обезсилването му като
недопустимо. Счита го за необосновано, тъй като не са обсъдени
доказателствата, събрани в шестте насрочени по делото открити съдебни
заседания и заключенията на назначените по делото експертизи и не е
посочено кои от тях съдът кредитира и кои – не . Изводът на съда, че
процесното лечение е проведено в нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.10 ЗЗ е в противоречие с констатациите на изслушаната съдебно -
медицинска експертиза в нарушение на принципа на диспозитивното начало
за произнасяне по предмета на спора съгласно практиката на ВКС.
1
Решението не съдържа и мотиви относно механизма на определяне на
присъденото обезщетение – не са посочени относимите към претендираните
вреди обстоятелства.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като в
него не са констатирани нарушения на приложимия медицински стандарт
„Лицево – челюстна хирургия“ , но е прието, че действията на медицинския
екип са били неправилни, без да са изложени мотиви за това. Вещото лице
проф.Станимиров е категорично относно липсата на нарушения на стандарта,
въведен през 2002 г. и на изискванията за добра медицинска практика.
Посочило е и, че последващата операция не се дължи на противоправното
поведение на лекуващия екип, а на наличието на оклузални нарушения.
Неправилно е прието наличието на причинно – следствена връзка между
противоправното поведение на изпълнителя при ответника и настъпилата
увреда. Вещото лице е посочило, че страданията и преживяванията са в
резултат на настъпилата фрактура, а не на осъщественото оперативно
лечение.
Присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на критериите,
установени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. То не съответства на действителните
неимуществени вреди към настоящия момент. По делото е установено, че
ищцата е била в дебалансирано емоционално и психично състояние и
хирургическите интервенции са нарушили окончателно нормалното
функциониране на личността, т.е се явяват случайно отключващо събитие.
Счита решението за недопустимо в частта, с която е уважен искът против
него за заплащане на мораторна лихва, тъй като този иск е останал
неконкретизиран по делото и не е бил включен в цената на иска.
Решението е неправилно и в частта, с която е оставено без уважение
искането на лечебното заведение да му бъдат присъдени разноските,
направени по обратния му иск.
Въззивна жалба против решението е подадена и от ЗД“ЕВРОИНС“АД,
чрез юрисконсулт С.. Дружеството твърди, че не е налице застрахователно
покритие, тъй като събитието е настъпило след изтичане на полицата.
2
На следващо място съдът е приел, че увреждането е в резултат на проявена
от медицинския персонал груба небрежност поради некомпетентност и
употреба на погрешни медицински изделия , за което застрахователят,
съгласно чл.7, ал.16 от Общите условия не отговаря.
Счита изводите на съда за необосновани като несъответстващи на
доказателствата по делото. Твърди, че е невъзможно локалната анестезия да
не е произвела действие. Оспорва броя на поставените винтове съобразно
експертизата и твърди, че няма данни поставеният материал да е бил
неподходящ.
Оспорва заключението, че освобождаването на дъвкателния мускул е
направено на неправилно място, като сочи, че ищцата е напълно
възстановена.
Счита, че по делото не е установено ищцата да е приемала медикаменти, тъй
като не са представени рецепти, а относно страха и от обезобразяване, сочи,
че при такива операции винаги се получава белег и хлътване в областта на
оперативните зони.
Поддържа, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдените
болки и страдания и медицинските манипулации и моли съдът да разгледа
възраженията, направени с отговора на обратния иск.
Решението е неправилно и в частта, с която е оставено без уважение
искането на лечебното заведение да му бъдат присъдени разноските,
направени по обратния му иск.
Бургаският апелативен съд при проверка на жалбите констатира, че с
въззивната жалба на МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, е
направено искане за изменение на решението в частта за разноските – молба с
правно основание чл.248, ал.1 ГПК, която следва да бъде разгледана от съда,
постановил решението, чието изменение се иска.
Това налага производството пред настоящата инстанция да бъде
прекратено и делото да се върне на Сливенския окръжен съд за произнасяне
по молбата за изменението му в частта за разноските.
3
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №353/2021 г. по описа на
Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Сливен за за произнасяне по молбата
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ АД, изменение на решение №
12/11.05.2021 г. по гр. дело № 83/2020 г. по описа на Сливенския окръжен в
частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4