РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 140 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1805/22.11.2018 г.
по гр.д.№ 9547/2017 г. по описа на ПлРС са изменени, на основание чл.59, ал.9 СК, определените с решение №
1484/21.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1041/2010 г. по описа на РС-Плевен и
одобрена съдебна спогодба съгл. протокол № 95/08.01.2016 г. по гр.д.№ 4842/2015
г. по описа на РС-Плевен мерки относно местоживеене и личните отношения на
детето М.Г. П. в следния смисъл: Определено е местоживеенето на детето М.Г. П.
при майката Н.М.П. ***( ***), определен е режим на лични отношения на бащата Г.Р.П.
с детето М.Г. П., както следва: Всяка
първа и трета събота от месеца от 10,00 часа
до 18,00 часа по местоживеене на детето в Кралство И.,
както и всяка година през дните на Коледната ваканция и Великденската ваканция
на детето и 30 дни през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката по местоживеенето на бащата с преспиване в домът на бащата в
Р.България, като майката осигурява предаването на детето на територията на
Р.България.Отхвърлен е предявеният
от Г.Р.П. против Н.М.П. иск с правно
основание чл.59, ал.9 СК за изменение на
определеното с Решение №1484/21.07.2010г., постановено по гр.д.№
1041/2010г. по описа на РС-Плевен
упражняване на родителските права по отношение на детето М.Г. П., което
да бъде предоставено на бащата Г.Р.П.
като неоснователен и недоказан.Заместено е съгласието на Г.Р.П. за пътуване на
детето му М.Г. П. до държави-членки на Европейски съюз, Кралство И., придружавано
от неговата майка Н.М.П. или упълномощено от нея лице за период от 5 години,
считано от влизане на решението в сила.Разрешено е на детето М.Г. П. да се
издаде задграничен паспорт, без съгласието на неговия баща Г.Р.П. по подадено
заявление от неговата майка – Н.М.П..Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.Р.П.
да плати на Н.М.П. сумата от 1540 лв. направени деловодни разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и международен социален доклад.
Депозирана е въззивна жалба от Н.М.П.,
чрез пълномощник, срещу решение № 1805/22.11.2019 г. по гр.д.№ 9547/2017 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва само в частта за осъществяване на режима на
лични отношение и по-специално вмененото й от съда задължение да води и
осигурява предаването на детето на територията на РБ по време на Коледната,
Великденска ваканции на детето и през лятото предвид възможността на ответника
да го взема при себе си за посочените периоди.Излагат се доводи, че в
обжалваната част решението е неправилно като незаконосъобразно и
необосновано.Прави се искане да се постанови решение, с което да се измени
постановеното такова в обжалваните му части,
да се постанови бащата да взема детето в определените периоди - Коледна,
Великденска ваканции за детето и един месец през лятото по местоживеене *** и
го върне там на майката.Поддържа и искането си за предварително изпълнение на
решението предвид забавянето на делото по независещи от съда причини и
необходимостта детето да бъде записано на училище в И..
За въззиваемата страна Г.Р.П., редовно
призован, представител не се явява и не взема становище.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Решението на
първоинстанционния съд се обжалва само в частта за осъществяване на режима на
лични отношения, а в останалите му части е влязло в сила.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно в обжалваната му част, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната
жалба съдът приема за установено
следното.
Неоснователен
е доводът, че родителят, на когото не са предоставени родителските права-Г.П.
следва да организира вземането на детето М. от неговото местоживеене в гр.Б. и
го връща пак там в определените периоди - Коледна,
Великденска ваканции за детето и един месец през лятото.
Естествена
потребност е детето да общува и с двамата си родители, но понастоящем то живее
в Кралство И. заедно със своята майка - в
гр.Б., а бащата в България - в гр.П..
Мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на
конкретния случай.
При преценката за ефикасността на режима,
предвид интереса на детето, конкретният режим на лични контакти между бащата и
детето трябва да е съобразен с обстоятелството, че те живеят в населени места в различни държави, както се
посочи, които са доста отдалечени, както и обстоятелството, че детето М. е малолетно - на около 11 години.
В ППВС №
1/12.11.1974 г. е прието, че е необходимо определените мерки с решението да не
създават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите.
Специфично в
процесния случай е и обстоятелството,
че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта му, в която е
заместено съгласието на Г.П. за пътуване на детето М. П. до държави-членки на
ЕС, Кралство И., придружавано от неговата майка Н.П. или упълномощено от нея
лице.
Във въззивната
жалба са изложени доводи, че е налице правна възможност - упълномощаване от
майката, за да може бащата да взема детето при себе си за уредените в съдебното
решение периоди, но такова в хода на производството не е представено.
Следователно, за да има бащата възможност за осъществяване
на режима на лични отношения с детето през горепосочените периоди от време - да
взема детето М. от неговото местожителство в гр.Б., И., и да го доведе до
България, където той живее и ще се осъществява режима на лични отношения, той
трябва да има пълномощно, дадено му от
майката за това.
Детето има право
на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да
упражнява това право само, нито със
съдействието на единия от родителите (решение №
150/12.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 765/2012 г., ІV г.о., определение №
651/15.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 452/2014 г.-ІІІ г.о.).
С оглед на така
определения режим на пътуване на детето, при липса на упълномощаване за това от
майката, следва да се приеме, че то може да пътува, придружено от своя баща,
само на територията на България, но не и от И. до България и обратно от
България до И..
Ето защо въз
основа на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на
решението в обжалваната му част и то следва да бъде потвърдено в същата.
Относно искането на въззивницата за
допускане на предварително изпълнение на решението в обжалваната му част съдът намира следното.
Предварителното изпълнение на решение с
оглед на чл.242 ГПК се допуска по почин на съда или по искане на ищеца.
Изпълнителна сила възниква от деня, когато
решението е станало необжалваемо, но в чл.404, т.1 ГПК е допуснато изключение
по отношение на невлезлите в сила осъдителни решения на възивните съдилища, към
която група спадат и решения, постановени по делата за спорна съдебна
администрация относно упражняването на родителските права и личните отношения
между родители и деца.
Искането за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 2 ГПК,
направено с въззивната жалба, е неоснователно, поради което следва да се остави
без уважение.С оглед изхода на делото – потвърждаване на решението в обжалваната му част, на основание
чл. 404, т. 1,
предл. второ ГПК
то подлежи на незабавно принудително изпълнение, което, като по - силното
основание прави безпредметно допускането на предварително изпълнение (
определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2946/2015 г., ІІІ г.о.,
определение № 396/18.05.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№240/2010г., І т.о.,
определение №114/10.04.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1368/2017 г., ІІІ г.о.).
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1805/22.11.2018 г.
по гр.д.№ 9547/2017 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част,
в която е определен режим на лични отношения на бащата Г.Р.П.,
ЕГН ********** с детето М.Г. П., ЕГН **********
както следва: Всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до
18,00 часа по местоживеене на
детето в Кралство И., както и всяка година през дните на Коледната ваканция и
Великденската ваканция на детето и 30 дни през лятото, когато не съвпада с платения
годишен отпуск на майката по местоживеенето на бащата с преспиване в домът на
бащата в Р.България, като майката осигурява предаването на детето на
територията на Р. България.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивницата Н.М.П., ЕГН **********, за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото, а в частта му, в която е оставено без уважение
искането на въззивницата Н.М.П. то има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: