Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 206 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „С.г.“ АД срещу разпореждане на частен съдебен
изпълнител С.П., постановено на 06.11.2020 г., по изп.д. № 20209210401026 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921
в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими
на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят посочва, че в
негова тежест не следва да се възлагат направените от взискателя разноски, тъй
като той не е дал повод за завеждана на изпълнителното дело и приложение намира
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Счита, че разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение са прекомерни и трябва да бъдат намалени.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20209210401026 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д.
№ 20209210401026 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „ЕСТ“ АД срещу длъжника
„С.г.“ АД за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 06.07.2020 г.,
издаден по гр.д. № 14894/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд, а именно на
сума в размер на 300 лв., представляваща направени разноски по делото.
В ГПК са регламентирани специални правила за разпределяне
на отговорността за разноски в изпълнителното производство, които са различни
от тези, които са приложими в исковото производство и други производства, които
се развиват пред съда, които са уредени с нормите на чл. 78 ГПК. Ето защо и правилата
на чл. 78 ГПК, сред които е и това, предвидено в чл. 78, ал. 2 ГПК, на което се
позовава жалбоподателя, са неприложими в изпълнителното производство. Тези
специални правила са установени с нормите на чл. 79 ГПК. В чл. 79, ал. 1 ГПК е
предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
изрично посочените в тази разпоредба случаи. Тези случаи, при които в закона изрично
е изключено ангажирането на отговорността на длъжника за разноски, са следните:
1. когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, 2. когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В
случая не се твърди от жалбоподателя и не се установява по изп.д. № 20209210401026
по описа на ЧСИ С.П. да е осъществена някоя от хипотезите, посочени в чл. 79,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, при която да се изключва ангажирането на отговорността
на длъжника „С.г.“ АД за разноски, направени в хода на образуваното срещу него
изпълнително производство. Ето защо всички разноски по изпълнението следва да
се възложат в тежест на длъжника.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника. Заплатеното от взискателя възнаграждение на адвокат,
който е упълномощен да го представлява по образуваното изпълнително дело, също
представляват разноски по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника
по правилото на чл. 79, ал. 1 ГПК.
От материалите по изпълнителното
делото е видно, че частният съдебен изпълнител е възложил за заплащане от
длъжника такси за извършване на изпълнителни действия в размер на 171, 60 лв.,
които включват както прости такси за образуване на изпълнителното дело за
връчване на покана за доброволно изпълнение, за извършване на справки за
длъжника и неговото имущество, които действия са реално предприети в хода на
изпълнението, а също така включват и начислена пропорционална такса по т. 26
ТТР към ЗЧСИ, която е в размер на 78 лв. без ДДС.
В чл.
73а, ал. 1 ГПК е предвидено, че сборът от всички такси по изпълнението за
сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава определени
размери, като съгласно т. 3 от тази разпоредба за задължения в размер от 20 до
30 на сто от минималната работна заплата таксите по изпълнението не могат да
надвишават сумата от 50 на сто от минималната работна заплата. При тълкуване на
разпоредбата на чл. 73а ГПК се налага изводът, че предвиденото в нея
ограничение се отнася само до размера на възложените в тежест на длъжника такси
по изпълнението, но не и за всички разноски, които са в негова тежест по
изпълнителното дело, които включват и заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение. Минималната работна заплата за 2020 г. е в размер на 610 лв., с
оглед на което и предвид размера на вземането, което подлежи на събиране по
процесното изпълнително дело, който е малко под 50 на сто от минималната
работна заплата, трябва да се заключи, че максималният размер на таксите, които
съдебният изпълнител може да възложи в тежест на длъжника по процесното дело е 305
лв. /50 % от 610 лв./. Този максимален размер на таксите, възложени за
заплащане от длъжника по изп.д. № 20209210401026 по описа на ЧСИ С.П., не е достигнат, тъй
като посочения в поканата за доброволно изпълнение общ размер на дължимите
такси е от 171, 60 лв. Това означава, че актът на съдебния изпълнител за
определяне на разноските не нарушава разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 ГПК.
Установява се, че по изп.д. № 20209210401026 по описа на
ЧСИ С.П. взискателят „ЕСТ“ АД, е представляван от адвокат Е.С., като в хода му и преди изпълнителното
производство да бъде приключено са представени доказателства, че тази страна е
заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 480 лв. Това
е видно от преводно нареждане за извършен превод на сумата от 480 лв. От
посоченото в документа основание за извършване на превода се установява, че заплатената
сума представлява такава, дължима по фактура № 10420/ 19.10.2020 г., която е
съставена за задължението за заплащане на възнаграждение на адвокат за
образуване и водене на изпълнително дело срещу „С.г.“ АД, каквато е настоящото.
Ето защо съдът намира, че сумата от 480 лв., представлява платено
възнаграждение за осъществени от адвоката действия точно по процесното
изпълнително дело.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено
без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от
минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а
именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита
по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата, в редакцията
на нормата, действаща към датата на заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение – 19.10.2020 г. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10,
т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, което при парични вземания до 1 000 лв.,
каквото е вземането на взискателя „ЕСТ“ АД, е в размер на 200 лв. / чл. 10, т.
2 от Наредбата/.
От пълномощното за упълномощаване
на адвокат Е.С. и от посоченото във фактурата, в която е обективирано
задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение, се установява, че на
адвоката е възложено да извършва както правни действия по образуване на
изпълнително производство срещу длъжника „С.г.“ АД, така и правни действия по
водене на това изпълнително дело до пълното удовлетворяване на взискателя. Ето
защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката, е
този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 400 лв. без ДДС.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско
възнаграждение под 400 лв., която сума е тази на минималното възнаграждение без
начислено ДДС върху него и съответно под 480 лв. с ДДС, без значение каква е
правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е
извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова полза
суми. Претендираното от взискателя и платено в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение е равно на тази сума, поради което разноските за неговото
заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва
да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената частна
жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба, подадена от
длъжника по изпълнението „С.г.“ АД срещу разпореждане на частен съдебен
изпълнител С.П., постановено на 06.11.2020 г., по изп.д. № 20209210401026 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921
в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими
на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.