Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на
осемнадесети февруари 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на секретаря Оля
Йорданова
и прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 6/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна,
срещу Решение № 260361/09.11.2020г., постановено по НАХД № 3973/2020г. по описа
на Районен съд – Варна, XXIX наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
23-0000534/26.05.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което, за нарушение на чл.34, § 4,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на М.Ю.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева, на основание чл.93в,
ал.12, предложение второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
С касационната
жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че неправилно
районният съд е приел, че не е доказано виновно поведение от страна на
наказаното лице, доколкото липсва конкретна разпоредба, която да изключва
административнонаказателната отговорност за нарушение по чл.34, § 1, изречение
първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., извършено при форма на вината непредпазливост.
Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Отправя се
искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по
касация – М.Ю.К., в депозирани чрез представител по пълномощие отговор на
касационната жалба и писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли
за оставянето й без уважение, както и за присъждане на разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения съгласно представен списък.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно постановление М.Ю.К. е наказан
за нарушение на чл.34, § 1, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (Регламент /ЕС/ №
165/2014) – за това, че при екипно управление на превозно средство с дигитален
тахограф, не е поставил картата на водача в правилния вход на тахографа, а е
поставил картата си на мястото на „водач 2“, с избрана дейност „време на
изчакване“ вместо дейност „управление“. Нарушението е установено при извършена
на 12.03.2020г. проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна на управлявания от М.К. товарен автомобил.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че независимо от спазването на
процедурните правила по ЗАНН при издаване на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и НП, последното е незаконосъобразно, тъй като
не е доказано виновно поведение от страна на наказаното лице. Счел е, че дори
да се приеме, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.34,
§ 1, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014, деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не е израз на
професионална недобросъвестност на К., не е довело до настъпване на вредоносни
последици и не са налице данни за други допуснати нарушения на транспортното
законодателство.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за неправилно.
Извършването на нарушението е доказано от събраните по делото
доказателства. Видно от приложения по административнонаказателната преписка
пътен лист и информацията, извлечена от дигиталната карта на водача, в момента
на проверката М.К.
е управлявал товарния автомобил, с който е извършван обществен превоз на
товари, като картата му на водача не е поставена във входа на тахографа на
„първи водач“ с дейност „време на управление“, а същата се е намирала в слота
„втори водач“, с избрана дейност „време на изчакване“. Правилно
административнонаказващият орган е счел, че с това деяние К. е осъществил
фактическия състав на административното нарушение по чл.34, § 1, изречение
първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014, според която разпоредба, когато на борда на
превозното средство, оборудвано с тахограф, има повече от един водач, всеки
водач осигурява поставянето на неговата карта на водача в правилния вход на
тахографа.
Неправилно
районният съд е приел, че нарушението не извършено виновно. Действително,
извършването на административно нарушение предпоставя виновно поведение от
страна на водача, което обаче освен умишлено може да бъде и непредпазливо –
аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН. В случая фактите сочат на непредпазливо деяние,
което също се наказва, тъй като нарушената разпоредба не попада в изключенията,
съобразно чл.7, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде
квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде
санкционирано, е необходимо съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс,
приложим по препращане от чл.11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението. Процесното нарушение е от категорията на
т.нар. „формални“ нарушения /„нарушения на просто извършване“/, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване
на изпълнителното деяние. Изтъкнатото от районния съд обстоятелство, че
нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност
на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се
квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл.28
от ЗАНН правен институт.
Не водят да извод
за маловажност на нарушението и изтъкнатите в отговора на касационната жалба
доводи, че същото представлява допустима грешка предвид многобройните
задължения, които има водачът на превозното средство, извършвайки автомобилен
превоз на товари. Задължението за поставяне на картата на водача в правилния
вход на тахографа също е част от служебните задължения на заеманата от
касационния ответник длъжност, и то много съществено такова, доколкото е
регламентирано на ниво европейско законодателство и нарушаването му е
въздигнато в административно нарушение от българския законодател. Неотносима
към съставомерноостта на нарушението и към преценката за маловажност на случая
е продължителността на управление с погрешно поставена карта на водача,
доколкото единствено фактът, че проверката е извършена в кратък период след
потегляне на автомобила от началната точка на маршрута, е допринесло за
преустановяване на противоправното деяние от страна на К.. С оглед на
изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения, свързани с отчетността и проследимостта на дейността на водачите на
превозните средства, осъществяващи обществени превози, се налага извод, че
процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Като е достигнал
до противоположни правни изводи и е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение,
което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и допълнително постановеното
от районния съд Определение №
260564/12.11.2020г.,
с което по същество е извършено допълване на въззивното решение в частта за
разноските, тъй като, доколкото правото на разноски е акцесорно спрямо
наличието на благоприятен съдебен акт за страната, в чиято полза са присъдени,
същото се явява лишено от правно основание.
Касационната
инстанция констатира, че преди влизане в сила на наказателното постановление
санкционната норма на чл.93в, ал.12 от ЗАвтП, на основание която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника по касация, е изменена. В
редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението /Изм. – ДВ, бр.
9 от 2017г./, нормата е предвиждала налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лева. С извършеното след осъществяване на нарушението
на 12.03.2020г. изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ, бр.60 от 2020г., в
сила от 07.07.2020г., е предвидено процесното нарушение да се санкционира с
„глоба“ в размер на 500 лева. Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според
който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Дължимо е изменение на процесното НП относно размера на наложеното
административно наказание, като същият следва да се намали от 1 500 лева на 500
лева.
При този изход на
правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски е
неоснователна. На касаторът също не се следват разноски, въпреки благоприятния
за него съдебен акт, тъй като не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260361/09.11.2020г., постановено по НАХД № 3973/2020г. по
описа на Районен съд – Варна, XXIX състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000534/26.05.2020г., издадено от и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което,
за нарушение на чл.34, § 4, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на М.Ю.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева, на основание
чл.93в, ал.12, предл.второ от ЗАвтП, като намалява размера на административното
наказание „глоба“ на 500 лева.
ОТМЕНЯ Определение № 260564/12.11.2020г., постановено по
НАХД № 3973/2020г. по описа на Районен съд – Варна, XXIX състав, с което РД
„АА“ гр.Варна е осъдена да заплати на М.Ю.К. разноски в размер на 100 лева, на
осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.