МОТИВИ към Присъда №15/21.05.2020 г. по НОХД № 98/2020 г.
по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
С внесения от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт
подсъдимият М.Г.Г. е предаден на съд затова, че на
13.11.2018 г. в град Стара Загора, на път I-5 км 235+800, при управление на
моторно превозно средство – лек
автомобил марка ”БМВ“ модел „530 ХД” с рег. № СТ 2626 ВС, в нарушение на
правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.21 ал.1 от ЗДвП -
при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство
категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч в населено място, като
управлявал автомобила със скорост от 113,8 км/ч, в резултат на което причинил
по непредпазливост смъртта на Д. Х.И. - престъпление по чл.343 ал.1 б.“в”, вр. чл.342 ал.1 от НК.
В разпоредително заседание по чл.248 от НПК, на основание чл.252 ал.1 от НПК разглеждането на делото продължи
незабавно по реда на Глава ХХVІІ, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа така
повдигнатото обвинение. Предлага да се определи наказание при баланс на
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелство, с превес на последните,
като бъде определено наказание около
средния размер, предвиден от закона за това престъпление, т.е. около 4 години и
малко над 4 години „лишаване от свобода“. Предвид нормата на чл.373, ал.2 НПК,
специалните правила при съкратеното производство и съответно чл.58а от НК така
определеното наказание да бъде намалено
с 1/3, като наказанието, което следва да
бъде изтърпяно - около 3/три/ години „лишаване от свобода“, с оглед чистото
съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и целите на
наказанието, не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно. Предлага в случая да
бъде определен пет годишен изпитателен срок, т.е. максималният, предвиден от
закона, както и на осн. чл.343г от НК подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за максимален срок.
Повереникът на частните обвинители
– адв.З., счита че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, като му бъде определено
наказание над средния предвиден в закона размер, а именно 4 години и 8 месеца
„лишаване от свобода“ и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в
максимален размер, предвиден от закона, с оглед определеното наказание
„лишаване от свобода“.
Частните обвинители Д.И.И., Х.Т.И., Т.Д.Х., Б.Д.Х., И.Д.Х. и Т.Х.Т. поддържат
казаното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия М.Г.Г. - адв. Д., споделя становището на прокуратурата, че
наказание с размер от четири години и половина е справедливо и след прилагане разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието да бъде отложено на основание чл.66 НК, като
счита, че подзащитният му не следва да търпи
наказанието ефективно, тъй като се касае
за непредпазливо деяние. Относно наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ се солидаризира със становището
на прокуратурата.
Подсъдимият М.Г.Г. по реда на чл.371, т.2 НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия М.Г., което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
са приобщени по реда на чл.283 НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Г. *** и като правоспособен водач на МПС - категории „В”,“А“
и „М” се води на отчет в Сектор „КАТ“ при ОД на МВР - Стара Загора. Подсъдимият
Г. притежавал лек автомобил м.“БМВ“ мод. „530 ХД” с
рег. № СТ 2626 ВС и на 13.11.2018 г. сутринта управлявайки автомобила си,
пътувал по път I-5 в посока север - към град Стара Загора.
Пострадалият Д. Х.И. на 13.11.2018 г. сутринта, около 07:15-07:20 часа,
заедно със св. З., тръгнал от село Тракия за град Стара Загора, като лекият
автомобил м.“Мерцедес“ с рег. № СТ 5298 СР бил управляван от пострадалия И., а
свидетелят З. седял до него на предната дясна седалка. Управляваният от
пострадалия лек автомобил “Мерцедес“ се движел по път I-5 в посока север, като
навлязъл в рамките на град Стара Загора. В този участък пътят е разделен на две
полуплатна за движение, предназначени за движение в
посока юг и посока север - към гр.Стара Загора от разделителен остров с
поставена върху същия предпазна мантинела. Всяко от полуплатната се състои от две ленти за движение. Участъкът
от пътя бил прав, равнинен, покрит със сух, дребнозърнест асфалт. Времето било
светло и сухо. Движението било натоварено и в двете посоки. В около 07:45 ч.
управляваният от пострадалия автомобил се движел по източното полуплатно, по западната
/лява по посока на движението му/ лента за движение, в посока север със
скорост от около 60 км/ч. и се намирал в района на км.235+800 от пътя. В
близост до управлявания от пострадалия И. л.а.“Мерцедес“, но по източната
/дясна по посока на движението/ лента, също в посока север се движел л.а.“Опел Зафира“, управляван от св.Т.К.. В същия участък на пътя –в
същото полуплатно и посока, в западната лента – зад
управлявания от пострадалия автомобил, се движели и други автомобили, между
които л.а. „Ситроен Пикасо“, управляван от св. Н.Д., пред него л.а.“Тойота“, а
пред тях и на разстояние след л.а.“Мерцедес“ - автомобила м.“БМВ“ с рег. № СТ
2626 ВС, управляван от подсъдимия.
Подсъдимият Г. управлявал автомобила си със скорост от около 113,8 км/ч., с
която бързо скъсявал разстоянието между управлявания от него автомобил и движещия
се пред него в същата лента автомобил – л.а.“Мерцедес“, управляван от
пострадалия. По същото време св. К. решил да премине в лявата лента и се
престрои зад „Мерцедес“-а , но видял, че в далечината бързо се приближава лек
автомобил , движещ се с висока скорост и решил да изчака. Движещият се със
скорост 113, 8 км/ч. лек автомобил м.“БМВ“ продължил бързо да приближава
управлявания от пострадалия И. л.а.“Мерцедес“ и въпреки това, подсъдимият не
реагирал по никакъв начин - не предприел никакви действия по управление на
автомобила с цел намаляване на скоростта и/или промяна посоката на движение,
престрояване в дясната лента или други с цел избягване на сблъсъка.
Пострадалият И. възприел приближаващия се с висока скорост зад него автомобил и
казал на св. З. да се държи, защото някой ще ги удари. В този момент, в
резултат на праволинейното попътното движение на двата автомобила един след
друг, л.а.“Мерцедес“, движещ се с около 60 км/ч. и зад него движещият се по
същата пътна лента и в същата посока лек автомобил „БМВ“ със скорост от 113,8
км/ч. , последвал сблъсък между тях, като ударът бил централен-заден. При
сблъсъка управляваният от подсъдимия л.а.“БМВ“ ударил с предната си част -
страница задната страница на лекия автомобил „Мерцедес“. В резултат на
получения удар, лекият автомобил „Мерцедес“ променил неконтролируемо движението
си надясно по посока на движението си. Напуснал предназначената му за движение
лента, както и намираща се след нея лента за напускане на двулентовото
пътно платно /отклонение за Казанлък,
София, Бургас/ и навлязъл в крайпътния банкет , който бил с ширина 2
метра и обрасъл с трева и див орех. Лекият автомобил „Мерцедес“ пропаднал по
ската на банкета, завъртял се по посока на часовниковата стрелка и отново
пропаднал в отводнителен канал, където преустановил движението си – на дясната
си страница, с насочена предна част в посока юг-югозапад.
Междувременно, в резултат на удара, лекият автомобил „БМВ“ се отклонил
наляво, като с левите си състави се качил върху разделителния остров между
двете полуплатна на пътя. Триейки се в мантинелата автомобилът продължил известно време движението
си, след което спрял – с предна част, насочена на север и леви колела върху
пръста на разделителния остров. Подсъдимият Г. излязъл от автомобила си и
останал на място. Свидетелят К., възприел
произшествието, незабавно спрял управлявания от него автомобил и подал сигнал
на тел.112. В близост до
местопроизшествието спрял и свидетелят Д., както и други движещи се в
близост автомобили. Свидетелят Д., както и други хора от спрелите автомобили,
отишли до лекия автомобил „Мерцедес“. Видели, че водачът – пострадалият И.,
няма признаци на живот, но в колата има пътник – свидетелят З., който бил в
съзнание, но неадекватен и му помогнали да излезе от автомобила.
На мястото на произшествието
пристигнали служители на МВР и екип на Спешна медицинска помощ. Свидетелят З.
бил откаран за оказване на медицинска помощ, като медицинският екип констатирал
смъртта на пострадалия И..
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп
№226/2018 г. в резултат на настъпилото пътно- транспортно произшествие,
пострадалият Д. Х.И., на 60 години, е получил следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна и лицева травма- многофрагментарно
счупване на черепния покрив и основа, контузия на мозъка с разкъсване на
твърдата и меката мозъчна обвивка, счупвания на лицеви и носни кости, счупване
на горната и долна челюст, разкъсноконтузни рани по
лицето и охлузвания по лицето; Гръдна травма – счупване на ребра в двете гръдни
половини, счупване на гръдната кост, контузия на белия дроб, хемоторакс, контузия на сърцето и охлузвания и кръвонасядания
по предната повърхност на гръдния кош; Коремна травма - разкъсване капсулата на
черния дроб, излив на кръв в коремната кухина,
охлузвания и кръвонасядане по предната коремна стена
и охлузвания и кръвонасядания по двете ръце.
Всички травматични увреждания са прижизнени и е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно
произшествие и получените травматични увреждания, както и между последните и
настъпилия смъртен изход. Видно от експертното заключение, смъртта на
пострадалия И. е вследствие на тежката черепно-мозъчна и лицева травма, несъвместими
с живота, като роля са оказали и тежките гръдна и коремна травми. Видно от
заключението, смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по
писмени данни №80/2019 г., в резултат на настъпилото пътно транспортно
произшествие, пострадалият Р. З. - приет за лечение след произшествието в УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ АД-Стара Загора и изписан от
болничното заведение на 16.11.2018 г., в резултат на произшествието е получил
следните травматични увреждания: Контузия на корема, травматичен извънчерепен хематом в лява теменна област, охлузвания в
лява ябълчна област, счупване без разместване на
фрагментите на лява ябълчна кост, разкъсноконтузна
рана на лява ушна мида, контузия на лява раменна става и таза. Налице е
причинно-следствена връзка между получените от З. травматични увреждания и
претърпяното произшествие, като описаните травми са причинили на пострадалия З.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. същите имат характер
на леки телесни повреди по смисъла на НК.
Причина за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на
подсъдимия Г. – избраната от подсъдимия скорост на движение на автомобила
м.”БМВ“ мод. „530 ХД” с рег. № СТ 2626 ВС от 113,8
км/ч е значително над разрешената за движение в населено място скорост- до 50
км/ч, като наред с това за подсъдимия е била налице обективна възможност да
контролира непрекъснато управлявания от него
автомобил м.”БМВ“, като възприема пътната обстановка и борави адекватно
с уредите за управление съобразно нея. За подсъдимия е нямало обективна пречка
да възприеме пътната обстановка и в частност движещия се пред управлявания от
него друг автомобил - лекия автомобил м.“Мерцедес“, управляван от пострадалия И..
За подсъдимия е била налице възможност своевременно да реагира на факта на
движещия се пред него с по-ниска скорост автомобил м.“Мерцедес“, като приведе в
действие спирачната система, като намали скоростта на движение и/или промени
траекторията на движение на лекия автомобил м.“БМВ“, но подсъдимият е продължил
да поддържа посоката и скоростта на движение на управлявания автомобил до
момента на удара му с попътно движещия се пред него автомобил. Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза, скоростта и траекторията на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил са едни и същи преди и към
момента на удара и няма дори опит за промяна в движението на л.а.“БМВ“, т.е.
подсъдимият не е предприел никакви действия по управление на автомобила, предвид неминуемия предстоящ сблъсък с
движещия се пред него лек автомобил м.“Мерцедес“. Извършените от подсъдимия Г.
нарушения на правилата за движение по пътищата - управление със скорост,
значително надхвърляща разрешената и невъзприемане на пътната обстановка и
упражняване на контрол върху управлявания автомобил, съобразно нея са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и
резултата от същото - смъртта на пострадалия И..
Обвинението се доказва от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приобщени по делото по реда на чл.283 НПК, а именно: протокол за
оглед ведно с фотоалбум -л.17-37,
показания на свидетелите Р.З.-л.41/42, л.155, Т.К.-л.43, Н.Д.-л.40, Д.К.-л.45,
Б.Х. - л.46, И.А. - л.47, Т.Т. - л.48, Т.Х.-л.49, Хр.И.-л.50,
Дж.И.-л.51, К.Н.-л.44, съдебномедицинска експертиза
на труп-л.71-73, съдебномедицинска експертиза по писмени данни-л.82-85,
протокол за химическа експертиза-л.87; справка от Дирекция “Национална система
112“, ведно с диск-л.158, автотехническа експертиза-л.137-153, допълнителна автотехническа експертиза-л.164-169, удостоверение за
наследници -л.104-105, справка за роднински връзки – л.112, копия от документи
относно л.а.“Мерцедес“ 230 Е с рег. № СТ 5298 СР-л.64-67 - л.91; копия от
документ относно л.а. м.”БМВ” 530 ХД с рег. № СТ 2626 ВС - л.90, свидетелство
за съдимост-л.114, справка за нарушител на Сектор „КАТ“ -л.101-102,
характеристична справка-трудова характеристика-л.194, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние -л.190 и други по описа на делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Въз основа
на установените факти съдът прие, че подсъдимият
М.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343 ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 НК –
като на 13.11.2018 година на път I-5, км.235+800 в град Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.”БМВ“ мод. „530 ХД” с рег. № СТ 2626 ВС, в нарушение на правилата
за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.21 ал.1 от ЗДвП
- „при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство
категория „В“ е забранено да превишава
50 км/ч. в населено място“, като управлявал автомобила със скорост от 113, 8
км/ч., в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Д. Х.И..
В конкретния
случай всички травматични увреждания са прижизнени и е налице пряка причинноследствена
връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените травматични
увреждания, както и между последните и настъпилия смъртен изход. Видно от
приложената по
делото СМЕ на труп №226/2018 г. смъртта на пострадалия И. е вследствие на
тежката черепно-мозъчна и лицева травма, несъвместими с живота, като роля са
оказали и тежките гръдна и коремна травми. Видно от заключението, смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна.
От
субективна страна подсъдимият М.Г.Г. е извършил
деянието по непредпазливост, като не е предвиждал общественоопасните
му последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия М.Г.Г. престъпление по чл.343
ал.1, б. ”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” от 2 до 6 години. С оглед на това, че съдебното производство се разви
по реда на Глава ХХVІІ НПК и по-конкретно при хипотезата на чл.371, т.2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а НК.
В случая съдът определи наказанието на
подсъдимия при хипотезата на чл.58а, ал.1 НК в пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбата на общата част на
този кодекс и като взе предвид:
-степента на обществената опасност на
деянието и дееца;
-подбудите
за извършване на деянието и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В тази
връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето на наказанието
спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление не
съставлява механична преценка на
отчетените обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички
обстоятелства, влияещи върху отговорността.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на множество административни
нарушения на ЗДвП, което е видно от приложената Справка за нарушител, както и
високата скорост на управление на лекия автомобил, надвишаваща двойно повече
допустимата скорост за съответния пътен участък.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
високата степента на обществена опасност на конкретното престъпление, съдът
прие, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, около средния размер, предвиден в закона за извършеното
престъплението, а именно “лишаване от свобода” за срок от четири години, с
което ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция.
В съответствие
с изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът
намали така определеното на подсъдимия Г. наказание с 1/3, като редуцираното
наказание е за срок от две години и осем месеца „лишаване от свобода”.
На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК,
признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната
истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на деянието и да обоснове смекчаване на наказателноправното
положение на подсъдимия Г., повече от това, което бе изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната
оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия Г.,
изводите за неговата лична степен на обществена опасност и величината на
степента на обществена опасност на деянието, сочи на наличие на баланс на
отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при който настоящият съд определи наказанието, а именно лишаване
от свобода за срок от четири години, което в съответствие с разпоредбата на
чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3, като наказанието което следва да изтърпи
подсъдимият е в размер на две години и осем месеца „лишаване от свобода”,
изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия М.Г.Г.
от право да управлява МПС, за срок от пет
години и осем месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия М.Г.Г. да заплати в полза на
Министерство на вътрешните работи по
бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 1 412,07 лева,
представляваща направени в хода на
досъдебното производство разноски по делото.
Съдът осъди подсъдимия М.Г.Г. да заплати на частните обвинители Д.И.И., Х.Т.И., Т.Д.Х., Б.Д.Х., И.Д.Х. и Т.Х.Т. направените от
тях разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 9600/девет
хиляди и шестстотин/ лева.
Причините и условията, способствали
за извършване на престъплението са ниско правно съзнание и незачитане на
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: