№ 774
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330201418 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №5503016, с
който на К.К.Я., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Д.М. от АК
- Пловдив, оспорва издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като
неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява в съдебното
заседание и не се представлява от процесуален представител. По делото е
постъпило писмено становище от адв. Д.М., в което се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като
отново се прави искане за отмяната му и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на алтернативност се прави възражение и за прекомерност на
разноските за адвокат.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил
„БМВ 330Д“, с рег. № ***, е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба серия К №5503016 за нарушение,
извършено на 05.02.2021г. в 13:35ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе
№1 в посока към бул. „Княгиня М. Луиза“, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON – M2 сер. № MD 1196, за
превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч при управление на МПС – лек
автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № ***. Моторното превозно средство,
собственост на жалбоподателя, се движило с 92 км/ч при разрешена скорост
за населеното място от 50 км/ч. Скоростта от 92 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от
отчетената от автоматизираното техническо средство от 95 км/ч – т.е. след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство –
видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. №
MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното
към административнонаказателната преписка писмо на Директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“
към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало
и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на
метрологичните изисвания /видно от протокол за проверка №10 - С – ИСИС
от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по
метрология/.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик, е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 /шестстоин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС
по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така
издадения против него електронен фиш.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 92
км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект,
2
който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Правилно електронният фиш е издаден срещу К.К.Я., в качеството му
собственик на МПС, който не се е възползвал от възможността да подаде
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и да посочи друго лице, управлявало
превозното средство при извършване на нарушението. Възражението за липса
на доказателства за собствеността на МПС съдът намира за неоснователно.
По делото е налична справка за собственици на превозното средство, от която
е видно, че същото е собственост именно на К.К.Я.. Ето защо по безсъмнен
начин е установено в какво качество е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а именно като собственик на МПС.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред
посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на
вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната
разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено
в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ №1 в
посока към бул. „Кнаягиня М. Луйза“. Повече конкретизация не е
необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. За
да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на
извършване на нарушението, не е необходимо нито да са посочени GPS
координатите, нито пък точният километър от пътната отсечка. Отразеното в
електронния фиш място на извършване на нарушението е идентично с
въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, като
последната се потвърждава и от протокола за използване на АТСС, в който е
посочена и посоката на движение на МПС-то. В тази връзка следва да се
отбележи и че според константната практика на Административен съд
Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се
изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч,
какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без
съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата
територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС
са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване
на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак,
доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да
3
са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Така изрично
Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм.
н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като
ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му
индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които
се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за
съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната
снимка, в която скоростта била отразена като 95 км/ч и бил отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието,
че последният се е движел със 92 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в
техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при
което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+
- 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е
в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо
средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените
обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени
подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския
институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от
одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №10 - С –
ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския
институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на
метрологичните изисвания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано
техническо средство е бил съставен протокол, в който отразените данни
съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното
4
изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето
нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото
средство.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 600 лева, за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място над 40 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.
Същата е превишена с 42 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корегиране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
атакувания електорен фиш.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№5503016, с който на К.К.Я., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.К.Я., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6