Присъда по дело №372/2019 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 372/19 г. по описа на Пловдивския апелативен съд

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Хасково срещу присъдата № 19/12.04.19г. по н.о.х.д. № 264/18г. по описа на ОС-Хасково, с която подс. В.М.Н. е признат за невинен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението на митническа контрабанда на наркотични вещества в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, квалифицирана по чл. 242, ал. 4, пр.1 вр.а л.2,пр.1 вр.чл.20,ал.2 НК; наркотичното вещество е отнето в полза на държавата; товарната композиция, с която е било превозено, не е върната, за да бъде на разположение за евентуално извършване на допълнителни процесуално-следствени действия; част от останалите веществени доказателства са върнати на собственика им, друга част – унищожени като вещи без стойност, а разноските са оставени за сметка на държавата.

С протеста, който е депозиран в срок, е формулирана критика към първоинстанционния съд, който по мнението на прокуратурата бил извършил некомпетентен, превратен и избирателен анализ на доказателствените материали, вследствие на което бил достигнал до погрешни фактически констатации в полза на каузата на защитата. Предлага своя интерпретация на събраните доказателства и заключава, че не може да има съмнение относно основателността на обвинението. Формулираната претенция е въззивният съд да отмени присъдата и постанови нова, осъдителна, като наложи на В.Н. наказание лишаване от свобода в размер около 16 години, при първоначален „строг“ режим, и глоба около 250 000 лева, а на основание чл. 242, ал. 8 НК отнеме в полза на държавата превозното средство, използвано за контрабандиране на инкриминираното наркотично вещество.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като акцентира на някои от основните тези на неговия автор. Поддържа искането за осъдителна присъда, като относно наказанието препрати към аргументираното в протеста предложение за индивидуализирането му.

Въззивното производство протече в отсъствието на подсъдимия, като беше приложена хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “в“ НПК, доколкото веднага след постановяване на първоинстанционната присъда и свързаното с нея изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ подс. Н. се е завърнал в И., но за всяко от въззивните съдебни заседания е редовно уведомяван (от своите защитници), а и с писма до ПАС регулярно съобщава, че знае за въззивното дело, на което е решил да не се явява и да предостави защитата си на своите адвокати. ПАС прецени, че липсва отрицателната предпоставка за приложение на споменатата хипотеза, доколкото неявяването на Н. няма да попречи на разкриването на обективната истина. Това е така, тъй като той е присъствал и на досъдебното, и на първоинстанционното производство и е изложил информативни обяснения, които много помагат за изясняване на фактическата обстановка. Въззивната инстанция не измени своето становище, изложено в определението за внасяне на делото, че не се налага негов повторен разпит, а страните не поискаха процесуално-следствени действия с участието на Н..

При пренията адв. И. отстоява мнение за правилност на оправдателните изводи на хасковския съд, като предложи собствен анализ на събраната доказателствена маса, допълвайки мотивите на присъдата в някои насоки. Започна и завърши пледоарията си с аргументиране на мнението, че обвинителната постановка е лишена от доказателствена основа, доколкото не може да разчита нито на достоверни гласни доказателства, нито на годни писмени доказателства. Контрааргументира относно всеки от доводите на прокуратурата за наличие на косвени доказателства за знание от страна на клиента му за превозване на наркотик редом с транспортираната (под режима на ТИР-карнет) подправка за пиле. Адв. Х. се присъедини към изложените от адв. И. обосновки и искане за потвърждаване на присъдата. Спря се единствено на аргумента на протестиращия прокурор, свързан с решението на Н. да не се завърне за погребението на своя починал по време на превоза баща. По този аргумент изрази мнение, че подзащитният му не е имал и физическа възможност да присъства на погребението, тъй като според ислямските обичаи мъртъвците се погребват не по-късно от 12 часа след смъртта. 

Нито протестиращия прокурор, нито пледиралият пред ПАС прокурор от АП-Пловдив, нито защитата поискаха допълване на доказателствената съвкупност в някакъв аспект. При първоинстанционното разглеждане на делото съдът е уважил искането на защитата за информация (от иранските съдебни власти) дали в ИРИ. срещу Н. се води паралелно наказателно производство за същото престъпление. С помощта на иранското посолство в РБ. ХОС е получил потвърдителен отговор. В писмото е било уточнено, че е образувано и съдебно производство, което е върнато на прокуратурата за доразследване. С определението си за внасяне на делото за разглеждане в о.з. ПАС продължи приложения подход, като поиска, отново с помощта на посолството, информация за етапа, на който се намира образуваното в ИРИ. наказателно производство срещу Н. за митническа контрабанда на инкриминираното наркотично вещество. Считано от м. юли отговор от иранските съдебни власти не беше изпратен, включително след изпращане на напомнително писмо. При това положение и с оглед липсата на възражение от страните стана ясно, че по-нататъшното отлагане на делото за изчакване на отговор на споменатото запитване започва да нарушава изискването за провеждане на въззивното производство в разумен срок. Още повече че сведенията за движението на иранското дело не биха били използваеми при анализа на доказателства по настоящото дело, а биха имали чисто информативен характер. Ето защо в с.з. от 11.11.19г. беше даден ход на делото и в същото с.з. беше постановена присъдата.      

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, счете, че протестът е основателен, поради което оправдателната присъда на ХОС беше отменена и беше постановена осъдителна присъда.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като подсъдимият Н. е участвал във всичките му етапи.

За мотивиране на постановената оправдателна присъда окръжният съд е обявил, че възприема за установена следната фактология:

Подс. В.Н. е роден на *** г. Той е иранец, с иранско гражданство. През 2017 г. е живеел в гр.Т., ИРИ. заедно със своите родители, брат, сестри и други роднини. Не е женен. Не е осъждан. Грамотен е и има основно образование. По професия е шофьор, като се е специализирал в международни курсове с посочената в обвинителния акт товарна композиция, негова собственост (вж. приложените на л. 110 и сл. от том 9 ДП свидетелства за регистрация на товарния автомобил (влекач) и на полуремаркето). От три-четири години работел за иранската спедиторска фирма „****“, като ползвал нейния лиценз за международни превози.

През м. април 2017 год. в „***“ постъпила заявка от фирма „***“ със седалище гр.Я., И. за превоз на 18 000 бр. консервни кутии с подправка за паниране на пилешко месо /препечено брашно „Кентъки“/ до П.. За получател на стоката било посочено полското дружество ***“ /„***“/ с адрес: П., гр.Б., ул.“***“ №***.

Същият товар вече бил превозван от И. до П.. Това се случило в края на 2016 год., като отново бил ангажиран спедиторът „***“. Курсът бил поверен на друг шофьор, осигурен от спедитора. Издаденият ТИР-карнет обаче не бил завършен, доколкото товарът не бил допуснат на територията на П.. Това станало, тъй като полските митнически власти поставили изискването за здравен сертификат, изискуем за внос на хранителни стоки на територията на ЕС, с какъвто собственикът на товара не разполагал. Товарът бил минал през ГКПП“***“ и при митническата проверка българските контролни органи за фитосанитарен контрол преценили, че подобен сертификат не е необходим за превозваната стока. П. органи обаче застъпили обратното становище и въпреки че водачът заедно с товарната композиция престоял на полския граничен пункт повече от 20 дни в опити да ги увещава, не отстъпили от своето мнение. В последна сметка товарът поел по обратния път, отново преминавайки границите на шест държави и на 22.01.17 г. бил свален на Митница – Т.. Там бил поставен в склад под режим на митнически контрол, като междувременно собственикът – изпращачът товародател „***“ успял да се снабди с липсващия санитарен документ. Решението за съхраняване в подобен склад било мотивирано с това, че собственикът нямал намерение да пласира стоката другаде, а и митническите складове били достатъчно големи, добре охранявани и сигурни.

Три месеца по-късно, през м. април 2017 г., той поискал от спедитора „***“ организиране на нов курс за превозване на товара до П.. За целта говорил с изпълнителния директор св. К. Х., когото уведомил, че натоварването следва да се извърши от складово помещение на територията на Митница – Т.. Уверил го, че се е снабдил с липсващия сертификат. Спедиторската фирма приела поръчката и чрез служителя си М. З. предложила извършването на новия курс до П.на подсъдимия, който приел. Н.бил уведомен за естеството на товара – подправка за паниране на пиле, марка **. Уговорено било товаренето да се извърши на 15.IV.2017 год.

На същата дата подсъдимият пристигнал на техеранската митница със собствената си товарна композиция, включваща – товарен автомобил „Скания“, рег. № *** с прикачено към него полуремарке „Мамут“, рег.№ *** на Митница Т.и се установил за натоварване в митническия склад, в който се намирал товарът. Натоварването се извършило от мотокарист в присъствието на представител на фирмата спедитор – свид. К. Х., на фирмата товародател (неизвестно и неустановимо лице), на митничар и на самия подсъдим. Стоката, която включвала 18 000 консервни кутии, била поставена в 1 500 броя кашони (по 12 кутии във всеки кашон). Кашоните били наредени в 20 палети. В полуремаркето били образувани два реда от по 10 палета един до друг. Натоварването се извършило бързо – за около час. След това митническия служител пломбирал камиона и предал на подсъдимия ТИР – карнет с № ***. Спедиторското дружество пък му предоставило другите съпровождащи товара документи – международна товарителница  ЧМР №***, фитосанитарен сертификат за стоката от 16.ХI.2016 год. и инвойс-фактура №*** год. (вж. л.24-40 от том 10 ДП, където изброените документи са приложени в превод на български език; а оригиналите им се намират в края на том 2 ДП), а така също и телефонен номер на свид. Х. А., който сам бил спедитор, с указание да го търси за съдействие при евентуален проблем на ГКПП „***“ във връзка с фитосанитарната проверка^[1].

След приключване на натоварването и пломбирането на полуремаркето подс. Н. отпътувал от И. за П.. От общодостъпно в интернет приложение Гугъл-мапс е видно, че пътят му до ирано-турската граница преминава през гр.Т., който е на около 630 км от Т. (откъдето тръгнал) и на около 280 км преди ирано-турската граница (към която отивал).

На 16.IV.2017 год. пристигнал в град Т., където живеел баща му, болен от рак на простатата във финален стадий. Решил да остане един ден, за да се види с баща си. Използвал случая и да посети сервиз на „Скания“ за обслужване на товарния автомобил, за което му била издадена фактура. След това оставил композицията на държавен паркинг.

На 17.IV.2017 год. продължил от гр. Т. към границата. На 18.IV.2017 год. достигнал граничния пункт (Б. от иранска страна; Г. от турска страна), където заварил голяма опашка от товарни камиони. Наредил се. Изчакването продължило  около едно денонощие. През това време провел множество телефонни разговори с различни абонати от различни държави, а също оживена комуникация посредством различни интернет-приложения /“Viber“, „Whats App“ и др./.

При преминаването на турския граничен пункт на 19.04.17г. турските гранични власти извършили физически и рентгенов контрол на композицията му. Преди споменатия контрол била премахната поставената на митницата в Т. пломба, а след приключването му била поставена нова, турска. Рентгеновият контрол не установил нищо съмнително, а физическият не бил щателен, като стоката не била разтоварена. При претеглянето на кантар било установено, че общото тегло на товарната композиция и товара възлиза на 26 050.

В около 22:00 часа на 19.IV.2017 год. подсъдимият напуснал турския граничен пункт. По-нататъшния маршрут и график на придвижване на товарната композиция  се установяват със сравнително голяма точност от заключението на назначената на ДП експертиза, на която е възложена задача да разчете показанията на тахошайбите за периода 19.IV. – 24. IV.2017 год. (вж. л. 33 от том 2 ДП): първият тахографски лист сочи, че тахографски диск е бил поставен на 19.IV.2017 год. в 22:16 часа в Г., т.е. след като е била премината границата, и на него е отчетен пробег от 40 км до гр.Д. в Т. за времето до 23:00 часа; на 20.IV.2017 год. е отчетено движение за времето от 8:06 часа до 19:50 часа с начален пункт Д. и краен – К., с общо изминато разстояние 644 км и престои от 12:20 до 13:23 часа и от 16:23 до 17:30 часа, както и от 19:50 до 7:35 часа на 21.IV.2017 год.; на 21.IV.2017 год. е изминато разстоянието от гр.К. до гр.Ч. – 595 км. за времето от 7:37 часа до 18:05 часа с отчетени престои от 11:03 до 12:00 часа, от 15:20 до 16:17 часа, както и от 18:05 до 6:45 часа на 22.IV.2017 год.; на 22.IV.2017 год. е изминато разстоянието от Ч. до турския граничен пункт с Б. К. – 608 км за времето от 6:10 часа до 17:36 часа, като са отчетени престои от 9:47 до 10:47 часа, от 13:39 до 14:30 часа, от 16:30 до 17:03 часа, както и от 17:36 до 6:10 часа на 23.IV.2017 год.; на 23.IV.2017 год. не е извършвано никакво движение – шофьорът е почивал, което съответства на обясненията му, че не е можел, заради безусловно изискване на турската държава, да премине нейната територия за по-малко от 96 часа (в неговия случай този период изтича в около  22:15 часа); на 24.IV.2017 е отчетено движение за времето от 6:20 до 6:45 часа със скорост 10 км/ч. и изминати 200-300м. (което е характерно за преминаване през граничен пункт със съответни проверки), а за времето от 9:00 до 9:23 часа с ниска скорост (което е характерно на маневрите преместване и паркиране).

Преминаването на ГКПП „***“ също било безпроблемно. Била извършена проверка по документи, без рентгеново изследване. При претеглянето на кантар на натовареното съчленено ППС било установено, че общото му тегло възлиза на 26 000 тона.

Малко след 09.00 часа на 24.IV.2017 год. подсъдимият, като водач на посочената товарна композиция, навлязъл на територията на Б. през ГКПП “***“.

Дневната смяна на българския граничен и митнически пункт била възложена на св. К. М., старши митнически инспектор в Митница Б., който бил отговорник на платно „Входящи товарни автомобили“; на св. С. К., митнически инспектор в същата митница, на платно „Входящи леки автомобили“, и на св. Б. П. – рентгенов оператор на МП “***“.

Когато товарният автомобил на подсъдимия се установил на платното за гранична и митническа проверка, св. М. пристъпил към митническата проверка, като запитал Н. дали има ли нещо за деклариране. Получил отрицателен отговор. Подсъдимият предал съпровождащите товара документи. След като се запознал с тях, на свид. М. направил впечатление фактът, че фактурата, задействането на ЧМР-то и здравният сертификат са от м.ноември 2016 год. Това не съставлявало формална пречка за преминаване, но било необичайно, което заострило вниманието му. Освен това, като прочел съдържанието на фактурата, свидетелят преценил, че доставката е икономически и търговски нелогична поради явната липса на изгода – подобна подправка за паниране на пиле се произвежда масово в много държави от ЕС и купувач от П.би могъл да си я достави, без да заплаща толкова дълъг курс (чак от И.), при това без мито и здравен сертификат. Ето защо той преценил, че случаят изисква приложение на метода „анализ на риска“ и макар в митническата интегрирана информационна система да не била заложена задача за физически контрол на съответното превозно средство, той отбил товара за рентгенов контрол.

 Рентгеновият контрол бил осъществен от свид. Б. П., който направил отметка за съмнително съдържание в задната част на товарното ремарке. В конкретния случай, тъй като стоката се състояла само от консервни кутии с еднакво съдържание, рентгеновото изображение би трябвало да образува редове с еднаква плътност. Забелязвало се обаче леко „разместване“ на редовете в долния край на втори, трети, четвърти и осми палет, което било маркер за различна плътност спрямо общата стока.

Свид. П. уведомил свид. М. за констатациите си и последният отбил композицията за физически контрол в халето за щателна митническа проверка. За осъществяване на проверката бил повикан и свид. С. К.. Били ангажирани работници-разтоварачи.

При проверката били намерени 1500 бр. кашони с по 12 фабрично запечатани консервни кутии във всеки от тях – общо 18 000 бр. Кашоните били картонени, напречно запечатани. Кашоните били подредени в 20 бр. палети, разположени в ремаркето в две редици от по 10 палети, една до друга. Всички 20 бр. палети били плътно обвити със стреч-фолио, което било силно замърсено, като имало поне два пръста прах и други боклуци. Заради замърсяването свидетелите преценили, че натоварените палетите са престояли доста време в склад.

Започнало разтоварването на палетите, а след това и на кашоните. Най-напред проверката се насочила към местата, към които насочвала направената от свид. П. отметка. Било използвано рентгеново устройство с по-голяма чувствителност, предназначено за проверка на по-малки обекти. През него палетите били прекарвани един след друг, а след това кашон след кашон. Било  потвърдено, че някои кашони са с различна плътност. Същите имали и малко по - различна тежест. Във връзка с тази констатация митническите служители започнали да дупчат фабрично запечатаните кутии. Установили, че някои от тях съдържат панировка за пиле, която била с бял към златист цвят, а други – кафеникаво /бежово/, прахообразно вещество. Тествали бежовото вещество с полеви наркотест, който реагирал на хероин. Веднага уведомили разследващ митнически инспектор и изчакали пристигането му. След това продължила проверката на всички кашони.

Свидетелите търсели някакъв външен признак /маркер/, по който да различат консервите, които съдържат кафеникаво-бежовото вещество, реагиращо на наркотик. Скоро установили такъв – консервите с подправка носели щемпел за срок на годност, а тези с кафеникаво-бежовото вещество нямали подобен знак; наблюдавала се и разлика в тежестта, макар и малка – консервите с реагиращо на наркотик вещество били по-леки с около 1 кг. на кашон от 12 кутии. Друга видима разлика между двете групи консерви не се забелязвала.

Било установено, че кашоните с консервните кутии, съдържащи кафеникаво-бежово вещество, са удачно „разхвърляни“ в различни палети, подредени на различни места в товарното помещение. Подредбата им не следвала някаква логика, освен липсата на наркотично вещество в консервите от първите два реда палети (откъм вратата).

В крайна сметка при проверката били открити общо 39 бр. кашони, в които всичките 12 бр. консервни кутии (общо 468 бр. кутии), били пълни с кафеникаво /бежово/ вещество, реагиращо на хероин. 

И на тримата митнически служители направило впечатление, че по време на проверката подс. Н. изобщо не е бил притеснен, нито нервен, разтревожен или раздразнителен. Според общата им преценка той изобщо не осъзнавал какво се случва. Така например, когато във връзка с разтоварването разтоварачите свалили от товарното помещение стълба, той им обърнал внимание да не забравят да му я върнат след края на проверката, очевидно неосъзнавайки какво го очаква. А когато го уведомили за резултата от проверката и му казали, че ще бъде задържан, се разплакал.

Междувременно на митническия пункт били изпратени служителите на сектор БОП гр. Х. – свидетелите Б. Х. и Д. Д.. Те провели оперативна беседа с подсъдимия на турски език (с участието на преводач), в която Н. се съгласил да участва. Беседата се водела следобед, докато течала щателната митническа проверка и част от наркотичното вещество било намерено. При тази беседа подсъдимият разказал кога и как му е бил възложен курса от И. до П. и споменал, че го бил избрал измежду няколко предложени му от спедиторското дружество. Описал как е протекъл целия курс от натоварването в митницата в Т. до пристигането на ГКПП “***“ и споделил, че е бил инструктиран да търси на българската граница свид. Х. А., който да му съдейства при нужда за фитосанитарния контрол. Потвърдил, че няколкократно е провел телефонни разговори със свид.А., с които го е уведомил за пристигането си на българската граница.

Впоследствие било проведено претърсване и изземване на товарната композиция на подсъдимия, при което са били иззети: товарният автомобил и полуремаркето, контактният ключ и 2 бр. регистрационни талони за тях, мобилният телефон на подсъдимия, марка „Самсунг“ с ИМЕИ:*** и ИМЕИ: *** с поставена в него СИМ-карта,  1 461 бр. кашона, съдържащи общо 17 532 бр. метални консервни кутии с етикет за подправка за пиле с надпис GETSA, както и въпросните 468-те бр. метални консервни кутии, съдържащи кафеникаво /бежово/ прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагира на наркотично вещество – хероин. За това действие по разследването е изготвен протокол от 24.IV.2017 год. (вж. л. 22 - 26 от том 1 ДП).

На 24.04.17г. бил съставен протокол за митническа проверка, последван от акт за установяване на адм.нарушение, квалифицирано по чл. 233, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМ (вж. л. 41 и л. 21 от том 10). Впоследствие било преценено, че деянието представлява престъпление, поради което не било издадено наказателно постановление.

На 22.05.17 г. бил извършен оглед на останалите 17 532 бр. метални консервни кутии, съдържащи се в 1 461 бр. кашони, иззети като веществени доказателства (вж. протокола на л. 21-26 от том 2 ДП). При огледа било установено, че още 19 бр. консервни кутии (12 бр. от които в един кашон) съдържат от същото кафеникаво /бежово/ прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин.

Следователно превозваното наркотично вещество се съдържало в 487 бр. метални консервни кутии с надпис ***.

На 31.V.2017 год. бил извършен оглед само на съдържанието на иззетите общо 487 бр. консервни кутии (вж. л. 49-55 от том 2 ДП). Било констатирано, че всяка една съдържа кафеникаво прахообразно вещество, както и фабрично запечатан, прозрачен полиетиленов плик с червеникаво прахообразно вещество. С оглед външните признаци на веществата те били разделени в две групи: I група (кафяво прахообразно вещество) и II група  (червеникаво такова). Количеството им е било измерено с електронна везна, при което се е установило, че веществото от I група има нетно тегло от 155 972,5 грама, а от II група – 21 462 грама. От всяка група били иззети представителни проби, предоставени за изследване на физико - химическа експертиза. 

Според заключението на първата физико - химическа експертиза (вж. л. 60 – 62 от том 2 ДП) веществото от първата група съдържа хероин с активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със съдържане – 1,1 тегловни процента. Веществото от втората група не съдържа наркотично вещество. Тази експертиза, изготвена от експерт от БНТЛ  при ОД МВР – С. З., е изследвала веществата под микроскоп, чрез капкови качествени реакции и посредством тънкослойна и газова хроматография.

Поради озадачаващо ниското съдържание на активен компонент във веществото от първата група била възложена повторна физико-химическа експертиза, този път –   на вещо лице от Централна митническа лаборатория (вж. л. 67 – 70 от втория досъдебен том). За изследване на представителните проби тази експертиза е ползвала най-съвременна високотехнологична апаратура за идентификация на органични вещества. Заключението на вещото лице Д. гласи, че веществото от първа група се идентифицира като материал от преработка на опиум /суров морфин/, в който се констатира наличие на наркотични вещества морфин, кодеин и тебаин, а процентното съдържание на активно вещество морфин възлиза на 61,2 тегловни процента. При разпита си вещото лице е разясняло, че е констатирала многокомпонентна смес от много вещества, която популярният метод за изследване чрез тънкослойна газхроматография не може да идентифицира категорично.

Веществото от втората група не съдържа наркотични вещества, а представлява нишесте и подправки.    

Морфинът е вещество с наркотично действие, включено в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина“   на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с  ПМС №293/27.Х.2011 – Приложение №2  към чл. 3, т. 2.

Съгласно ПМС №23/1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на килограм морфин, без изисквания за процентно съдържание, е 60 000 лв. Следователно стойността на цялото инкриминирано количество, а именно 155 972,5 грама суров морфин, се изчислява на 5 727 310.20 лв. 

Заключение на назначена на ДП оценъчна авто - техническа експертиза (вж. л. 45-47 от том 2 ДП) сочи, че стойността на товарната композиция, чрез която е било пренесено инкриминираното наркотично вещество, е както следва: на товарен автомобил „Скания“, рег. № ***– 127 093 лв., на полуремарке „Мамут“ с рег. № *** –24 000 лв., а общата стойност на композицията възлиза на 151 093 лв.

При огледа на телефонния апарат „Самсунг“, иззет от подсъдимия с протокол за изземване на 24.04.17г., във връзка с който е извършено отваряне на менюта „Набрани повиквания“, „Приети повиквания“ и „Неприети повиквания“, са установени 42 на брой разговори (вж. л. 7-20  от втория досъдебен том). От назначената техническа експертиза се констатира, че за времето от 8:22 часа на 18.IV.2017 год. до 18:48 часа на 24.IV.2017 год. регистърът на обажданията на телефона на подсъдимия е отчел общо 66 броя.

ХОС е приел, че от споменатия оглед и заключение на техническата експертиза с предмет на изследване същия мобилен телефон и 15-те СИМ-карти, придружени от превод на извлечените от паметта на телефона тестови съобщения (вж. и документите в томове 3 и 4 ДП) се установяват следните телефонни контакти на подсъдимия:   

На 18.IV.2017 год. са отчетени общо 20 обаждания – 8 изходящи, 10 входящи, и 2 неприети.

От изходящите обаждания едно е към номер, обозначен като „татко“; 2 са към „батко К.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия това е номерът на неговия брат); едно – към Х. Х. (според неопроверганите обяснения на подсъдимия това е негов колега – шофьор); едно към М. А. В. (неустановено по делото лице); 2 – към М. Г. (неустановено по делото лице) и едно – към телефонен номер, започващ с кода на В. (***), който е останал неидентифициран.

От входящите обаждания едно е от „татко“, 3 от „батко К.“, 2 от Х. Х., по едно от М. Т. и А. Х. пур (неустановени по делото лица) и 2 от неидентифицирани ирански номера (с код***, получено в 9:10 часа, и ***, получено в 18:09 часа.

Двете неприети обаждания са от „батко К.“.

На 19.IV.2017 год. са отчетени общо 37 обаждания – 17 изходящи, 15 входящи и 5 неприети.

Общо 13 разговора са проведени с „татко“ и „батко К.“ (9 изходящи, 3 входящи и едно пропуснато).

Общо 8 разговора (4 входящи и 4 изходящи) са проведени с „В. Б. Р. Т.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия - представител на „***“ на граничния пункт между И.и Т.).

Общо 8 разговора (1 изходящ, 5 входящи и два неприети) са проведени с „М. Р., Т.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия – негов колега).

Едно изходящо обаждане е регистрирано към номер, обозначен като „батко Х.“.

Едно входящо  обаждане е регистрирано от номер, обозначен като „М. Г.“ (неустановено лице).

Останалите 6 разговора, регистрирани този ден, са към един и същи ирански номер *** (същият, от който е регистрирано едно входящо обаждане предния ден). От шестте разговора два са входящи, два са изходящи и два са пропуснати. От тях най-напред са осъществени входящите: в 9:26:53 часа и в 14:43:18 часа. След това са осъществени двата пропуснати: в 16:36:54 часа и в 16:38:48 часа. Най-накрая са осъществени двата изходящи: в 16:59:01 часа и в 17:00:24 часа.

На 20.IV.2017 год. в 11.31 часа е регистрирано едно пропуснато обаждане от п. абонатен номер – ***(*** е кодът на П.). Същото не е установено при огледа на телефона, като не фигурира в папката „пропуснати обаждания“. Минута по-късно от същия номер е изпратен ЕсЕмЕс, който ще бъде цитиран по-долу.

На 21. и 22.IV.2017 год. техническата експертиза не е установила никакви обаждания, но при огледа на телефона на подсъдимия са констатирани няколко разговора: в меню „набрани повиквания“ фигурират две набирания към същия полски абонатен номер *** в 8:17 часа и в 14:08 часа на 21.04.17 г. Второто повикване фигурира и в папката „приети обаждания“. Констатирано е и едно “набрано повикване“ (на датата 21.04.17 г.) към номер, означен като „***“, и едно „набрано повикване“ към т. абонатен номер *** (*** е кодът на Т.) в 17:14 часа (на датата 22.04.17 г.).

На 23.IV.2017 год. е установило едно входящо обаждане от споменатия по-горе ирански номер ***, в 8:55:45 часа. В паметта на телефона при огледа същото не е открито.

На 24.IV.2017 год. са регистрирани 7 разговора, всички със същия ирански номер ***, от които само първото е входящо и е прието в 9:55:28 часа, а останалите 6 са пропуснати в периода от 12:47:47 до 18:48:53 часа.

При огледа на телефона на подсъдимия са установени 8 повиквания за този ден, 5 от които фигурират в меню „набрани“, т.е изходящи, от които 4 към същия ирански номер *** в 9:26 часа; в 16:38 часа и в 18:09 часа. Петото набиране е на т. номер *** в 9.55 часа, същият, който е бил набран и на 22.IV.2017 год. в 17:14 часа.  Останалите три повиквания в менюто на телефона също са от иранския номер ***, но 2 от тях са отчетени като приети – в 16:40 и 17:01 часа и едно като неприето – в 18:48 часа.

Експертизата и огледът (при който е ползван преводач) не си противоречат относно броя, времето на получаване и съдържанието на текстовите съобщения:

На 19.IV.2017 год. е установено едно входящо съобщение от п. телефонен номер ***, получено в 17:40 часа: “Здравей, ти трябва отидеш също А. З. 0, *** С., Б. фито контрол правиш с него - ***“ 

На 20.IV.2017 год. телефонът на подсъдимия е получил от телефонния номер *** две входящи съобщения и на свой ред е изпратил едно съобщение към него.

Първото поред е входящо, от 11:33 часа, и гласи: „Здравей. Къде си приятел? Ти трябва отидеш също А. З. 0.*** С., Б. фито контрол правиш с него: *** Х., Х. ще ти помогне с фито контрол“^[2].

Второто, също входящо, е от 13:59 часа: “Защо не отговаряш?“.

Изпратеното в 14:08 часа от подсъдимия съобщение представлява сбор от думи на неопределен език. От текста може да се разбере, че подсъдимия отговаря, че е в Т. и разбира малко /“чуть-чуть“/ р.: „Priviet, ya bodo t., E. ya ruski chochot panimax“ – „Привет, аз ще бъда в Т., Е., аз р. малко разбирам“.

На 21.IV.2017 год. също са регистрирани разменени с п. телефонен номер *** съобщения, едно получено и едно изпратено. В 08.17 г. е отчетено едно входящо съобщение с текст на английски и на полски език, преводът на което звучи така: “Здравей, къде си днес, колега? Кога ще си в П., Ч.“ /граничен пункт между С. и П./. В 10:26 часа на тази дата подсъдимият е изпратил към полския номер съобщение на безупречен английски език със следния превод: “Здравей, аз съм в Т. и според законите на Т. трябва премина през тази държава за 4 дни и когато влезна в Б., аз ще трябва до 5 дни да получа адреса на митница в П.. Моля информирайте ме за име на спедиция при митница Ч., коя спедиция ще извърши митническата обработка в митница Ч..“

Важно за правилното изясняване на делото е проведеното от вещото лице изследване за установяване следи от изтриване на информация за проведени разговори и разменени текстови съобщения. Според дадените от експерта в с.з. разяснения, изтрита информация може да се възстанови, ако нейното място (съответния бит /BIT/  или байт /BYTЕ/) стои свободно, т.е. ако върху изтритата информация не е била разположена друга. Вещото лице заключава, че информация, която да е била изтрита и да подлежи на възстановяване, не е открита. Що се отнася до капацитета на изследвания телефон „Самсунг“, той е в състояние да пази до 500 изтрити текстови съобщения.

Подс. Н. е участвал в четири телефонни разговора и със свид. Х. А., които не се установяват от експертизата и огледа на телефона на подсъдимия. Информация за тяхното провеждане (по инициатива на подсъдимия) дават самият подсъдим и св. А., като техните твърдения са в пълно съответствие: на 22.IV.2017 год. Н. съобщил на свидетеля, че е пристигнал на ***; на 23.IV 2017 год. – че ще прави 24-часов престой; около 9.00 часа на 24.IV.2017 год. – че навлиза на територията на българския граничен пункт и по-късно същия ден (по време на митническата проверка) – че се нуждае от съдействие във връзка с претенция от страна на митничарите да заплати такса от 250 евро на товаро-разтоварни дейности по повод проверката.

Свидетелят е посочил, че не е усетил някакво притеснение у абоната, включително във връзка с проверката на българския пункт и свързаното с нея разтоварване на стоката. Спомнил си е още, че е бил търсен за съдействие и при първото пътуване на същия товар от И. до П.. След отказа на полските митнически власти да го допуснат на своята територия бил помолен за помощ от своя съдружник, който познавал представител на товародателя от И.. Тогава му били изпратени на имейл всички придружаващи товара документи и той ги показал на служителите от ветеринарния контрол на ГКПП “***“. Получил от тях потвърждение, че фитосанитарен сертификат не е необходим. При курса от м. април 2017 г. (инкриминирания) не се наложило да оказва съдействие, защото до фитосанитарен контрол не се стигнало. През деня на 24.IV.2017 год. получил обаждане от спедитора, който се оплакал, че  няма връзка с шофьора си, а след това провел десетина телефонни разговора с „патрона“ на иранската фирма. По същото време св. А. получил и няколко обаждания от различни български мобилни телефонни номера, чрез предплатена компютърна връзка, като се обаждал един и същи човек, който се интересувал за случилото се с шофьора и камиона.

На ДП са били установени българските абонатни номера, от които са провеждани обажданията към свид.А.– ***, ***, *** и ***, всички от мрежата на *** /сега А1/. Същите, заедно с още четири абонатни номера са били предмет на договор от 20.III.2017 год между *** и варненското дружество „***“ ЕООД, собственост на израелския гражданин Й. К.. Последният е развивал търговска дейност чрез същото в Б. от около 2010 год., като за свои помощници в бизнеса поканил свид. Н. И. от гр. В. и свид. В. А., също от гр. В., който бил сирийски юрист с българско гражданство, натоварен с генерално пълномощно от 12 г. да представлява дружеството навсякъде. Самият К. напуснал Б. още през м. септември 2016 год., тъй като не получил удължаване на срока за пребиваване в страната. Договорът с *** бил сключен от свидетеля А. като пълномощник на дружеството с намерение да се развиват маркетингови услуги – проучване на пазара. След това той предал осемте СИМ-карти на друг израелски гражданин – И., който нямал нищо общо с „***“ ЕООД. Те трябвало да бъдат предоставени на хора, дошли от И., които да провеждат маркетингови проучвания през интернет. Едва месец и половина/два след сключването на договора, същият бил едностранно прекратен от *** АД с обяснението, че обажданията през интернет са неправомерни. Свидетелят не ползва нито един от посочените по-горе четири телефонни номера, не познава Х. А. и не е контактувал с него по телефона, нито му е известно нещо за задържания на 24.IV.2017 год. ирански камион с наркотично вещество.

На 11.07.2017 г. наблюдаващият прокурор е изпратил, на основание чл. 471, ал. 2, т.2 и 3 от НПК във връзка с чл. 3 и 4 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, молба за правна помощ до съдебните власти на П.. Поискал е установяване на получателя на товара. На 26.09.17 г. прокурор от Окръжната прокуратура в К. е върнал отговор с приложени към него извлечения от националния съдебен регистър (съответно преведени). От отговора (вж. л. 3-31 от деветия досъдебен том) се установяват следните обстоятелства: в Националния съдебен регистър на Република П.не фигурира фирма „***“ с адрес: П., гр. Б., ул. “***“ №***.  Фигурира фирма „***“, но с друг адрес: П., гр. Д. /D./ и управител Р. Т.. Същата не пребивава на посочения адрес в гр. Б.. На въпросния адрес се намира складова база, където г-жа Р. Т. е наемала помещение през 2016 год.; при напускането си е оставила неизплатени задължения; управителят на собственика на базата г-н В. не разполага с информация за нейното пребиваване, тъй като тя избягва контакт със собственика поради претенциите му за погасяване на споменатите задължения.

Във връзка с добита оперативна информация от Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Агенция Митници, че ползвател на споменатия по-горе полски мобилен телефонен номер *** е полският гражданин С. П., чрез същата съдебна поръчка наблюдаващият прокурор е поискал и да се проведе негов разпит (като свидетел). С посочения отговор на полската прокуратура е обоснована невъзможност за поискания разпит, тъй като от информационната система на прокуратурата било установено, че г-н П. пребивава във В., на неустановен адрес.

**

Окръжният съд е обявил, че възприема горната фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К. М., Б. П., С. К., Б. Х., Д. Д., Х. А., М. Б., Н. И., В. А., К. Х., както и на приобщените като писмени доказателства протоколи за претърсване, изземване и оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към тях; съставените във връзка с инкриминирания и с предходния превоз документи (фактура, товарителници, ТИР-карнети, митнически манифести и опаковъчни листове); приемо-предавателни протоколи; справки от мобилните оператори за собствеността на тел. номера, ползвани от ЕООД „***“; справки от мобилните оператори за телефонните контакти на св. А.; отговор – изпълнение на съдебната поръчка от страна на полските съдебни власти за установяване получателя на инкриминирания товар; протоколи за митнически проверки ведно с приложени рентгенологични изследвания и кантарни бележки; АУАН; свидетелства за регистрация на частите на инкриминираната товарната композиция; справки за съдимостта и задграничните пътувания на подсъдимия; негова декларация за семейно и имотно състояние, както и на веществените доказателства. 

Посочил е, че кредитира заключенията на експертизите, доколкото са изготвени обективно и компетентно.

ПАС в своето мнозинство намери, че възприетите от окръжния съд фактически констатации са резултат на незадълбочен, а на места – некоректен и дори превратен доказателствен анализ. Прави впечатление, че потенциалът на голяма част от доказателствата, на които се позовава обвинението, е подценен, а някои от тях са направо игнорирани, напротив – на доказателствени данни, които нямат способността да се противопоставят на обвинителните доказателства, са придадени, в разрез с правилата на формалната логика, подобни свойства:

1. Не е заобиколен, но не е интерпретиран правилно фактът на разминаването между (1) действителното тегло на товарната композиция плюс общото тегло на превозвания товар и (2) показанията на кантарите, на които е било претегляно натовареното превозно средство при преминаването му през различните ГКПП. В един от документите за реализиране на международната доставка – фактурата – е фиксирано, че общото тегло на товара възлиза на 10 595 кг., а според свидетелствата за регистрация на съчлененото МПС, влекачът е с тегло 7800 кг., полуремаркето също е с тегло 7800 кг. (вж. л. 73 от том 10 ДП и л.110 и сл. от том 9 ДП). Следователно натовареното ППС е следвало да е с минимално тегло 10 595+7800+7800 = 26 195 кг. При всяко от измерванията му обаче: и на пункта „***“, и на пункта „***“ и на пункта „***“ била отчитана по-ниска стойност, видно от издаваните кантарни бележки. А именно: 26 050 кг. на първия пункт, 26 000 кг. на втория пункт и 26 020 кг. на третия пункт (вж. л. 84 и сл. от том 9 и л. 38 от том 10 ДП).

ХОС не е подходил правилно при анализа на посочените писмени доказателства – в мотивите е отбелязано, че било наивно да се вярва, че кантарите на всички преминати ГКПП имат идеални и еднакви настройки. Всъщност, споменатите данни дават основание да се приеме, че трите кантара имат достатъчно точни, а и еднакво настроени теглилки, доколкото отчетените разлики са от порядъка на десетки, а не на стотици килограми (0-20-50).

Що се отнася до обсъжданата разлика между тонажа, който натовареното ППС би следвало да има, а именно 26 195 кг., и тонажът, измерен на всеки от трите пункта, е видно, че тя възлиза не на десетки, а на стотици килограми (малко под 200 кг.). Подобна разлика не може да се отдаде на различния обем гориво в резервоара, каквото предположение е направил ХОС. Причината е, че горепосочената стойност от 26 195 кг.  е получена при сумиране само на тонажа на съчлененото превозно средство плюс тонажа на стоката, без горивото. А в огромния резервоар неминуемо е имало поне няколко десетки литра гориво, било е заредено и масло, имало е и багаж във влечака. Излиза, че ако от измереното на всеки от трите посочени МП тегло от 26 050/26 000/26 020 кг. се извади някаква усреднена величина (на горивото и другите обслужващи материали), разликата до минималното тегло от 26 195 кг. би била не по-малка, а всъщност по-голяма. В тази връзка следва да се отбележи, че без ясна причина подсъдимият не е и съхранявал документи за заредено гориво, видно от протокола да оглед на товарната композиция. Извършване на горепосочената математическа операция с някаква най-вероятна величина на количеството гориво, масло и др., би било, разбира се, недопустимо. Така че ПАС и не прилага подобен подход, а само демонстрира нелогичността на разсъжденията на решаващата инстанция по коментирания аргумент на обвинението. Ясно е, че окръжният съд не е съобразил, че въпросният аргумент се базира на най-малкото изискуемо тегло (теглото на превозното средство плюс теглото на стоката), като според обвинителната теза, дори да се приеме, че при потеглянето от И. в резервоара не е имало никакво гориво, различието в килограмите се е равнявало поне на 175 килограма.

Тук е мястото да се отбележи, че самият подсъдим признава, че е присъствал на извършеното претегляне на ППС с и без товар, каквото задължение е знаел, че има. Отделен е въпросът, че твърдението му, че не бил реагирал, защото нямало н и к а к в а разлика в теглото, не е правдоподобно. Разлика неминуемо е отчетена и на иранската митница, при положение че е била отчетена при преминаването на същото натоварено ППС през три митнически пункта впоследствие (***, *** и ***), а Н. не сочи да е свалял някъде по пътя част от товара.  

Несъответствието не може да не е направило впечатление на шофьора с шестгодишен стаж, комуто е бил възложен курсът. Претенцията на прокуратурата за констатация в този смисъл изхожда от правилата на формалната логика, а и се базира на правни норми.

Протестиращият прокурор правилно се е позовал на Конвенцията СМR, по която и Б., и П. са договарящи страни (а и приложимостта ѝ за конкретния превоз е изрично отбелязана в ЧМР-то). Разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията съдържа указание да бъде проверявана, във връзка и преди предстоящ превоз, точността на данните в превозните документи, включително относно броя на колетите и тяхната опаковка, а ако проверка не може да се извърши поради някаква причина, в товарителницата трябва да бъдат вписани съответните възражения от страна на шофьора.

Точно такъв е случаят с натоварването на процесните палети на иранската митница. В товарителницата с дата 13.04.17 г. (инкриминираното ЧМР) не е посочено споменатото общо тегло (TW) от 10 595 кг., а само нето теглото от 8100 кг. и бруто теглото от 9540 кг. (вж. л. 30 от том 10). За сравнение трябва да се посочи, че в товарителницата от 27.11.2016 г., която е удостоверявала договора за превоз при първия курс на същата стока от И. до П., са коректно посочени и двете стойности: бруто теглото от 9 540 кг. и общото тегло (TW) от 10 595 кг. (вж. л. 69 от том 10 ДП). Поради въпросния пропуск в инкриминираната товарителница от 13.04.17г. се е очертала разлика от почти 1000 кг. между теглото по кантар (получено от теглото на влекача – 7800 кг., теглото на полуремаркето – 7800 кг. и общото тегло на товара – 10 595 кг.) и теглото, което би трябвало да има натоварената композиция според отразеното в товарителница бруто от 9540 кг. (7800+7800+9540). А именно: действителното тегло е отчетено между 26 000 и 26 050 кг., а според данните във въпросната товарителница би следвало да е 25 140 кг.

Н. не е поискал вписване в инкриминираната товарителница и на общото тегло - TW, посочено във фактурата, но поведението му не търпи укор в това отношение. Подобно отбелязване и на общото тегло не е било абсолютно необходимо, при положение че фактурата е била един от пакета превозни документи. Тя е била предявявана на различните екипи митнически инспектори (при преминаване на трите ГКПП) и въпросът за липсата на отразяване на ТW-теглото и в ЧМР-то не е повдигнат. По подобен начин не е повдигнат от иранския митничар при претеглянето на 15.04.17 г., което бездруго показва, че на техеранската митница сравняването е извършено на база данните за общото тегло, посочени във фактурата. И в резултат се е очертала коментираната разлика от около 200 кг.

ХОС е предпочел да изложи съображения встрани от темата. Приел е, че различието в тонажа би следвало да е в рамките на 40 кг. Позовал се е на показанията на митническите служители, разпитани като свидетели, че теглото на един кашон с 12 консервени кутии с наркотик било с около 1 кг. по-малко от теглото на един кашон с 12 консервни кутии с подправка и след като наркотикът се е съдържал в 40 пълни кашона, излиза, че товарът би трябвало да е по-лек не с 200 кг., а с 40 кг.

Вижда се, че, от една страна, проверяваната инстанция е неглижирала факта, че свидетелите са споделили предположение (базирано на измерване „на око“), а не са извършили претегляне на 40-те кашона на кантар. Освен това, както беше отбелязано по-горе, подобни изчисления не могат по принцип да бъдат екзактни, след като не се знае теглото на горивото в резервоара и на другите обслужващи материали.

От друга страна, окръжният съд не е съобразил, че в случая не е важно колко                 т о ч н о би тежал товарът с или без подмяна на 40-те кашона с подправка на прах с 40 кашона със суров морфин на прах.

Важното е, че при все непренебрежимата разлика от около 200 кг. между теглото по фактурата и теглото по кантар, която е била видна при натоварването на и. митница, шофьорът Н. не е формулирал възражение, което да бъде вписано в товарителницата (на основание споменатия по-горе член 8 от Конвенцията). Заради това негово бездействие е влязла в сила презумпцията по чл. 9 от Конвенцията СМR, според която при липса на възражения се приема, че стоките и опаковките им съответстват на данните в превозните документи. Така подсъдимият е рискувал да бъде държан отговорен за недоставени в П.консервени кутии с тегло около 175 кг.

Коментираните различен тонаж, липсващи възражения и поет в тази връзка риск (за имуществена отговорност за разликата) е първото от серията косвени доказателства за знание от страна на Н., че получателят не би повдигнал въпрос за недоставени консервни кутии с подправка, тъй като е очаквал доставка на консервни кутии с наркотично вещество.   

2. Прокурорът основателно се позовава и на друго косвено доказателство – активната телефонна комуникация с лице, представящо се за „собственика“ на стоката (който звънял и получавал от Н. обаждания от, респ. на иранския телефонен номер ***) и с лице, представящо се за „получателя“ на същата стока (който му звънял и изпращал текстови съобщения и съответно получавал съобщения от него, ползвайки полския телефонен номер ***)^[3]. Става дума за посочените по-горе 15 на брой телефонни контакта с иранския номер (входящи, изходящи и пропуснати), един контакт с полския номер и шест разменени с последния съобщения, съдържащи въпроси и отговори къде се намира и кога ще пристигне на граничния пункт Ч. – П., а също указания за ползване на услугите на лице, което ще уреди безпроблемно извършване на санитарния контрол на българската митница (вж. информацията за обсъжданите контакти в схематизираната форма на приложения № 1 и 3 към експертизата на л. 59 и 60 и л. 73, 74 от том 3 ДП) ^[4].

ХОС е направил голословната констатация, че комуникация между страните по превозния договор, от една страна, и шофьора, от друга страна, е традиционна практика при международния превоз на стоки. Всъщност, ако става дума за незабранени стоки, каквато и да е комуникация е крайно необичайна. Страните по подобни договори са крупни търговци и е нелогично да се повярва, че биха генерирали толкова силно притеснение за единична доставка, че да ангажират ежедневието си с постоянна телефонна връзка с шофьора. Ако държат да са в течение, би могло да следят придвижването посредством ДжиПиЕс-връзка, каквато според показанията на изпълнителния директор на „***“ св. Х. винаги им се предоставя. А ако все пак желаят да разговарят с някого, трябва да търсят спедитора, който е договорно ангажираният субект и който именно (а не шофьорът) следва да бъде сезиран с евентуални проблеми или промени по превоза. Св. Х. добавя, че не е прието и той самият (или негови служители от централата) да разговарят с шофьорите, доколкото представители на „***“ на всеки от митническите пунктове следят за преминаването на камионите и решават текущи проблеми. И докладват по установения официален ред. 

Излиза, че по време на курса шофьорите не следва да бъдат търсени за отчет по превоза. От когото и да е. В случая затруднения при преминаването на ирано-турската и на турско-българската граница не се и очаквало да има, тъй като неуспехът на първия курс (за доставка на същата стока, транспортирана по същия маршрут) се е дължал на проблем, появил се чак на полската митница.

По повод преминаването на съответната граница са обичайни единствено  контакти с лица от граничните представителства на „***“ – например на МП „***“ на ирано-турската граница подсъдимият е получавал обаждания и се е обаждал на тамошния представител на „***“ г-н В., в какъвто смисъл са собствените му обяснения, съответстващи на техническата експертиза в тази част (за четири входящи и четири изходящи контакта с номер, запаметен в менютата на телефона на Н. като „***“).

Следва да се вметне, че доставката, която така силно вълнувала „собственика“, е нямало да му донесе печалба. Според фактурата, копие от която е връчено на Н., стойността на стоката плюс превозната такса са възлизали на 21 900 ЩД. При предходния превоз е било заплатено на спедитора, като само възнаграждението на шофьора е било към 3000 евро (за транспортирането от П. до И.); 20-те дни престой на полската митница също са заплатени, както и трите месеца ползване на митнически склад на територията на иранската митница, сетне пък е реализирано плащане за издаване на фитосанитарен сертификат, а и още едно плащане на спедитора. И на пръв поглед е видна търговската нелогичност на подновения превоз – излиза, че собственикът на подправката за пиле е бил на загуба. Следва да добави, че стоката не е с уникален характер, а се произвежда масово на територията на ЕС, където се намира П. (и може да бъде закупена от там без здравен сертификат и мито). В случая става дума за явна икономическа необоснованост на договарянето и превозването, която именно е заострила вниманието и на българските митничари^[5]. Не съществува правна норма, която да повелява на шофьора извършване на някакви проверки/сравнения в подобен смисъл. В случая обаче са налице недвусмислени и видни на пръв поглед неизгодност и безсмислие и на сделката, и на втория превозен договор. На този фон нелогичността на постоянно изисквания от шофьора доклад  относно курса се откроява още по-ясно.

3. Все в тази връзка трябва да се обърне внимание на казаното от св. Х., че цялата необходима на шофьора информация, вкл. телефонни номера, с които да комуникира при нужда, се вписват в превозните документи, които му се връчват при потеглянето на път. В случая нито един от горепосочените телефонни номера не е фиксиран в товарителницата. Изпълнителният директор на „***“ допълва, че включително указанията на изпращача са в писмен вид, като в товарителницата има специална графа, в която да бъдат изложени (№ 13 – б.а.)^[6]. Същевременно подсъдимият е сигурен, че е получил телефонния номер ***, и други два – полски и турски, записани на листче, от служителя на „***“ М. М. З.. Пояснява, че г-н З. му рекъл, че му дава номерата, за да „се свързват с него“ и за да може той, на свой ред, да им се обажда „когато има проблем и нужда“. Обясненията на подсъдимия в тази тяхна част не са опровергани.

От споменатото апокрифно предоставяне на телефонни номера „за връзка“ (без допълнително указание) не следва, че е получил карт бланш да информира за превоза на неизвестни лица, представящи се за „собственик“ и „получател“ на товара. Пък и за телефонния номер *** подсъдимият дори не твърди, че му е предоставен от г-н З. (а казва, че в един момент, когато бил преминал ирано-турската граница, ползвателят му просто започнал да му се обажда). „***“ също не е предоставял тел. номер на своя шофьор на посочените в товарителницата страни по превоза, видно от показанията на св. Х.. След дългогодишен стаж Н. не може да не е съзнавал, че единственото правилно решение е било да откаже комуникация с телефонни номера, които нито фигурират в официалните документи за превоза, нито са му официално предадени от спедитора посредством друг документ.

ХОС правилно е отбелязал, че липсват доказателства номерът *** да е ползван от посочения в ЧМР-то изпращач. Адв. И. също е прав, че няма валидни доказателства, че ползвателят на номера *** е полският гражданин С. П.^[7]. Следва да се добави, че номерът *** със сигурност не е бил ползван и от посочения в ЧМР-то получател на процесните палети, доколкото дружество с наименование „***“ не е регистрирано в П., респ. няма складова база на посочения в товарителницата адрес. Това, което ХОС не е съобразил, е, че подсъдимият също е нямал доказателства, че разговаря и си разменя съобщения със страните по превозния договор. Той е бил обаче убеден, че комуникира със собственика на стоката и с лицето, за което е била предназначена – над десет пъти в обясненията си пред първата инстанция Н. е споделил своята увереност, че е поддържал контакт със “собственика“ (ползващ номера ***) и с „получателя“ (ползващ номера ***). Впрочем абонатите на коментираните ирански и полски номера и се държали като такива: изисквали доклад за пътуването; полякът насочил Н. към лице, което да търси за съдействие за фитосанитарния контрол; успоредно с това се е интересувал от времето на пристигане на полския митнически пункт „***“.

За мнозинството от съдебния състав не остана съмнение, че Н. казва само половината от истината. Това, което не казва, е, че е бил уверен, че контактува с истинския собственик и с лицето, за което в действителност е била предназначена стоката, част от която са били 155-те кг. морфин. Ето защо (1) е полагал усилия да разбира точно какво му се казва, като  в един момент предложил ползване на руски език за комуникация, който владеел „чуть чуть“. Ето защо (2) е полагал усилия да връща коректна информация, като включително е изпращал получените от полския номер телефонни съобщения за превод на брат си (вж. л. 94, долу, от съдебното дело). Ето защо (3) е участвал в непрестанна телефонна кореспонденция с иранския номер, въпреки че още първото потърсване от този номер би следвало да му се стори странно заради необичайността на подобен акт, а и заради коментираната по-горе неизгодност на доставката, и в тази връзка да уведоми спедитора и да поиска от него съответното указание. Ето защо (4) в процеса на изпълнението на ЩМП е бил в контакт не със спедитора, а с ползвателя на номера ***, който го инструктирал да „помоли да не проверяват много обстойно“ (вж. л. 95, първи абзац, от съдебното дело). Ето защо (5) е изпълнил инструкцията на полския абонат (изложена в ЕсЕмЕс-и от 19-ти и 20.04.17г.,) да се свърже със св. А. (и видно от изложеното по-горе, е започнал да докладва нему за приближаването на българската граница)^[8].

Споменатите усилия, постоянство на контакта, съгласие за получаване на инструкции и изпълнение на получени инструкции надхвърлят пределите на отзивчивост на шофьора, която според Н. се прилага при международните превози.

4. Друго косвено доказателство за знание от страна на шофьора относно естеството на товара се съдържа, според прокурора, в данните, получени по процесуално валиден начин – посредством съдебна поръчка, надлежно зададена, респ. изпълнена от компетентните органи на Б. и П.. Според въпросните данни дружество с посоченото в превозните документи наименование („***“) не е регистрирано в РП.; адресът, също посочен в превозните документи (ул. “***“ ***, ***, Б., П.), се ползва като складова база от друг търговец, а посочената като управител г-жа Р. Т. не е открита. След като на посочения адрес не се е помещавало дружеството „***“, значи Н. е нямало кому да достави стоката, ако следва законосъобразния път на осъществяване и затваряне на ТИР-карнета. Според Конвенцията СМR изпращачът е можел да смени получателя или мястото на доставката. За това се е изисквало обаче, указание до спедитора, а св. Х. е сигурен, че не е получавал подобно указание. ХОС е намерил, че тези доводи са ирелевантни, при положение че шофьорът не е знаел, че дружеството-получател не съществува, а и не е имал задължение за подобна проверка. 

Действително няма доказателства, че Н. е знаел, че „***“ не съществува, но неговото знание или незнание в това отношение е ирелевантно. Важното е, че заради постоянната мобилна връзка между шофьора и ползвателите на иранския и полския тел. номера, които се държали като лица, които могат да се разпореждат със стоката, указанията на „***“ не са били незаобиколима пречка за доставка на друго място или на друго лице в РП.. Както е казал при разпита си св. Х., той би приел, че превозът е завършен, стига да види поставен върху копията от превозните документи печат с транскрипция „***“. Пречка в споменатия смисъл би било единствено поведението на шофьора (в случай че не е посветен в престъпния план). Непосветен шофьор не би се съгласил да наруши Конвенцията СМR, като без официално одобрение на спедитора достави товара на място и/или на лице, различни от посочените в документите за превоза. Подобен сценарий, разбира се, не би бил приемлив за изпращача и получателя на наркотик за близо три милиони евро. Както сочи прокурорът, крайно наивно е да се повярва, че те биха поели огромния риск да разчитат на незнанието, неопитността или небрежността на невербувано лице. А дори поради някаква причина да решат да рискуват, в никакъв случай не биха поверили превоза на толкова опитен международен шофьор, какъвто е В.Н..

И още – със своите обяснения той самият признава, че е щял да се подчини на указание от полския телефонен номер къде да достави стоката – на л. 96 от първоинстанционното дело фигурира негово твърдение, че разговори със страните по превоза са нормални, последвано от пояснение, че при тези разговори той „дава информация и получава информация къде да разтовари“. Ето това изявление, а не съдържанието на споменатата съдебна поръчка разкрива косвено доказателство в търсения от прокуратурата смисъл.   

5. Също показателен за изследваното знание на Н. е фактът на объркването му по въпроса от кого точно е разбрал за липсата на проблеми при предходния превоз на същата стока (от брат си или от извършилия този курс шофьор), отчетено и от ХОС. За мнозинството от настоящия съдебен състав няма съмнение, че объркването се дължи на факта, че всъщност не е бил уведомен за това нито от брат си, нито от шофьора. Логиката на предходното изложение води до единствено възможния извод, че за реализираното преди месеци преминаване на същата стока през 12 на брой ГКПП са го уведомили вербувалите го представители на изпращача на морфина. Използвайки споменатата информация, те са създали у него убеждението, че повторната контрабанда би се извършила при минимален риск. Единствено шофьор, получил подобно уверение, би могъл да прояви и часове наред да поддържа впечатлилото българските митничари хладнокръвие.

 

Преценени заедно, коментираните косвени доказателства илюстрират неправилното поведение на подсъдимия, който е приел да докладва ритмично етапите на превоза, а и да бъде инструктиран от представящи му се за „собственика“ и „получателя“ лица, чиито данни не фигурирали в превозните документи, а полският номер не бил записан и на листчето, дадено му от г-н З.. Илюстрират и некоректността на съжденията на ХОС, че било нормално международните шофьори да правят това. Сведенията, набавени чрез споменатата съдебна поръчка, доказват, че регулярно получаващият съобщения от Н. за хода на превоза „получател“ в действителност не е бил представител на редовна страна по превозния договор. На свой ред, този факт особено ясно показва защо шофьорите не трябва да контактуват с непознати лица, особено посредством телефонни номера, непосочени в превозните документи. Подобна практика не се допуска при международен превоз на стоки, защото е предпоставка за влизане в незаконосъобразни контакти, каквито именно Н. е осъществявал с посочените ирански и полски телефонни номера. Всъщност споменатите контакти са и престъпни, като косвените доказателства се нареждат в идеална система, годна да обоснове съставомерното знание на подсъдимия. Изложените по-горе разсъждения демонстрират как тези доказателства се допълват, засилват потенциала си и в последна сметка дискредитират уверението на подс. Н., че не е знаел за суровия морфин в товара.

**

ПАС не споделя останалата част от аргументацията на обвинителната теза, а също две от фактическите констатации на прокурора:

1. От факта на тежкото заболяване и свързаната с него закономерна смърт на бащата на подсъдимия малко след началото на курса прокурорът извежда косвено доказателство за изследваното знание за естеството на товара. ПАС споделя констатацията на хасковския съд, че Н. е узнал за смъртта на баща си в ранния следобед на 20.04.17 г. (когато вече е било късно да се яви на погребението). Видно от заключението на техническата експертиза, тогава му е било изпратено, по мобилното приложение „Вайбър“, текстово съобщение плюс възпроизведено изображение на некролог с образа на починалия (вж. л. 133 от том 3). В същия смисъл са и собствените му обяснения, според които на въпросната дата е прочел съобщението, изпратено не от роднините му, а от негови колеги. Прокурорът поддържа, включително в протеста, че смъртта е настъпила около денонощие по-рано, но не представя сигурни доказателства, че Н. е бил незабавно уведомен – позовава се на изпратено на 18.04.17 г., пак по „Вайбър“, съобщение-извадка от вестник и друго изображение на некролог, а също на факта на преустановяване на телефонната комуникация с роднините му, считано от 16.59 часа на 19.04.17 г. нататък. Извлечение от паметта на иззетия от Н. телефон (в частта относно въпросното съобщение от 18.04.17г.), му е било предявено в с.з. Във връзка с предявяването той е заявил, че става дума за съобщение за смъртта на бащата на негов приятел (вж. л. 97 от първоинст. дело). По делото няма данна, която да противостои на горното твърдение. Съдът, разбира се, не може да приеме, че изображението на некролога, изпратено на 18.04.17 г., е на образа на баща му. За целта се нуждае от заключение на лицево-идентификационна експертиза, а изпълнението на подобна експертиза изисква сравнителен материал, какъвто не би могло да се набави по валиден начин. Що се отнася до преустановената на 19.04.17 г. телефонна връзка с неговите роднини, тя представлява далечна индиция, която не може да се вземе ролята на опровергаващ коментираните обяснения на подсъдимия факт.

Всъщност ПАС не намира за ненормално Н. да е взел предварително решение да не присъства на погребението, ако баща му почине, докато е на път. Смъртта е била очаквана от дълго време, задграничното пътуване е било свързано с осигуряване прехраната на цялото семейство, а и той „се е простил“ с баща си, отклонявайки се за кратко от курса. Знаейки за това негово решение, роднините му се опитали и да скрият от него за смъртта (но в крайна сметка той научил на 20.04.17г.).

2. Прокурорът счита, че Н. сам бил избрал инкриминирания курс и вижда във въпросния избор поредно косвено доказателство за знание за естеството на товара. Позовава се обаче на негоден доказателствен източник – показанията на беседвали с него при залавянето му полицаи, като противопоставя този източник на съвпадащите твърдения на св. Х. и на подсъдимия, че курсът не е бил избран, а се е „паднал“ на Н., защото бил дошъл неговия ред да извършва превоз до ЕС. ХОС е изложил достатъчно съображения за невалидност на проведената беседа като източник на обвинителни доказателства, които ПАС споделя и направо препраща към тях (л. 223 гръб от съдебното дело). 

3. ПАС не е съгласен и с друга от фактическите констатации на прокурора – че Н. е бил „поблазнен“ да участва в престъплението от обещано щедро възнаграждение. Касае се за предположение, върху което не може да се основе осъдителен извод. Така че ПАС споделя отправената от ХОС критика и към тази част от обвинителната теза.

Неоснователността на обвинението в обсъдените части, не води до компрометиране на обвинителната постановка в цялост, доколкото въпросните части се явяват второстепенни.

**

С оглед на горните разсъждения ПАС в своето мнозинство коригира фактическите констатации на окръжния съд в следния смисъл: След като „***“ избрал подс. Н. за извършване на превоз на инкриминирания товар, лица, обслужващи интересите на собственика на скрития в товара наркотик, се свързали с него. Уведомили го, че в 41 броя от кашоните, пакетирани в палети, се съдържат консервни кутии, в които вместо подправка бил поставен суров морфин на прах. Предложили му да се съгласи да извърши превоза на всички палети до РП.. Разяснили му, че стоката се съхранява на техеранската митница под режим на митнически склад. Успокоили го, че не може да се очаква разкриване на контрабандата, при положение че три месеца по-рано същата стока е била превозена до П.и обратно. Той се съгласил. Според правилата на Конвенцията СМR присъствал при товаренето на полуремаркето, прикачено към влекач, и на последващото претегляне на съчлененото превозно средство. Направило му впечатление, че общото тегло на стоката, посочена във фактурата – TW 10 595, не е отразено в международната товарителница, а съвкупното тегло на стоката и на товарната композиция е по-малко с около двеста кг. от отразеното на кантара. Знаейки за наркотика, не реагирал, като не поискал вписване на теглото по кантар в товарителницата. Бил спокоен, тъй като разлика от подобен порядък би ангажирала единствено неговата имуществена отговорност (за непълна доставка), но не би представлявала пречка за преминаването на шестте ГКПП от И. до П.. 

След това служителят на „***“  М. З.му предал листче, на което били изписани телефонни номера – с полски, ирански и турски международни кодове, и му казал, че му ги дава, за да „се свързват с него“ и за да може той, на свой ред, да им се обажда „когато има проблем и нужда“. Той взел листчето и потеглил.

По време на пътя Н. започнал активна комуникация с иранския телефонен номер ***, записан на листчето, като първият контакт бил по инициатива на неговия ползвател. При преминаване на ирано-турската граница му се обадило лице от телефонен номер с полски код ***. Той пропуснал да приеме обаждането, но после влязъл с ползвателя и на полския номер в активна кореспонденция, състояща се в размяна на мобилни текстови съобщения. Правел това, тъй като бил убеден, че първият е изпращачът, а вторият е получателят на превозвания морфин. Посредством тези контакти Н. регулярно докладвал ту на единия, ту на другия за етапите на превоза и получавал от тях указания. Очаквал при приближаване на полския митнически пункт Ч. „изпращачът“ и „получателят“ да му разпоредят (по телефона) къде да разтовари стоката.

При преминаването на три ГКПП товарната композиция била претегляна на кантар. Получените резултати били сходни – на пункта „***“ теглото по кантар възлязло на 26 050 кг., на пункта „***“ – на 26 000 кг., а на пункта „***“ – на 26 020 кг. Както и очаквал, разликата с около 200 кг. между теглото по документи и действителното тегло не представлявала интерес за митническите инспектори, поради което не била документално отбелязвана от тях. Поради това, а и заради полученото уверение, че не може да се очаква разкриване на контрабандата, така както не е била разкрита при преминаването на десетки граници три месеца по-рано, подсъдимият бил напълно спокоен.

Н. запазил своето хладнокръвие, дори когато българските митничари установили видимо при рентгеновото изследване уплътняване в част от товара и започнали разтоварване с цел щателната му проверка. Дори поискал да му върнат обратно стълбата, която свалили от товарния му автомобил за извършване на разтоварването. Ползвателят на иранския номер, с когото телефонният контакт продължавал, се притеснил обаче и го инструктирал да помоли митничарите да не проверяват товара много обстойно.

Описанието на предхождащите и последващите събития: предходния превоз на инкриминирания товар от иранската до полската митница и обратно; причината поради която задействаният тогава ТИР-карнет не бил завършен; натоварването на стоката на техеранската митница и присъствалите на това действие лица; потеглянето на камиона на подсъдимия и отбиването за „последно сбогом“ с умиращия му баща в гр. Т.; преминаването на ирано-турската и на турско-българската граници; установяването на превозното средство за митнически контрол на МП „***“; пораждането на съмнение у митническите инспектори за контрабандиране на скрити в полуремаркето стоки, различни от декларираните; извършването на проверка със скенер, последвана от щателна физическа проверка; намирането на инкриминираните количества суров морфин; предаването на случая на служители от сектор БОП-Хасково; изземването на наркотика, на придружаващите превозни документи, на товарната композиция, на телефона и СИМ-картите на подсъдимия, а също констатациите относно вида и пакетирането на превозваните стоки, относно реквизитите и времето на издаване на превозните документи и относно времето и съдържанието на телефонните контакти на подсъдимия (с изключение на точния брой на телефонните разговори с полския номер) е коректно изложено в първоинстанционните мотиви и се възприема от настоящата инстанция.  Екзактно е цитирано и съдържанието на назначените на досъдебното производство експертизи. 

ХОС е направил споделим извод за недоказаност на обвинителната постановка относно мястото, лицата и начина на подбуждане на подс. Н.. По делото действително не са налице данни, че сред тези лица е имало представители на изпращача по документи „***“, които му предложили богато възнаграждение на територията на техеранската митница и той с охота приел, тъй като от „***“ му плащали малко, каквато констатация е фиксирана в обвинителния акт.

Не е бил прав обаче да отхвърли провеждането на мотивационен разговор. Подобен разговор се е състоял, доколкото в последна сметка В. Н. се е оказал склонен за извършване на инкриминирания наркотрафик. Споделима е и констатацията в обвинителния акт, че престъпното склоняване е било извършено с л е д приемането на курса от негова страна. Без да се отклонява от това обвързващо обвинително твърдение и съобразно съдържанието на събраните по делото доказателства, ПАС прецени, че вербуването на Н. се е случило на неизвестно място, за времето от приемането на курса от негова страна до началото на товаренето на техеранската митница.

***

С оглед на тези фактически констатации прокурорът се оказва прав в становището си, че подс. Н. е осъществил обективните и субективните съставомерни елементи на престъплението по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК. Зад волана на собствената си товарна композиция той е пренесъл натоварените в полуремаркето стоки, 155 972.5 кг. от които представлявали суров морфин, през държавната граница на РБ. (от РТ.). С пресичането на граничната линия той е реализирал съставомерното фактическо пренасяне и престъплението се е явило довършено. Предстоял е митнически контрол на товара, осъществяван на територията на страната. Контролът е започнал, бил е щателно и компетентно извършен и наркотикът е бил открит (и впоследствие иззет).  

Н. е бил подбуден и подпомогнат да стори това, поради което правилната квалификация на поведението му е във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.  Както беше посочено по-горе, ПАС сподели обвинителната теза, че с него преди натоварването е проведен мотивационен разговор, при който е бил склонен да осъществи превоз на наркотици под прикритието на задействан за друга стока ТИР-карнет. Умелото пакетиране на наркотиците в консервни кутии и нареждане на кутиите сред идентични кутии с официално превозваната хранителна добавка представлява оказана помощ за осъществяване на изпълнителното деяние. Лицата, които са извършили склоняването, респ. са оказали помощта, и авторът на изпълнителното деяние са действали в съучастие помежду си, доколкото приносът на всеки от тях стои в необходимата причинна връзка със съставомерното пренасяне.

Лицата, които са извършили подбуждането и подпомагането не са известни, но това не е пречка за окачествяване на деянието на В.Н. като съучастническо.    

Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Той е бил наясно, че сред незабранените за международен превоз стоки е прикрит инкриминираният морфин, видно от изложените по-горе съображения. При наличието на този интелектуален момент пряко е целял неговото пренасяне през посочената граница на РБ.. Налице е и необходимият общ умисъл между съучастниците, като всеки от тях е съзнавал и своето, и чуждото участие в престъплението и е желаел обединената дейност да доведе до съставомерното  пренасяне през българската граница и бъдещото доставяне в П..

Не е правилно предложението на ОП-Хасково да бъде приложен квалифициращият състав по ал. 4 на чл. 242 НК. За претендираното по-тежко квалифициране се изисква предметът на контрабандата на наркотични вещества да е в особено големи размери и едновременно с това случаят да разкрива особена тежест. Особено големите размери на процесното наркотично вещество са обективно установени, съобразно неговата стойност. Изпълнената контрабанда обаче, не разкрива белезите на особено тежък случай. Указание за окачествяване на случая като особено тежък се съдържа в нормата - дефиниция на чл. 93, т. 8 НК. Законодателят е уточнил, че престъплението, с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства, трябва да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и редом с това изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието е безсъмнена предвид колосалното количество и стойност на контрабандираното наркотично вещество и планирано транспортиране през шест на брой държавни граници. А също с оглед факта на съучастието с подбудители и помагачи и на факта, че наркотичното вещество е било предназначено за разпространение, т.е. би било засегнато здравето на стотици потребители. Не се наблюдава обаче изключително покачване на степента на обществена опасност на дееца. Общ правен принцип е, че степента на обществена опасност на деянието влияе правопропорционално на личната степен на обществена опасност на дееца, доколкото той разкрива своята личност предимно посредством деянието, което е негов акт. Деянието именно свидетелства за негативните преобразования на личността, които в последна сметка са предопределили посегателството. За окачествяване на случая като особено тежък обаче следва да бъдат установени данни, които да водят, отделно и независимо от степента на обществена опасност на деянието, до нетипично завишаване на степента на обществена опасност на дееца. Подобни данни в настоящия случай няма – подсъдимият е с чисто съдебно минало; има установен семеен и социален статус, доколкото се грижи за семейството си и поддържа топли емоционални отношения с неговите членове, безпрекъсвано се труди, при това упражнява високо рискова професия, а неговият работодател му дава отлична характеристика като човек и работник. Освен това наркотичното вещество е било иззето непосредствено след стореното пренасяне през границата на страната, което не е позволило планираното разпространение (и настъпване на несъставомерни вредни последици). Ето защо правилната квалификация на престъплението е по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Във връзка с приложението на посочения закон за по-леко наказуемо престъпление, подсъдимият беше оправдан по обвинението по ал. 4 на същата норма.

Кумулативната санкция следва да се определи в съответствие с предвидените в ал. 2 на чл. 242 НК основно и допълнително наказания, които са с по-ниски специални минимум и максимум в сравнение с тези по по-тежко квалифицирания състав, а именно лишаването от свобода е с амплитуда от 10 до 15 години, а глобата следва да се отмери в пределите от 100 000 до 200 000 лева. За целите на индивидуализацията на наказанията отново бяха отчетени степените на обществена опасност на деянието и дееца, във връзка с което беше оценено съвкупното смекчаващо-отегчаващо влияние на индивидуализиращите обстоятелства. 

Като смекчаващи обстоятелства отново бяха взети предвид данните за липсващи предходни криминални прояви, семейното положение и трудовата активност на 35-годишния В.Н.. Както беше посочено, тази положителна характеристика на личността му не позволява характеризиране на степента ѝ на обществена опасност като изключително висока. Заради сериозното влияние на степента на обществена опасност на деянието обаче, личната степен на обществена опасност на подсъдимия не може да се определи и като ниска. А че степента на обществена опасност на самото деяние е крайно завишена, е вън от съмнение. Завишаването се потенцира от обстоятелства с необичайно висок отегчаващ потенциал: съставомерният праг за „особено големи размери“ (140 МРЗ в размер на 460 лева към инкриминирания момент = 64 400 лв.) е надвишен 88 пъти; трафикираното наркотично вещество е морфин, който е един от най-опасните наркотици, а контрабандата е осъществена с явна неустрашимост, доколкото е било планирано преминаване границите на шест държави. Самостоятелно обстоятелство с отегчаващи свойства се явява съучастието, образувано от ролите на всички възможни видове престъпни участници (подбудители, помагачи, извършител). Създадената задружност е увеличила вероятността за успех на начинанието и в тази връзка е покачила допълнително неговата опасност за обществото. На това обстоятелство се противопоставя споменатото по-горе стопиране на несъставомерните последици, като в последна сметка 155-те кг. морфин не са достигнали до полските потребители. Като анализира изброените релевантни за определяне на наказанието обстоятелства, въззивният съд прие, че отегчаващите леко превалират и обосновават понасяне на лишаване от свобода в размер над средния, а именно 13 (тринадесет) години. Имущественото наказание беше индивидуализирано в средния законоустановен размер, а именно 150 000 лева, като беше отчетено и имотното състояние на дееца. Според ПАС е изпълнено изискването по чл. 57, ал. 2 НПК, като избраните елементи на комплексната санкция ще допринесат, в своята съвкупност, за постигане целите на наказателното санкциониране.

На основание императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗИНЗС беше определен „строг“ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, надвишаващо пет години.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК беше постановено приспадане, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на периода, през който по отношение на подсъдимия Н.  се е осъществявала мярка за неотклонение „задържане под стража“; периода, през който е бил задържан по реда на ЗМВР, и периода, през който е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК с прокурорско постановление за 72 часа, считано от 24.04.17 г. до 12.04.19 г.

На основание чл. 242, ал. 8 НК беше постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата: полуремарке марка „Мамут”, с рег. № *** и рама № ***, иззето като веществено доказателство и оставено на съхранение в Митница Б..

Беше решено товарният автомобил (влекач), марка „Скания“, рама № ***, с рег. № ***, който не е послужил за инкриминираното превозване, ведно с контактния ключ за него, да бъдат върнати на собственика му – подс. Н., след влизане на присъдата в сила. 

Първоинстанционната присъдата се оказа правилна в частта относно разпореждането с другите веществени доказателства и в тази част беше потвърдена, а именно: престъпният предмет следва да се отнеме в полза на държавата, с цел унищожаване; иззетите от подсъдимия телефон, марка „Самсунг“, СИМ-карти и кутийката, в която са били поставени, да му се върнат; остатъците от представителните проби и 17 513 броя консерви „Гетса“, в които е разфасована подправка за пиле с изтекъл срок на годност, също трябва да се унищожат след влизането на присъдата в сила, доколкото нямат стойност.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото (на досъдебното производство и при първоинстанционното му разглеждане) разноски, като той беше осъден да заплати по сметка на Митница – Б. 992.89 лв. (представляващи изплатени възнаграждения за изготвени експертизи на досъдебното производство), а по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт – 1024 лв. (изплатени при първоинстанционното разглеждане на делото пътни разноски и възнаграждения на експерти).

На основание чл. 189, ал. 2 НПК (без оглед изхода на делото) направените на досъдебното производство разноски за преводи и преводач от 1481 лева остават за сметка на Митница – Б., а направените в съдебното производство разноски за преводи  и възнаграждение на преводач са за сметка на бюджета на съдебната власт. 

По тези съображения съдът постанови своята присъда.

                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

 

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 372/19 г. по описа на Пловдивския апелативен съд

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Хасково срещу присъдата № 19/12.04.19г. по н.о.х.д. № 264/18г. по описа на ОС-Хасково, с която подс. В.М.Н. е признат за невинен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението на митническа контрабанда на наркотични вещества в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, квалифицирана по чл. 242, ал. 4, пр.1 вр.а л.2,пр.1 вр.чл.20,ал.2 НК; наркотичното вещество е отнето в полза на държавата; товарната композиция, с която е било превозено, не е върната, за да бъде на разположение за евентуално извършване на допълнителни процесуално-следствени действия; част от останалите веществени доказателства са върнати на собственика им, друга част – унищожени като вещи без стойност, а разноските са оставени за сметка на държавата.

С протеста, който е депозиран в срок, е формулирана критика към първоинстанционния съд, който по мнението на прокуратурата бил извършил некомпетентен, превратен и избирателен анализ на доказателствените материали, вследствие на което бил достигнал до погрешни фактически констатации в полза на каузата на защитата. Предлага своя интерпретация на събраните доказателства и заключава, че не може да има съмнение относно основателността на обвинението. Формулираната претенция е въззивният съд да отмени присъдата и постанови нова, осъдителна, като наложи на В.Н. наказание лишаване от свобода в размер около 16 години, при първоначален „строг“ режим, и глоба около 250 000 лева, а на основание чл. 242, ал. 8 НК отнеме в полза на държавата превозното средство, използвано за контрабандиране на инкриминираното наркотично вещество.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като акцентира на някои от основните тези на неговия автор. Поддържа искането за осъдителна присъда, като относно наказанието препрати към аргументираното в протеста предложение за индивидуализирането му.

Въззивното производство протече в отсъствието на подсъдимия, като беше приложена хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “в“ НПК, доколкото веднага след постановяване на първоинстанционната присъда и свързаното с нея изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ подс. Н. се е завърнал в И., но за всяко от въззивните съдебни заседания е редовно уведомяван (от своите защитници), а и с писма до ПАС регулярно съобщава, че знае за въззивното дело, на което е решил да не се явява и да предостави защитата си на своите адвокати. ПАС прецени, че липсва отрицателната предпоставка за приложение на споменатата хипотеза, доколкото неявяването на Н. няма да попречи на разкриването на обективната истина. Това е така, тъй като той е присъствал и на досъдебното, и на първоинстанционното производство и е изложил информативни обяснения, които много помагат за изясняване на фактическата обстановка. Въззивната инстанция не измени своето становище, изложено в определението за внасяне на делото, че не се налага негов повторен разпит, а страните не поискаха процесуално-следствени действия с участието на Н..

При пренията адв. И. отстоява мнение за правилност на оправдателните изводи на хасковския съд, като предложи собствен анализ на събраната доказателствена маса, допълвайки мотивите на присъдата в някои насоки. Започна и завърши пледоарията си с аргументиране на мнението, че обвинителната постановка е лишена от доказателствена основа, доколкото не може да разчита нито на достоверни гласни доказателства, нито на годни писмени доказателства. Контрааргументира относно всеки от доводите на прокуратурата за наличие на косвени доказателства за знание от страна на клиента му за превозване на наркотик редом с транспортираната (под режима на ТИР-карнет) подправка за пиле. Адв. Х. се присъедини към изложените от адв. И. обосновки и искане за потвърждаване на присъдата. Спря се единствено на аргумента на протестиращия прокурор, свързан с решението на Н. да не се завърне за погребението на своя починал по време на превоза баща. По този аргумент изрази мнение, че подзащитният му не е имал и физическа възможност да присъства на погребението, тъй като според ислямските обичаи мъртъвците се погребват не по-късно от 12 часа след смъртта. 

Нито протестиращия прокурор, нито пледиралият пред ПАС прокурор от АП-Пловдив, нито защитата поискаха допълване на доказателствената съвкупност в някакъв аспект. При първоинстанционното разглеждане на делото съдът е уважил искането на защитата за информация (от иранските съдебни власти) дали в ИРИ. срещу Н. се води паралелно наказателно производство за същото престъпление. С помощта на иранското посолство в РБ. ХОС е получил потвърдителен отговор. В писмото е било уточнено, че е образувано и съдебно производство, което е върнато на прокуратурата за доразследване. С определението си за внасяне на делото за разглеждане в о.з. ПАС продължи приложения подход, като поиска, отново с помощта на посолството, информация за етапа, на който се намира образуваното в ИРИ. наказателно производство срещу Н. за митническа контрабанда на инкриминираното наркотично вещество. Считано от м. юли отговор от иранските съдебни власти не беше изпратен, включително след изпращане на напомнително писмо. При това положение и с оглед липсата на възражение от страните стана ясно, че по-нататъшното отлагане на делото за изчакване на отговор на споменатото запитване започва да нарушава изискването за провеждане на въззивното производство в разумен срок. Още повече че сведенията за движението на иранското дело не биха били използваеми при анализа на доказателства по настоящото дело, а биха имали чисто информативен характер. Ето защо в с.з. от 11.11.19г. беше даден ход на делото и в същото с.з. беше постановена присъдата.      

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, счете, че протестът е основателен, поради което оправдателната присъда на ХОС беше отменена и беше постановена осъдителна присъда.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като подсъдимият Н. е участвал във всичките му етапи.

За мотивиране на постановената оправдателна присъда окръжният съд е обявил, че възприема за установена следната фактология:

Подс. В.Н. е роден на *** г. Той е иранец, с иранско гражданство. През 2017 г. е живеел в гр.Т., ИРИ. заедно със своите родители, брат, сестри и други роднини. Не е женен. Не е осъждан. Грамотен е и има основно образование. По професия е шофьор, като се е специализирал в международни курсове с посочената в обвинителния акт товарна композиция, негова собственост (вж. приложените на л. 110 и сл. от том 9 ДП свидетелства за регистрация на товарния автомобил (влекач) и на полуремаркето). От три-четири години работел за иранската спедиторска фирма „****“, като ползвал нейния лиценз за международни превози.

През м. април 2017 год. в „***“ постъпила заявка от фирма „***“ със седалище гр.Я., И. за превоз на 18 000 бр. консервни кутии с подправка за паниране на пилешко месо /препечено брашно „Кентъки“/ до П.. За получател на стоката било посочено полското дружество ***“ /„***“/ с адрес: П., гр.Б., ул.“***“ №***.

Същият товар вече бил превозван от И. до П.. Това се случило в края на 2016 год., като отново бил ангажиран спедиторът „***“. Курсът бил поверен на друг шофьор, осигурен от спедитора. Издаденият ТИР-карнет обаче не бил завършен, доколкото товарът не бил допуснат на територията на П.. Това станало, тъй като полските митнически власти поставили изискването за здравен сертификат, изискуем за внос на хранителни стоки на територията на ЕС, с какъвто собственикът на товара не разполагал. Товарът бил минал през ГКПП“***“ и при митническата проверка българските контролни органи за фитосанитарен контрол преценили, че подобен сертификат не е необходим за превозваната стока. П. органи обаче застъпили обратното становище и въпреки че водачът заедно с товарната композиция престоял на полския граничен пункт повече от 20 дни в опити да ги увещава, не отстъпили от своето мнение. В последна сметка товарът поел по обратния път, отново преминавайки границите на шест държави и на 22.01.17 г. бил свален на Митница – Т.. Там бил поставен в склад под режим на митнически контрол, като междувременно собственикът – изпращачът товародател „***“ успял да се снабди с липсващия санитарен документ. Решението за съхраняване в подобен склад било мотивирано с това, че собственикът нямал намерение да пласира стоката другаде, а и митническите складове били достатъчно големи, добре охранявани и сигурни.

Три месеца по-късно, през м. април 2017 г., той поискал от спедитора „***“ организиране на нов курс за превозване на товара до П.. За целта говорил с изпълнителния директор св. К. Х., когото уведомил, че натоварването следва да се извърши от складово помещение на територията на Митница – Т.. Уверил го, че се е снабдил с липсващия сертификат. Спедиторската фирма приела поръчката и чрез служителя си М. З. предложила извършването на новия курс до П.на подсъдимия, който приел. Н.бил уведомен за естеството на товара – подправка за паниране на пиле, марка **. Уговорено било товаренето да се извърши на 15.IV.2017 год.

На същата дата подсъдимият пристигнал на техеранската митница със собствената си товарна композиция, включваща – товарен автомобил „Скания“, рег. № *** с прикачено към него полуремарке „Мамут“, рег.№ *** на Митница Т.и се установил за натоварване в митническия склад, в който се намирал товарът. Натоварването се извършило от мотокарист в присъствието на представител на фирмата спедитор – свид. К. Х., на фирмата товародател (неизвестно и неустановимо лице), на митничар и на самия подсъдим. Стоката, която включвала 18 000 консервни кутии, била поставена в 1 500 броя кашони (по 12 кутии във всеки кашон). Кашоните били наредени в 20 палети. В полуремаркето били образувани два реда от по 10 палета един до друг. Натоварването се извършило бързо – за около час. След това митническия служител пломбирал камиона и предал на подсъдимия ТИР – карнет с № ***. Спедиторското дружество пък му предоставило другите съпровождащи товара документи – международна товарителница  ЧМР №***, фитосанитарен сертификат за стоката от 16.ХI.2016 год. и инвойс-фактура №*** год. (вж. л.24-40 от том 10 ДП, където изброените документи са приложени в превод на български език; а оригиналите им се намират в края на том 2 ДП), а така също и телефонен номер на свид. Х. А., който сам бил спедитор, с указание да го търси за съдействие при евентуален проблем на ГКПП „***“ във връзка с фитосанитарната проверка[1].

След приключване на натоварването и пломбирането на полуремаркето подс. Н. отпътувал от И. за П.. От общодостъпно в интернет приложение Гугъл-мапс е видно, че пътят му до ирано-турската граница преминава през гр.Т., който е на около 630 км от Т. (откъдето тръгнал) и на около 280 км преди ирано-турската граница (към която отивал).

На 16.IV.2017 год. пристигнал в град Т., където живеел баща му, болен от рак на простатата във финален стадий. Решил да остане един ден, за да се види с баща си. Използвал случая и да посети сервиз на „Скания“ за обслужване на товарния автомобил, за което му била издадена фактура. След това оставил композицията на държавен паркинг.

На 17.IV.2017 год. продължил от гр. Т. към границата. На 18.IV.2017 год. достигнал граничния пункт (Б. от иранска страна; Г. от турска страна), където заварил голяма опашка от товарни камиони. Наредил се. Изчакването продължило  около едно денонощие. През това време провел множество телефонни разговори с различни абонати от различни държави, а също оживена комуникация посредством различни интернет-приложения /“Viber“, „Whats App“ и др./.

При преминаването на турския граничен пункт на 19.04.17г. турските гранични власти извършили физически и рентгенов контрол на композицията му. Преди споменатия контрол била премахната поставената на митницата в Т. пломба, а след приключването му била поставена нова, турска. Рентгеновият контрол не установил нищо съмнително, а физическият не бил щателен, като стоката не била разтоварена. При претеглянето на кантар било установено, че общото тегло на товарната композиция и товара възлиза на 26 050.

В около 22:00 часа на 19.IV.2017 год. подсъдимият напуснал турския граничен пункт. По-нататъшния маршрут и график на придвижване на товарната композиция  се установяват със сравнително голяма точност от заключението на назначената на ДП експертиза, на която е възложена задача да разчете показанията на тахошайбите за периода 19.IV. – 24. IV.2017 год. (вж. л. 33 от том 2 ДП): първият тахографски лист сочи, че тахографски диск е бил поставен на 19.IV.2017 год. в 22:16 часа в Г., т.е. след като е била премината границата, и на него е отчетен пробег от 40 км до гр.Д. в Т. за времето до 23:00 часа; на 20.IV.2017 год. е отчетено движение за времето от 8:06 часа до 19:50 часа с начален пункт Д. и краен – К., с общо изминато разстояние 644 км и престои от 12:20 до 13:23 часа и от 16:23 до 17:30 часа, както и от 19:50 до 7:35 часа на 21.IV.2017 год.; на 21.IV.2017 год. е изминато разстоянието от гр.К. до гр.Ч. – 595 км. за времето от 7:37 часа до 18:05 часа с отчетени престои от 11:03 до 12:00 часа, от 15:20 до 16:17 часа, както и от 18:05 до 6:45 часа на 22.IV.2017 год.; на 22.IV.2017 год. е изминато разстоянието от Ч. до турския граничен пункт с Б. К. – 608 км за времето от 6:10 часа до 17:36 часа, като са отчетени престои от 9:47 до 10:47 часа, от 13:39 до 14:30 часа, от 16:30 до 17:03 часа, както и от 17:36 до 6:10 часа на 23.IV.2017 год.; на 23.IV.2017 год. не е извършвано никакво движение – шофьорът е почивал, което съответства на обясненията му, че не е можел, заради безусловно изискване на турската държава, да премине нейната територия за по-малко от 96 часа (в неговия случай този период изтича в около  22:15 часа); на 24.IV.2017 е отчетено движение за времето от 6:20 до 6:45 часа със скорост 10 км/ч. и изминати 200-300м. (което е характерно за преминаване през граничен пункт със съответни проверки), а за времето от 9:00 до 9:23 часа с ниска скорост (което е характерно на маневрите преместване и паркиране).

Преминаването на ГКПП „***“ също било безпроблемно. Била извършена проверка по документи, без рентгеново изследване. При претеглянето на кантар на натовареното съчленено ППС било установено, че общото му тегло възлиза на 26 000 тона.

Малко след 09.00 часа на 24.IV.2017 год. подсъдимият, като водач на посочената товарна композиция, навлязъл на територията на Б. през ГКПП “***“.

Дневната смяна на българския граничен и митнически пункт била възложена на св. К. М., старши митнически инспектор в Митница Б., който бил отговорник на платно „Входящи товарни автомобили“; на св. С. К., митнически инспектор в същата митница, на платно „Входящи леки автомобили“, и на св. Б. П. – рентгенов оператор на МП “***“.

Когато товарният автомобил на подсъдимия се установил на платното за гранична и митническа проверка, св. М. пристъпил към митническата проверка, като запитал Н. дали има ли нещо за деклариране. Получил отрицателен отговор. Подсъдимият предал съпровождащите товара документи. След като се запознал с тях, на свид. М. направил впечатление фактът, че фактурата, задействането на ЧМР-то и здравният сертификат са от м.ноември 2016 год. Това не съставлявало формална пречка за преминаване, но било необичайно, което заострило вниманието му. Освен това, като прочел съдържанието на фактурата, свидетелят преценил, че доставката е икономически и търговски нелогична поради явната липса на изгода – подобна подправка за паниране на пиле се произвежда масово в много държави от ЕС и купувач от П.би могъл да си я достави, без да заплаща толкова дълъг курс (чак от И.), при това без мито и здравен сертификат. Ето защо той преценил, че случаят изисква приложение на метода „анализ на риска“ и макар в митническата интегрирана информационна система да не била заложена задача за физически контрол на съответното превозно средство, той отбил товара за рентгенов контрол.

 Рентгеновият контрол бил осъществен от свид. Б. П., който направил отметка за съмнително съдържание в задната част на товарното ремарке. В конкретния случай, тъй като стоката се състояла само от консервни кутии с еднакво съдържание, рентгеновото изображение би трябвало да образува редове с еднаква плътност. Забелязвало се обаче леко „разместване“ на редовете в долния край на втори, трети, четвърти и осми палет, което било маркер за различна плътност спрямо общата стока.

Свид. П. уведомил свид. М. за констатациите си и последният отбил композицията за физически контрол в халето за щателна митническа проверка. За осъществяване на проверката бил повикан и свид. С. К.. Били ангажирани работници-разтоварачи.

При проверката били намерени 1500 бр. кашони с по 12 фабрично запечатани консервни кутии във всеки от тях – общо 18 000 бр. Кашоните били картонени, напречно запечатани. Кашоните били подредени в 20 бр. палети, разположени в ремаркето в две редици от по 10 палети, една до друга. Всички 20 бр. палети били плътно обвити със стреч-фолио, което било силно замърсено, като имало поне два пръста прах и други боклуци. Заради замърсяването свидетелите преценили, че натоварените палетите са престояли доста време в склад.

Започнало разтоварването на палетите, а след това и на кашоните. Най-напред проверката се насочила към местата, към които насочвала направената от свид. П. отметка. Било използвано рентгеново устройство с по-голяма чувствителност, предназначено за проверка на по-малки обекти. През него палетите били прекарвани един след друг, а след това кашон след кашон. Било  потвърдено, че някои кашони са с различна плътност. Същите имали и малко по - различна тежест. Във връзка с тази констатация митническите служители започнали да дупчат фабрично запечатаните кутии. Установили, че някои от тях съдържат панировка за пиле, която била с бял към златист цвят, а други – кафеникаво /бежово/, прахообразно вещество. Тествали бежовото вещество с полеви наркотест, който реагирал на хероин. Веднага уведомили разследващ митнически инспектор и изчакали пристигането му. След това продължила проверката на всички кашони.

Свидетелите търсели някакъв външен признак /маркер/, по който да различат консервите, които съдържат кафеникаво-бежовото вещество, реагиращо на наркотик. Скоро установили такъв – консервите с подправка носели щемпел за срок на годност, а тези с кафеникаво-бежовото вещество нямали подобен знак; наблюдавала се и разлика в тежестта, макар и малка – консервите с реагиращо на наркотик вещество били по-леки с около 1 кг. на кашон от 12 кутии. Друга видима разлика между двете групи консерви не се забелязвала.

Било установено, че кашоните с консервните кутии, съдържащи кафеникаво-бежово вещество, са удачно „разхвърляни“ в различни палети, подредени на различни места в товарното помещение. Подредбата им не следвала някаква логика, освен липсата на наркотично вещество в консервите от първите два реда палети (откъм вратата).

В крайна сметка при проверката били открити общо 39 бр. кашони, в които всичките 12 бр. консервни кутии (общо 468 бр. кутии), били пълни с кафеникаво /бежово/ вещество, реагиращо на хероин. 

И на тримата митнически служители направило впечатление, че по време на проверката подс. Н. изобщо не е бил притеснен, нито нервен, разтревожен или раздразнителен. Според общата им преценка той изобщо не осъзнавал какво се случва. Така например, когато във връзка с разтоварването разтоварачите свалили от товарното помещение стълба, той им обърнал внимание да не забравят да му я върнат след края на проверката, очевидно неосъзнавайки какво го очаква. А когато го уведомили за резултата от проверката и му казали, че ще бъде задържан, се разплакал.

Междувременно на митническия пункт били изпратени служителите на сектор БОП гр. Х. – свидетелите Б. Х. и Д. Д.. Те провели оперативна беседа с подсъдимия на турски език (с участието на преводач), в която Н. се съгласил да участва. Беседата се водела следобед, докато течала щателната митническа проверка и част от наркотичното вещество било намерено. При тази беседа подсъдимият разказал кога и как му е бил възложен курса от И. до П. и споменал, че го бил избрал измежду няколко предложени му от спедиторското дружество. Описал как е протекъл целия курс от натоварването в митницата в Т. до пристигането на ГКПП “***“ и споделил, че е бил инструктиран да търси на българската граница свид. Х. А., който да му съдейства при нужда за фитосанитарния контрол. Потвърдил, че няколкократно е провел телефонни разговори със свид.А., с които го е уведомил за пристигането си на българската граница.

Впоследствие било проведено претърсване и изземване на товарната композиция на подсъдимия, при което са били иззети: товарният автомобил и полуремаркето, контактният ключ и 2 бр. регистрационни талони за тях, мобилният телефон на подсъдимия, марка „Самсунг“ с ИМЕИ:*** и ИМЕИ: *** с поставена в него СИМ-карта,  1 461 бр. кашона, съдържащи общо 17 532 бр. метални консервни кутии с етикет за подправка за пиле с надпис GETSA, както и въпросните 468-те бр. метални консервни кутии, съдържащи кафеникаво /бежово/ прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагира на наркотично вещество – хероин. За това действие по разследването е изготвен протокол от 24.IV.2017 год. (вж. л. 22 - 26 от том 1 ДП).

На 24.04.17г. бил съставен протокол за митническа проверка, последван от акт за установяване на адм.нарушение, квалифицирано по чл. 233, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМ (вж. л. 41 и л. 21 от том 10). Впоследствие било преценено, че деянието представлява престъпление, поради което не било издадено наказателно постановление.

На 22.05.17 г. бил извършен оглед на останалите 17 532 бр. метални консервни кутии, съдържащи се в 1 461 бр. кашони, иззети като веществени доказателства (вж. протокола на л. 21-26 от том 2 ДП). При огледа било установено, че още 19 бр. консервни кутии (12 бр. от които в един кашон) съдържат от същото кафеникаво /бежово/ прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин.

Следователно превозваното наркотично вещество се съдържало в 487 бр. метални консервни кутии с надпис ***.

На 31.V.2017 год. бил извършен оглед само на съдържанието на иззетите общо 487 бр. консервни кутии (вж. л. 49-55 от том 2 ДП). Било констатирано, че всяка една съдържа кафеникаво прахообразно вещество, както и фабрично запечатан, прозрачен полиетиленов плик с червеникаво прахообразно вещество. С оглед външните признаци на веществата те били разделени в две групи: I група (кафяво прахообразно вещество) и II група  (червеникаво такова). Количеството им е било измерено с електронна везна, при което се е установило, че веществото от I група има нетно тегло от 155 972,5 грама, а от II група – 21 462 грама. От всяка група били иззети представителни проби, предоставени за изследване на физико - химическа експертиза. 

Според заключението на първата физико - химическа експертиза (вж. л. 60 – 62 от том 2 ДП) веществото от първата група съдържа хероин с активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със съдържане – 1,1 тегловни процента. Веществото от втората група не съдържа наркотично вещество. Тази експертиза, изготвена от експерт от БНТЛ  при ОД МВР – С. З., е изследвала веществата под микроскоп, чрез капкови качествени реакции и посредством тънкослойна и газова хроматография.

Поради озадачаващо ниското съдържание на активен компонент във веществото от първата група била възложена повторна физико-химическа експертиза, този път –   на вещо лице от Централна митническа лаборатория (вж. л. 67 – 70 от втория досъдебен том). За изследване на представителните проби тази експертиза е ползвала най-съвременна високотехнологична апаратура за идентификация на органични вещества. Заключението на вещото лице Д. гласи, че веществото от първа група се идентифицира като материал от преработка на опиум /суров морфин/, в който се констатира наличие на наркотични вещества морфин, кодеин и тебаин, а процентното съдържание на активно вещество морфин възлиза на 61,2 тегловни процента. При разпита си вещото лице е разясняло, че е констатирала многокомпонентна смес от много вещества, която популярният метод за изследване чрез тънкослойна газхроматография не може да идентифицира категорично.

Веществото от втората група не съдържа наркотични вещества, а представлява нишесте и подправки.    

Морфинът е вещество с наркотично действие, включено в Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина“   на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с  ПМС №293/27.Х.2011 – Приложение №2  към чл. 3, т. 2.

Съгласно ПМС №23/1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на килограм морфин, без изисквания за процентно съдържание, е 60 000 лв. Следователно стойността на цялото инкриминирано количество, а именно 155 972,5 грама суров морфин, се изчислява на 5 727 310.20 лв. 

Заключение на назначена на ДП оценъчна авто - техническа експертиза (вж. л. 45-47 от том 2 ДП) сочи, че стойността на товарната композиция, чрез която е било пренесено инкриминираното наркотично вещество, е както следва: на товарен автомобил „Скания“, рег. № ***– 127 093 лв., на полуремарке „Мамут“ с рег. № *** –24 000 лв., а общата стойност на композицията възлиза на 151 093 лв.

При огледа на телефонния апарат „Самсунг“, иззет от подсъдимия с протокол за изземване на 24.04.17г., във връзка с който е извършено отваряне на менюта „Набрани повиквания“, „Приети повиквания“ и „Неприети повиквания“, са установени 42 на брой разговори (вж. л. 7-20  от втория досъдебен том). От назначената техническа експертиза се констатира, че за времето от 8:22 часа на 18.IV.2017 год. до 18:48 часа на 24.IV.2017 год. регистърът на обажданията на телефона на подсъдимия е отчел общо 66 броя.

ХОС е приел, че от споменатия оглед и заключение на техническата експертиза с предмет на изследване същия мобилен телефон и 15-те СИМ-карти, придружени от превод на извлечените от паметта на телефона тестови съобщения (вж. и документите в томове 3 и 4 ДП) се установяват следните телефонни контакти на подсъдимия:   

На 18.IV.2017 год. са отчетени общо 20 обаждания – 8 изходящи, 10 входящи, и 2 неприети.

От изходящите обаждания едно е към номер, обозначен като „татко“; 2 са към „батко К.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия това е номерът на неговия брат); едно – към Х. Х. (според неопроверганите обяснения на подсъдимия това е негов колега – шофьор); едно към М. А. В. (неустановено по делото лице); 2 – към М. Г. (неустановено по делото лице) и едно – към телефонен номер, започващ с кода на В. (***), който е останал неидентифициран.

От входящите обаждания едно е от „татко“, 3 от „батко К.“, 2 от Х. Х., по едно от М. Т. и А. Х. пур (неустановени по делото лица) и 2 от неидентифицирани ирански номера (с код***, получено в 9:10 часа, и ***, получено в 18:09 часа.

Двете неприети обаждания са от „батко К.“.

На 19.IV.2017 год. са отчетени общо 37 обаждания – 17 изходящи, 15 входящи и 5 неприети.

Общо 13 разговора са проведени с „татко“ и „батко К.“ (9 изходящи, 3 входящи и едно пропуснато).

Общо 8 разговора (4 входящи и 4 изходящи) са проведени с „В. Б. Р. Т.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия - представител на „***“ на граничния пункт между И.и Т.).

Общо 8 разговора (1 изходящ, 5 входящи и два неприети) са проведени с „М. Р., Т.“ (според неопроверганите обяснения на подсъдимия – негов колега).

Едно изходящо обаждане е регистрирано към номер, обозначен като „батко Х.“.

Едно входящо  обаждане е регистрирано от номер, обозначен като „М. Г.“ (неустановено лице).

Останалите 6 разговора, регистрирани този ден, са към един и същи ирански номер *** (същият, от който е регистрирано едно входящо обаждане предния ден). От шестте разговора два са входящи, два са изходящи и два са пропуснати. От тях най-напред са осъществени входящите: в 9:26:53 часа и в 14:43:18 часа. След това са осъществени двата пропуснати: в 16:36:54 часа и в 16:38:48 часа. Най-накрая са осъществени двата изходящи: в 16:59:01 часа и в 17:00:24 часа.

На 20.IV.2017 год. в 11.31 часа е регистрирано едно пропуснато обаждане от п. абонатен номер – ***(*** е кодът на П.). Същото не е установено при огледа на телефона, като не фигурира в папката „пропуснати обаждания“. Минута по-късно от същия номер е изпратен ЕсЕмЕс, който ще бъде цитиран по-долу.

На 21. и 22.IV.2017 год. техническата експертиза не е установила никакви обаждания, но при огледа на телефона на подсъдимия са констатирани няколко разговора: в меню „набрани повиквания“ фигурират две набирания към същия полски абонатен номер *** в 8:17 часа и в 14:08 часа на 21.04.17 г. Второто повикване фигурира и в папката „приети обаждания“. Констатирано е и едно “набрано повикване“ (на датата 21.04.17 г.) към номер, означен като „***“, и едно „набрано повикване“ към т. абонатен номер *** (*** е кодът на Т.) в 17:14 часа (на датата 22.04.17 г.).

На 23.IV.2017 год. е установило едно входящо обаждане от споменатия по-горе ирански номер ***, в 8:55:45 часа. В паметта на телефона при огледа същото не е открито.

На 24.IV.2017 год. са регистрирани 7 разговора, всички със същия ирански номер ***, от които само първото е входящо и е прието в 9:55:28 часа, а останалите 6 са пропуснати в периода от 12:47:47 до 18:48:53 часа.

При огледа на телефона на подсъдимия са установени 8 повиквания за този ден, 5 от които фигурират в меню „набрани“, т.е изходящи, от които 4 към същия ирански номер *** в 9:26 часа; в 16:38 часа и в 18:09 часа. Петото набиране е на т. номер *** в 9.55 часа, същият, който е бил набран и на 22.IV.2017 год. в 17:14 часа.  Останалите три повиквания в менюто на телефона също са от иранския номер ***, но 2 от тях са отчетени като приети – в 16:40 и 17:01 часа и едно като неприето – в 18:48 часа.

Експертизата и огледът (при който е ползван преводач) не си противоречат относно броя, времето на получаване и съдържанието на текстовите съобщения:

На 19.IV.2017 год. е установено едно входящо съобщение от п. телефонен номер ***, получено в 17:40 часа: “Здравей, ти трябва отидеш също А. З. 0, *** С., Б. фито контрол правиш с него - ***“ 

На 20.IV.2017 год. телефонът на подсъдимия е получил от телефонния номер *** две входящи съобщения и на свой ред е изпратил едно съобщение към него.

Първото поред е входящо, от 11:33 часа, и гласи: „Здравей. Къде си приятел? Ти трябва отидеш също А. З. 0.*** С., Б. фито контрол правиш с него: *** Х., Х. ще ти помогне с фито контрол“[2].

Второто, също входящо, е от 13:59 часа: “Защо не отговаряш?“.

Изпратеното в 14:08 часа от подсъдимия съобщение представлява сбор от думи на неопределен език. От текста може да се разбере, че подсъдимия отговаря, че е в Т. и разбира малко /“чуть-чуть“/ р.: „Priviet, ya bodo t., E. ya ruski chochot panimax“ – „Привет, аз ще бъда в Т., Е., аз р. малко разбирам“.

На 21.IV.2017 год. също са регистрирани разменени с п. телефонен номер *** съобщения, едно получено и едно изпратено. В 08.17 г. е отчетено едно входящо съобщение с текст на английски и на полски език, преводът на което звучи така: “Здравей, къде си днес, колега? Кога ще си в П., Ч.“ /граничен пункт между С. и П./. В 10:26 часа на тази дата подсъдимият е изпратил към полския номер съобщение на безупречен английски език със следния превод: “Здравей, аз съм в Т. и според законите на Т. трябва премина през тази държава за 4 дни и когато влезна в Б., аз ще трябва до 5 дни да получа адреса на митница в П.. Моля информирайте ме за име на спедиция при митница Ч., коя спедиция ще извърши митническата обработка в митница Ч..“

Важно за правилното изясняване на делото е проведеното от вещото лице изследване за установяване следи от изтриване на информация за проведени разговори и разменени текстови съобщения. Според дадените от експерта в с.з. разяснения, изтрита информация може да се възстанови, ако нейното място (съответния бит /BIT/  или байт /BYTЕ/) стои свободно, т.е. ако върху изтритата информация не е била разположена друга. Вещото лице заключава, че информация, която да е била изтрита и да подлежи на възстановяване, не е открита. Що се отнася до капацитета на изследвания телефон „Самсунг“, той е в състояние да пази до 500 изтрити текстови съобщения.

Подс. Н. е участвал в четири телефонни разговора и със свид. Х. А., които не се установяват от експертизата и огледа на телефона на подсъдимия. Информация за тяхното провеждане (по инициатива на подсъдимия) дават самият подсъдим и св. А., като техните твърдения са в пълно съответствие: на 22.IV.2017 год. Н. съобщил на свидетеля, че е пристигнал на ***; на 23.IV 2017 год. – че ще прави 24-часов престой; около 9.00 часа на 24.IV.2017 год. – че навлиза на територията на българския граничен пункт и по-късно същия ден (по време на митническата проверка) – че се нуждае от съдействие във връзка с претенция от страна на митничарите да заплати такса от 250 евро на товаро-разтоварни дейности по повод проверката.

Свидетелят е посочил, че не е усетил някакво притеснение у абоната, включително във връзка с проверката на българския пункт и свързаното с нея разтоварване на стоката. Спомнил си е още, че е бил търсен за съдействие и при първото пътуване на същия товар от И. до П.. След отказа на полските митнически власти да го допуснат на своята територия бил помолен за помощ от своя съдружник, който познавал представител на товародателя от ***. Тогава му били изпратени на имейл всички придружаващи товара документи и той ги показал на служителите от ветеринарния контрол на ГКПП “***“. Получил от тях потвърждение, че фитосанитарен сертификат не е необходим. При курса от м. април 2017 г. (инкриминирания) не се наложило да оказва съдействие, защото до фитосанитарен контрол не се стигнало. През деня на 24.IV.2017 год. получил обаждане от спедитора, който се оплакал, че  няма връзка с шофьора си, а след това провел десетина телефонни разговора с „патрона“ на иранската фирма. По същото време св. А. получил и няколко обаждания от различни български мобилни телефонни номера, чрез предплатена компютърна връзка, като се обаждал един и същи човек, който се интересувал за случилото се с шофьора и камиона.

На ДП са били установени българските абонатни номера, от които са провеждани обажданията към свид.А.– ***, ***, *** и ***, всички от мрежата на *** /сега А1/. Същите, заедно с още четири абонатни номера са били предмет на договор от 20.III.2017 год между *** и варненското дружество „***“ ЕООД, собственост на израелския гражданин Й. К.. Последният е развивал търговска дейност чрез същото в Б. от около 2010 год., като за свои помощници в бизнеса поканил свид. Н. И. от гр. В. и свид. В. А., също от гр. В., който бил сирийски юрист с българско гражданство, натоварен с генерално пълномощно от 12 г. да представлява дружеството навсякъде. Самият К. напуснал Б. още през м. септември 2016 год., тъй като не получил удължаване на срока за пребиваване в страната. Договорът с *** бил сключен от свидетеля А. като пълномощник на дружеството с намерение да се развиват маркетингови услуги – проучване на пазара. След това той предал осемте СИМ-карти на друг израелски гражданин – И., който нямал нищо общо с „***“ ЕООД. Те трябвало да бъдат предоставени на хора, дошли от ***, които да провеждат маркетингови проучвания през интернет. Едва месец и половина/два след сключването на договора, същият бил едностранно прекратен от *** АД с обяснението, че обажданията през интернет са неправомерни. Свидетелят не ползва нито един от посочените по-горе четири телефонни номера, не познава Х. А. и не е контактувал с него по телефона, нито му е известно нещо за задържания на 24.IV.2017 год. ирански камион с наркотично вещество.

На 11.07.2017 г. наблюдаващият прокурор е изпратил, на основание чл. 471, ал. 2, т.2 и 3 от НПК във връзка с чл. 3 и 4 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, молба за правна помощ до съдебните власти на П.. Поискал е установяване на получателя на товара. На 26.09.17 г. прокурор от Окръжната прокуратура в К. е върнал отговор с приложени към него извлечения от националния съдебен регистър (съответно преведени). От отговора (вж. л. 3-31 от деветия досъдебен том) се установяват следните обстоятелства: в Националния съдебен регистър на Република П.не фигурира фирма „***“ с адрес: П., гр. Б., ул. “***“ №***.  Фигурира фирма „***“, но с друг адрес: П., гр. Д. /D./ и управител Р. Т.. Същата не пребивава на посочения адрес в гр. Б.. На въпросния адрес се намира складова база, където г-жа Р. Т. е наемала помещение през 2016 год.; при напускането си е оставила неизплатени задължения; управителят на собственика на базата г-н В. не разполага с информация за нейното пребиваване, тъй като тя избягва контакт със собственика поради претенциите му за погасяване на споменатите задължения.

Във връзка с добита оперативна информация от Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при Агенция Митници, че ползвател на споменатия по-горе полски мобилен телефонен номер *** е полският гражданин С. П., чрез същата съдебна поръчка наблюдаващият прокурор е поискал и да се проведе негов разпит (като свидетел). С посочения отговор на полската прокуратура е обоснована невъзможност за поискания разпит, тъй като от информационната система на прокуратурата било установено, че г-н П. пребивава във В., на неустановен адрес.

**

Окръжният съд е обявил, че възприема горната фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К. М., Б. П., С. К., Б. Х., Д. Д., Х. А., М. Б., Н. И., В. А., К. Х., както и на приобщените като писмени доказателства протоколи за претърсване, изземване и оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към тях; съставените във връзка с инкриминирания и с предходния превоз документи (фактура, товарителници, ТИР-карнети, митнически манифести и опаковъчни листове); приемо-предавателни протоколи; справки от мобилните оператори за собствеността на тел. номера, ползвани от ЕООД „***“; справки от мобилните оператори за телефонните контакти на св. А.; отговор – изпълнение на съдебната поръчка от страна на полските съдебни власти за установяване получателя на инкриминирания товар; протоколи за митнически проверки ведно с приложени рентгенологични изследвания и кантарни бележки; АУАН; свидетелства за регистрация на частите на инкриминираната товарната композиция; справки за съдимостта и задграничните пътувания на подсъдимия; негова декларация за семейно и имотно състояние, както и на веществените доказателства. 

Посочил е, че кредитира заключенията на експертизите, доколкото са изготвени обективно и компетентно.

ПАС в своето мнозинство намери, че възприетите от окръжния съд фактически констатации са резултат на незадълбочен, а на места – некоректен и дори превратен доказателствен анализ. Прави впечатление, че потенциалът на голяма част от доказателствата, на които се позовава обвинението, е подценен, а някои от тях са направо игнорирани, напротив – на доказателствени данни, които нямат способността да се противопоставят на обвинителните доказателства, са придадени, в разрез с правилата на формалната логика, подобни свойства:

1. Не е заобиколен, но не е интерпретиран правилно фактът на разминаването между (1) действителното тегло на товарната композиция плюс общото тегло на превозвания товар и (2) показанията на кантарите, на които е било претегляно натовареното превозно средство при преминаването му през различните ГКПП. В един от документите за реализиране на международната доставка – фактурата – е фиксирано, че общото тегло на товара възлиза на 10 595 кг., а според свидетелствата за регистрация на съчлененото МПС, влекачът е с тегло 7800 кг., полуремаркето също е с тегло 7800 кг. (вж. л. 73 от том 10 ДП и л.110 и сл. от том 9 ДП). Следователно натовареното ППС е следвало да е с минимално тегло 10 595+7800+7800 = 26 195 кг. При всяко от измерванията му обаче: и на пункта „***“, и на пункта „***“ и на пункта „***“ била отчитана по-ниска стойност, видно от издаваните кантарни бележки. А именно: 26 050 кг. на първия пункт, 26 000 кг. на втория пункт и 26 020 кг. на третия пункт (вж. л. 84 и сл. от том 9 и л. 38 от том 10 ДП).

ХОС не е подходил правилно при анализа на посочените писмени доказателства – в мотивите е отбелязано, че било наивно да се вярва, че кантарите на всички преминати ГКПП имат идеални и еднакви настройки. Всъщност, споменатите данни дават основание да се приеме, че трите кантара имат достатъчно точни, а и еднакво настроени теглилки, доколкото отчетените разлики са от порядъка на десетки, а не на стотици килограми (0-20-50).

Що се отнася до обсъжданата разлика между тонажа, който натовареното ППС би следвало да има, а именно 26 195 кг., и тонажът, измерен на всеки от трите пункта, е видно, че тя възлиза не на десетки, а на стотици килограми (малко под 200 кг.). Подобна разлика не може да се отдаде на различния обем гориво в резервоара, каквото предположение е направил ХОС. Причината е, че горепосочената стойност от 26 195 кг.  е получена при сумиране само на тонажа на съчлененото превозно средство плюс тонажа на стоката, без горивото. А в огромния резервоар неминуемо е имало поне няколко десетки литра гориво, било е заредено и масло, имало е и багаж във влечака. Излиза, че ако от измереното на всеки от трите посочени МП тегло от 26 050/26 000/26 020 кг. се извади някаква усреднена величина (на горивото и другите обслужващи материали), разликата до минималното тегло от 26 195 кг. би била не по-малка, а всъщност по-голяма. В тази връзка следва да се отбележи, че без ясна причина подсъдимият не е и съхранявал документи за заредено гориво, видно от протокола да оглед на товарната композиция. Извършване на горепосочената математическа операция с някаква най-вероятна величина на количеството гориво, масло и др., би било, разбира се, недопустимо. Така че ПАС и не прилага подобен подход, а само демонстрира нелогичността на разсъжденията на решаващата инстанция по коментирания аргумент на обвинението. Ясно е, че окръжният съд не е съобразил, че въпросният аргумент се базира на най-малкото изискуемо тегло (теглото на превозното средство плюс теглото на стоката), като според обвинителната теза, дори да се приеме, че при потеглянето от И. в резервоара не е имало никакво гориво, различието в килограмите се е равнявало поне на 175 килограма.

Тук е мястото да се отбележи, че самият подсъдим признава, че е присъствал на извършеното претегляне на ППС с и без товар, каквото задължение е знаел, че има. Отделен е въпросът, че твърдението му, че не бил реагирал, защото нямало н и к а к в а разлика в теглото, не е правдоподобно. Разлика неминуемо е отчетена и на иранската митница, при положение че е била отчетена при преминаването на същото натоварено ППС през три митнически пункта впоследствие (***, *** и ***), а Н. не сочи да е свалял някъде по пътя част от товара.  

Несъответствието не може да не е направило впечатление на шофьора с шестгодишен стаж, комуто е бил възложен курсът. Претенцията на прокуратурата за констатация в този смисъл изхожда от правилата на формалната логика, а и се базира на правни норми.

Протестиращият прокурор правилно се е позовал на Конвенцията СМR, по която и Б., и П. са договарящи страни (а и приложимостта ѝ за конкретния превоз е изрично отбелязана в ЧМР-то). Разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията съдържа указание да бъде проверявана, във връзка и преди предстоящ превоз, точността на данните в превозните документи, включително относно броя на колетите и тяхната опаковка, а ако проверка не може да се извърши поради някаква причина, в товарителницата трябва да бъдат вписани съответните възражения от страна на шофьора.

Точно такъв е случаят с натоварването на процесните палети на иранската митница. В товарителницата с дата 13.04.17 г. (инкриминираното ЧМР) не е посочено споменатото общо тегло (TW) от 10 595 кг., а само нето теглото от 8100 кг. и бруто теглото от 9540 кг. (вж. л. 30 от том 10). За сравнение трябва да се посочи, че в товарителницата от 27.11.2016 г., която е удостоверявала договора за превоз при първия курс на същата стока от И. до П., са коректно посочени и двете стойности: бруто теглото от 9 540 кг. и общото тегло (TW) от 10 595 кг. (вж. л. 69 от том 10 ДП). Поради въпросния пропуск в инкриминираната товарителница от 13.04.17г. се е очертала разлика от почти 1000 кг. между теглото по кантар (получено от теглото на влекача – 7800 кг., теглото на полуремаркето – 7800 кг. и общото тегло на товара – 10 595 кг.) и теглото, което би трябвало да има натоварената композиция според отразеното в товарителница бруто от 9540 кг. (7800+7800+9540). А именно: действителното тегло е отчетено между 26 000 и 26 050 кг., а според данните във въпросната товарителница би следвало да е 25 140 кг.

Н. не е поискал вписване в инкриминираната товарителница и на общото тегло - TW, посочено във фактурата, но поведението му не търпи укор в това отношение. Подобно отбелязване и на общото тегло не е било абсолютно необходимо, при положение че фактурата е била един от пакета превозни документи. Тя е била предявявана на различните екипи митнически инспектори (при преминаване на трите ГКПП) и въпросът за липсата на отразяване на ТW-теглото и в ЧМР-то не е повдигнат. По подобен начин не е повдигнат от иранския митничар при претеглянето на 15.04.17 г., което бездруго показва, че на техеранската митница сравняването е извършено на база данните за общото тегло, посочени във фактурата. И в резултат се е очертала коментираната разлика от около 200 кг.

ХОС е предпочел да изложи съображения встрани от темата. Приел е, че различието в тонажа би следвало да е в рамките на 40 кг. Позовал се е на показанията на митническите служители, разпитани като свидетели, че теглото на един кашон с 12 консервени кутии с наркотик било с около 1 кг. по-малко от теглото на един кашон с 12 консервни кутии с подправка и след като наркотикът се е съдържал в 40 пълни кашона, излиза, че товарът би трябвало да е по-лек не с 200 кг., а с 40 кг.

Вижда се, че, от една страна, проверяваната инстанция е неглижирала факта, че свидетелите са споделили предположение (базирано на измерване „на око“), а не са извършили претегляне на 40-те кашона на кантар. Освен това, както беше отбелязано по-горе, подобни изчисления не могат по принцип да бъдат екзактни, след като не се знае теглото на горивото в резервоара и на другите обслужващи материали.

От друга страна, окръжният съд не е съобразил, че в случая не е важно колко                 т о ч н о би тежал товарът с или без подмяна на 40-те кашона с подправка на прах с 40 кашона със суров морфин на прах.

Важното е, че при все непренебрежимата разлика от около 200 кг. между теглото по фактурата и теглото по кантар, която е била видна при натоварването на и. митница, шофьорът Н. не е формулирал възражение, което да бъде вписано в товарителницата (на основание споменатия по-горе член 8 от Конвенцията). Заради това негово бездействие е влязла в сила презумпцията по чл. 9 от Конвенцията СМR, според която при липса на възражения се приема, че стоките и опаковките им съответстват на данните в превозните документи. Така подсъдимият е рискувал да бъде държан отговорен за недоставени в П.консервени кутии с тегло около 175 кг.

Коментираните различен тонаж, липсващи възражения и поет в тази връзка риск (за имуществена отговорност за разликата) е първото от серията косвени доказателства за знание от страна на Н., че получателят не би повдигнал въпрос за недоставени консервни кутии с подправка, тъй като е очаквал доставка на консервни кутии с наркотично вещество.   

2. Прокурорът основателно се позовава и на друго косвено доказателство – активната телефонна комуникация с лице, представящо се за „собственика“ на стоката (който звънял и получавал от Н. обаждания от, респ. на иранския телефонен номер ***) и с лице, представящо се за „получателя“ на същата стока (който му звънял и изпращал текстови съобщения и съответно получавал съобщения от него, ползвайки полския телефонен номер ***)[3]. Става дума за посочените по-горе 15 на брой телефонни контакта с иранския номер (входящи, изходящи и пропуснати), един контакт с полския номер и шест разменени с последния съобщения, съдържащи въпроси и отговори къде се намира и кога ще пристигне на граничния пункт Ч. – П., а също указания за ползване на услугите на лице, което ще уреди безпроблемно извършване на санитарния контрол на българската митница (вж. информацията за обсъжданите контакти в схематизираната форма на приложения № 1 и 3 към експертизата на л. 59 и 60 и л. 73, 74 от том 3 ДП) [4].

ХОС е направил голословната констатация, че комуникация между страните по превозния договор, от една страна, и шофьора, от друга страна, е традиционна практика при международния превоз на стоки. Всъщност, ако става дума за незабранени стоки, каквато и да е комуникация е крайно необичайна. Страните по подобни договори са крупни търговци и е нелогично да се повярва, че биха генерирали толкова силно притеснение за единична доставка, че да ангажират ежедневието си с постоянна телефонна връзка с шофьора. Ако държат да са в течение, би могло да следят придвижването посредством ДжиПиЕс-връзка, каквато според показанията на изпълнителния директор на „***“ св. Х. винаги им се предоставя. А ако все пак желаят да разговарят с някого, трябва да търсят спедитора, който е договорно ангажираният субект и който именно (а не шофьорът) следва да бъде сезиран с евентуални проблеми или промени по превоза. Св. Х. добавя, че не е прието и той самият (или негови служители от централата) да разговарят с шофьорите, доколкото представители на „***“ на всеки от митническите пунктове следят за преминаването на камионите и решават текущи проблеми. И докладват по установения официален ред. 

Излиза, че по време на курса шофьорите не следва да бъдат търсени за отчет по превоза. От когото и да е. В случая затруднения при преминаването на ирано-турската и на турско-българската граница не се и очаквало да има, тъй като неуспехът на първия курс (за доставка на същата стока, транспортирана по същия маршрут) се е дължал на проблем, появил се чак на полската митница.

По повод преминаването на съответната граница са обичайни единствено  контакти с лица от граничните представителства на „***“ – например на МП „***“ на ирано-турската граница подсъдимият е получавал обаждания и се е обаждал на тамошния представител на „***“ г-н В., в какъвто смисъл са собствените му обяснения, съответстващи на техническата експертиза в тази част (за четири входящи и четири изходящи контакта с номер, запаметен в менютата на телефона на Н. като „***“).

Следва да се вметне, че доставката, която така силно вълнувала „собственика“, е нямало да му донесе печалба. Според фактурата, копие от която е връчено на Н., стойността на стоката плюс превозната такса са възлизали на 21 900 ЩД. При предходния превоз е било заплатено на спедитора, като само възнаграждението на шофьора е било към 3000 евро (за транспортирането от П. до И.); 20-те дни престой на полската митница също са заплатени, както и трите месеца ползване на митнически склад на територията на иранската митница, сетне пък е реализирано плащане за издаване на фитосанитарен сертификат, а и още едно плащане на спедитора. И на пръв поглед е видна търговската нелогичност на подновения превоз – излиза, че собственикът на подправката за пиле е бил на загуба. Следва да добави, че стоката не е с уникален характер, а се произвежда масово на територията на ЕС, където се намира П. (и може да бъде закупена от там без здравен сертификат и мито). В случая става дума за явна икономическа необоснованост на договарянето и превозването, която именно е заострила вниманието и на българските митничари[5]. Не съществува правна норма, която да повелява на шофьора извършване на някакви проверки/сравнения в подобен смисъл. В случая обаче са налице недвусмислени и видни на пръв поглед неизгодност и безсмислие и на сделката, и на втория превозен договор. На този фон нелогичността на постоянно изисквания от шофьора доклад  относно курса се откроява още по-ясно.

3. Все в тази връзка трябва да се обърне внимание на казаното от св. Х., че цялата необходима на шофьора информация, вкл. телефонни номера, с които да комуникира при нужда, се вписват в превозните документи, които му се връчват при потеглянето на път. В случая нито един от горепосочените телефонни номера не е фиксиран в товарителницата. Изпълнителният директор на „***“ допълва, че включително указанията на изпращача са в писмен вид, като в товарителницата има специална графа, в която да бъдат изложени (№ 13 – б.а.)[6]. Същевременно подсъдимият е сигурен, че е получил телефонния номер ***, и други два – полски и турски, записани на листче, от служителя на „***“ М. М. З.. Пояснява, че г-н З. му рекъл, че му дава номерата, за да „се свързват с него“ и за да може той, на свой ред, да им се обажда „когато има проблем и нужда“. Обясненията на подсъдимия в тази тяхна част не са опровергани.

От споменатото апокрифно предоставяне на телефонни номера „за връзка“ (без допълнително указание) не следва, че е получил карт бланш да информира за превоза на неизвестни лица, представящи се за „собственик“ и „получател“ на товара. Пък и за телефонния номер *** подсъдимият дори не твърди, че му е предоставен от г-н З. (а казва, че в един момент, когато бил преминал ирано-турската граница, ползвателят му просто започнал да му се обажда). „***“ също не е предоставял тел. номер на своя шофьор на посочените в товарителницата страни по превоза, видно от показанията на св. Х.. След дългогодишен стаж Н. не може да не е съзнавал, че единственото правилно решение е било да откаже комуникация с телефонни номера, които нито фигурират в официалните документи за превоза, нито са му официално предадени от спедитора посредством друг документ.

ХОС правилно е отбелязал, че липсват доказателства номерът *** да е ползван от посочения в ЧМР-то изпращач. Адв. И. също е прав, че няма валидни доказателства, че ползвателят на номера *** е полският гражданин С. П.[7]. Следва да се добави, че номерът *** със сигурност не е бил ползван и от посочения в ЧМР-то получател на процесните палети, доколкото дружество с наименование „***“ не е регистрирано в П., респ. няма складова база на посочения в товарителницата адрес. Това, което ХОС не е съобразил, е, че подсъдимият също е нямал доказателства, че разговаря и си разменя съобщения със страните по превозния договор. Той е бил обаче убеден, че комуникира със собственика на стоката и с лицето, за което е била предназначена – над десет пъти в обясненията си пред първата инстанция Н. е споделил своята увереност, че е поддържал контакт със “собственика“ (ползващ номера ***) и с „получателя“ (ползващ номера ***). Впрочем абонатите на коментираните ирански и полски номера и се държали като такива: изисквали доклад за пътуването; полякът насочил Н. към лице, което да търси за съдействие за фитосанитарния контрол; успоредно с това се е интересувал от времето на пристигане на полския митнически пункт „***“.

За мнозинството от съдебния състав не остана съмнение, че Н. казва само половината от истината. Това, което не казва, е, че е бил уверен, че контактува с истинския собственик и с лицето, за което в действителност е била предназначена стоката, част от която са били 155-те кг. морфин. Ето защо (1) е полагал усилия да разбира точно какво му се казва, като  в един момент предложил ползване на руски език за комуникация, който владеел „чуть чуть“. Ето защо (2) е полагал усилия да връща коректна информация, като включително е изпращал получените от полския номер телефонни съобщения за превод на брат си (вж. л. 94, долу, от съдебното дело). Ето защо (3) е участвал в непрестанна телефонна кореспонденция с иранския номер, въпреки че още първото потърсване от този номер би следвало да му се стори странно заради необичайността на подобен акт, а и заради коментираната по-горе неизгодност на доставката, и в тази връзка да уведоми спедитора и да поиска от него съответното указание. Ето защо (4) в процеса на изпълнението на ЩМП е бил в контакт не със спедитора, а с ползвателя на номера ***, който го инструктирал да „помоли да не проверяват много обстойно“ (вж. л. 95, първи абзац, от съдебното дело). Ето защо (5) е изпълнил инструкцията на полския абонат (изложена в ЕсЕмЕс-и от 19-ти и 20.04.17г.,) да се свърже със св. *** (и видно от изложеното по-горе, е започнал да докладва нему за приближаването на българската граница)[8].

Споменатите усилия, постоянство на контакта, съгласие за получаване на инструкции и изпълнение на получени инструкции надхвърлят пределите на отзивчивост на шофьора, която според Н. се прилага при международните превози.

4. Друго косвено доказателство за знание от страна на шофьора относно естеството на товара се съдържа, според прокурора, в данните, получени по процесуално валиден начин – посредством съдебна поръчка, надлежно зададена, респ. изпълнена от компетентните органи на Б. и П.. Според въпросните данни дружество с посоченото в превозните документи наименование („***“) не е регистрирано в РП.; адресът, също посочен в превозните документи (ул. “***“ ***, ***, Б., П.), се ползва като складова база от друг търговец, а посочената като управител г-жа Р. Т. не е открита. След като на посочения адрес не се е помещавало дружеството „***“, значи Н. е нямало кому да достави стоката, ако следва законосъобразния път на осъществяване и затваряне на ТИР-карнета. Според Конвенцията СМR изпращачът е можел да смени получателя или мястото на доставката. За това се е изисквало обаче, указание до спедитора, а св. Х. е сигурен, че не е получавал подобно указание. ХОС е намерил, че тези доводи са ирелевантни, при положение че шофьорът не е знаел, че дружеството-получател не съществува, а и не е имал задължение за подобна проверка. 

Действително няма доказателства, че Н. е знаел, че „***“ не съществува, но неговото знание или незнание в това отношение е ирелевантно. Важното е, че заради постоянната мобилна връзка между шофьора и ползвателите на иранския и полския тел. номера, които се държали като лица, които могат да се разпореждат със стоката, указанията на „***“ не са били незаобиколима пречка за доставка на друго място или на друго лице в РП.. Както е казал при разпита си св. Х., той би приел, че превозът е завършен, стига да види поставен върху копията от превозните документи печат с транскрипция „***“. Пречка в споменатия смисъл би било единствено поведението на шофьора (в случай че не е посветен в престъпния план). Непосветен шофьор не би се съгласил да наруши Конвенцията СМR, като без официално одобрение на спедитора достави товара на място и/или на лице, различни от посочените в документите за превоза. Подобен сценарий, разбира се, не би бил приемлив за изпращача и получателя на наркотик за близо три милиони евро. Както сочи прокурорът, крайно наивно е да се повярва, че те биха поели огромния риск да разчитат на незнанието, неопитността или небрежността на невербувано лице. А дори поради някаква причина да решат да рискуват, в никакъв случай не биха поверили превоза на толкова опитен международен шофьор, какъвто е В.Н..

И още – със своите обяснения той самият признава, че е щял да се подчини на указание от полския телефонен номер къде да достави стоката – на л. 96 от първоинстанционното дело фигурира негово твърдение, че разговори със страните по превоза са нормални, последвано от пояснение, че при тези разговори той „дава информация и получава информация къде да разтовари“. Ето това изявление, а не съдържанието на споменатата съдебна поръчка разкрива косвено доказателство в търсения от прокуратурата смисъл.   

5. Също показателен за изследваното знание на Н. е фактът на объркването му по въпроса от кого точно е разбрал за липсата на проблеми при предходния превоз на същата стока (от брат си или от извършилия този курс шофьор), отчетено и от ХОС. За мнозинството от настоящия съдебен състав няма съмнение, че объркването се дължи на факта, че всъщност не е бил уведомен за това нито от брат си, нито от шофьора. Логиката на предходното изложение води до единствено възможния извод, че за реализираното преди месеци преминаване на същата стока през 12 на брой ГКПП са го уведомили вербувалите го представители на изпращача на морфина. Използвайки споменатата информация, те са създали у него убеждението, че повторната контрабанда би се извършила при минимален риск. Единствено шофьор, получил подобно уверение, би могъл да прояви и часове наред да поддържа впечатлилото българските митничари хладнокръвие.

 

Преценени заедно, коментираните косвени доказателства илюстрират неправилното поведение на подсъдимия, който е приел да докладва ритмично етапите на превоза, а и да бъде инструктиран от представящи му се за „собственика“ и „получателя“ лица, чиито данни не фигурирали в превозните документи, а полският номер не бил записан и на листчето, дадено му от г-н З.. Илюстрират и некоректността на съжденията на ХОС, че било нормално международните шофьори да правят това. Сведенията, набавени чрез споменатата съдебна поръчка, доказват, че регулярно получаващият съобщения от Н. за хода на превоза „получател“ в действителност не е бил представител на редовна страна по превозния договор. На свой ред, този факт особено ясно показва защо шофьорите не трябва да контактуват с непознати лица, особено посредством телефонни номера, непосочени в превозните документи. Подобна практика не се допуска при международен превоз на стоки, защото е предпоставка за влизане в незаконосъобразни контакти, каквито именно Н. е осъществявал с посочените ирански и полски телефонни номера. Всъщност споменатите контакти са и престъпни, като косвените доказателства се нареждат в идеална система, годна да обоснове съставомерното знание на подсъдимия. Изложените по-горе разсъждения демонстрират как тези доказателства се допълват, засилват потенциала си и в последна сметка дискредитират уверението на подс. Н., че не е знаел за суровия морфин в товара.

**

ПАС не споделя останалата част от аргументацията на обвинителната теза, а също две от фактическите констатации на прокурора:

1. От факта на тежкото заболяване и свързаната с него закономерна смърт на бащата на подсъдимия малко след началото на курса прокурорът извежда косвено доказателство за изследваното знание за естеството на товара. ПАС споделя констатацията на хасковския съд, че Н. е узнал за смъртта на баща си в ранния следобед на 20.04.17 г. (когато вече е било късно да се яви на погребението). Видно от заключението на техническата експертиза, тогава му е било изпратено, по мобилното приложение „Вайбър“, текстово съобщение плюс възпроизведено изображение на некролог с образа на починалия (вж. л. 133 от том 3). В същия смисъл са и собствените му обяснения, според които на въпросната дата е прочел съобщението, изпратено не от роднините му, а от негови колеги. Прокурорът поддържа, включително в протеста, че смъртта е настъпила около денонощие по-рано, но не представя сигурни доказателства, че Н. е бил незабавно уведомен – позовава се на изпратено на 18.04.17 г., пак по „Вайбър“, съобщение-извадка от вестник и друго изображение на некролог, а също на факта на преустановяване на телефонната комуникация с роднините му, считано от 16.59 часа на 19.04.17 г. нататък. Извлечение от паметта на иззетия от Н. телефон (в частта относно въпросното съобщение от 18.04.17г.), му е било предявено в с.з. Във връзка с предявяването той е заявил, че става дума за съобщение за смъртта на бащата на негов приятел (вж. л. 97 от първоинст. дело). По делото няма данна, която да противостои на горното твърдение. Съдът, разбира се, не може да приеме, че изображението на некролога, изпратено на 18.04.17 г., е на образа на баща му. За целта се нуждае от заключение на лицево-идентификационна експертиза, а изпълнението на подобна експертиза изисква сравнителен материал, какъвто не би могло да се набави по валиден начин. Що се отнася до преустановената на 19.04.17 г. телефонна връзка с неговите роднини, тя представлява далечна индиция, която не може да се вземе ролята на опровергаващ коментираните обяснения на подсъдимия факт.

Всъщност ПАС не намира за ненормално Н. да е взел предварително решение да не присъства на погребението, ако баща му почине, докато е на път. Смъртта е била очаквана от дълго време, задграничното пътуване е било свързано с осигуряване прехраната на цялото семейство, а и той „се е простил“ с баща си, отклонявайки се за кратко от курса. Знаейки за това негово решение, роднините му се опитали и да скрият от него за смъртта (но в крайна сметка той научил на 20.04.17г.).

2. Прокурорът счита, че Н. сам бил избрал инкриминирания курс и вижда във въпросния избор поредно косвено доказателство за знание за естеството на товара. Позовава се обаче на негоден доказателствен източник – показанията на беседвали с него при залавянето му полицаи, като противопоставя този източник на съвпадащите твърдения на св. Х. и на подсъдимия, че курсът не е бил избран, а се е „паднал“ на Н., защото бил дошъл неговия ред да извършва превоз до ЕС. ХОС е изложил достатъчно съображения за невалидност на проведената беседа като източник на обвинителни доказателства, които ПАС споделя и направо препраща към тях (л. 223 гръб от съдебното дело). 

3. ПАС не е съгласен и с друга от фактическите констатации на прокурора – че Н. е бил „поблазнен“ да участва в престъплението от обещано щедро възнаграждение. Касае се за предположение, върху което не може да се основе осъдителен извод. Така че ПАС споделя отправената от ХОС критика и към тази част от обвинителната теза.

Неоснователността на обвинението в обсъдените части, не води до компрометиране на обвинителната постановка в цялост, доколкото въпросните части се явяват второстепенни.

**

С оглед на горните разсъждения ПАС в своето мнозинство коригира фактическите констатации на окръжния съд в следния смисъл: След като „***“ избрал подс. Н. за извършване на превоз на инкриминирания товар, лица, обслужващи интересите на собственика на скрития в товара наркотик, се свързали с него. Уведомили го, че в 41 броя от кашоните, пакетирани в палети, се съдържат консервни кутии, в които вместо подправка бил поставен суров морфин на прах. Предложили му да се съгласи да извърши превоза на всички палети до РП.. Разяснили му, че стоката се съхранява на техеранската митница под режим на митнически склад. Успокоили го, че не може да се очаква разкриване на контрабандата, при положение че три месеца по-рано същата стока е била превозена до П.и обратно. Той се съгласил. Според правилата на Конвенцията СМR присъствал при товаренето на полуремаркето, прикачено към влекач, и на последващото претегляне на съчлененото превозно средство. Направило му впечатление, че общото тегло на стоката, посочена във фактурата – TW 10 595, не е отразено в международната товарителница, а съвкупното тегло на стоката и на товарната композиция е по-малко с около двеста кг. от отразеното на кантара. Знаейки за наркотика, не реагирал, като не поискал вписване на теглото по кантар в товарителницата. Бил спокоен, тъй като разлика от подобен порядък би ангажирала единствено неговата имуществена отговорност (за непълна доставка), но не би представлявала пречка за преминаването на шестте ГКПП от И. до П.. 

След това служителят на „***“  М. З.му предал листче, на което били изписани телефонни номера – с полски, ирански и турски международни кодове, и му казал, че му ги дава, за да „се свързват с него“ и за да може той, на свой ред, да им се обажда „когато има проблем и нужда“. Той взел листчето и потеглил.

По време на пътя Н. започнал активна комуникация с иранския телефонен номер ***, записан на листчето, като първият контакт бил по инициатива на неговия ползвател. При преминаване на ирано-турската граница му се обадило лице от телефонен номер с полски код ***. Той пропуснал да приеме обаждането, но после влязъл с ползвателя и на полския номер в активна кореспонденция, състояща се в размяна на мобилни текстови съобщения. Правел това, тъй като бил убеден, че първият е изпращачът, а вторият е получателят на превозвания морфин. Посредством тези контакти Н. регулярно докладвал ту на единия, ту на другия за етапите на превоза и получавал от тях указания. Очаквал при приближаване на полския митнически пункт Ч. „изпращачът“ и „получателят“ да му разпоредят (по телефона) къде да разтовари стоката.

При преминаването на три ГКПП товарната композиция била претегляна на кантар. Получените резултати били сходни – на пункта „***“ теглото по кантар възлязло на 26 050 кг., на пункта „***“ – на 26 000 кг., а на пункта „***“ – на 26 020 кг. Както и очаквал, разликата с около 200 кг. между теглото по документи и действителното тегло не представлявала интерес за митническите инспектори, поради което не била документално отбелязвана от тях. Поради това, а и заради полученото уверение, че не може да се очаква разкриване на контрабандата, така както не е била разкрита при преминаването на десетки граници три месеца по-рано, подсъдимият бил напълно спокоен.

Н. запазил своето хладнокръвие, дори когато българските митничари установили видимо при рентгеновото изследване уплътняване в част от товара и започнали разтоварване с цел щателната му проверка. Дори поискал да му върнат обратно стълбата, която свалили от товарния му автомобил за извършване на разтоварването. Ползвателят на иранския номер, с когото телефонният контакт продължавал, се притеснил обаче и го инструктирал да помоли митничарите да не проверяват товара много обстойно.

Описанието на предхождащите и последващите събития: предходния превоз на инкриминирания товар от иранската до полската митница и обратно; причината поради която задействаният тогава ТИР-карнет не бил завършен; натоварването на стоката на техеранската митница и присъствалите на това действие лица; потеглянето на камиона на подсъдимия и отбиването за „последно сбогом“ с умиращия му баща в гр. Т.; преминаването на ирано-турската и на турско-българската граници; установяването на превозното средство за митнически контрол на МП „***“; пораждането на съмнение у митническите инспектори за контрабандиране на скрити в полуремаркето стоки, различни от декларираните; извършването на проверка със скенер, последвана от щателна физическа проверка; намирането на инкриминираните количества суров морфин; предаването на случая на служители от сектор БОП-Хасково; изземването на наркотика, на придружаващите превозни документи, на товарната композиция, на телефона и СИМ-картите на подсъдимия, а също констатациите относно вида и пакетирането на превозваните стоки, относно реквизитите и времето на издаване на превозните документи и относно времето и съдържанието на телефонните контакти на подсъдимия (с изключение на точния брой на телефонните разговори с полския номер) е коректно изложено в първоинстанционните мотиви и се възприема от настоящата инстанция.  Екзактно е цитирано и съдържанието на назначените на досъдебното производство експертизи. 

ХОС е направил споделим извод за недоказаност на обвинителната постановка относно мястото, лицата и начина на подбуждане на подс. Н.. По делото действително не са налице данни, че сред тези лица е имало представители на изпращача по документи „***“, които му предложили богато възнаграждение на територията на техеранската митница и той с охота приел, тъй като от „***“ му плащали малко, каквато констатация е фиксирана в обвинителния акт.

Не е бил прав обаче да отхвърли провеждането на мотивационен разговор. Подобен разговор се е състоял, доколкото в последна сметка В. Н. се е оказал склонен за извършване на инкриминирания наркотрафик. Споделима е и констатацията в обвинителния акт, че престъпното склоняване е било извършено с л е д приемането на курса от негова страна. Без да се отклонява от това обвързващо обвинително твърдение и съобразно съдържанието на събраните по делото доказателства, ПАС прецени, че вербуването на Н. се е случило на неизвестно място, за времето от приемането на курса от негова страна до началото на товаренето на техеранската митница.

***

С оглед на тези фактически констатации прокурорът се оказва прав в становището си, че подс. Н. е осъществил обективните и субективните съставомерни елементи на престъплението по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК. Зад волана на собствената си товарна композиция той е пренесъл натоварените в полуремаркето стоки, 155 972.5 кг. от които представлявали суров морфин, през държавната граница на РБ. (от РТ.). С пресичането на граничната линия той е реализирал съставомерното фактическо пренасяне и престъплението се е явило довършено. Предстоял е митнически контрол на товара, осъществяван на територията на страната. Контролът е започнал, бил е щателно и компетентно извършен и наркотикът е бил открит (и впоследствие иззет).  

Н. е бил подбуден и подпомогнат да стори това, поради което правилната квалификация на поведението му е във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.  Както беше посочено по-горе, ПАС сподели обвинителната теза, че с него преди натоварването е проведен мотивационен разговор, при който е бил склонен да осъществи превоз на наркотици под прикритието на задействан за друга стока ТИР-карнет. Умелото пакетиране на наркотиците в консервни кутии и нареждане на кутиите сред идентични кутии с официално превозваната хранителна добавка представлява оказана помощ за осъществяване на изпълнителното деяние. Лицата, които са извършили склоняването, респ. са оказали помощта, и авторът на изпълнителното деяние са действали в съучастие помежду си, доколкото приносът на всеки от тях стои в необходимата причинна връзка със съставомерното пренасяне.

Лицата, които са извършили подбуждането и подпомагането не са известни, но това не е пречка за окачествяване на деянието на В.Н. като съучастническо.    

Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко ги е целял. Той е бил наясно, че сред незабранените за международен превоз стоки е прикрит инкриминираният морфин, видно от изложените по-горе съображения. При наличието на този интелектуален момент пряко е целял неговото пренасяне през посочената граница на РБ.. Налице е и необходимият общ умисъл между съучастниците, като всеки от тях е съзнавал и своето, и чуждото участие в престъплението и е желаел обединената дейност да доведе до съставомерното  пренасяне през българската граница и бъдещото доставяне в П..

Не е правилно предложението на ОП-Хасково да бъде приложен квалифициращият състав по ал. 4 на чл. 242 НК. За претендираното по-тежко квалифициране се изисква предметът на контрабандата на наркотични вещества да е в особено големи размери и едновременно с това случаят да разкрива особена тежест. Особено големите размери на процесното наркотично вещество са обективно установени, съобразно неговата стойност. Изпълнената контрабанда обаче, не разкрива белезите на особено тежък случай. Указание за окачествяване на случая като особено тежък се съдържа в нормата - дефиниция на чл. 93, т. 8 НК. Законодателят е уточнил, че престъплението, с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства, трябва да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и редом с това изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието е безсъмнена предвид колосалното количество и стойност на контрабандираното наркотично вещество и планирано транспортиране през шест на брой държавни граници. А също с оглед факта на съучастието с подбудители и помагачи и на факта, че наркотичното вещество е било предназначено за разпространение, т.е. би било засегнато здравето на стотици потребители. Не се наблюдава обаче изключително покачване на степента на обществена опасност на дееца. Общ правен принцип е, че степента на обществена опасност на деянието влияе правопропорционално на личната степен на обществена опасност на дееца, доколкото той разкрива своята личност предимно посредством деянието, което е негов акт. Деянието именно свидетелства за негативните преобразования на личността, които в последна сметка са предопределили посегателството. За окачествяване на случая като особено тежък обаче следва да бъдат установени данни, които да водят, отделно и независимо от степента на обществена опасност на деянието, до нетипично завишаване на степента на обществена опасност на дееца. Подобни данни в настоящия случай няма – подсъдимият е с чисто съдебно минало; има установен семеен и социален статус, доколкото се грижи за семейството си и поддържа топли емоционални отношения с неговите членове, безпрекъсвано се труди, при това упражнява високо рискова професия, а неговият работодател му дава отлична характеристика като човек и работник. Освен това наркотичното вещество е било иззето непосредствено след стореното пренасяне през границата на страната, което не е позволило планираното разпространение (и настъпване на несъставомерни вредни последици). Ето защо правилната квалификация на престъплението е по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Във връзка с приложението на посочения закон за по-леко наказуемо престъпление, подсъдимият беше оправдан по обвинението по ал. 4 на същата норма.

Кумулативната санкция следва да се определи в съответствие с предвидените в ал. 2 на чл. 242 НК основно и допълнително наказания, които са с по-ниски специални минимум и максимум в сравнение с тези по по-тежко квалифицирания състав, а именно лишаването от свобода е с амплитуда от 10 до 15 години, а глобата следва да се отмери в пределите от 100 000 до 200 000 лева. За целите на индивидуализацията на наказанията отново бяха отчетени степените на обществена опасност на деянието и дееца, във връзка с което беше оценено съвкупното смекчаващо-отегчаващо влияние на индивидуализиращите обстоятелства. 

Като смекчаващи обстоятелства отново бяха взети предвид данните за липсващи предходни криминални прояви, семейното положение и трудовата активност на 35-годишния В.Н.. Както беше посочено, тази положителна характеристика на личността му не позволява характеризиране на степента ѝ на обществена опасност като изключително висока. Заради сериозното влияние на степента на обществена опасност на деянието обаче, личната степен на обществена опасност на подсъдимия не може да се определи и като ниска. А че степента на обществена опасност на самото деяние е крайно завишена, е вън от съмнение. Завишаването се потенцира от обстоятелства с необичайно висок отегчаващ потенциал: съставомерният праг за „особено големи размери“ (140 МРЗ в размер на 460 лева към инкриминирания момент = 64 400 лв.) е надвишен 88 пъти; трафикираното наркотично вещество е морфин, който е един от най-опасните наркотици, а контрабандата е осъществена с явна неустрашимост, доколкото е било планирано преминаване границите на шест държави. Самостоятелно обстоятелство с отегчаващи свойства се явява съучастието, образувано от ролите на всички възможни видове престъпни участници (подбудители, помагачи, извършител). Създадената задружност е увеличила вероятността за успех на начинанието и в тази връзка е покачила допълнително неговата опасност за обществото. На това обстоятелство се противопоставя споменатото по-горе стопиране на несъставомерните последици, като в последна сметка 155-те кг. морфин не са достигнали до полските потребители. Като анализира изброените релевантни за определяне на наказанието обстоятелства, въззивният съд прие, че отегчаващите леко превалират и обосновават понасяне на лишаване от свобода в размер над средния, а именно 13 (тринадесет) години. Имущественото наказание беше индивидуализирано в средния законоустановен размер, а именно 150 000 лева, като беше отчетено и имотното състояние на дееца. Според ПАС е изпълнено изискването по чл. 57, ал. 2 НПК, като избраните елементи на комплексната санкция ще допринесат, в своята съвкупност, за постигане целите на наказателното санкциониране.

На основание императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗИНЗС беше определен „строг“ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, надвишаващо пет години.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК беше постановено приспадане, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на периода, през който по отношение на подсъдимия Н.  се е осъществявала мярка за неотклонение „задържане под стража“; периода, през който е бил задържан по реда на ЗМВР, и периода, през който е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК с прокурорско постановление за 72 часа, считано от 24.04.17 г. до 12.04.19 г.

На основание чл. 242, ал. 8 НК беше постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата: полуремарке марка „Мамут”, с рег. № *** и рама № ***, иззето като веществено доказателство и оставено на съхранение в Митница Б..

Беше решено товарният автомобил (влекач), марка „Скания“, рама № ***, с рег. № ***, който не е послужил за инкриминираното превозване, ведно с контактния ключ за него, да бъдат върнати на собственика му – подс. Н., след влизане на присъдата в сила. 

Първоинстанционната присъдата се оказа правилна в частта относно разпореждането с другите веществени доказателства и в тази част беше потвърдена, а именно: престъпният предмет следва да се отнеме в полза на държавата, с цел унищожаване; иззетите от подсъдимия телефон, марка „Самсунг“, СИМ-карти и кутийката, в която са били поставени, да му се върнат; остатъците от представителните проби и 17 513 броя консерви „Гетса“, в които е разфасована подправка за пиле с изтекъл срок на годност, също трябва да се унищожат след влизането на присъдата в сила, доколкото нямат стойност.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото (на досъдебното производство и при първоинстанционното му разглеждане) разноски, като той беше осъден да заплати по сметка на Митница – Б. 992.89 лв. (представляващи изплатени възнаграждения за изготвени експертизи на досъдебното производство), а по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт – 1024 лв. (изплатени при първоинстанционното разглеждане на делото пътни разноски и възнаграждения на експерти).

На основание чл. 189, ал. 2 НПК (без оглед изхода на делото) направените на досъдебното производство разноски за преводи и преводач от 1481 лева остават за сметка на Митница – Б., а направените в съдебното производство разноски за преводи  и възнаграждение на преводач са за сметка на бюджета на съдебната власт. 

По тези съображения съдът постанови своята присъда.

                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: