Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120
25.02.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при участието на секретаря Ивелина Въжарска
и прокурора Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 1162 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е жалба, депозирана от ФОНДАЦИЯ „ГРИНБЕРГ”, ЕИК : *********, ***, представлявана от управителя Г. И. Й., чрез пълномощник – адв.И.Й., срещу чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет - Хасково.
Жалбоподателят заявява, че е регистриран като фондация, осъществяваща дейност в цялата страна като "организация за хора с увреждания", по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, на които организации законът предоставил възможност да защитават чужди права и интереси - в случая на хората с увреждания. Излага подробни съображения за наличието на правен интерес от оспорването с оглед целите и предмета на дейност на фондацията и съобразно приетото в Тълкувателно Решение № 2/12.02.2010 г. по ТД № 4/2009 на ВАС - ОСС, както и константната практика на ВАС.
По отношение на основателността на обжалването в жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения текст от наредбата, като се посочва, че със същия Общински съвет – Хасково създал правна регулация, отнасяща се до хората с увреждания. Актуалната редакция на нормата била резултат от три изменения и допълнения на същата - Решение № 231/20.07.2012 г., Решение № 745/30.01.2015 г. и Решение № 252/16.09.2016 г. на Общински съвет - Хасково. В тази връзка се твърди неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който текст е разписал, че „нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт”, като в тази връзка се твърди, че законосъобразното изменение и допълнение на общинска наредба се извършва с приемането от Общинския съвет на съответната Наредба за изменение и допълнение на действащата такава. Тази изменяща и/или допълваща Наредба следвало да бъде приета при спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. В случая обаче Общински съвет - Хасково извършил измененията и допълненията с обикновени решения. Проекти на Наредби за изменение и допълнение на действащата наредба не били изготвяни и съответно не били публикувани за обществени консултации по предвидения в чл. 26, ал. 4 от ЗНА ред и срок. Твърди се, че това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което нарушение било самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст като незаконосъобразен.
Освен това, към момента на приемане на цитираните Решения на Общински съвет - Хасково, бил в сила Законът за интеграция на хората с увреждания (Обн. ДВ бр. 81 от 17.09.2004 г.), в сила от 01.01.2005 г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (Обн. ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г.), в сила от 01.01.2019 г. В тази връзка се цитира текстът на чл. 8 от закона и се посочва, че всички изменения и допълнения на общинската наредба, отнасящи се до хората с увреждания (какъвто бил чл. 29), следвало задължително да бъдат съгласувани с Агенцията за хората с увреждания, която осъществявала изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая следвало да даде задължително становище по нея. Такова становище обаче нито било търсено, нито било давано. Касаело се за съществен пропуск в процедурата по приемането на оспорваната норма.
С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменена като незаконосъобразна нормата на чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково - на основание чл. 146, т. 3 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 196 от АПК, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при нейното приемане, както и за присъждане на сторените разноски в съдебното производство.
Ответникът по жалбата – ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ХАСКОВО, в депозирано по делото писмено становище заявява, че жалбата е недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, като съответно излага съображения и за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.
Прокурорът от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО изразява становище, че жалбата е основателна и обжалваната норма, като приета в нарушение на процесуалните правила, следва да бъде отменена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково е приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет - Хасково на основание чл. 21, т. 13 и чл. 22 от ЗМСМА. От приложения Протокол № 10 от проведеното на 23.07.2004 г. заседание на Общински съвет – Хасково (л. 74 и сл.) е видно, че Наредбата е приета по т. 1 от дневния ред. Решението е прието с явно гласуване "За" - 32 общински съветника, „Против“ – няма, „Въздържали се“ – 1 от общо присъствалите на събранието 37 общински съветника. Към момента на приемането на Наредбата чл. 29 от същата е гласял, че по улиците, площадите и паркингите, общинска собственост, задължително се осигуряват места за безплатно паркиране на инвалиди.
На основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА този текст е изменен и допълнен с Решение № 231/20.07.2012 г., Решение № 745/30.01.2015 г. и Решение № 252/16.09.2016 г. на Общински съвет - Хасково, като понастоящем текстът на чл. 29 от Наредбата гласи следното:
Чл. 29. /1/ По улиците и паркингите, общинска собственост, задължително се осигуряват места за безплатно паркиране на хора с увреждания.
/2/ Броя на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания се определя съгласно Наредба № 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, както следва:
- най-малко три места за паркиране се предвиждат в паркингите с до 50 места;
- най-малко 4 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места;
- най-малко 10 на сто от местата за паркиране се предвиждат в паркингите към сгради, предназначени за лечебни, социални, рехабилитационни, спортни и производствени дейности, административни сгради. Ако към сградите няма паркинги, местата за паркиране на хора с увреждания се обособяват в близост, където е възможно и няма противоречие със Закона за движение по пътищата.
/3/ Паркирането на хора с увреждания в “Синя зона” - гр. Х. се осъществява на обозначените за това места и след издаване на безплатна карта за паркиране от Кмета на Община Хасково при следните условия:
1. Картите се издават по образец, съобразен с изискванията на стандартизирания модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с увреждания.
2. Лица и деца с трайно намалена работоспособност 50 % и над 50 % с постоянен/настоящ адрес ***, желаещи да ползват картата за безплатно паркиране в “Синя зона“, подават заявлението до Кмета на Община Хасково на адрес: гр. Хасково, пл. ”Общински’’ № 1, като към него се прилагат следните документи:
- Копие на експертизата от ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК за освидетелстване на трайно намалена работоспособност /сверява се оригинала при подаване на документите/;
- Копие от личната карта на лицето с трайно увреждане или удостоверението за раждане на детето /сверява се с оригинала при подаване на документите/;
- Актуална снимка /паспортен формат/ на лицето с трайно увреждане.
- Копие от големия регистрационен талон на МПС.
3. Картите за паркиране на МПС, обслужващи хора с увреждания, се издават за срок не повече от срока на експертизата на ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК;
/4/ Паркирането на хора с увреждания в “Синя зона” - гр. Хасково може да е за период не повече от 2 /два/ часа, като по време на паркирането в “Синя зона” на специално определените за тази цел места, притежателят на картата е длъжен да я постави в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС, откъм вътрешната страна, така че изображението на международния знак “Инвалид” на плътен фон да е ориентирано навън.
/5/ Служителите на „Тролейбусен транспорт” ЕООД – гр.Х., могат да правят контролни проверки, доколко преференциалното паркиране е извършено при спазване на нормативните изисквания, както и да изискват доказателства от водача на съответното МПС за това, че е паркирано при и по повод обслужване на лицето, притежател на картата, с която същото МПС е обозначено.
/6/ Картата за паркиране се връща веднага след промяна на обстоятелствата или смърт.
Като взе предвид така изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването.
От приложените разпечатки от Търговския регистър и Регистър на ЮЛНЦ, е видно, че Фондация "Гринберг" с ЕИК : ********* е създадена за осъществяване на дейност като "Организация за хора с увреждания" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания и целта й е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им. Като средства за постигане на целите са посочени: мониторинг върху действащата нормативна уредба, отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата им пред всички лица, административни органи и служби; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях, отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; образуване и водене на съдебни дела в защита на нормативно признати права на хора с увреждания. Така посочените средства са във връзка с предмета на дейност и целите на Фондация "Гринберг". Съгласно т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, "организации за хора с увреждания" са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания. Достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания изрично е регламентиран в Раздел V към Глава четвърта, именувана "Подкрепа за социално приобщаване" на ЗХУ. От анализа на горните текстове е видно, че достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания е възприет от законодателя като форма на подкрепа за социално приобщаване.
В Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС изрично е посочено, че съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В цитираното решение е прието, че "сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на "организация" по смисъла на АПК съгласно даденото определение от допълнителната разпоредба на § 1, т. 2. Като организации в хипотезата на чл. 186 от АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им".
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове на организациите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Предметът на дейност и целите на Фондация "Гринберг" обуславя правния интерес съгласно чл. 186, ал. 1 АПК от оспорване на чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково.
По тези съображения, настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 196, във вр. чл. 168, ал. 1 и чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
В случая се установява, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган. Съгласно законовата делегация, визирана в нормите на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си общинският съвет е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби. При приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта, органа, който го е приел и е определен главния му предмет. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Наредбата е приета от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. При приемането й обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила, съобразно нормативните актове от по-висока степен, за уреждане на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати (чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове). При приемането на нормативни административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА. Според разпоредбата на приложимата към момента на приемането на Наредбата разпоредба на чл. 2а от ЗНА "Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган." В случая не са налични никакви данни за публикуването на проекта на Наредбата или за оповестяването му по друг начин, като липсват данни за спазването и на едномесечния срок по чл. 2а от ЗНА, в който всички заинтересовани организации и лица имат субективното право да правят предложения и да представят възражения. Посочената норма цели охраняване на интересите на засегнатите от нормативните разпоредби субекти и съобразяването от страна на издателя на административния акт на направените предложения с оглед прилагането на принципите на публичност и прозрачност. Посоченото компрометира процесуалната законосъобразност при приемането на Наредбата в първоначалния й вид.
В чл. 15, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА е регламентирано, че органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, в относимата редакция (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г.), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, а според ал. 3, т. 9 на същия законов текст е регламентирано участието й при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях.
Въз основа на анализа на установената в закона компетентност на Агенцията за хората с увреждания (чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания), се налага извода за нормативно разписаното правомощие на Агенцията да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания.
Целта на институционалното съгласуване е подпомагане на компетентния орган при нормативната регулация на посочените обществени отношения. Процесната Наредба в оспорения й текст касае паркирането на превозни средства от хора с увреждания в Община Хасково, тоест е свързана с правата на хората с увреждания в общината, което не е спорно по делото. С оглед на това и цитираната по-горе нормативна уредба, следва изводът, че даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на измененията и допълненията на оспорения текст от наредбата е било задължително, като такова изискване има и в сега действащата уредба. Неспазването на това императивно изискване води до опорочаване на процедурата по изменение и допълване на съответния текст и накърняване на правата на неговите адресати. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на заинтересованото ведомство да доведе до различно съдържание на оспорения текст от нормативния акт.
Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че оспореният текст от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, е приет при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което, от своя страна, е основание за неговата отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3, във връзка чл. 196 от АПК.
При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски. Същите възлизат на 10.00 лв. - заплатена държавна такса за образуване на съдебното производство, 20.00 лв., представляваща заплатена такса за извършено съобщаване за оспорването на нормативния акт по смисъла на чл. 188, във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК, и 600.00 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По отношение на направеното възражение по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и направеното в тази връзка искане за намаляването му, следва да бъде отбелязано, че съгласно цитираната разпоредба от ГПК съдът действително може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, в чиято ал. 2 е закрепено правилото, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Касае се за Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в чл. 8, ал. 3 от която, приложим за спорове като процесния, този размер е установен на 500 лева. Съобразявайки тази разпоредба, съдът намира, че конкретно заплатеното възнаграждение от 600 лева от оспорващия се явява прекомерно на фактическата и правна сложност на спора, включително и на изявената процесуална дейност на пълномощника, която се изразява в явяване в едно съдебно заседание и в изготвяне на жалбата до съда. Ето защо, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав намира за основателно, което налага същото да бъде намалено до минимално предвидения размер от 500 лева.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. С оглед гореизложеното, Община Хасково следва да бъде осъдена да заплати на Фондация "Гринберг" гр.Пловдив направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 530 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на Община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет - Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на ФОНДАЦИЯ „ГРИНБЕРГ”, ЕИК : *********, адрес: ***, представлявана от управителя Г. И. Й., сумата от 530 (петстотин и тридесет) лв. - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се обнародва в срока и по реда на чл. 194
от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.