№ 1427
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20201110144273 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от ищеца Б. Р. Ц. против ответника „фирма“ АД, с
която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 968,96 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
действително претърпени имуществени вреди на МПС мотоциклет марка „Ямаха“, модел
„Маджести 250“, рег. № *****, вследствие на реализирано на 14.09.2015 г. ПТП с лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *****, в гр. София, ул. „Иван Асен II“ в
района на № 28-30, сумата от 295,26 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до
датата на подаването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното плащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения. На 14.09.2015 г. в гр.
София, ул. „Иван Асен II“ в района на № 28-30, е реализирано ПТП, с участието на
мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести 250“, рег. № *****, собственост на ищеца и
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *****. За ПТП е съставен ДКП, в
който са описани щетите по двете МПС, данни за МПС, собствениците, водачите,
застрахователите и схема на ПТП. Уведомени са органите на КАТ, като оттам са дадени
указания за вписване на № на ДКП 00143 от 14.09.2015 г. ПТП било реализирано по вина на
водача на л. а. „Шкода“, като последният бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ със срок на действие от 28.10.2014 г. до 27.10.2015 г., респ. ПТП
1
е реализирано в срока на действие на застраховката. На 23.09.2015 г. ищецът уведомил
ответника за настъпилото ПТП. На 02.10.2015 г. представител на ответника извършил оглед
на увреденото МПС, собственост на ищеца. Ответникът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 413,55 лв., а стойността на частите без разходи за труд, боя и др.
материали възлизала на 968,96 лв. Горното обуславяло правния интерес на ищеца от
завеждане на исковата му претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „фирма“ АД,
с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като
последния се оспорва както по основание, така и по размер. Релевирано е възражение, че
исковете са погасени по давност. Оспорва се механизма на ПТП, наличието на причинна
връзка между ПТП, настъпилите по процесното МПС материални щети, както и степента на
увреждане. Оспорва се представения ДКП. По отношение размера на претендираното
обезщетение се твърди, че същият е завишен и не е в съответствие с действителната
стойност на вредите. Сочи се, че от неоснователността на главната претенция следва
неоснователност и на акцесорната. Предвид изложеното счита исковата претенция за
неоснователна.
С цитираната молба ищецът е заявил, че искът с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да се счита предявен за сумата от 1205,98 лв., а искът с правно основание по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да се счита предявен за сумата 367,51 лв.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
31.10.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 изр. 3 ГПК, съдът е допуснал изменение на
предявените искове относно техния размер, като иска по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се счита
предявен за сумата от 1205,98 лв., а искът с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се счита
предявен за сумата от 367,51 лв.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено свидетелство за регистрация част I по отношение на
процесния мотоциклет.
Представено е уведомление от 23.09.2015 г. за щети по МПС от ищеца до ответното
застрахователно дружество, в което е посочено, че на 15.09.2015 г. около 16:45 часа, в гр.
София, на ул. „Иван Асен II“ № 28-30 е настъпило застрахователно събитие при следните
обстоятелства: при спряно положение на МПС, водачът на МПС, което се е намирало пред
управлявания от ищеца мотоциклет е предприел маневра на заден ход, при което е
реализирал ПТП, в резултат са настъпили щети по мотоциклета, както следва: преден
калник, счупен преден спойлер, ляв мигач и фар.
Прието е потвърждение на поръчка от „Мотодинамикс“ ЕООД, съгласно което
стойността на следните детайли: калник преден, яйце, спойлер, мигач и фар, възлиза на
968,98 лв. с вкл. ДДС.
2
По делото като препис и в оригинал е представен и двустранен констативен протокол
за ПТП № 00143 от 14.09.2015 г., от който се установява, че на 14.09.2015 г., в 16:45 часа, в
гр. София, ул. „Иван Асен II“ № 28-30, е реализирано ПТП между следните МПС: лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № *****, застраховано при ответника,
управлявано от Г. Е. и мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“, с рег. № *****,
управляван от ищеца, като в графа обстоятелства е отбелязано с „х“ „при тръгване/ при
отваряне на врата“. Като щети по л. а. са отбелязани задна броня, охлузена боя и счупени
части, а по мотоциклета – калник – счупен, преден спойлер, мигач и фар.
Представена е кореспонденция между страните във връзка с процесната щета.
По делото от ответника е представена преписка по образуваната при него щета, в това
число следните документи: посоченото вече уведомление от 23.09.2015 г. за щети по МПС;
свидетелство за регистрация част II по отношение уредения мотоциклет; списък на
увредените детайли; посочения по-горе двустранен констативен протокол за ПТП; справка
модул индивидуално по МПС към полица № 01114002505340, относно л. а. „Шкода
Октавия“; посоченото по-горе потвърждение за поръчка от „Мотодинамикс“ ЕООД;
кореспонденция между страните, вкл. писмо от ответника до ищеца, съгласно което
изплащането на застрахователно обезщетение е отказано поради непредставен в срок
оригинал на ДКП.
От показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел
Г. Д. Е. се установява следното. Същият си спомня, че е имал ПТП с ищеца, движел се е по
ул. „Иван Асен II“ от посока Орлов мост към Румънското посолство, като шофьорът на
автомобил пред него спрял рязко и се опитал да паркира, тръгнал назад без никакви
показатели и за да не се ударят, свидетелят предприел маневра движение назад, при което не
са се включили паркинг сензорите и това е причината да удари намиращият се зад него
мотоциклет. При предявяване на снимковия материал свидетелят заяви, че най-вероятно
мотоциклетът, който е блъснал, е този на снимките, тъй като мотоциклетът бил влязъл под
задната броня. При предявяване на ДКП свидетелят заяви, че лявата част от протокола,
превозно средство „А“, я е попълнил той, респ. положеният подпис е негов, както и че
отразеното в ДКП отговаря на това, което действително се е случило. Свидетелят
конкретизира, че сблъсъкът е бил със задна дясна част на бронята.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите
знания и умения, се установява следното. Механизмът на процесното ПТП е следният: на
14.09.2015 г., около 16:45 часа лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. №
***** се движи по ул. „Иван Асен II“ и в района на № 28-30, водачът предприема маневра за
движение на заден ход, при която реализира ПТП със спрелия зад него мотоциклет марка
„Ямаха“, модел „Маджести“, с рег. № *****. Съобразно описаните видими щети по двете
МПС вещото лице е стигнало до извод, че щетите по процесния мотоциклет се намира в
причинно-следствена връзка с описаното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на
уврежданията по процесния мотоциклет, изчислена на база среди пазарни цени към датата
3
на ПТП 1205,98 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2023 г., вещото лице е пояснило, че
уврежданията следва да се установят от представения снимков материал. За увредите по
мотоциклета не се предлагат алтернативни части. Поради това единственият начин да бъде
възстановено МПС е да бъдат вложени оригинални части. Частите, които се предлагат на
пазара са с 493,77 лв., поради което вещото лице е възприело фактурираната от официалния
представител стойност. Влагането на оригинални части повишавало стойността на МПС, но
това е единственият начин същото да бъде възстановено в предишния му вид. Вещото лице
сочи, че за мотоциклетите е от значение серийните номера на детайлите да съвпадат
напълно, като дори при разлика в номерата частите не могат да бъдат вложени. Налице е
овехтяване на материала, от който са направени детайлите, респ. няма как при експлоатация
от 15 години старите части да бъдат със същото качество като нови оригинални. Когато
става въпрос за средни пазарни, а не за някаква различна методика тогава не се прилага
корекционен коефициент.
От заключението на назначената по делото допълнителна съдебна автотехническа
експертиза (ДСАТЕ), което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е дало заключение, че
от сравнението на височината на двете МПС и зоната на удара, може да се направи извод, че
всички увреждания, отразени в описа на застрахователя, могат да се получат по механизма
на процесното ПТП. След извършена проверка вещото лице е дало заключение, че не се
предлагат части в алтернативни доставчици. Вещото лице е посочило, че стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по процесния мотоциклет на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1205,98 лв., а с прилагане на корекционнен коефициент
същата е в размер на 624,59 лв.
В проведеното на 31.10.2023 г. вещото лице отново е пояснило, че пазарни аналози за
процесния мотоциклет няма. Използвана е стойността по фактура. Единствените
корекционни коефициенти, които са регламентирани са в Наредба № 24 от 8.03.2006 г.,
която вече е № 49, но се припокрива в тази част, за задължителното застраховане по чл. 249,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Корекционните
коефициенти За руските автомобили са различни и не са относими към случая. За руските
автомобили остатъчната част е 0,3, за всички други автомобили е 0,4, респ. в случая е
приложен корекционен коефициент 0,4. Корекционните коефициенти са взети от посочената
наредбата, тъй като няма никакъв друг източник, който да регламентира остатъчни
коефициенти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от
4
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди в определен размер, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования; 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; 3.)
проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователят да не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение; 4.) размера на исковата претенция.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи
наличието на тези факти. При установява на тези факти в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на назначената по делото САТЕ и ДСАТЕ се установи, че на
14.09.2015 г., около 16:45 часа, водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“,
с рег. № *****, движейки се по ул. „Иван Асен II“, в района на № 28-30, спира, поради
паркиращо пред него друго МПС, и предприема маневра за движение на заден ход, при
която реализира ПТП със спрелия зад него мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“, с
рег. № *****, вследствие на което по процесния мотоциклет са настъпили увреждания,
както следва: счупени са преден калник, преден спойлер, ляв мигач и фар. От посоченото
следва, че първата от визираните предпоставки е налице, а именно водачът на л. а. „Шкода
Октавия“ е реализирал деликт – вследствие на своето виновно и противоправно поведение е
нанесъл имуществени вреди на притежавания от ищеца мотоциклет.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника, което се установява и от съвкупната преценка
на приетите по делото писмени доказателства.
По делото се установи от представените писмени доказателства, вкл. документите по
образуваната при ответника преписка по щета, и че преди подаване на исковата молба в
съда е проведено рекламационно производство по реда на чл. 380 от КЗ, завършило с отказ
от ответното дружество да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
По отношение размера на имуществени вреди съдът кредитира изцяло заключението
на назначените по делото САТЕ и ДСАТЕ, съгласно които стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по процесния мотоциклет на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 1205,98 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
5
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
От съдържанието на посочените норми е изводимо, че вредата, в случая изразяваща в
извършени разходи за ремонт на мотоциклета, представлява стойността на отстраняване на
увредата, която следва да се определи по средните пазарни цени. Предвид че отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия причинител, който е
осъществил състава на непозволено увреждане, на обезщетение подлежи т. нар. „негативен
интерес“ на кредитора (увредения), налагащ възстановяване на онова положение,
съществувало преди настъпване на нежеланата и неблагоприятна за ищеца промяна.
Доколкото ремонтът на мотоциклета изисква подмяната на определени части и влагането на
труд, които имат свои пазарни цени, именно тази стойност следва да се приеме за меродавна,
без да се прилага корекционен коефициент за амортизация на подменените нови детайли, и
която е в размер на 1205,98 лв. (в този смисъл Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., I т. о. на ВКС и решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. ІІ т. о.
на ВКС).
Ответникът нито твърди, че е платил, нито представя доказателства в тази насока.
При това положение следва да се разгледа своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност:
В тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните
вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от КЗ в случая приложима е 5-годишната
погасителна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Процесното ПТП е настъпило на 14.09.2015 г., а искът е предявен на 14.09.2020 г.
Същевременно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). С подаване на исковата молба на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давностният
срок се счита за прекъснат. От изложеното следва, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 432 от КЗ не е погасена по давност, дори и без да се
зачита времето, през което давността е спряла да тече, тъй като искът е предявен точно на
петата година. Същото се отнася и по отношение на увеличената част от иска, тъй като
същият не е предявен като частичен.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1.) наличие на главен дълг; 2.) падежа на вземането; 3.) периода на забавата; и 4.)
6
размерът на претенцията. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на тези
предпоставки, а ответникът е следвало да установи, че е заплатил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главно задължение, както и че ответникът не е
платил на падежа.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива
спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава (така Решение № 50001/03.02.2023 г. по дело № 2530/2021 г., I ТО на ВКС).
В случая ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за забава от лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията пред него – 23.09.2015 г.
По отношение на лихвата за забава е приложим 3-годишният давностен срок. При това
положение искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен само за периода от 14.09.2017 г. до
14.09.2020 г.
На основание чл. 162 от ГПК съдът посредством използване на лихвен калкулатор,
публикуван на следната интернет страница
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, определи обезщетение за забава в размер
на 367,52 лв.
Ето защо, съдът намира исковата претенция за изцяло основателна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищеца. Ищецът претендира и
доказва разноски, както следва: 650,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. за
хонорар на вещо лице, 30,00 лв. за депозит за свидетел и 51,00 лв. за държавна такса. По
отношение на адвокатското възнаграждение ответникът своевременно е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ) за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени два иска. По отношение на иска по чл. 432
от КЗ приложение намира чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
При материален интерес от 1205,98 лв. възнаграждението е в размер на 314,42 лв. По
отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД приложение намира чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ (Изм. и
7
доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.). При материален интерес от 367,51 лв. възнаграждението е в
размер на 300,00 лв. Общият минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 614,42 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. При това положение на ищеца се дължат разноски в общ размер
на 995,42 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (ЕИК) на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да заплати на Б. Р. Ц., ЕГН ********** следните суми: сумата от 1205,98 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за действително претърпени имуществени
вреди на МПС мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести 250“, рег. № *****, вследствие
на реализирано на 14.09.2015 г. ПТП с лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег.
№ *****, в гр. София, ул. „Иван Асен II“ в района на № 28-30; сумата от 367,51 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 14.09.2017 г. до датата на подаването на исковата молба в съда –
14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (ЕИК) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Б.
Р. Ц., ЕГН ********** сумата от 995,42 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8