№ 390
гр. Ямбол, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Д. Г. Димов Гражданско дело №
20242330101219 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Ч. против Прокуратурата на Р
България, с която ищецът твърди, че на *** г. му е било повдигнато обвинение за
извършени от него престъпни деяния съответно на дати *** г. и *** г., като на *** г. е
внесен обвинителен акт в ЯРС за извършено от него престъпление по чл.167, ал.4, във вр. с
ал.2 НК. Твърди се, че с присъда на РС Е. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан
по така повдигнатото му обвинение. С Протест на ЯРП оправдателната Присъда е била
обжалвана в ЯОС, като с Решение на ЯОС Присъдата на РС Е. по отношение на ищеца
била потвърдена изцяло и към настоящият момент Решението на ЯОС било окончателно.
В резултат на незаконното обвинение на ищеца били причинени неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания, стрес, унижения, душевен дисконфорт, самоизолация и
влошаване на здравословното му състояние. Наред с това твърди, че от незаконното
обвинение на ищеца са били причинени и имуществени вреди, равняващи се на заплатеният
от него адвокатски хонорар за защита по НОХД по описа на РС Е. и ВНОХД по описа на
ЯОС.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан съгласно
Присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на РС-Е. и Решение № *** г. по ВНОХД №
*** г. на ЯОС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до
окончателното изплащане на сумата.
1
Претендира се още и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че
така предявените искове са недоказани, поради което и се оспорват изцяло както по
основание, така и по размер. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените от него неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. На следващо място се поддържа, че част от
претендираните от ищеца вреди несъмнено произтичат и следва да се свържат с миналата
съдимост на ищеца. Алтернативно претенцията за заплащане на посоченото в исковата
молба обезщетение от 5 000 лв. за неимуществени вреди се оспорва като изключително
завишена и несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Оспорва се по основание и размер
и претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявени под формата
на изплатен адвокатски хонорар на защитника за оказана правна помощ в общ размер на
сумата от 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение в досъдебната, първоинстанционната и
въззивната съдебна фаза на наказателния процес. Сочи се, че в договора за правна защита и
съдействие по ВНОХД не е отразено плащане в брой, нито са представени банкови
документи. По въпросният договор не била посочена и датата на подписването и номера на
делото. Алтернативно в случай, че бъде ангажирана отговорността на ответника се оспорва
претенцията на ищеца, като се поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възразява се и срещу претенциите за разноски претендирани
от ищеца в производството.
В съдебно заседание за ищеца се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв. В. К. от АК Ямбол чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях
съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника Прокуратурата на Р България се явява прокурор
при ЯРП – Ваня Баракова, като в хода на делото по същество и с допълнително депозирана
по делото писмена защита и на изложените в нея съображения се поддържат възраженията
релевирани с отговора на исковата молба касаещи неоснователността на исковата претенция
за неимуществени вреди, респ. същата за завишена с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Оспорва се и иска за имуществени вреди като досежно този иск алтернативно се поддържа,
че вредите изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното
производство срещу него следва да бъде определено в минимален размер съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ямболски районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Видно от изисканото и приложено по делото НОХД № *** год. по описа на Районен
съд Е., ведно с приложените към него ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС и ДП № *** год.
по описа на РУ Е., се установява следното:
С постановление от *** год. на мл.разслесващ полицай при РУ МВР Е., по ДП № ***
год. по описа на РУ МВР Е., ищецът Д. Г. Ч. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
извършени от него престъпления от общ характер по чл.167, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК и по
чл.167, ал.4, вр. ал.2 НК. След така повдигнатите му обвинения досъдебното производство е
приключило с мнение от *** год. за внасяне на обвинителен акт в съда против ищеца Д. Г. Ч.
за извършени от него престъпления по чл.167, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.167, ал.4, вр.
ал.2 НК.
На *** год. РП Ямбол е внесла в ЯРС обвинителен акт срещу Д. Г. Ч. за извършени от
него престъпления по чл.167, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.167, ал.4, вр. ал.2 НК.
С присъда № *** год. постановена по НОХД № *** год. по описа на ЕРС, Д. Г. Ч. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения в извършване на
престъпления по чл.167, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.167, ал.4, вр. ал.2 НК.
Оправдателна присъда по отношение ищеца в настоящото производство е била
потвърдена /по протест на ЯРП/ с Решение № *** год. по ВНОХД № *** год. по описа на
ЯОС.
В настоящото производство бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето Д. Д. В.. Видно от показанията на св.В., същият се познава с
ищеца от деца. Били приятели 2021 год. той имал проблеми с прокуратурата, обвинили го и
оттогава Д. се притеснил. Започнали да не го вземат на работа. Те работели заедно, ходили
да цепят дърва, на частно. Градът бил малък и всички научили, че има проблеми с
прокуратурата. Негови близки го натопили. Един път ищецът вдигнал кръвно и го водил в
болница. Сведетелят не знаел защо вдигнал кръвно. Всеки ден ищецът му викал „Д.е ще
влезна в затвора“. Свидетелят му давал кураж. Ищецът се притеснявал, защото имал и друга
условна присъда, и се страхувал, че ще стане голяма присъдата. След като разбрали за
обвинението, негови приятели, роднини, се отдръпнали от ищеца. Само неговата приятелка
останала. Ищецът не бил работил на трудово договор, работели на час-мак, ходили да режат,
да цепят дърва. От 2021 год. не работил. В болница ищецът не бил лежал. Ищецът бил казал
на свидетеля, че ходил в полицията. Не знаел дали ищецът пие някакви лекарства, не му бил
казвал. Сега пак ходили да работят. Ищецът ходил със свидетеля, който режел и му давал
някой лев.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на Прокуратурата на Р
България за обезвреда. Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
3
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че
наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице-т.е отговорността на държавата е обективна. Достатъчно е да се установи
съществуването на влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца, за да се
проведе успешно и главно доказване на основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице,
тъй като е налице влязла в сила присъда, с която ищеца е признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение по чл.167, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК и по чл.167, ал.4, вр. ал.2
НК.
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази
причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила
на доказване.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на
ищеца емоционални и психически терзания, въпреки обремененото му съдебно минало,
доколкото от представената по делото справка за съдимост се установяват минали
осъждания на ищеца, то съдът намери, че сумата от 1000 лева би го обезщетила адекватно
за претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за
справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, вземайки предвид възрастта на ищеца, обичаните болки
и страдания резултат на незаконното обвинение, а така също тежестта на конкретно
повдигнатите обвинения за престъпление от общ характер, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода над пет години и глоба до 25 000 лева за деянието по ал.4 на чл.167
НК. По делото не се установиха фактически данни за болки, страдания и душевен
дисконфорт, над обичайните, които са следствие на незаконното обвинение. Не се установи
влошаване здравословното състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с
повдигнатите му обвинения. Също така съдът съобрази, че ищецът има предходни
осъждания за извършени престъпления от общ характер и опасенията му, че
обвинението може да доведе до ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода е
резултат не само на конкретното обвинение, но е и резултат на предходно негово осъждане
4
на лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за определен изпитателен срок.
Действително образуваното срещу ищеца наказателно производство пред ЕРС е
продължило малко над две години, от *** год. /внасянето на обвинителния акт в съда/ до
постановяване на оправдателната присъда – 04.09.2023 год. В случая обаче от материалите
по НОХД № *** год. по описа на ЕРС се установява, че съдебните заседания по делото са
били многократно отлагани, на първо място поради служебна ангажираност на защитника-
адвокат на ищеца в настоящото производство и подсъдими по наказателното дело, поради
заболяване на защитника, както и поради командироване на съдията докладчик в ЯОС, а
така също и по лични причини на един от съдебните заседатели за определен период от
време, и в този смисъл решаващия съд намери, че продължителността на
първоинстанционното наказателно производство не може да се вмени единствено във вина
на ответника – Прокуратурата на Р България.
Също така съдът съобрази и че спрямо ищеца в качеството му на обвиняем, а в
последствие и в качеството на подсъдим не са вземани мерки за неотклонение /видно от
протокола от разпоредителното заседание по ВНОХД *** год. по описа на ЕРС/.
На горните съображения и съблюдавайки принципа за справедливост залегнал в
нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намери така предявения от ищеца иск за основателен и доказан
до размера на сумата от 1000 лева, като за разликата над 1000 лева до предявения размер от
5 000 лева /разлика от 4 000 лева/, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претенцията за имуществени вреди:
Действително по НОХД *** год. по описа на ЕРС първоначално е представено
пълномощно /л.22 от НОХД *** год./ от 25.08.2021 год. , с което ищецът е упълномощил
адв.В. К. от АК Ямбол да го представлява и защитава в наказателното производство по
делото като в прилежащия към пълномощното бланков договор за правна защита и
съдействие, без дата, липсва вписано уговорено между страните по договора
възнаграждение, съответно липсва посочване на конкретно заплатено от ищеца в
настоящото производство адвокатско възнаграждение.
Впоследствие обаче, по НОХД *** год. по описа на ЕРС е депозирана молба от адв.К.
в качеството и на защитник на Д. Г. Ч. /л.238 от НОХД *** год./ от дата 24.02.2023 год., с която се
сочи, че към представеното пълномощно от 25.08.2021 год. не е представен договор за правна помощ, поради факта, че
адвокатския хонорар е изплатен едва на 27.01.2023 год. С молбата е бил представен и Договор за правна защита и
съдействие /л.239 от НОХД *** год./ от дата 27.01.2023 год., видно от който Д. Г. Ч. е заплатил на адв. В. К. от
АК Ямбол, в брой, договорно възнаграждение, за оказване на правна защита и съдействие по
НОХД *** год. по описа на ЕРС, в размер на 1500 лева.
Видно от материалите по ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, по делото е
представен Договор за правна защита и съдействие /без дата/, от който се установява, че за
оказване на правна защита и съдействие по ВНОХД между Д. Г. Ч. и адв.В. К. от АК Ямбол е
уговорен адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, като е посочено, че е внесена
сумата от 1 500 лева. Липсва посочване дали сумата е била заплатена в брой, респ. по банков
5
или друг начин. Представеното бланково пълномощно също е без дата.
Видно от материалите по НОХД *** год. по описа на ЕРС и ВНОХД № *** год. по
описа на ЯОС, адв.В. К. е осъществила и в двете производства през първата и въвзивната
инстанция защита на ищеца в качеството му на подсъдими в наказателното производство.
Уговореното между подсъдимия и неговия защитник адвокатско възнаграждение е
съобразено с Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения – 1 500 лева
в съответствие с разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от същата.
Същевременно и при така установената фактическа обстановка съдът намери за
доказани от ищеца имуществени вреди от незаконното обвинение представляваща заплатено
от него в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева по НОХД *** год. по
описа на ЕРС, но за недоказано по несъмнен и безспорен начин заплатено от него адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева по ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, а и следва
да се посочи, че последното е образувано по протест на прокурора срещу оправдателната
част на присъдата, приключило е в едно съдебно заседание, като участието на защитника се
е изразило в подаване на писмено възражение и защитна пледоария в открито съдебно
заседание.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря и за всички имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно
задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от подсъдимия
за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда. В случая разходите направени от ищеца като подсъдим
за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, са в пряка причина
връзка с възбуденото срещу него наказателно преследване завършило с влязла в сила
оправдателна присъда.
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лева, което
на горните съображения съдът намери за основателно и доказано до размера на 1500 лева, в
който размер следва искът да се уважи, а за разликата над 1500 лева до претендирания
размер от 3000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При незаконни актове на правозащитни органи началния момент на забавата и
съответно дължимостта на мораторна лихва възниква от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление. В случая ищецът иска като последица от уважаване на
главните искове присъждане на законната лихва, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане на съответните суми, поради което следва да се уважи така
както е заявена акцесорната претенция.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ищецът има право на
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковите, както и на
заплатената от него държавна такса. В случая с оглед представените доказателства за
6
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, от които 800 лева за иска за
имуществени вреди и 600 лева за иска за неимуществени вреди и заплатена държавна такса
в размер на 10 лева, следва по съразмерност ответника да бъде осъден да заплати разноски
на ищеца в размер на сумата от 463,50 лева, от коти 161,00 лева по иска за неимуществени
вреди и 302,50 лева по иска за имуществени вреди.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В
случаят същият е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения, не надхвърля стойността на правните усилия,
необходими за защита интересите на ищеца, и не се явява прекомерно съобразно правната и
фактическата сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България с адрес: гр.София, бул.“Витоша" “ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ч. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Е., ул.“*** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконното обвинение, в извършване на престъпление, за което е оправдан
съгласно присъда № *** год. по НОХД № *** год. на РС Е. и Решение № *** год. на ЯОС,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 23.04.2024 год., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 1 000 лева до предявения размер
от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.4 вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България с адрес: гр.София, бул.“Витоша" “ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ч. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Е., ул.“*** сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от незаконното обвинение, в извършване на престъпление, за което е оправдан
съгласно присъда № *** год. по НОХД № *** год. на РС Е. и Решение № *** год. на ЯОС,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 23.04.2024 год., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 1 500 лева до предявения размер
от 3 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България с
адрес: гр.София, бул.“Витоша" “ 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ч. с ЕГН ********** сумата от
463,50 лева – по съразмерност разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8