Присъда по дело №396/2023 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 37/24.10.2022 г. по НОХД № 396/2022 г. по описа на
РС - Нова Загора, изготвени на 06.11.2023 г.

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната процедура по
Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият Н. Р. Ю. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл. 195 ал. 1, т. 7, вр. 194 ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа обвинението така
както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Намира, че подс. Ю.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК
предвид диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК
в производството пред първата инстанция. Застъпва позиция за основателност на
предявения граждански иск и уважаването му изцяло, като подсъдимият бъде осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Подсъдимият Ю., редовно призован, участва лично и със служебно назначения си
защитник, адв. Й.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, съответните
доказателства от досъдебното производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се
ползват от съда при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Служебният защитник пледира признаването на подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение. Моли за определяне на наказание в рамките на предвидения в
закона специален минимум, което по реда на чл. 58а от НК бъде намалено с 1/3. Моли за
приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК и отлагане изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години. По отношение на
предявения граждански иск предоставя на съда.
За да постанови присъдата си и след формирана положителна констатация, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, а
самопризнанието на подс. Ю. се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът
прие за установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния акт
обстоятелства, а именно:
Подсъдимият Н. Р. Ю. е роден на **** г. в гр. Нова Загора, български гражданин,
неграмотен, неженен, осъждан, безработен. С ЕГН **********, и постоянен адрес -
*********. Осъждан за извършени престъпления от общ характер против собствеността
както следва:
1. Със Споразумение от 21.10.2003 г. по НОХД № 277/2003/2003 г. на РС –
Нова Загора, за извършено на 04.03.2003 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК ,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е осъден на „обществено порицание“. Реабилитиран на
основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК;
2. С присъда № 47 от 14.09.2017 по НОХД № 130/2017 г. на РС - Нова Загора, в
сила от 30.09.2017 г., за извършено на 12.03.2017 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“,
изпълнението, на което, на основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3
години;
3. Със споразумение № 100 от 11.10.2019 по НОХД № 365/2019 г. на РС - Нова
Загора, в сила от 11.10.2019 г., за извършено за периода от 22.12.2016 г. до началото на
месец януари 2017 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от
1

НК, е осъден на 3 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението, на което, на основание чл.
66 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години;
4. С присъда № 66 от 18.12.2019 по НОХД № 409/2019 г. на РС - Нова Загора, в
сила от 03.01.2020 г., за извършено на 03.02.2017 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, е осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението, на което, на
основание чл. 66 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години.
5. С определение от 19.02.2020 г. по чнд № 14/2020 г. РС, Нова Загора са
кумулирани наказанията по нохд № 130/17 г., нохд № 365/19 г., нохд № 409/19 г., всички на
РС, Н. Загора и е наложено най-тежкото от тях, а именно: 1 година лишаване от свобода,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изпитателен срок от три
години. Влязло в сила на 06.03.2020 г.
Към инкриминираната дата - 19.06.2023 г. петгодишният срокът по чл. 30, ал. 1 от НК
от изтърпяване на наказанията по посочените присъди не е изтекъл.
Към 19.06.2023 г. подс. Н.Ю. живеел в *********.
Свидетел Р. Й. И. живеел в имот, находящ се в гр. Нова Загора, ****. Същият
притежавал мобилен телефон „Samsung Galaxy A 13“ с ИМЕЙ 1: 353725746553028 и ИМЕЙ
2: 353817556553022, който бил закупил като нов на 19.03.2023 г. от магазин на мобилен
оператор „Виваком“ в гр. Нова Загора. Телефонният апарат бил закупен на лизинг за две
години с месечна вноска от 56 лева, в която се включвала и месечната такса за ползваните от
св. И. мобилни услуги. Св. И. ползвал мобилния телефон със СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком“ с абонатен номер *********.
На 19.06.2023 г., следобед, свид. И. излязъл на улицата срещу къщата, в която живеел
и седнал на стол на сянка, за да си почине. През врата си, в чантичка, бил поставил
мобилния си телефон. Неусетно заспал на стола.
На същата дата, пред заведение в ромския квартал „Шести“ в гр. Нова Загора, подс.
Н. Р. Ю. се срещнал със св. Ю.М.Ш., с когото се познавали. Подс. Ю. предложил да се
разходят и св. Ш. се съгласил.
На една от улиците забелязали спящия на стола свид. И..
В този момент двамата били застигнати от момче, с неустановена по делото
самоличност, което претендирало, че свид. Ш. му отнел гумен маркуч. Момчето и свид. Ш.
тръгнали към човека, на когото последният бил продал маркуча.
Подс. Ю. останал сам на улицата. Тъй като вече бил забелязал спящия св. И. с
чантичка на врата, от която се подавал мобилен телефон, решил да открадне телефона и да
го продаде. Подс. Ю. бил наркозависим и имал нужда от пари, за да си набави наркотични
вещества.
В изпълнение на взетото решение за извършване на кражба подс. Ю. се приближил до
св. И.. Без последният да разбере и усети бръкнал в чантичката му и внимателно извадил от
нея мобилния му телефон „Samsung Galaxy A 13“. С откраднатата вещ незабавно избягал от
местопроизшествието.
Отправил се към ул. „Петко Енев“ № 39, в магазина на фирма „Саркони“ ЕООД гр.
Нова Загора с управител свид. Б.С.М.. В магазина изкупували предмети с антикварна
стойност, мобилни телефони втора употреба и се извършвала валутна търговия.
Подс. Ю. предложил на св. М. да закупи така откраднатия от св. И. мобилен телефон.
Св. М. огледал вещта и попитал за произхода на телефона. Подсъдимият заявил, че
телефонът е негов. Помолил подс. Ю. да му представи документ за самоличност с цел
изготвяне на договор. Подс. Ю. му предоставил личната си карта. Като се убедил в
самоличността му свид. М. предложил покупна цена от 120 лева. Подс. Ю. се съгласил, взел
сумата от 120 лв. и напуснал магазина.
На следващия ден свид. М. продал мобилния телефон на друго лице.
Като излязъл от магазина подс. Ю. отново се срещнал със свид. Ш.. Похвалил се, че
2

има пари в себе си. Обяснил, че е откраднал телефон от св. И., когото видели да спи на стол
на улицата, след което го продал в магазина на свид. М.. Подс. Ю. дал на св. Ш. сумата от 30
лева, тъй като последният, ден по-рано, му бил дал пари, за да си купи наркотично
вещество.
Междувременно свид. И. се събудил. Бръкнал в чантичката си и установил липсата на
телефона му.
Разказал на съпругата си – св. Н.И., за случилото се, след което тя подала сигнал в РУ
- Нова Загора.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза,
към инкриминираната дата - 19.06.2023 г., пазарната стойност на отнетите от подс. Ю. вещи
възлиза общо на 328, 24 лева както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy A
13“ с ИМЕЙ 1: 353725746553028 и ИМЕЙ 2: 353817556553022 на стойност - 318,25 лв., 1 бр.
СИМ карта на „Виваком” на стойност - 9,99лева.
Така установеното от фактическа страна е несъмнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Р. И., Н.М.
И.а, Ю. Мустафов Ш. и Б.С. М., които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се,
еднопосочни и убедително установяват релевантните факти, включени в очертания от
разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на доказване. Съдът кредитира изцяло и писмените
доказателства (Свидетелство за съдимост, Договорни условия за лизинг на устройство,
фактура № ********** от 09.03.2023 г., приемо-предавателен протокол от 09.03.2023 г. и
договор за мобилни услуги), така както и заключението по съдебно-оценителната
експертиза. При формиране на изводите си по фактите и в съответствие с разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК съдът се позова на направеното от подсъдимия Ю. самопризнание на
досъдебната фаза на наказателното производство, което не се конфронтира, не се
опровергава, а хармонира напълно с доказателствената съвкупност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС постанови следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Н. Р. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението кражба по смисъла на по чл. 195 ал. 1, т. 7, вр. 194 ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК, затова защото на 19.06.2023 г., в гр. Нова Загора, на ул. „Кокиче“, в
условията на повторност, отнел чужди движими вещи /1бр. мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy A 13“ с ИМЕЙ1: 353725746553028 и ИМЕЙ2: 353817556553022 на
стойност 318,25лв и 1бр. СИМ карта на „Виваком”на стойност 9,99 лева/ на обща стойност
328,24 лева от владението на Р. Й. И. от гр. Нова Загора, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че с
действията си подсъдимият Ю., като е извадил от чантичка, поставена на врата на св. И.,
мобилния телефон марка „Samsung Galaxy A 13“ и 1бр. СИМ карта на „Виваком”, е
прекъснал владението на собственика върху описаните вещи и противоправно, без съгласие
на последния, е установил своя фактическа власт върху тях. Ето защо, подс. Ю. е участвал
както в прякото отнемане на вещите, предмет на престъплението, така и в установяването,
без съгласието на собственика, на своя фактическа власт върху същите. Подсъдимият не е
придобил владението им на правно основание, което да го прави или да е годно да го
направи собственик на процесните вещи.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
Престъплението е извършено в условията на повторност (специален рецидив) по
смисъла на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 НК. Това е така, защото към момента на извършване на
деянието подс. Ю. е бил осъден с влязла в сила присъда (по НОХД № 409/2019 г. на РС -
Нова Загора, в сила от 03.01.2020 г., на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от три години) за друго такова престъпление против
собствеността, а именно: кражба по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срокът по чл. 30
3

ал. 1 от НК не е изтекъл.
Деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид невъзстановените имотни вреди, съставляващи вредни последици, начина на
реализиране на престъплението (на публично място – улица в гр. Нова Загора, през светлата
част на денонощието, с проявена ловкост и дързост, обстоятелства, които утежняват
наказателната отговорност), обсъжданото престъпно деяние не се преценява като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият Ю. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, св. И.,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и пряко е целял настъпването на
общественоопасния резултат. Действал е с намерение за своене, тъй като не само е
установил фактическата си власт върху вещите, но и се е разпоредил с тях като със свои
като ги отчуждил в полза на трето лице.
РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от значение за
правилната индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Ю..
Прецени завишената обществена опасност на престъпното деяние, предвид и високия
ръст на престъпления против собствеността.
Отчете като изключително по своя характер, значение и приоритетна тежест
смегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство невисокия размер (под МРЗ от 780
лв., определена с ПМС № 497/29.12.2022 г.) на вещите, предмет на имущественото
престъпление и оказано съдействие на разследването за разкриване на обективната истина
по делото.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени невъзстановяването на
причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалия св. И., конкретните
особености на престъпното посегателство (извършено на публично място, през светлата
част на денонощието, с проявена ловкост и дързост).
При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Отмери на подс. Ю.
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, чувствително под предвидения в закона
специален минимум от една година лишаване от свобода, незначително над минималния
размер от три месеца на наказанието лишаване от свобода /чл. 39, ал. 1 НК/, а именно –
четири месеца лишаване от свобода. В настоящия казус определянето на наказание по
правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с оглед приложението на чл. 58а, ал. 4 НК, несъмнено е
по-благоприятно за дееца от това по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. 58а, ал. 1 НК. Това е така,
защото в последния случай, дори и при хипотеза на определен размер до специалния
минимум от 1 година лишаване от свобода и редуцирането му съобразно императива на чл.
58а, ал. 1 НК с една трета, подсъдимият би търпял наказателна репресия в по-голям размер
/8 месеца лишаване от свобода/, в сравнение с определения такъв по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК от 4 месеца лишаване от свобода. По тези съображения РС не приложи института на чл.
58а НК, а определи наказание само по по-благоприятния такъв на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо, съответства
на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, балансирано ще допринесе за
постигането на целите на чл. 36 НК, включително и на генералната превенция, без да е
прекомерно сурово спрямо подсъдимия.
Съдът обсъди и начина на изтърпяване на така определеното по размер наказание
лишаване от свобода.
Преценява, че в конкретния казус, предвид законовото ограничение на чл. 86, ал. 2
НК и като съобрази настъпилата реабилитация по право на осъждането на подс. Ю. по
НОХД №277/2003/2003 г. на РС – Нова Загора, същият не може да се третира като
неосъждано лице, една от положителните предпоставки за приложение института на
4

условното осъждане, в каквато насока е неоснователната претенция на защитата.
Съдът не споделя защитната теза, че са налице законовите предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. За да бъде възможно приложението на института на
условното осъждане е нужно да са налице две законови предпоставки – лицето да не е
осъждано на лишаване на свобода за престъпление от общ характер и съдът да прецени, че с
условното осъждане ще се постигнат целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия.
От доказателствата по делото се установява, че подс. Ю. е осъждан като
непълнолетен със споразумение от 21.10.2003 г. по НОХД №277/2003/2003 г. на РС – Нова
Загора, с което му е наложено наказание „обществено порицание“ на основание чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК. За цитираното осъждане
подсъдимият е реабилитиран по право при условията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.
Спорният момент относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е дали за
последващите му осъждания е настъпила реабилитация по право, доколкото вече веднъж е
реабилитиран като непълнолетен.
Доколкото за осъждането по НОХД №277/2003/2003 г. на РС – Нова Загора е
настъпила реабилитация по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1 т. 3 от НК, осъждането на
подс. Ю. за деяния, извършени като пълнолетен (по НОХД № 130/2017 г. НОХД № 365/2019
г. и НОХД № 409/2019 г., всички на РС Нова Загора, кумулирани с определение от
19.02.2020 г. по чнд № 14/2020 г. РС, Н. Загора), се явява второ по ред.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитация по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж
реабилитирано. Законовата редакция сочи, че повторна реабилитация по право е възможна
само спрямо непълнолетно лице, каквото подсъдимият не е. Възможно е същият да бъде
реабилитиран единствено по съдебен ред или по право, но при условията на чл. 88а, ал. 1 и
ал. 2 НК.
В този смисъл е и константната съдебна практика, включително:
Решение № 51 от 21.III.1996 г. по н. д. № 656/95 г., I н. о.: "… Съгласно чл. 86, ал. 2
НК пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано в миналото, не може да се
реабилитира по право. Няма значение дали тази минала реабилитация е по време, когато
лицето е било пълнолетно или непълнолетно. Всяка предишна реабилитация е пречка, за да
се реабилитира по право едно пълнолетно лице.
Решение № 201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о., НК, " … За
осъден пълнолетен реабилитация по право не може да настъпи втори път, независимо че
първата му такава реабилитация е настъпила за осъждане като непълнолетен. Повторна
реабилитация по право е възможна единствено спрямо непълнолетно лице…"
Решение № 383 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о., НК: "…
Реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е
било веднъж реабилитирано по право. Няма значение дали първата реабилитация е била за
престъпление, извършено от дееца като непълнолетен или като пълнолетен….. В случая, Й.
преди извършването на настоящото престъпление е осъждан два пъти. Първото му осъждане
по НОХД № 134/68 г. е за деяние, извършено като непълнолетен, за което е реабилитиран по
право. Второто му осъждане по НОХД № 861/99 г. е за престъпление, което е извършено
като пълнолетен и за същото може да бъде реабилитиран единствено по съдебен ред, за
което по делото няма данни, или при условията на чл. 88а, ал. 1 и, ал. 2….."
От изложеното по-горе се установява, че към датата на осъществяване на
инкриминираното престъпление подсъдимият Ю. е осъждан на лишаване на свобода за
престъпление от общ характер и е налице законова пречка за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК. Определи първоначален общ режим на изтърпяване на така отмереното наказание
лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия Н. Р. Ю. наказание е необходимо и
5

достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и преди всичко
намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
както върху самият подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. Обществото
трябва от една страна да бъде предпазено от развитието на подобен род наказателни
правоотношения, но също така и да бъде предупредено, че подобни посегателства
неотклонно и строго се наказват.
По предявения граждански иск.
Съдът намира, че предявеният от пострадалия св. И. срещу подс. Ю. граждански иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 328,24 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от престъплението, е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
С престъпното си деяние, представляващо и деликт, подс. Ю. неправомерно е
увредил, като е накърнил имуществената сфера на св. И., причинявайки му вреди в размер
на 328,24 лв., стойността на откраднатите вещи. Налице са всички елементи за пораждане на
деликтната отговорност на подсъдимия-деликвент - деяние, деец, противоправно
поведение, щета или вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
резултата. От това следва, че подсъдимият следва да овъзмезди гражданския ищец за
нанесените щети, които виновно му е причинил, като бъде осъден да му заплати
претендирана сума.
Следва да се уважи и искът по чл. 86, ал. 1от ЗЗД, имащ акцесорен характер, за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Подсъдимият Н. Р. Ю. следва да заплати на пострадалия Р. Й. И. сумата от 328,24
/триста двадесет и осем лева и 0.24 ст./ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 19.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски в размер на по 46.80 лева, които да заплати в полза на ОД МВР Сливен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	37
Дата:	24 октомври 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия:	Владимир Йорданов Минчев

Дело:	20232220200396
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 август 2023 г.

Присъда по дело №396/2023 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите