№ 76
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СТ. М. Т. против решение №
21100/11.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2/2021 г. по описа на Окръжен
съд – К.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и процесуалните правила по изложените в жалбата съображения,
поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с
което да уважи предявените от него искове, като измени решението и в частта
на разноските, определяйки ги съобразно уважената част от исковете.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д. СТ. Т. моли да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно, законосъобразно, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и обосновано. Претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от СТ. М. Т.
против Д. СТ. Т. обективно съединени при условията на евентуалност искове
по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е баща
на ответника, за Великденските празници през 2019 г. той му бил на гости в
гр. И. и му съобщил, че възнамерява да продаде апартамента си в гр. К. и да
закупи нов такъв, но тъй като нямал достатъчно средства, попитал ищеца
дали може да му услужи с пари на заем, като последният се съгласил при две
условия - преди предоставянето на заема ответникът да погаси кредита си към
банката, за да бъде в състояние да изплаща новото си задължение, и
стойността на закупеното жилище да е до 100 000 лева. Ответникът приел
поставените условия, а страните се договорили също, че погасяването на
задължението ще се извършва на отделни месечни вноски в размер на 500 лв.
всяка, считано от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата по
заема без дължима лихва. През юли 2019 г. ответникът продал апартамента си
и погасил изцяло кредита си към „Б. Д.“ АД, намерил ново жилище на цена 86
000 лв. и се обадил на баща си, за да поиска уговорения заем, като на
25.09.2019 г. ищецът превел по банков път на ответника 43 000 лв., като се
запазили предварително уговорените условия, а заемът бил усвоен в пълен
размер в деня на постъпване на банковия превод. Около седмица по-късно
ответникът поискал допълнително средства в размер на 40 000 лв. за
довършване на ремонта и обзавеждане на жилището, ищецът се съгласил,
уговорката била вторият заем да бъде предоставен в евро – 20 000 евро, тъй
като ответникът възнамерявал да пазарува от Одрин в Турция, а сумата да
бъде дадена в брой, тъй като ответникът нямал открита валутна сметка. На
02.10.2019 г. със средства от банковата си сметка ищецът закупил от „О.“ -
клон И. валута в размер на 20 000 евро и ги предал на сина си на 06.10.2019 г.
/неделя/ в гр. К., на бул. „Б.“, в отсечката между кръстовищата на булеварда с
улиците „М.г“ и „Б.“, около 9,30 ч., в собствения му лек автомобил, парите
били предадени лично в брой в присъствието на Е. П., а уговорката за
връщането им била като при първия заем – на отделни месечни вноски в
размер на 500 лв. всяка, считано от последния ден на месеца, в който се
изплати изцяло при същите условия първият заем в размер на 43 000 лв.
2
Ответникът превел по банков път общо 5 месечни вноски по 500 лв. всяка,
последната от които на 20.05.2020 г., с което погасил част от първия заем, но
впоследствие преустановил погасяване на задължението си, въпреки опитите
на ищеца за доброволно уреждане на спора. Предвид изложеното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 40 500 лв., представляваща остатък от дадената в заем сума от 43 000
лв., както и сумата от 20 000 евро, получени в заем по силата на устна
договорка между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане на
сумите. При условията на евентуалност ищецът предявява и искове по чл. 55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати 40 500 лв.,
представляващи остатък от сумата 43 000 лв., както и 20 000 евро, получени
от ответника при начална липса на основание на 25.09.2019 г. и съответно на
06.10.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Д.Т. признава иска за връщане на 40 500 лв., но оспорва
исковете досежно 20 000 евро, като твърди, че не е искал от баща си такава
сума и не я е получил по посочените в исковата молба начин, време и място,
както и че не е сключвал с него договор за заем, поради което моли да бъдат
отхвърлени исковете по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
сумата 20 000 евро. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 26.05.2021 г. ищецът е направил отказ от
исковете по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата
40 500 лв., като производството по делото е прекратено в тази част.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от СТ. М. Т.
против Д. СТ. Т. иск по чл. 240 от ЗЗД за връщане на сумата 20 000 евро,
получена на 06.10.2019 г. в гр. К. като заем, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане
на сумата 20 000 евро, получена на 06.10.2019 г. в гр. К. без основание, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, а С.Т. е осъден да заплати на Д.Т. 4 080
лв. разноски по делото.
3
Решението е обжалвано от ищеца и в своята цялост е предмет на
въззивно производство.
По иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че на 06.10.2019 г. в гр. К. с ответника са сключили
устен договор за заем, по силата на който той му е дал 20 000 евро, а
последният се е задължил да му ги върне на равни месечни вноски от по 500
лв. всяка, дължими от последния ден на месеца, в който изплати изцяло при
същите условия първия заем от 43 000 лв.
Договорът за заем е неформален, поради което няма пречка той да
бъде сключен в устна форма, а установяването му, предвид това, че е на
стойност, по-голяма от 5 000 лв., но страните по него са роднини по права
линия, може да бъде установено с всички доказателствени средства, в т.ч.
свидетели /чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК/.
За установяване на тези обстоятелства в първоинстанционното
производство са събрани противоречиви гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Е. П.-Х. се установява, че тя познава
страните от 12-13 години, присъствала е, когато ищецът дал на сина си част
от парите, с които той си купил жилището, в което в момента живеел, и
направил ремонт на същото, това се случило на 06.10.2019 г., неделя, когато
тя и С.Т. пътували с автомобила на последния по работа за Пловдив,
специално минали през К., за да остави ищецът пари на сина си, когато
пристигнали в града, страните по делото се срещнали на булеварда, водещ
към Х. и Пловдив, Д. влязъл в колата и седнал отзад, баща му взел прозрачен
плик с пари от джабката и му ги предал, като свидетелката, седяща на
предната дясна седалка, видяла, че в плика имало банкноти от по 50 евро,
лично от С.Т. и от Д.Т. тя разбрала, че на ответника не му стигнали парите за
ремонт на жилището и поискал още от баща си, а С. споделил, че тези пари ги
обменил в „О.“, за да може ответникът да пазарува в Турция, където най-
изгодно било да се плаща в евро, той й казал каква е сумата – 20 000 евро, но
в автомобила двамата също говорели за това и станало ясно, а уговорката
била, че ищецът дава тези пари като заем с уговорка да бъдат върнати по
начина, както се разбрали за първите пари, преведени по банков път, като
впоследствие между страните имало спор за даването и връщането на парите.
Свидетелят Ч. Т. /син на ищеца и брат на ответника/ твърди, че Д.Т. му
4
се обадил през февруари, за да го моли за съдействие пред баща им във
връзка с отпуснат заем за закупуване на апартамент на ответника в К., той
казал на свидетеля, че бил говорил с банка да му даде заем в размер на 80 000
лв., за да върне на баща си получените пари, но делото вече било заведено, по
този повод свидетелят се обадил на баща си и го посъветвал да вземе
предложените му пари, макар да не са достатъчни да погасят изцяло
задължението, той знаел, че ищецът е отпуснал да ответника заем, които
последният се е задължил да връща всеки месец по 500 лв.
За опровергаване на факта, че на 06.10.2019 г. се е състояла среща
между страните, на която са предадени претендираните 20 000 евро, са
разпитани двама свидетели на ответника – В. К. /живееща на съпружески
начала с ответника/ и Б. К. /брат на първата свидетелка/.
Според показанията на свидетелката К., тя живее с ответника като
съпрузи около 5 години, за този период е виждала биологичния баща на
приятеля си 5-6 пъти, той предложил да им даде 43 000 лв., за да си купят по-
голямо жилище, но впоследствие не е давал никакви други пари за ремонт
или обзавеждане, като те били направени с дадени от родителите на
свидетелката и майката и втория баща на ответника пари и спестени от самия
ответник и свидетелката, за периода от 04.10.2019 г. до 07.10.2019 г. Д.Т. бил
вкъщи поради изострена дискова херния, с обезболяващи инжекции, не можел
да става от леглото и не излизал навън, а когато свидетелката отивала на
работа, с ответника оставал нейният брат.
В същата насока са и показанията на свидетеля К., според когото
ищецът е дал на ответника в заем 43 000 лв. за закупуване на ново, по-голямо
жилище, ремонтът бил направен с пари, дарени от родителите на приятелката
на ответника и неговите родители /майка и втори баща/, както и със спестени
такива от ответника и приятелката му, и с общ труд, без да се наема фирма,
материалите за ремонта били закупени само от магазини в гр. К., като Д.Т. не
е искал пари от С.Т. за ремонта, ответникът бил болен от дискова херния и в
периода 04.10.2019 г. – 07.10.2019 г. бил на легло вкъщи, не можел да стане от
леглото и по тази причина не излизал никъде, а свидетелят през цялото време
бил с него, защото учил за изпити.
В подкрепа на твърдението за влошено здравословно състояние на
ответника е приет болничен лист от 04.10.2019 г., издаден от д-р М. М., в
5
който тя е отразила, че е извършила преглед на Д.Т. на същата дата в 10,05 ч.
и е поставила основна диагноза: „Болка, неуточнена”, а в графа
„Придружаващи заболявания и усложнения” е посочила „Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия”, за които е назначила изследвания и медикаментозна
терапия.
От писмо изх. № 11-00-589/17.06.2021 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура” се установява, че в системата за автоматизирано събиране
на данни за трафика по републиканската пътна мрежа на страната няма
регистрирани движения на МПС с рег. № * ***** за периода 05.10.2019 г. -
07.10.2019 г., като по делото не се спори, че това е автомобилът, който
ищецът твърди, че е управлявал към датата на предаване на парите.
Не следва да бъде обсъждан представеният по делото препис от
спогодба /без дата/, който не носи подписите на страните и не може да бъде
прието, че отразява техни волеизявления, респ. не представлява доказателство
за посочените в нея обстоятелства.
При съвкупната преценка на всички събрани доказателства съдът
приема, че ищецът не е провел пълно главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на претендираното заемно правоотношение, доколкото не
е установено, че страните са уговорили даване в заем на сумата 20 000 евро,
която ще се връща на равни месечни вноски от по 500 лв. след връщане на
първия заем от 43 000 лв., както и че тази сума е била дадена от ищеца на
ответника, предвид реалния характер на договора, поради което съдът приема
тези обстоятелства за недоказани.
Тук следва да се посочи, че показанията на свидетеля Ч. Т. са общи и
не установяват конкретни уговорки на страните по повод процесното
правоотношение, а тези на свидетелката П.-Х. остават изолирани спрямо
целия останал доказателствен материал.
В същото време от показанията на свидетелите К. и К. се установява,
че действително Д.Т. е взел от баща си в заем 43 000 лв. за закупуване на
жилище в К., но това е единственото заемно правоотношение между тях, а
ремонтът на имота е направен със собствени средства и дадени с дарствено
намерение от близки, като на посочената от ищеца дата 06.10.2019 г.
ответникът е бил в отпуск поради временна неработоспособност поради
6
силни болки, не е ставал от леглото и не е излизал от къщи, като последното
обстоятелство се подкрепя и от издадения на 04.10.2019 г. амбулаторен лист.
Съдът приема, че пълното главно доказване от страна на ищеца е
разколебано и от представеното доказателство за липса на данни за
осъществен трафик по републиканската пътна мрежа на страната на лекия
автомобил, с който С.Т. твърди, че е осъществил пътуване от И. до Пловдив
на 06.10.2019 г.
На база на всички събрани по делото доказателства и изведените въз
основа на тях правни изводи съдът приема, че не е доказано по несъмнен и
категоричен начин съществуването на претендираното заемно
правоотношение между страните, в т.ч. даването на сумата, поради което
искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на 20 000 евро, получени на
договорно основание, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в тази част като правилно
следва да бъде потвърдено.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Ищецът твърди, че на 06.10.2019 г. в гр. К. ответникът е получил от
него без правно основание 20 000 евро, която следва да му върне.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и изложените
въз основа на нея правни изводи във връзка с главния иск по чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, които съдът намира, че са релевантни и по този иск досежно
получаването на сумата, настоящият състав приема за недоказано твърдяното
от ищеца даване на сумата 20 000 евро на посочената дата или впоследствие
на ответника, поради което евентуалният иск е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен, а решението на окръжния съд като
законосъобразно следва да бъде потвърдено в тази част.
Съдът намира, че следва да бъде потвърдено решението и по
отношение на присъдените разноски, част от които се дължат по реда на чл.
78, ал. 3 от ГПК /за отхвърлените искове/, а част – по реда на чл. 78, ал. 4 от
ГПК /за исковете, по които ищецът е направил отказ по реда на чл. 233 от
ГПК, независимо от причината за това, и производството по делото в тази
част е било прекратено/, като размерът им е определен съобразно
представените договори за правна защита и съдействие със заплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ответника адвокат Е.П. в
7
размер на 4 080 лв.
Предвид отхвърляне на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното
производство в размер на 1 440 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на адвокат Е.П..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21100/11.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2/2021 г. по описа на Окръжен съд – К..
ОСЪЖДА СТ. М. Т. от гр. И., Х. област, ул. „Д. Д., № ..., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б., № ..., о. *** /чрез адвокат
Д.Ш./ да заплати на Д. СТ. Т. от гр. К., кв. „С. к., ул. „О, № ***, ет.***, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Д. В., вх. **, *****“ /чрез адвокат
Е.П./ сумата 1 440,00 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8