№ 1
гр. София , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502318 по описа за 2020 година
при участието на секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2210 от 24.03.2020 г. по гр.д. 10511/2018 г. СГС, I ГО 6 състав е осъдил
„ДЗИ Общо застраховане” на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на Ф. С. А. и на Р. А. А. сумите от по 140 000 лв.
/сто четиридесет хиляди лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на
сина им Р. Р. А., настъпила в пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 04.06.2018 г.
около 02,00 часа в с.Паисиево, общ.Дулово, виновно причинено от водача на л.а.м. „Рено
Шафран“, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/117002626313, сключена на
02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.07.2018 г. до
окончателното издължаване, като е отхвърлил като неоснователни предявените искове за
разликата над сумите от по 200 000 лв. до пълния претендиран размер от по 250 000 лв., а на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 30% за разликата над сумите
от по 140 000 лв. до сумите от по 200 000 лв.
Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу
решението, с което е осъден да заплати на ищците обезщетение в частта над 80 000 лева за
всеки.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано поради
завишен размер на дължимото обезщетение, както и поради занижен принос поради знание,
че водачът е алкохолно повлиян, който следва да е повече от приетия от СГС от 30 % Не се
оспорва тежката емоционална травма на родителите, но следва да се съобрази, че загиналият
е имал собствено семейство. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и
1
отхвърляне на исковете над размер от 80 000 лева за всеки от ищците. Претендирани са
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
В подаден отговор на въззивната жалба процесуалният представител на ищците я
оспорва и поддържа, че в обжалваното решение правилно са съобразени обстоятелствата от
значение за определяне на обезщетение.
Не са събирани нови доказателства от въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт, установени с влязла в сила присъда. Не е спорно, че ищците са майка и
баща на починалия вследствие на ПТП и има право на обезщетение за неимуществени вреди
в случай на смърт. Не е спорно наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил Рено Шафран, валидна към
датата на събитието.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на майката и бащата на починалия при пътния инцидент, както и дали
приносът на пострадалия поради знание за алкохолно повлияване на водача е по-голям от
определения от първата инстанция в размер на 30 %.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С
т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания и изслушаната СПЕ. От заключението се установява, че
след инцидента майката и бащата на починалия били в емоционално състояние с повишена
плачливост, интензивни мисли и преживявания на мъка, тъга свързани с траур, липса на
желание за живот. Ищцата е имала нарушения в съня и апетита. Наложило се да осъществи
консултация с психиатър, впоследствие и с психолог. След смъртта на сина си, ищците са
имали реакция на траур-адаптационна реакция с тревожно депресивен характер. Към момента
интентизетът на оплакванията в голямата си част са отзвучали като социалното
функциониране и качеството на живот са възстановени с времето. Последствията от загубата
не са дали болестно отражение върху социалното функциониране на ищците, които са
възстановили обичайния си начин на функциониране-работят, грижат се за внук, ищцата
поддържа домакинство, възстановени са обичайните за ищците социални контакти.
2
Д. Х. О. разказва, че е приятелка с Ф. от 30-35 години. С мъжа й Р. имали едно
единствено дете. Двамата ищци отгледали детето си с много любов. Когато Р. се оженил,
продължил да живее заедно със съпруга си в дома на родителите си. Работел заедно с баща
си. Отношенията с родителите му били добри. В деня на смъртта на сина им те били
съсипани. Погребали сина си, направили му паметник, по-голям от човешки ръст. Често се
случвало, като не успее да се свърже с Ф. по телефона, свидетелката да отиде да я търси на
гробищата, и да я намери там. И до днес болката не е стихнала, даже ищцата си запазила
място до гроба на сина си. По съвет на свидетелката ищцата започнала да работи, за да има
занимание, което да я разсейва от мъката. Свидетелските показания са убедителни и логични
и съдът ги кредитира.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: ищците за
останали без детето си - загуба, която без никакво съмнение е непрежалима. Следва да се
вземе под внимание и фактът, че загиналият син е имал собствено семейство, а ищците имат
взаимната си подкрепа, както и на близките и съседите си и се грижат за внучето си, с което
живеят под един покрив,
Без да омаловажава загубата на ищците от смъртта на сина им, настоящият състав
намира, че обезщетението не може да се присъжда, без да се преценява цялостната
обществената и икономическа среда в България.
Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени
вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2018 г., както и на
изложените по-горе фактори, е 150 000 лева. Определянето на по-голям размер не е
оправдано от гледна точка на разбирането на обществото за справедливост.
Това обезщетение е съобразено и с икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както и със
съдебната практика по сходни случаи.
Ето защо въззивната жалба е частично основателна по повод оплакването за завишен
размер на обезщетението над 150 000 лева до определения от първоинстанционния съд от 200
000 лева. Неоснователно е оплакването, че не е съобразено предложението за спогодба,
отправено от ищците до застрахователното дружество, получено на 05.10.2018 г., в което е
признат принос от 30 % на загиналия поради знание за алкохолното повлияване на водача и е
декларирана готовност за подписване на споразумение за изплащане на 80 000 лева за всеки
от тях след отчитане на този принос. Съдът не е обвързан от това изявление, след като не се е
стигнало до сключване на спогодба, а следва да определи обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост.
По повод оплакванията за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въззивният
съд намира следното. Не е спорно пред настоящата инстанция поради липсата на обжалване
от страна на ищците, че загиналият е знаел, че водачът на автомобила е бил повлиян от
алкохол. Водачът на лекия автомобил, разпитан като свидетел, разказва, че в деня на
произшествието отишъл до магазина на селото, където вече били загиналият и друго момче-
разпитан като свидетел, които пиели алкохол. Те помолили свидетеля да ги закара до Окорш,
защото на Р. съпругата и детето му били там. Свидетелят ги уведомил, че е пил една бира и
рискуват, но въпреки това тръгнали. В село Окорш посетили заедно една кръчма „Етно“,
където отново употребили алкохол. Р. присъствал през цялото време и също пиел. Когато
приключили, свидетелят платил сметката и си тръгнали с колата, въпреки употребения
алкохол, включително и по настояване на Р. и другото момче. Другият пътник в автомобила
Д. Ъ. А. също потвърждава употребата на алкохол от водача в негово присъствие и в
присъствието на починалия. Неоснователни са оплакванията, че приносът следва да е по-
голям от определения от първоинстанционния съд. Отговорността на водача е по-голяма от
тази на пътника и това съотношение следва да намери отражение при приложението на чл.
3
51, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта между 105 000 лева и 140 000 лева ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до
окончателното плащане за всеки от ищците и потвърдено в останалата му обжалвана част.
При този изход на спора разноските за първата инстанция следва да се променят, като
решението бъде отменено за разликата над 8400 лева до сумата от 11 200 лева за държавна
такса и над 315 лева до 420 лева възнаграждения за вещи лица, които ответникът е осъден да
заплати в полза на бюджета на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и над 6582,24 лева до
сумата от 8 776,32 лв. с включен ДДС, които е осъден да заплати в полза на процесуалния
представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК допълнителни разноски в размер на 17,60 лева до дължимите
510,40 лева съобразно отхвърлената част от иска (290000/500000х880 лева, формирано от
депозити за вещи лица, депозит за разпит на свидетел и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда).
В полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК разноски за държавна такса за въззивна жалба в размер на 1000 лева (50 000/120
000х2400 лв.), както и юрисконсултско възнаграждение от 42 лева (50000/120000х100 лв.).
Представляващият ответника по жалбата е претендирал заплащане на адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Основанието за предоставяне на безплатната
адвокатска помощ за въззивната инстанция - затруднено материално положение /чл.38, ал.1,
т.2 ЗА не е налице към момента на договаряне на помощта като безплатна – 10.12.2020 г., тъй
като от приложените с въззивната жалба платежни нареждания се установява, че на ищците
на 13.05.2020 г. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди съобразно необжалваната
част на решението – по 95155,56 лева. С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 38,
ал.2 ЗА и застрахователното дружество не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение
за осъществената правна помощ във въззивното производство, без то да е реално заплатено (
в този смисъл Определение № 400 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, II т.о.)
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2210 от 24.03.2020 г. по гр.д. 10511/2018 г. СГС, I гражданско
отделение 6 състав, в частта, в която „ДЗИ Общо застраховане” е осъдено да заплати на Ф.
С. А. и на Р. А. А. суми за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Р.
А. за размера над 105 000 лв. за всеки от тях до присъденото обезщетение от 140 000 лв. със
законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното издължаване, както и в частта за
разноските, както следва: за разликата над 8400 лева до сумата от 11 200 лева за държавна
такса и над 315 лева до 420 лева възнаграждения за вещи лица, които „ДЗИ Общо
застраховане” е осъдено да заплати в полза на бюджета на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и над 6 582,24 лева до сумата от 8 776,32 лв. с ДДС, които е осъдено да заплати на адв.
Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. С. А., ЕГН ********** срещу „ДЗИ Общо застраховане” ЕИК
4
********** за сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на сина й при ПТП, реализирано на 04.06.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2018 г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. А. А., ЕГН ********** срещу „ДЗИ Общо застраховане” ЕИК
********** за сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на сина му при ПТП, реализирано на 04.06.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата считано от 02.07.2018 г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ф. С. А. и на Р. А. А. основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК да заплатят на
„ДЗИ Общо застраховане” ЕИК ********** разноски за първата инстанция в размер на
17,60 (седемнадесет лева и шейсет стотинки) лева и разноски за въззивната инстанция в
размер на 1042 (хиляда четиридесет и два) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5