№ 4662
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110145615 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу А. Г. К..
Ищецът твърди, че спрямо него е издадена незаконосъобразна ограничителна
заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г. по инициатива на ответника, в
резултат от което бил отстранен противозаконно от собственото му жилище на
26.05.2023г. Посочва, че ответникът изложил неистински твърдения за извършени
актове на домашно насилие и злоупотребил с права, с което му очернил името и
авторитета и му причинил болки и страдания. Ответникът се снабдил с незаконна
заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г., издадена по гр. д. № 27361/2023г. по
описа на СРС, 149-ти състав, въз основа на която на ищеца били наложени
ограничителни мерки и бил лишен от възможността да ползва собственото си жилище,
находящо се в **********************************************, за периода
23.05.2023г.-26.08.2024г., от което претърпял вреди, като с окончателно решение от
13.06.2024г. по в. гр. д. № 1525/2024г. по описа на СГС тези мерки били отменени. За
да се снабди с ограничителната заповед, ответникът изготвил снимка на вестник с
поставен нож, която представител към молбата по ЗЗДН, за да инсценира и внуши
закана от страна на ищеца пред съда. Изготвил и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗД на
15.05.2023г., в която посочил неистински и неосъществили се актове на домашно
насилие.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, и 4500лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на имота
за посочения период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на искова молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с ищеца се намират в граждански
брак от 10.08.1975г., като през цялото време ответникът бил обект на физически и
психически тормоз. На 07.05.2023г. отново бил осъществен такъв, като била отправена
1
закана за убийство. След този случай, ответникът напуснал жилището. На 10.05.2023г.
след като отишъл до жилището, за да си вземе личните вещи, бил намерен вестник на
мястото, на което обичайно стои, върху който вестник било изписано „за тебе“ на
зодията на ответника и поставен нож с острието. Поради тези обстоятелства,
ответникът потърсил закрила чрез депозиране на молба на 22.05.2023г. за защита от
домашно насилие. На 24.06.2023г. ищецът отправил искане до електроснабдителното
дружество за спиране на електроенергията в имота и ответникът бил принуден да
живее две денонощия без ток. Счита, че решението на въззивната инстанция е
неправилно и пристрастно, като не било нужно да се посочва конкретен или
приблизителен час на насилието. Изтъква, че ищецът упорито продължава да го
тормози с всички средства. Посочва, че на представената снимка от ищеца е написано
посланието „за тебе“. Счита, че изнесените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
обстоятелства са верни и спрямо ответникa не е възбудено наказателно преследване за
невярно деклариране.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приложеното гр. дело № 27361/2023г. по
описа на СРС, 149-ти състав, се установява, че същото е образувано по молба с вх. №
142102/22.05.2023г. на ответника А. К. за защита от домашно насилие срещу ищеца в
настоящото производство В. К.. В молбата за защита са изложени твърдения от А. К.,
че от сключването на брака с К. е подложена на системен тормоз от него, като
последният проявявал агресия към нея и двете им деца. Посочва се, че на 07.05.2023г.
К. крещял обиди по неин адрес си пред блока, а когато се прибрал вкъщи, крещял и
заплашвал К., че няма да допусне да има любовник. Непрекъснато я обвинявал в
извънбрачни връзки. Изложено е, че К. се обадила на дъщеря си, която дошла в
жилището, за да й помогне да излезе от него. В. К. започнал да посяга на К. и дъщеря
й. После се обадили на телефон 112 и адресът бил посетен от полицейски служители.
На 10.05.2023г., след като К. излязъл от дома им, К. и дъщеря й отишли до жилището
да съберат нещата й, като двете намерили статия от вестник и нож върху него. Към
молбата К. приложила декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
По горепосочено дело е издадена заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г.,
по силата на която В. К. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо А. К.,
забранено му е да я приближава на разстояние по-малко от 100 метра и е отстранен от
жилището, находящо се на адрес: **************************************, като му
е забранено да приближава обитаваното от К. жилище, находящо се на посочения
адрес, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-
малко от 100 метра.
С решение № 18356 от 08.11.2023г. по гр.д. № 27361/2023г. по описа на СРС, 149-
ти състав, молбата за защита е уважена и е постановено издаването на заповед за
незабавна защита от домашно насилие, по силата на която В. К. е задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо А. К., забранено е на В. К. да приближава А. К.
на разстояние по-малко от 100 метра и В. К. е отстранен от жилището, находящо се на
адрес: **************************************, като му се забранява да
приближава обитаваното от ответника жилище, находящо се на посочения адрес,
нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 100 метра, като е определен срок на мерките от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита.
Посочените мерки са действали до 13.06.2024г., на която дата с решение №
2
3511/13.06.2024г. на СГС е отменено изцяло постановеното първоинстанционно
решение и е оставена без уважение молбата на А. К. за издаване на заповед за съдебна
защита срещу В. К. и е отказано да бъде издадена заповед за съдебна защита, с която
на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Видно от мотивите на
въззивното решение, с него са приети за недоказани твърденията за осъществени
насилнически актове спрямо ответника А. К.. Прието е, че представената от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не
съдържа часа на актовете на насилие, както и конкретните заплашителни и
заканителни думи на ответника. Относно първата посочена в молбата за защита дата -
07.05.2023г., е прието, че разпитаният свидетел С. К. не е била очевидец на блъскането
и удрянето по вратата, на отправените заплахи и закани, като изложените от нея
обстоятелства не кореспондират на посоченото в молбата за защита. Относно втората
дата - 10.05.2023г., на която в сезиращата молба се твърди да е извършен акт на
домашно насилие, изразяващ се в намиране в кухнята на вестник, в който била
подчертана зодията на молителя във вестника и написване на израза „за тебе“, както и
поставяне на нож с острието към зодията на молителката, съдът е приел, че не може да
се квалифицира като акт на домашно насилие, доколкото самият молител е посочил в
сезиращата молба, че не е обърнал внимание на това, а нейната дъщеря С. се
уплашила и приела намерените вестник и нож за заплаха. Прието е, че не е доказано и
авторството на този акт, доколкото молителят и разпитаният свидетел посочили, че на
втората дата /10.05.2023г./ В. К. не бил в жилището на страните, като не са ангажирани
други доказателства за авторството на домашното насилие, за защита срещу което
съдът е бил сезиран.
По делото е постъпило писмо от 09-то РУ на МВР, СДВР, според което в
електронния деловоден регистър на 09-то РУ на МВР са налице данни за записан
сигнал на 08.05.2023г. в 17.42 часа за семеен скандал с адрес:
********************************************, подаден от телефон ************
от А. Г. К., във връзка с който в 18.00 часа адресът е посетен от АП 195 от група ООP
на 09-то РУ и в посочения имот са установени съпрузите А. Г. К. и Б. Н. К., като
семейният скандал бил прекратен.
По делото е приет като доказателство договор за продажба на държавен
недвижим имот от 29.05.1991г., сключен между Общински народен съвет „Л.“ –
София, Направление „Държавни имоти“, Столична община, представляван от
председателя – инж. Д. Ш., и ищеца В. Н. К., съгласно който ищецът е закупил
жилището, находящо се на адрес: **************************************, като не
е спорно, че страните имат брак от преди тази дата – от 10.08.1975г. съгласно
приложеното на л. 7 от гр. д. № 27361/2023г. удостоверение за сключен граждански
брак.
Прието е заключение по съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено. Обект на изследване на експертизата е
приложеното на л. 8 от гр. дело № 27361/2023г. по описа на СРС, 149-ти състав,
доказателство, а именно снимка на вестник с ръкописен текст „за тебе“. Според
експертното заключение, почеркът, с който е изпълнен вертикално разположения текст
„за т е б е“, вероятно е изпълнен от ищеца В. Н. К.. Вещото лице посочва, че при
наличните по делото данни е установило паралелно сходство във формата и посоката
на движенията при изписване на букви „а, б”, съвпадение в степента на обработеност,
наклона, в проявения навик за преповтаряне на щрихи при писане, в разположението
на движението при изписване на II-ри/надредовия елемент на буква „т” спрямо първия
й елемент, във формата, посоката и структурната сложност на движенията при
изписване на буква „т”, в структурната сложност на движенията при изписване на
3
буква „е”. Различия са установени във формата на движението при изписване на
заключителната част на II-ри елемент на буква „з” - в обекта - праволинейна, в
сравнителните образци - дъговидна; във формата на движението при изписване на
началната част на I-вия елемент на буква „е” - в обекта – дъговидна, а в сравнителния
образец – праволинейна.
От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, което не
е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено, се
установява, че средната пазарна наемна цена за ползване на целия процесен имот за
периода 23.05.2023г.-26.08.2024г. възлиза на 9244,95лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ф. В. К..,
който е син на страните. Свидетелят заявява, че в годините, в които живял с
родителите си, многократно ставал свидетел на упражнявано от баща му спрямо майка
му физическо и психическо насилие, като ищецът тормозил и него и сестра му.
Посочва, че страните притежават апартамент в ж. к. „Л.“ в гр. София, в който
семейството живеело. През 2020г. майка му и сестрата му се преместили да живеят в
Испания, като баща му през последните няколко години живеел във вила извън гр.
София, където сам решил да отиде, но винаги имал ключ и достъп до имота в ж. к.
„Л.“. Свидетелят описва случай, при който ищецът сменил ключалката на жилището в
ж. к. Л., което наложило свидетелят да разговаря с него и да му обясни, че майка му
няма къде да живее и поискал да върне предишната ключалка. Веднъж К. му се
обадила и посочила, че баща му не я пуска в апартамента, както и че след съдебното
заседание по друго дело между страните по искане на ищеца било преустановено
електроснабдяването в имота, обитаван от К.. Заявява, че баща му се разболял и се
върнал в столицата, за да се лекува, като през периода на лечението за него се грижела
А. К.. През месец май 2023г., когато все още страните живеели съвместно в жилището
в гр. София, ответницата изпратила на свидетеля снимка по телефона, на която върху
вестник бил сложен нож, във връзка с което действие тя завела дело срещу ищеца за
защита от домашно насилие, по което дело била издадена ограничителна заповед
спрямо ищеца.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва
проявено противоправно и виновно поведение (действия или бездействие), в резултат
от което са настъпили вреди, като при доказване на обективните елементи – деяние,
противоправност, причинно-следствена връзка между тях и вреди, субективният
елемент – вината се предполага според чл. 45, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това и съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, за да бъдат уважени предявените искове, следва от
страна на ищеца да се установи чрез пълно и главно доказване, че с извършените от
ответника действия по иницииране на производството по ЗЗДН (подаване на молба за
защита с приложени към нея декларация, в която са посочени неистински и
ненастъпили обстоятелства, и снимка на вестник с поставен нож, за да внуши закана),
по което е образувано гр. д. № 27361/2023г. по описа на СРС, ответникът е
злоупотребил с права и в нарушение на изискванията за добросъвестност е инициирал
производството с цел да навреди на ищеца; вследствие на това, ищецът е бил
злепоставен пред обществото, било е опетнено името му, претърпял е болки и
страдания, както и материални вреди под формата на стойността от невъзможността
на ползва имота.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България /КРБ/, гражданите имат
4
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. По силата на чл. 56,
изр. 1 от КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси, като в чл. 117, ал. 1 от КРБ е
предвидено, че тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Трайно и
безпротиворечиво в съдебната практика /Решение 758/11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 245/5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014
г., III г. о., ГК, Определение № 333/28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 322/2016 г., III г. о.,
и др./ се приема, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Задължението за добросъвестно
упражняване на процесуални права нормативно е закрепено и в чл. 3 ГПК и
неизпълнението му е скрепено с отговорност за вреди. Добросъвестността е налице,
когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право тогава, когато страната подава искова молба със съзнанието, че
защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата
защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право,
евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или
неизвинителна. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в
тежест на пострадалия– ищец по делото. За да е налице противоправност,
молбата/жалбата следва да бъде подадена не с цел да бъдат проверени определени
твърдения и да бъдат взети мерки от страна на държавните органи, към които е
насочена, като молителят/жалбоподателят знае, че изнесените обстоятелства са
неверни и молбата/жалбата се подава, за да се навреди и/или да се накърни
обществения интерес. Депозирането на такава молба/жалба не е противоправно тогава,
когато молителят/жалбоподателят е положил необходимата грижа да се убеди, че
изнесените факти са верни и действа със съзнанието, че сезира компетентните органи,
за да защити своите или определени чужди права и/интереси. Ако това е така, дори и
изнесените факти да се окажат неверни, неговото поведение не е противоправно,
съответно не може да послужи като основание за търсене на деликтна отговорност.
Подаването на молба до съда за защита от домашно насилие е свързано със
законоустановената възможност, предвидена с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, на
всяко лице да сезира правораздавателния орган, когато се чувства пострадал от
домашно насилие, като съдът извършва преценка дали молбата за защита е
основателна. Поради това, само по себе си подаването на молба/искане до съда не
представлява противоправно действие.
Съдът намира, че в настоящия случай, от събраните по делото доказателства не
се установява упражненото от ответницата право да инициира производството за
защита от домашно насилие да представлява злоупотреба с права. По делото не се
установява, че това действие е извършено с единствената цел да се навреди на ищеца.
От събраните доказателства посредством показанията на свидетеля Ф. К. се
установява, че в посочения от ищеца времеви период през месец май 2023г., за който
се твърди, че ответницата е сезирала съда с твърдения за извършено домашно насилие,
страните са обитавали съвместно жилището, находящо се в
**********************************************. В този период, ответницата е
изпратила на свидетеля снимка, на която върху извадка от вестник е бил сложен нож.
5
Тази снимка е приложена и към молбата за незабавна защита, а от приетото експертно
заключение по СГЕ се установява, че текстът „за тебе“ до оградения текст от вестника,
отнасящ се за зодия скорпион (каквато е ответницата) с поставен нож отгоре, по всяка
вероятност е изписан от ищеца. От показанията на разпитания в хода на
производството свидетел се установява, че ищецът системно е проявявал склонност
към физическа агресия и е отправял обидни думи спрямо ответницата, което й
причинявало негативни преживявания и душевен дискомфорт. Показанията на
разпитания свидетел са последователни и логични, пресъздаващи в достатъчна степен
обстоятелства относно влошените отношения между страните за релевантния за спора
период, с оглед на което съдът цени същите като обективно дадени. Не се установява и
заявените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН обстоятелства да са неверни, като
такъв извод не е направил и въззивният съд при отмяната на първоинстанционното
решение. Съдът е приел, че актовете на домашно насилие не са конкретизирани с
часови диапазон и не се съдържат конкретните заплашителни и заканителни думи на
извършителя.
При горните обстоятелства, настоящият съдебен състав не може да приеме за
доказано по безспорен, несъмнен начин, че упражненото субективно процесуално
право от страна на ответницата по инцииране на производството по ЗЗДН е
осъществено недобросъвестно, с единственото намерение и цел да се навреди на
ищеца. Както е разяснено в установената съдебна практика по аналогични дела –
Решение от 21.11.2019г. по в. гр. д. № 4739/2019г. на СГС, Решение от 07.12.2023г. по
в. гр. д. № 1457/2023г. на СГС, Решение от 31.08.2022г. по в. гр. д. № 1572/2021г. на
СГС и др., злоупотребата с право обуславя противоправност на действието на носителя
на правото и възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при
упражняването на правото вреди на трети лица. Отговорността за вреди от злоупотреба
с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право. Противоправност е
налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят/жалбоподателят
знае, че изнесените обстоятелства са неверни и подава молбата/жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес. В случая, ответницата е подала
молбата с цел да защити правата си, които счита, че притежава като жертва на
домашно насилие, а обстоятелството, че твърденията в тази молба са счетени от
въззивния съд за недоказани, не обуславя недобросъвестност на молителката.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не установява по безспорен начин, че ответницата е злоупотребила със свое
право, инициирайки съдебното производство по реда на ЗЗДН и подавайки декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Липсата на един от елементите на фактическия състав по чл. 45
ЗЗД, а именно проявено противоправно поведение, обуславя извод за неоснователност
на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди. Ето защо, исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал такива в размер на 200лв.
депозит за съдебно-графологична експертиза и 2400лв. платено адвокатско
възнаграждение, от които 600лв. за акцесорни искове за лихва за забава. Насрещната
страна е направила възражение за недължимост и прекомерност на възнаграждението.
По отношение на сумите за искове за лихва за забава съдът намира, че въобще не се
дължи възнаграждение, доколкото такива самостоятелни искове няма предявени, а
единствено се претендира лихва за забава от подаване на исковата молба до
6
окончателното плащане, което представлява правна последица от уважаване на
исковете за главните парични вземания, което в случая не е сторено. Ето защо, тези
600лв. са недължими. В останалата част, съдът намира, че при съобразяване на
извършените процесуални действия, проведеното само едно открито съдебно
заседание с продължителност от 1 час, обема и характера на събраните доказателства,
материалния интерес, липсата на процесуални усложнения, ориентировъчните размери
по Наредба № 1/2004г. и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г.
№ C-438/2022г. на Съда на ЕС, справедливото, пропорционално и разумно
възнаграждение за настоящото производство възлиза на 1500лв. Ето защо, адв.
възнаграждение следва да бъде намалено до толкова и на ответницата да се присъдят
разноски в общ размер от 1700лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, срещу А. Г. К., ЕГН: **********,
с адрес: *********************************************, осъдителни искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумите от 10 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
опетняване на личността и доброто име, и 4500лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди за периода 23.05.2023г.-26.08.2024г., причинени чрез
лишаване от възможността да ползва жилището, находящо се в
**********************************************, които вреди са настъпили
вследствие недобросъвестно иницииране от страна на ответницата на производство по
ЗЗДН чрез подаване на молба и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с невярно съдържание,
по която е образувано гр. д. № 27361/2023г. по описа на CPC, 149-ти състав, по което е
издадена заповед за незабавна защита.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на А. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: *********************************************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1700лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7