Р Е Ш
Е Н И Е
София, 19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1018/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Р.Ф.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Ч.,*** против З. „Б.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД
за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 20.12.2013 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 20.12.2013 г. в гр. П. И.Д.Д. управлявал
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.№ ******. В участъка на бул.
„България“ до сградите на фирма „З.К.“ АД, водачът нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което реализирал удар с пешеходеца Р.М.,
като тялото му се качило на предния капак, ударило се в предното стъкло и
изпаднало пред автомобила. След удара, автомобила спрял на платното за
движение, а водачът слязъл, за да помогне на пострадалия.
По случая е образувано ДП № 298/2013 г. по описа на ОД
МВР гр. П., сектор „Пътна полиция“ и пр.пр. № 12429/2013 г. по описа на РП П..
Заявява, че за лекия
автомобил, причинил увредата, е бил налице валидно сключен договор с ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. № 02113001718599,
валидна за периода 02.07.2013 г. – 01.07.2014 г.
Представил е писмени доказателства, поискал е допускане
разпит на свидетели и назначаване на експертизи.
Ищецът поддържа предявените искове, претендира разноски.
ІІ.Ответникът ЗК „Б.И., АД“ оспорва предявените искове по
основание и размер. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Твърди, че не е извършен деликт от страна на водача И.Д..
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
като според неговия процесуален
представител, той е предприел пресичане, евентуално престоявал или се е движел
неправилно по пътното платно, на необозначено място, без да се съобрази с посоката
и скоростта на приближаващите го МПС.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства, също е поискал
събирането на гласни доказателства и експертизи. Впоследствие не поддържа
искането за гласни доказателства.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани, пред вид липсата на вина на водача на лекия
автомобил за станалата катастрофа. Претендира разноски.
По делото е
конституиран като трето лице – помагач на ищцовата
страна на водача на лекия автомобил И.Д.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.
219 ГПК.
В представено
писмено становище той заявява, че, въпреки че в съдебно заседание е оспорил
иска, пред вид факта, че не с обективно нгажирани доказателства за неговото виновно
поведение за станалото ПТП, искът срещу застрахователя за ангажиране на
гаранционната му отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ е
основателене и като такъв следва да се уважи, пред вид факта на причиняването
на неимуществени вреди на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпило застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 20.12.2013 г. до окончателното изплащане и разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
Между страните не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин че на 20.12.2013 г., в гр. П., в участъка на бул. „България“ до сградите на
фирма „З.К.“ АД е станало ПТП,
като л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Венто“ с рег.№ ******, управляван от И.Д.Д. е ударил ищеца като
пешеходец. След удара водачът е излязъл от автомобила и е помогнал на
пострадалия.
Между страните не се спори, че по отношение на лекия автомобил, причинил
увредата, е бил налице валидно сключен договор с ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. № 02113001718599, валидна за периода
02.07.2013 г. – 01.07.2014 г.
Не се спори по делото и че на пострадалия – ищец са
причинени вреди вследствие на удара. За тяхното доказване от страна на ищеца бе поискано и съдът допусна
назначаване на съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която в
резултат на станалото ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания:
счупване на тибията и фибулата на дясната подбедрица, което е довело до трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник в продължение на шест месеца,
счупване на десето ребро вдясно, което е довело до разстройство на здравето,
неопасно за живота, разкъсно – контузна рана в областта на главата -
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице за период от
шест месеца ищецът е търпял болки и страдания, като за първите два месеца те са
били с интензивен характер. При отстраняване на остеосинтезния материал е
изпитвал болки за около един месец. Претърпял е оперативни интервенции по повод
счупването на лявата подбедрица на 23.12.2013 г., на 26.02.2014 г. и на
02.07.2014 г. В болницата е третиран и с антибиотици, обезболяващи и
коагуланти.
По искане на
ищеца бе извършен разпит по делегация в П.ски РС на свидетелката А.Т.М., негова
съпруга. Според показанията й, след инцидента, докато е чакал в болницата той е
бил много зле, изпитвал е силни болки, дори е губел съзнание. За болките е
приемал обезболяващи, дори и в момента приема. Шест месеца е бил в болничен,
сега е поискал да бъде освободен от работа именно поради силните болки. На
12.08.2016 г. е получил инсулт. Свидетелката заявява, че след изписването му от
болницата ищецът четири месеца е бил на легло, не е стъпвал на крака си, с
патерици се е придвижвал до тоалетната, която е била пригодена за инвалиди.
Болките му продължават и до момента. М. твърди, че психиката на ищеца е разбита
вследствие катастрофата, не иска да общува с приятели, затваря се в къщи.
Болките му в крака , бедрото, продължават и понастоящем, ходил е на психиатър,
но запазени документи от тези прегледи няма.
Спорът по
настоящото дело се свежда до механизма на ПТП, вината на водача, наличието на
твърдените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
вреди и ПТП-то, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на
производството е представено, прието и неоспорено от страните Постановление от
17.11.2014 г. на РП, гр. П., с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 298/2013 г.по описа на Сектор Пътна полиция ОДМВР П., образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. ІІІ, пр. 6,п б.
„а“, пр. 2, вр. ал. І, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. І НК. Според отразеното
в мотивите на Постановлението за прекратяване, извършеното деяние е относимо
към хипотезата на чл. 15 НК, тъй като водачът Д., дори и да е бил длъжен, не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което
извършеното не съставлява престъпление. Прието е пресичане на пешеходеца в
опасната зона на спиране на МПС, както и необосновано пресичане.
По искане на
страните и за доказване твърденията и възраженията им по делото са назначени първоначална
и повторна САТЕ. И двете експертизи не дават достатъчно яснота за механизма на
станалото ПТПV Поставени са им множество въпроси, по голяма част от които
вещите лица дават идентични отговори. Следва да се подчертае, че е безспорно,
че местопроизшествието не е запазен и оглед е бил извършен едва на 07.02.2014
г. – около месец и половина след
инцидента, като данните са посочени от пострадалия.
Според двете
експертизи мястото на удара с точност не може да бъде определено. Скоростта, с
която се е движил водачът на лекия автомобил е била 27х – 29 кв/ч. Най –
вероятно към момента на удара водачът е задействал спирачки, иначе би прегазил
пешеходеца. Няма данни да е имало препятствия, ограничаващи видимостта на
водача. Не може да се отговори по категоричен начин дали водачът при
приближаването си е избрал достатъчно ниска скорост за да спре при появата на
пешеходец, но би могло да се приеме, че, след като е настъпил ударът, скоростта
не е била достатъчно ниска и безопасна. Не е възможно да бъде установено с
каква скорост се е движил водачът преди да предприеме спиране, пред вид липсата
на спирачни следи и неопределено точно място на спиране. При приетата скорост
опасната зона за спиране е била 16 м. Пешеходецът се е движил отдясно наляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген“. Водачът на
автомобила е имал възможност да спре и да предотврати удара при движение на
пешеходеца с бавен и спокоен ход при скорост на автомобила до 50 км/ч,
включително и в диапазона на реалната му скорост – от 27 до 45 км/ч. При
движение с бърз ход и скорост до 38 км/ч той все още е бил предотвратим, но при
бърз ход и по – висока скорост, при тичане или при пресичане непосредствено
пред спрял микробус ударът е непредотвратим. Пешеходецът е имал възможност да
възприеме отдалече автомобила, с оглед правия участък и осветеността на пътя.
Що се касае до
механизма на станалото ПТП, съдът приема следният приблизителен и хипотетичен
механизъм: Лекият автомобил се е движел в гр. П., по локалното платно на бул.
България, с посока от изток на запад – по ул. *********. В същото време при бл.
230 откъм западния му край пострадалият е предприел пресичане на ул. *********отдясно
наляво по отношение посоката на движение на лекия автомобил. Според протокола
за оглед широчината на ул. ********* е 5 м. Пешеходецът е преминал повече на
половината на локалното платно, като му е оставала около крачка да пресече и е
последвал удар с автомобила и лявата странична част на ищеца.След удара
пешеходецът е паднал на около 2 м. след западния край на бл. 230.
По делото са
представени и множество медицински документи, приети от съда., както и писмени
доказателства – протоколи за оглед и фотоалбуми. По отношение на свидетелските
показания, дадени с наказателното производство, съдът не може да се позове на
тях като събрани в друг процес.
Изложеното се
доказва от събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така
установеното от фактическа стана съдът намира от правна страна следното:
Настоящата претенция е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл.
45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от ищеца вследствие настъпилото на 20.12.2013 г. ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В хода
на настоящото производство не бяха ангажирани доказателтва от страна на
ответника, които да оборят презумпцията за вина на деликвента. Съгласно чл.226,
ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство
на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от
ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане.
Както бе
отбелязано по – горе, причинените на ищеца вреди са безспорно доказани и не се
оспорват. Не се оспорва и станалото на посочената по – горе дата ПТП, както и
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, с който е
причинена катастрофата, при ответното дружество за процесния период.
Спорът се свежда
до това би ли могъл по категоричен начин да бъде установен конкретният
механизъм на ПТП. Съдът приема, че, с оглед съвпаденията в заключенията на
двамата експерти по голяма част от поставените въпроси, от една страна, и
приетото Постановление за прекратяване на наказателното производство по
образуваното ДП, от друга, следва да се приеме, че механизмът на ПТП не е
доказан по безспорен начин, а само приблизително. С оглед на това, да бъде
прието, че деянието е извършено при конкретен механизъм само на базата на
хипотези и твърдения, би противоречало на принципите на гражданското право. В
хода на настоящото производство не бе доказано по безспорен начин дали на
практика ударът е бил предотвратим или непредотвратим за водача на автомобила,
а това, само по себе си води до невъзможност да се прецени дали щяха да
настъпят и противоправните последици от деянието пи едната или другата
хипотеза.
С оглед
изложеното съдът приема за недоказан фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, което, от своя страна води до неоснователност и
недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, а, заедно с него и на обективно съединения иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане
на законната лихва.
По изложените съображения
предявените претенции следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани,
а, пред вид изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер 5 000 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ обективно съединени искове от Р.Ф.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Ч.,*** против З. „Б.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД
за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 20.12.2013 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНи.
ОСЪЖДА Р.Ф.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД разноски по делото в размер 5 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: