Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.02.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на осми юни през 2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 8823 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 76161 от 24.04.2020 г. СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 77810/2018 г.
е отхвърлил предявените от А.С.М. срещу „А.Т.“ АДСИЦ отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено,
че „А.Т.“ АДСИЦ няма право на принудително изпълнение срещу А.С.М. за следните
суми: 3 512,23 лв.-арендно плащане за стопанската 2009-2010 г. по договор
за аренда на земеделски земи от 22.01.2008 г. ведно със законната лихва от
03.02.2012 г. до окончателното плащане; 484,29 лв.-законна лихва за забава за
периода 02.10.2019 г.-31.01.2012 г.; 190,50 лв.-разноски за държавна такса; 250
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 201/2011 г. по описа на ГОРС и е образувано
изп.д.№ 785/2018 г. по описа на ЧСИ С.К..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- А.С.М. с оплаквания,
че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Въззивникът излага
твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите и не се е
произнесъл по искането за признаване за установено, че жалбоподателят не дължи
сумите по изпълнителния лист поради погасяване чрез плащане.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове, като признае за установено,
че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради погасяване чрез плащане
на изпълняемото право, алтернативно-поради погасяването му по давност.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „А.Т.“ АДСИЦ не е депозирал
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.В съдебно заседание
оспорва въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди
решението.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- А.С.М. твърди, че е длъжник по образуваното срещу него изпълнително дело № 785/2018 г. на ЧСИ С.К.
с взискател „А.Т.“ АДСИЦ въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2012 г. по
гр.д.№ 201/2011 г. по описа на ГОРС за заплащане на сумите 3 512,23
лв.-арендно плащане за стопанската 2009-2010 г. по договор за аренда на земеделски
земи от 22.01.2008 г. ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до
окончателното плащане; 484,29 лв.-законна лихва за забава за периода 02.10.2019
г.-31.01.2012 г.; 190,50 лв.-разноски за държавна такса; 250 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение.Ищецът твърди, че през 2013 г. на основание посочения
изпълнителен лист е било образувано
изп.д.№ 20138380402460 на ЧСИ М.Б., и че последното извършено валидно
изпълнително действие по това дело е било в началото на 2013 г., като с
изтичането на 2-годишния срок от извършването му делото е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Впоследствие въз основа на същия изпълнителен
лист взискателят е образувал ново изп.д.№ 785/2018 г. при ЧСИ С.К., като
на гърба на копието на изпълнителния лист
е направено отбелязване от ЧСИ М.Б., че на взискателя е преведена сумата от
1076,50 лв.Въпреки направеното отбелязване в получената от ищеца покана за
доброволно изпълнение сумите са идентични с тези, посочени в изпълнителния
лист, като единствено липсват обективираните в същия разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 076,50 лв., отразени като
платени на гърба на изпълнителния лист.Ищецът твърди, че в случай, че с
извършеното към взискателя плащане в общ размер на 1 076,50 лв. са
погасени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото
същите не са посочени в поканата за доброволно изпълнение по новообразуваното
изпълнетилно дело, плащането на остатъка от преведената на взискателя сума в
размер на 636 лв. не е съобразено по поканата на ЧСИ С.К., тъй като главницата,
лихвата за забава и законната лихва върху главницата от 03.02.2012 г. до
окончателното плащане на задължението са идентични по размер и период с тези по
изпълнителния лист.Ищецът излага твърдения, че вземанията, предмет на
изпълнителния лист, са погасени по давност преди датата на образуване на
изпълнителното дело.Твърди, че последното предприето валидно изпълнително
действие по изп.д.№ 20138380402460 по описа на ЧСИ М.Б. е от началото на 2013
г., като след него не е искано извършване на други изпълнителни действия, нито
такива са извършвани и към датата на образуване на изп.д.№ 785/2018 г. по описа
на ЧСИ С.К. 5-годишната погасителна давност е била изтекла.Позовава се на
разпоредбите на чл.111, б. „в“ ЗЗД по отношение на погасителната давност на
сумата за лихва за забава, както и на чл.119, ал.1 ЗЗД, като изразява
становище, че с погасяване на главното вземане са погасени и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „А.Т.“
АДСИЦ сумите, обективирани в изпълнителния лист от 19.06.2012 г. по гр.д.№
201/2011 г. по описа на ГОРС, както следва: 3 512,23 лв.-арендно плащане
за стопанската 2009-2010 г. по договор за аренда на земеделски земи от
22.01.2008 г.; 484,29 лв.-законна лихва за забава за периода 02.10.2010
г.-31.01.2012 г.; 190,50 лв.-разноски за държавна такса; 250 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва от 03.02.2012 г. до
окончателното плащане поради погасяване на задълженията по давност след
издаване на изпълнителния лист, както и поради извършено от ищеца плащане
/съгласно допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 03.12.2019 г./.
Ответникът-„А.Т.“ АДСИЦ оспорва иска.Твърди, че платената сума в размер на
1 076,50 лв. е приспадната от дължимата по новообразуваното изпълнително
дело.Оспорва твърденията на ищеца, че вземането, предмет на изпълнителния лист,
е погасено по давност.
По делото е представен изпълнителен лист от 29.06.2012 г., издаден на
основание чл.406 ГПК вр. чл.405, ал.1 ГПК вр. чл.404 ГПК от Горнооряховският РС
въз основа на решение № 309 от 31.05.2012 г. по гр.д.№ 201/2011 г. за осъждане
на А.С.М. да заплати на „А.Т.“ АДСИЦ сума в размер на 3 512,23 лв.-неизплатено
арендно плащане за стопанската 2009-2010 г. по договор за аренда на земеделски
земи от 22.01.2008 г. ведно със законната лихва върху нея от 03.02.2012 г. до
окончателното й изплащане; 484,29 лв.-законна лихва за забава за периода
02.10.2019 г.-31.01.2012 г.; 190,50 лв.-разноски за държавна такса; 250
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.В изпълнителния лист е отразено, че
решението е влязло в законна сила на 31.05.2012 г.
На 24.06.2013 г. по молба на „А.Т.“ АДСИЦ е образувано изпълнително дело № 20138380402460
по описа на ЧСИ М.Б. въз основа на изпълнителния лист от 29.06.2012 г., издаден
срещу А.С.М..С молбата взискателят е поискал налагането на възбрана
върху недвижими имоти, запор върху движими вещи и вземания на длъжника, опис,
оценка и публична продан на недвижими имоти и движими вещи, собственост на
длъжника.
На основание чл.18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество и да предприеме
необходимите действия по събирането на описаните суми.
На 03.03.2013 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ДФ „З.“-Разплащателна
агенция, както и до „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, ЧПБ
„Тексим“ АД, Банка „ДСК“ ЕАД, „Токуда Банк“ АД, „Иш Банк ГмбХ-клон София“, „Инг
Банк Н.В.-клон София“, „Алианц Банк България“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Корпоративна
търговска банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Търговска банка-Д“ АД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „БНП Париба С.А.-клон София“, „Ситибанк Н.А.-клон София“,
„Българо-американска кредитна банка“ АД, „ОББ“ АД и др. банки и клонове на
чуждестранни банки в страната за налагане на запор върху вземанията на А.С.М.
На 04.03.2013 г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „ПроКредит Банк“
АД за налагане на запор на банковите сметките на длъжника.
На 10.10.2013 г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „УниКредит
Булбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и др. банки за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, а на 11.10.2013 г.-и до ДФ „З.“ за налагане на
запор върху вземанията на длъжника.
Видно от преводно нареждане от 31.01.2014 г. А.М. е превел по сметката на
ЧСИ М.Б. сумата от 45 878,00 лв. по изпълнителното дело-частично плащане.
С протокол за разпределение от 03.02.2014 г. Б.В.- ПЧСИ при ЧСИ М.Б. е
извършил разпределение на постъпилата след наложени запори обща сума в размер
на 52 460,88 лв., както следва: 1.За ЧСИ М.Б.-3 440,00 лв. на
основание чл.136, ал.1 ЗЗД вр. т.26 и т.9 ТТРЗЧСИ; 2. За „А.Т.“ АДСИЦ-1 076,50
лв. на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; 3. За ТД на
НАП-В.Търново-47 994,38 лв. на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД.
Разпределението е предявено на страните на 11.02.2014 г., за което е
съставен протокол.Липсват твърдения на страните, а и доказателства
разпределението да е обжалвано.
На 22.05.2018 г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „Захарни заводи“ АД
за налагане на запор върху вземанията на „М.К.-А.М.“.
На 22.05.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР-В.Търново,
КАТ-Пътна полиция и до „М.К.-А.М.“ за налагане на запор на ППС-товарен
автомобил с ДК № *******и полуремарке с ДК № ВТ 9460 ЕВ.
С постановление от 19.07.2018 г. ЧСИ М.Б. е прекратил изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Взискателят е получил оригинала на изпълнителния лист на 20.07.2018 г.
На гърба на изпълнителния лист е направено отбелязване, че на 10.02.2014 г.
на взискателя е преведена сумата от 1076,50 лв.
На 23.07.2018 г. по молба на „А.Т.“ АДСИЦ е образувано изпълнително дело №
20188090400785 по описа на ЧСИ С.К. срещу А.С.М. въз основа на същия
изпълнителен лист от 19.06.2012 г., издаден по гр.д.№ 201/2011 г. на РС-Горна
Оряховица за следните суми: 3 512,23 лв.-главница със законната лихва
върху нея от 03.02.2012 г. до окончателното й изплащане; 484,29 лв.-законна лихва
за забава за периода 02.10.2019 г.-31.01.2012 г.; 190,50 лв.-разноски за
държавна такса; 250 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.С молбата
взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху
движими вещи и вземания на длъжника, опис, оценка и публична продан на
недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжника.
С писмо, изпратено чрез имейл от 25.07.2018 г. в изпълнение на указания на
ЧСИ взискателят е поискал поради погасяване на част от търсената сума по
изпълнителния лист от 19.06.2012 г. ЧСИ да предприеме действия по събиране на
останалите суми: 3 512,23 лв.-неизплатено арендно плащане за стопанската
2009-2010 г. по договор за аренда на земеделски земи от 22.01.2008 г. ведно със
законната лихва върху нея от 03.02.2012 г. до окончателното й изплащане; 484,29
лв.-законна лихва за забава за периода 02.10.2019 г.-31.01.2012 г. и 800
лв.-адвокатски хонорар в изпълнителното производство.
На 02.08.2018 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с
посочено задължение в размер на 8 072,84 лв., от която-3 512,23
лв.-главница със законната лихва в размер на 2 333,45 лв. за периода
03.02.2012 г.-14.08.2018 г.; 484,29 лв.-неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./; 800 лв.-разноски по изпълнителното дело; 942,87 лв.-такси
по ТТРЗЧСИ, дължими към 14.08.2018 г.
На 31.07.2018 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „ОББ“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Сосиете експресбанк“ АД, Банка „ДСК“ ЕАД, „Търговска банка Д“
АД, Банка „Пиреос България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
С постановление от 15.08.2018 г. изпълнителното производство е спряно на
основание чл.432, т.1 ГПК.
В изпълнение на задължение по чл.192 ГПК ЧСИ М.Б. е представено писмо с
изх.№ 121134/09.12.2019 г. от, в което е посочено, че по изп.д.№ 2460/2013 г. е
постъпила сума в размер на 52 460,88 лв., като е разпределена както следва:
1.За ЧСИ М.Б.-3 440,00 лв. на основание чл.136, ал.1 ЗЗД вр. т.26 и т.9
ТТРЗЧСИ на 20.02.2014 г.; 2. За „А.Т.“ АДСИЦ-1 076,50 лв. на основание
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на 20.02.2014 г.; 3. За ТД на
НАП-В.Търново-47 994,38 лв. на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД на 20.02.2014
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в
негова полза погасителна давност след влизане в сила на съдебното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителния лист, както и поради настъпило плащане
по изпълнителното дело, поради което искът се явява допустим.Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност /в този смисъл-решение
№ 60282/19.01.2022 г. на ВКС, гр.д.№ 903/2021 г., III ГО по чл.290 ГПК/.
Първоинстанционният
съд е приел, че давността за вземанията, предмет на изпълнителния лист от
19.06.2012 г. не е изтекла, тъй като е започнала да тече от последното
изпълнително действие, извършено по изп.д.№ № 20138380402460 по описа на ЧСИ М.Б.
на 11.10.2013 г., като е била прекъсната с извършването на изпълнителни
действия по изп.д.№ 20188090400785 по
описа на ЧСИ С.К. на 31.07.2018 г.
Настоящият
съдебен състав счита, че вземането, предмет на изпълнителния лист от 19.06.2012
г. по гр.д.№ 201/2011 г. на РС-Горна Оряховица, не е погасено по
давност.Изпълнителният лист е издаден на основание съдебно решение, а съгласно
разпоредбата на чл.117, ал. ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години.
В случая решението е влязло в сила на 31.05.2012 г.Първото изпълнителното
дело е образувано на 24.06.2013 г., като в молбата взискателят е посочил конкретни
изпълнителни действия и е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество и да предприеме
необходимите действия по събирането на описаните суми.По изпълнителното дело
давността е била прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия
по налагане на запор съответно на 03.03.2013 г., 10.10.2013 г., 11.10.2013 г.
Настъпилата перемпция на
11.10.2015 г. е ирелевантна, тъй като съдебният изпълнител не може да
откаже извършването на изпълнителния способ-той дължи подчинение на намиращия
се у него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело /решение № 37/24.02.2021 г., гр.д.№
1747/20 г., ВКС, IV ГО; решение № 3/04.02.2022 г., гр.д.№ 1722/21 г., IV ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д.№ 2766/2020 г., IV ГО; решение № 127/12.07.2022 г., гр.д.№ 2884/21 г., III ГО; определение № 248/21 г., гр.д. 3647/20 г., IV ГО; решение № 126/28.06.22 г., гр.д. 3409/21 г., III ГО/.
След 11.10.2013 г. давността е прекъсната по образуваното въз основа на същия изпълнителен лист изп.д.№
20188090400785 по описа на ЧСИ С.К., като е бил наложен запор на 31.07.2018
г. върху банковите сметки на длъжника, поради което между отделните
изпълнителни действия, както и до датата на подаване на иска-09.08.2018 г.
5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Следва да се добави, че до датата на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, към който
момент първото изпълнително дело е било висящо, погасителната давност е спряла по силата на чл.115,
ал.1, б. „ж“ ЗЗД съгласно ППВС № 3/1980 г.
Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че
по изп.д. № 20138380402460 по описа на ЧСИ М.Б. е било извършено частично плащане,
като съгласно извършеното разпределение от постъпилата сума в размер на 52 460,88
лв. в полза на взискателя „А.Т.“ АДСИЦ са определени 1 076,50 лв. на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на
20.02.2014 г., с която са погасени задълженията по изпълнителния лист в размер
на 190,50 лв. за разноски за държавна такса и в
размер на 250 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, които са
предмет на изпълнителния лист, както и сумата от 450 лв.-разноски за адвокатски
хонорар в образуваното изпълнително производство и 186 лв.-такси за образуване
на изп.д.№ 2460/2013 г. и тези суми не са предмет на второто изпълнително дело.
Предвид обстоятелството, че плащането е извършено след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, за сумата от 440,50 лв., която е била предмет на изпълнителния лист /190,50 лв. за разноски
за държавна такса и в размер на 250 лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение/ исковете се явяват основателни.За
останалите посочени суми исковете са неоснователни, тъй като не се установи
вземането по изпълнителния лист от 19.06.2012 г. да е погасено по давност или
чрез плащане.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която са отхвърлени предявените от А.С.М. срещу „А.Т.“ АДСИЦ отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че А.С.М. не дължи на „А.Т.“ АДСИЦ сумата от 440,50 лв. /от която
190,50 лв.-разноски за държавна такса и 250 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение/, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски над 450,36 лв. до 500 лв., като вместо това постанови
решение, с което искът в тази част се уважи поради извършено плащане.В
останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати разноски на въззивника за първата инстанция
съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 53,67 лв.При определяне
на размера на разноските за адвокатско възнаграждение за първата инстанция
съдът съобрази своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност, като с оглед чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие/ намира, че предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални
действия същото следва да бъде намалено от 1 000,00 лв. на 540,60 лв.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника разноски за въззивната инстанция за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.Съдът намира за основателно възражението на въззиваемия по
чл.78, ал.5 ГПК, тъй като пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства и по делото е проведено едно съдебно заседание, поради което
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие/ размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивника следва да се определи на 406,22 лв.При това положение въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 49,14 лв. разноски за
настоящата инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение или общо 102,81
лв. за двете инстанции.
Въззиваемият не претендира
разноски за въззивната инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76161 от 24.04.2020 г. на СРС, 82 с-в, по гр.д.№ 77810/2018
г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А.С.М. срещу „А.Т.“ АДСИЦ
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за сумата от
440,50 лв. /от която 190,50 лв.-разноски за държавна такса и 250 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение/, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски над 450,36 лв. до 500 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.С.М. с ЕГН ********** и с адрес:
*** срещу „А.Т.“ АДСИЦ с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „*******искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че А.С.М. с
ЕГН ********** не дължи на „А.Т.“ АДСИЦ с ЕИК *******сумата от 440,50 лв. /от
която 190,50 лв.-разноски за държавна такса и 250 лв.-разноски за адвокатско
възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.06.2012 г. по
гр.д.№ 201/2011 г. по описа на ГОРС поради извършено плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „А.Т.“ АДСИЦ с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „*******да заплати на А.С.М. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата от 102,81 лв. на основани чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.