Р Е Ш Е Н И Е № 124
гр. ВРАЦА,22.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря
Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 115 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,ЧЕ3 Електро България” АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление в гр, София, бул .***, Столична община, р-н
Младост, София 1784, Бенч Марк Бизнес Център, чрез юрисконсулт А.В., против
решение № 985 / 22.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2543/2018г. на РС - гр.
Враца.
Иска
се отмяна на обжалваното решение изцяло, като и
отхвърляне на предявения иск срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
С
подадената въззивна жалба се обжалва изцяло решение № 985 / 22.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2543/2018г. на
РС - гр.Враца,като недопустимо,неправилно,незаконосъобразно
и необосновано, като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон.
Като
основание за недопустимост на решението се посочва, че същото е постановено по
нередовна искова молба и при липса на местна подсъдност, като се излагат съображения в тази насока.
Твърди
се, че обстоятелствата, които са необходимите и достатъчни условия, за да
възникне основанието за едностранна корекция на обема и стойността на доставена
за минал период електрическа енергия, са безспорно установени и доказани в хода
на първоинстанционното съдебно производство.
Посочва
се, че отмяната на част от разпоредбите на ПИКЕЕ, при действието на чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ, не се отразява на правото на ответното дружество да извърши
процесната корекция, тъй като действащи
в процесния период разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 48 — чл. 51 от ПИКЕЕ, които дават право на крайния снабдител
да извършва корекция на сметка. Твърди се също така, че в нарушение на материалния закон, правораздавателният
орган — Районен съд Враца не е приложил действащи разпоредби от нормативен акт
с мотива, че е била налице отмяна на други разпоредби от акта.
От изложеното се извежда извод, че дори след отмяната на част от
разпоредбите на ПИКЕЕ, при действието на чл. 48 - чл. 51 от същите, уреждащи
именно извършването на корекции, ответното дружество има право да извършва корекции на сметки на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ от ЗЕ и чл. 48 - чл.
51 от ПИКЕЕ, след като процесната проверка и съставянето на КП са извършени на
основание клаузи от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с които е обвързан
ищецът в качеството му на потребител на електрическа енергия и ползвател на
разпределителната мрежа.
Навеждат се аргументи, че в процесния случай на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ и чл. 48 от ПИКЕЕ, се касае за
нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия
състав и съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или
непълно отчитане на електрическата енергия е с участието на клиента. При
упражняването на правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ, не
е необходимо да се доказва вина на клиента, а за упражняване на това право е достатъчно
наличието на едно обективно състояние — неизмерване или непълно или неточно
измерване на ел.енергия. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която
е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира
същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се
дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от клиента в определен
момент, а основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване
или неизмерване
Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищеца ЕТ " Х.Д." - гр. Криводол. В подадения
отговор на въззивната жалба се твърди, че същата е неоснователна, а решението
на ВРС правилно, поради което не са налице основания за неговата отмяна, а
следва да бъде потвърдено.
Навеждат се
аргументи, че съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като
се е съобразил и със съдебната практика и с доказателствата по делото.Посочва
се, че най-важното в случая е,че не са налице основанията на ПИКЕЕ - действащи
към момента на проверката - чл.48-51,а понастоящем отменени - ДВ
бр.97/23.11.2018 г., на които се позовава въззивника - за извършената корекция
на сметката от ответника пред първата
инстанция.
Освен това се
посочва, че по никакъв начин не е доказано виновно поведение от страна на
въззиваемия, за да може дружество да извършва едностранна корекция на сметката
му.Твърди се, че в случая се касае за договорна отговорност и следва въззивника
да докаже неправомерно поведение от
страна на въззиваемия, а такова доказване не е осъществено.
Във въззивното производство доказателства не
са събирани.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Атакуваното
решение на РС- гр. Враца е валидно, поради липса на пороци, водещи до неговата
нищожност.
На първо място
решението се атакува с възражение за неговата недопустимост, като в жалбата се навеждат
аргументи, че в своето определение от 15.20.2018 г. на основание чл. 140 от ГПК
съдът неправилно е приел, че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията в чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Твърди се и че съдът неправилно е
приел, че местната подсъдност следва да се определя съгласно чл. 113 от ГПК, с
което е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон.Навеждат се
аргументи, че местната подсъдност по чл. 113 от ГПК се определя по настоящ или
постоянен адрес на ищеца, но в исковата молба ищецът е посочил единствено
седалище и адрес на управление, както и съдебен адрес, но не и постоянен или
настоящ адрес, като в хода на исковото производство съдът не е разпоредил на
ищеца да отстрани допуснатите в исковата молба нередовности, поради което е постановил
недопустимо решение.
Тези твърдения
са неоснователни. В случая спора между
ЕТ "Х.Д." и ответника е по силата на договор за доставка и
потребление на електрическа енергия и затова жалбоподателят несъмнено има
качеството на "потребител на
енергийни услуги" по смисъла на пар.1 т.41б от ДР на Закона за
енергетиката. Налага се извода ,че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК не е предвидена само
за потребителски спорове, произтичащи от
правата уредени в ЗЗП/Закон за защита на потребителите/, но и за всички спорови
между потребители и доставчици на услуги.В този смисъл е и практиката на ВКС
обектииврана в определение№607/23.11.2015 Г ПО Т.Ч.Д.№2314/15 г на ВКС.
Жалбоподателят, като потребител на енергийна
услуга на основание чл.113 от ГПК е избрал изборната местна подсъдност и е посочил
ВРСъд,в чийто район е седалището на фирмата му.Освен това, в подадената искова
молба освен седалище и адрес на управление е посечен и ЕИК на едноличния
търговец, поради което не е налице твърдяната нередовност на исковата молба.
Твърдението, че първоинстанционният съд е следвало да
изиска от ищеца - юридическо лице да посочи постоянен или настоящ адрес и след
като не е направил това е постановил недопустимо решение е несъстоятелно.
Предвид
гореизложеното, постановеното решение е допустимо.
Районен съд - Враца бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ЕТ „Х.Д.”
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул. *** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу „ЧЕЗ Електро България”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, бл. Бенч Марк
Бизнес Център, за установяване, че не дължи на ответника сумата от 3 689,68
лв., представляваща начислена стойност за доставка на електроенергия за обект –
кафе-аперитив, находящ се в гр. Криводол, ул. ***, по фактура №
**********/31.05.2018 г., за периода от 13.12.2017 г. до 12.03.2018 г.Така
предявеният иск е уважен от първостепенният съд.
ОСЪДИЛ Е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ***, бл. Бенчмарк Бизнес център да заплати на ЕТ „Х.Д.” с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул. *** сумата 648,58
лева-направени по делото разноски за държавна такса и внесено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, бл. БенчМарк
Бизнес Център като трето лице помагач на страната на ответника.
В исковата
молба се твърди, че ищецът-едноличен търговец е собственик на имот –
кафе-аперитив, находящ се в гр. Криводол, ул. ***. На 12.03.2018 г. в същия
имот била извършена проверка на средството за търговско измерване, на която
присъствали свидетелите С.С. и И.И., но отсъствал представител на
ищеца-едноличен търговец. За резултатите от проверката бил съставен констативен
протокол № 3022628/12.03.2018 г., в който е посочено, че липсва пломба на щита,
пломбата на клемния блок е отваряна, електромерът е подменен с нов редовен по
Български държавен стандарт (БДС). В резултат на тези констатации е извършена
корекция в стойността на посочената фактура. Ищецът узнал за извършената
проверка от изпратеното му по пощата и получено писмо на ответното дружество,
към което бил приложен и горепосочения констативен протокол, както и протокол №
825/29.05.2018 г. на ГД „МИУ“ към Български институт по метрология. Твърди се,
че ищецът няма достъп до средството за търговско измерване, тъй като същото е
монтирано в табло, което се заключва със специална ключалка, ключ от която
притежава само собственика. Поради обстоятелството, че никога не е осъществявал
действия по манипулация на средството за търговско измерване, ищецът счита, че
извършената корекция в стойността на потребената електроенергия е
незаконосъобразна и в този смисъл прави искане за съдебно установяване
недължимостта на търсената от ответника сума.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро
България" АД, в който се застъпва становище за неоснователност на
предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа, че посочената в исковата
молба сума за електрическа енергия е начислена като дължима от ищеца, след
извършена на 12.03.2018 г. проверка от служители на оператора на електрическата
мрежа и на годно правно основание-констативен протокол № 3022628/12.03.2018 г.,
съставен на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл.
48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), поради случай на непълно или неточно отчитане на доставяната
електрическа енергия и извършено методично изчисление с предложение за корекция
на сметка, при спазване на приложимите нормативни актове.
Като взе
предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и подадения отговор към нея,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на сумата от 3 689,68
лв., представляваща начислена стойност за доставка на електроенергия за обект –
кафе-аперитив, находящ се в гр. Криводол, ул. ***, по фактура №
**********/31.05.2018 г., за периода от 13.12.2017 г. до 12.03.2018 г.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните
по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и
дължи заплащане на стойността на потребената такава от негова страна. Основният спорен момент се свежда до това,
дали в полза на ответното
дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия,
съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за
изминал период и при какви условия.
От приложения
по делото констативен протокол № 3022628/12.03.2018 г. се установява, че на
12.03.2018 г. в имота с адрес гр. Криводол, ул. ***, обект кафе-аперитив е била извършена проверка
на средството за търговско измерване, в отсъствие на ищеца и негов представител,
като е отразено, че електромерът за абоната се намира в табло на фасадата на
сградата, липсва пломба на щита, пломбата на клемния блок е отваряна, както и
че електромерът е подменен с нов редовен по БДС. В протокола не е посочено дали
е извършвано замерване с еталонен уред и дали електромерът е отчитал правилно
потреблението на електроенергия.
На 29.05.2018
г. е съставен констативен протокол № 825 от метрологична експертиза на
процесното средство за измерване на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“ към Български институт по метрология. Установено е, че е налице
съответствие със свалените при констативен протокол № 3022628/12.03.2018 г.
данни за последните показания на електромера и е посочено, че електромерът е
предоставен в плик, пломбиран с пломба с № НТЗ 907/0002658. Като крайно
заключение е посочено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера,
капакът е лепен към основата му, че проверката на точността на електромера е
установила отклонения, които са в рамките на максимално допустимата грешка,
както и че при четене на енергонезависимата памет е установено, че форматът на
записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е
от производителя, съгласно параметрите, описани в Приложение към констативен
протокол № 825, което е представено по делото.
От приложеното
заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във
връзка с цитирания констативен протокол № 3022628/12.03.2018 г. и въз основа на
раздел ІХ от ПИКЕЕ-чл.48, ал.1, т.1, б.”б”, за периода от 13.12.2017 г.до
08.09.2017г. следва да се доначислят 20785 kWh за консумирана и незаплатена
електроенергия.
Въз основа на
двата констативни протокола (на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на Българския
институт по метрология) и предложението за корекция на сметка е издадена
фактура № **********/31.05.2018 г., с която за периода от 13.12.2017 г. до
12.03.2018 г. на ищеца е начислена сумата 3 689,68 лв. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ.
За изясняване
на обстоятелствата по делото е изготвена съдебно-софтуерна експертиза.Вещото
лице дава заключение, че при извършване на проверката от страна на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД процесният трифазен електромер е бил с липсваща
пломба на щита, с отваряна пломба на клемния блок, с нарушена цялост на стикера
на капака и електромерът категорично е манипулиран, както физически (липсващите
пломби), така и програмно- променена е
формата и софтуера му и същите не съответстват на оригиналните на завода-производител
в Чехия. посочва се, че един от възможните начини за манипулиране е да се
монтира кръгла шайба на лицевата част от електронния електромер, която да го
свърже с компютър или лаптоп и се извършва външна намеса на място, но и има и
други начини да стане това, например чрез програма, променяща коефициента на
отчитане. Въпреки извършената софтуерна манипулация, при извършената в БИМ проверка
електромерът е мерел в класа си на точност. Според вещото лице различният
софтуер е довел до различно отчитане на използваната електрическа енергия, но
дали тази разлика е 20% или 80% остава неизяснено.
Пред районен
съд е допусната и съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че констатациите в
констативен протокол № 3022628/12.03.2018 г. дават основание да се приеме, че е
осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, което е
предпоставка за непълно/неточно измерване или неизмерване на електрическа
енергия. Според вещото лице съхранението на демонтирания електромер е
компрометирано, тъй като същият не е съхраняван в безшевен чувал, а в плик. В протокола
на БИМ е отразено, че софтуерът е
манипулиран, което обаче не е било предмет на извършената експертиза, а по
отношение на измерената електрическа енергия е установено, че общо измерената
енергия е равна на сбора от енергия по тарифа 1 и енергия по тарифа 2, а към
момента на извършване на проверката електромерът е отчитал точно. В случай, че
се приеме, че извършената манипулация е именно по метода с монтиране на кръгла
шайба на лицевата част от електронния електромер, която да го свърже с компютър
или лаптоп (хипотеза на липса на точен измерител), то изчислението, извършено с
предложението за корекция на сметка е изготвено правилно и в съответствие с
разпоредбите на ПИКЕЕ. С оглед отменените разпоредби на ПИКЕЕ, регламентираща
съхраняването на информацията в паметта на електромерите, такава информация не
е съхранявана и поради това не може да се твърди, че електромерът освен на
първа (дневна) и втора (нощна) тарифа е работил и на трета (върхова) тарифа,
което, ако беше установено, би било сигурно доказателство за неотчетена енергия
в резултат на манипулация.
Пред
първостепенният съд са разпитани като свидетели Й.И. (служител на третото лице
помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и И.И.. От тези гласни доказателства,
по отношение на свидетеля Й.И. преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява
начинът, по който е извършена проверката, завършила със съставяне на
констативен протокол от 12.03.2018 г., кой е присъствал на проверката, дали се
е представил, както и обстоятелството, че демонтираният електромер е бил
поставен в безшевен чувал, а не в плик, въпреки отбелязаното в протокола.
Представени са
Общи условия по договорите за продажба на „ЧЕЗ Електро България“АД.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда
до наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата
молба сума, представляваща извършена
корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период. За да уважи предявения иск, районният съд е направил извод за наличие на
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане или неизмерване на потребената ел.енергия, но само
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ, тоест при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за
корекция, и при наличие на одобрени
ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките. Районният съд е приел обаче, че към датата
на извършване на проверката и на корекцията на сметка, не е имало действащи
ПИКЕЕ, които да регламентират реда за извършване на корекции, поради което
изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 и на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката не са изпълнени и обективна отговорност на потребителя не може да
бъде ангажирана.Посочил е също така, че към датата на съставяне на констативния протокол 12.03.2018 г. чл. 47 от
ПИКЕЕ е бил отменен, поради което в хипотезата на установена манипулация на
софтуера на електромера, правила и ред за установяване на неправомерната намеса
не са съществували, като в това число не са съществували правила за това от кой
се съставя констативния протокол, в чие присъствие, как се връчва и какво е
задължителното му съдържание.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд мотиви
за уважаване на предявения установителен иск и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Съображенията за това са следните:
Спорен в
практиката е въпросът за вината на абоната, на когото се вменява задължение да
заплати сума по направена едностранна корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия от СТИ. Това е така, защото обективната
отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се
възлагат на едно лице, без да се държи сметка за неговото субективно отношение.
Част от съдилищата поддържаха становището, че предвиждането на такъв вид
отговорност в правна норма следва да е правомощие само на законодателя и да е
уредена изрично, а не да бъде извличана по тълкувателен път, поради което не се
приемаха доводите за наличие на обективна отговорност в казуси като настоящия.
Ето защо се приемаше, че не
е налице специална законова разпоредба, предвиждаща обективна отговорност на
потребителите на електроенергия, а следва да се прилага общата разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.
По спорния
въпрос за вината Върховният касационен съд обаче постанови решения по реда на
чл. 290 ГПК- Решение
№ 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в които прие, че в крайна сметка е въведена обективна отговорност на
потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при
ангажиране отговорността на потребителя, и крайният снабдител на електрическа енергия
не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ. бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и
след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г.. Според решенията на ВКС, в предвидената в раздел
IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е
да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това
е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
Тези разрешения
на Върховния съд са релевантни и се споделят от въззивния съд, но единствено за периода на действие на
предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г)
- в сила от 16.11.2013 г. и действащи занапред - до изричната им отмяна с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р България /с посоченото решение
на ВАС не са били отменени единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.Към
датата на извършване на проверката, обаче, е бил отменен чл. 47 от ПИКЕЕ,
поради което в хипотезата на установена манипулация на софтуера на електромера,
правила и ред за установяване на неправомерната намеса не са съществували, като
в това число не са съществували правила за това от кой се съставя констативния
протокол, в чие присъствие, как се връчва и какво е задължителното му
съдържание Следователно, към датата на
съставянето на констативния протокол и извършването на корекцията на сметката
на ищеца, не са съществували правила, които да уреждат реда за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
съответно да уреждат реда и начините за извършване на корекцията на сметка.
При това положение съдът намира, че в посочената
хипотеза крайният снабдител не е имал законово
основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към правила - вече отменени).
Въпреки че е предвиден ред за уведомяване на клиента по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
в Общите условия на крайния снабдител, то тази норма също така препраща към
предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно които следва първо
да бъде извършена корекцията на сметка, след което вече клиентът да бъде
уведомен за нея по съответния ред от общите условия. От друга страна съгласно
чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от отменения акт се уреждат служебно от
съответния компетентен орган - в случая КЕВР. В предвидения в цитираната
разпоредба срок от 3 месеца, КЕВР не е уредила правните последици, възникнали
от отменените ПИКЕЕ. Не е била изпълнена законовата делегация в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като основание за извършване на
корекцията. Именно затова не е налице и въведената с ПИКЕЕ (отм.) обективна отговорност на потребителя, поради което приложение в конкретния
случай отново следва да намерят общите правила. По делото не се установява
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. Категорично
установен от доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и
заключенията на назначените експертизи, е само фактът на неточно отчитане на
електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със
знанието на потребителя. СТИ е собственост на оператора, съгласно чл. 120, ал.
1 ЗЕ, намира се на общодостъпно място и ищецът няма задължения да следи за
изправността му. Задължението за поддържане изправността и годността на СТИ е
за ответното дружество и то е следвало да положи дължимата грижа, като извършва
текущ контрол и проверка на последното.
Следва да се посочи, че настоящата инстанция приема,
че действително до изричната отмяна на ПИКЕЕ е било налице въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил задълженията си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т.е при предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекции, и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството
електрическа енергия, каквито са именно цитираните от ответника ПИКЕЕ. С оглед
обаче на факта, че в конкретния случай проверката на СТИ е от дата год. - т.е след отмяната на ПИККЕ, настоящата
инстанция намира, че възможността за извършване на корекция в сметката на
потребителя не може да бъде сведена до възприетата в Решение № 118/18.09.2017
г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. №
1156/2016 г., II т.о на ВКС обективна отговорност, именно защото не са били
налице действащи и приложими правила, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия и крайният снабдител не е имал законово основание да
коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.83,ал.1,т.6
ЗЕ.
При
изложените съображения съдебния състав намира, че след като предпоставките за
извършване на законосъобразна корекция на сметките, не са били налице,
вземането на ответното дружество не е възникнало на твърдяното основание.
Имайки предвид, че процедурата по констатиране и установяване на нарушението
съгласно издадения констативен протокол е нарушена, то тогава и сумата по
процесната фактура е недължима от абоната. При така установеното, предявеният
отрицателен установителен иск е основателен, поради което правилно е уважен от
контролирания съд.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските: Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК дружеството „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *** следва да бъде
осъдено да заплати на ЕТ „Х.Д.”
с ЕИК *** сторените разноски пред въззивната инстанция.От процесуалният
представител на дружеството „ЧЕЗ Електро България” АД е релевирано възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът приема следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения(изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000
лв. - минималният размер е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева, тоест минималния
адвокатския хонорар за иск от 3689.68 лева е 300 лева плюс 7 % върху горницата
над 1000, тоест още 188, 23 лева или общо 488,23 лв.Договореният и заплатен
адвокатски хонорар е в размер на 500 лева, което е незначително над минималния
такъв, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
не намира основание за редуцирането му, а искането по чл. 78, ал. 5 е
неоснователно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 985 / 22.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2543/2018г. на РС - гр. Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЧЕЗ
Електро България” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ***, бл. Бенчмарк Бизнес център да заплати на ЕТ „Х.Д.” с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул. *** сумата 500 /петстотин /
лева-направени по делото разноски за настоящото производство - внесено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, бл. БенчМарк Бизнес Център
като трето лице помагач на страната на ответника - ввъззивник.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........