Р Е
Ш Е Н
И Е № 351
гр.
Стара Загора, 28.09.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Н.
Николова
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Стилиян Манолов административно дело №383 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/.
Образувано е по жалба на И.Г.И. *** против
Заповед №РД-14-1710/01.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“
– гр.Стара Загора. В жалбата се сочи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен, като постановен при липса на компетенетност, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че на процесната дата жалбоподателят е пътувал с
таксиметровия автомобил до автосервиз в с.Шипка, като качил негов познат, без
да има намерение да му взема пари, тъй като в този момент не работел – бил
приключил касовия апарат и пътната книжка.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.Т., която поддържа подадената жалба и в допълнение сочи, че
оспорената заповед е издадена от орган, който не е имал правомощия за
издаването й. Излага съображения, че акта е издаден в нарушение на чл.59, ал.2,
т.5 от АПК. Обосновава също, че административният орган не е наложил точно
определената ПАМ, като по този начин е нарушил материалния закон. Моли съда да
отмени оспореният административен акт и претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директора на РД „Автомобилна администрация‘ – гр.Стара Загора, не се явява и не
се представлява. В изпратено становище, с което са изпратени материалите на
административната преписка, се сочи, че издадената заповед е съобразена с
материалните и процесуалните правила при издаването й. При евентуалната й
отмяна се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
На 31.05.2021г. е съставен АУАН
серияА-2020 №292506 от инспектор РД „АА“, отдел „Контрол“ – гр.Стара Загора
срещу И.Г.И. за това, че на 31.05.2021г., около 13:10 часа в гр.Казанлък, на
изхода с.Крън, бул.Освобождение, И. извършва таксиметрова дейност с 1 бр.
пътник – С.З.К., с лек таксиметров автомобил, стикиран, жълт на цвят с открит
знак „Такси“, марка „Д“, модел „С“ с рег.№……, собственост на И., включен в
списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
№10748 от 25.02.2014г. на фирма „Вил-такси С“ ООД, като след наемане на
автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат. Към АУАН са приложени 2
бр. снимки на таксиметровия автомобил и
на изключения таксиметров апарат.
С оспорената в настоящото производство
Заповед РД-14-1710/01.06.2021г., издадена от Директор на Регионална дирекция
„Автомобила администрация“ – гр.Стара Загора, на основание чл.106, ал.1, т.7,
б. „а“ и ал.2, т.6 от ЗАП, е приложена ПАМ – временно отнемане на Удостоверение
на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ №025085 до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. От фактическа страна издаването на
заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основат
изцяло на констатациите на съставения АУАН серияА-2020 №292506/31.05.2021г.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната ЗППАМ и заповеди на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“.
От
така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото
доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК и
провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията
предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице,
за което административният акт е неблагоприятен, в законовоустановения срок и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или
от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г., е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения
правилник на ИА „АА“, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат ПАМ по чл.106
и чл.106а
от ЗАвтП, включително Директорите на Регионални дирекции „Автомобилна
администрация“. От фактическа страна не е спорно, а и се установява от
представената Заповед № 1308/30.07.2020г., че подписалото като издател на
обжалвания административен акт лице, заема длъжността Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Стара Загора. С оглед на което съдът
приема, че оспорената Заповед № РД-14-1710/01.06.2021г. е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган в условията на
допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му правомощия. Възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност
на издателя на административния акт са неоснователни, тъй като упълномощаването
касае всички принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАП,
макар и разпоредбата, посочена като правно основание за налагане на ПАМ в
разглеждания случай по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ ЗАП да е в сила от
07.07.2020г. (ДВ, бр.60 от 2020г.), т.е. след издаването на заповедта за
делегиране.
Оспорената заповед
е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално правната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“
ЗАП. Съгласно чл.59, ал.2, т.5 от АПК административният акт задължително трябва
да съдържа и разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В случая това изискване е
изпълнено, като съответствието на разпоредителна част на акта със съответния
закон следва да се провери при съдебния контрол за материалната му законосъобразност.
Наложената в
настоящия случай мярка е с правно основание чл.106а, ал.1, т.7, „а“ от ЗАП, предвиждащ
временно отнемане на удостоверение на водач на лек автомобил за срок една
година, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров
апарат в режим на регистриране на превоза. Срока е точно фиксиран от
законодателя и не допуска каквато и да е оперативна самостоятелност при
определянето му от органа, който налага ПАМ. С разпоредителната част на процесната
заповед обаче административният орган е отнел удостоверението за лек
таксиметров автомобил на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година, с което е определил срок, който не е предвиден в законовата
разпоредба. С това Директора на регионална дирекция АА – Стара Загора е нарушил
приложимия материален закон, поради което съдът намира, че мярката по чл.106а,
ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАП не е законосъобразно приложена по отношение на И.Г.И.,
тъй като с разпоредителната й част е определен срок за отнемане на права, който
е различен от точно определения в законовата разпоредба. С оглед на това заповедта
за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна като такава.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че направеното оспорване се явява основателно,
поради което атакуваният административен акт – Заповед №РД-14-1710/01.06.2021г.
на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.Стара Загора, като
постановен в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При този изход на
делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи
заплатени държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева, същото следва да бъде уважено, като в тежест на РД
„Автомобилна администрация“ – гр.Стара Загора бъде възложено заплащането на
сумата от 510 лева. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като е в рамките на предвидения
минимум по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Г.И.,
ЕГН ********** ***, Заповед
№РД-14-1710/01.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ –
гр.Стара Загора, с която е наложена ПАМ – временно отнемане на Удостоверение на водач на
лек таксиметров автомобил серия ВТ №025085 до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
РД
„Автомобилна администрация“ – гр.Стара Загора, да заплати на И.Г.И., ЕГН ********** ***,
сумата от 510 (петстотин и десет лева)
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: