Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260013/21.08.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На осемнадесети юни Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Петранка Паскалева
прокурор Илия Николов
като разгледа докладваното от съдия
Панталеева
НДВ № 66 по описа на съда
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по
реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по
искане на адвокат М.Е.,***, като защитник на осъдения Ю.Х.Х., за възобновяване
на ВНОХД № 316/2019 г. по описа на Окръжен съд Разград, както и НОХД № 4/2019
г. на Районен съд Разград. Претенцията е насочена към оправдаване на осъденото
лице в рамките на приетите фактически положения, в условията на алтернативност
за връщане на делото за ново разглеждане.
С присъда № 372/01.08.2019 г. по НОХД №
4/19 г. на Районен съд Разград, осъденият Ю.Х.Х. е бил признат за виновен в извършване
на средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично разклащане на втори горен ляв резец, с
невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, обусловило трайно
затрудняване на дъвкателната функция и на говора, поради което и на основание
чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване
от свобода в размер на шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години.
С решение № 99/22.11.2019 г. по ВНОХД №
316/19 г. на Окръжен съд Разград, присъдата е била изцяло потвърдена.
От фактическа страна с влезлите в сила
съдебни актове е било прието за установено, че на 04.10.2017г. при създала се
опасност от пътно-транспортно произшествие, осъденото лице Х. е отправил
неприличен жест към пострадалия Фикрет Хюсеинов. На следващия ден – 05.10.2017 г.,
конфликтната ситуация между двамата е ескалирала, при което осъдения е нанесъл
удари в областта на лицето спрямо пострадалия, вследствие на което е причинено
и травматично разклащане на втори горен ляв резец, неподлежащ на стабилизиране
и лечение, обусловило трайно затрудняване на дъвкателната функция и на говора.
Изложените в искането за възобновяване
на наказателното производство доводи са основателни.
Първоинстанционният съд не е изпълнил
своите задължения за разкриване на обективната истина, с което е допуснал нарушения
по чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. Въззивният съд от своя страна не е извършил
цялостна проверка на постановената присъда – задължения, вменени от чл.чл.313 и
314 от НПК. Съгласно категоричната и последователна практика на ВКС в тази връзка,
цитираните пропуски винаги представляват съществени процесуални нарушения,
даващи основание за възобновяване на делото.
Процесуалните нарушения са обусловили и
нарушение на материалния закон. В конкретиката на казуса, за да е налице
съставомерност по чл.129 от НК, действията на подсъдимия спрямо пострадалия
трябва да са в пряка причинно - следствена връзка с причинения резултат, т.е с
травматичното разклащане (III степен) на втори горен ляв резец (2/2-ри) с
невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до неизбежна
екстракция на зъба, която по своята медико – биологична характеристика е
обусловила трайно затрудняване на дъвкателната функция и на говора. Задължителната
съдебна практика се е произнесла по спорни въпроси, свързани с приложението на
чл.128 и следващи от НК. Според ПП ВС на РБ № 3/27.09.1979 г., под „избиване на
зъби“ следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на
венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. И
това е така, защото тези увреждания довеждат до ограничаването на
физиологическата функция на зъба. Дъвченето или говорът са затруднени, когато
загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху
тяхната нормална функция. За съставомерността на деянието е достатъчно и избиването
само на един зъб. Законът има предвид избиването на естествени, а не на
изкуствени зъби. Несъставомерна последица е избиването на разрушени, силно разклатени
или неизлечимо болни зъби,които не са изпълнявали предназначението си за
дъвчене или говорене. Следователно, редовните инстанции е следвало да установят
по един безспорен начин, че именно действията на осъдения Ю.Х. стоят в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилото увреждане на втори горен ляв резец у
подстрадалия Фикрет Хюсеинов, респ. че зъбът е функционирал нормално преди
датата на процесното събитие, т.е бил е здрав.
Деянието е извършено на 05.10.2017 г. На
същата дата е извършен първичен преглед. Установено е, че пострадалият е
клинично здрав. Има наранявания по вътрешната част на горна устна. Отново на
05.10.2017 г. е извършен преглед от д-р Петър Цолов. Пациентът е характеризиран
с комбинирана травма на горна устна и зъб 2/2-ри. Лигавицата на горната устна в
областта на 2/2-ри зъб е с кръвонасядане – диаметър 2 см. Зъб 2/2-ри е с
протрузия 2 мм зад горната зъбна редица. Установена е и лека подвижност на зъб
2/2-ри, придружена с болка при перкусия. Подвижност I –ва степен.
На 06.10.2017 г. д-р Диана Василева е
издала съдебно – медицинско удостоверение, в което е отразено, че са установени
кръвонасядания върху горнопредната страна на извивката на лява раменна става,
долновътрешният квадрант на големия гръден мускул от лявата страна и от дясната
страна на гръбначния стълб с охлузване на това място, подлигавичен кръвоизлив
към предверието на устната кухина с разкъсване на лигавицата на проекционното
място на втори горен ляв резец, разклащане I-ва степен на зъб
2/2/втори горен ляв резец. За изготвяне на удостоверението е послужил консулта
от лекар по дентална медицина /визира се вероятно прегледа при д-р Петър Цолов
от 05.10.2017 г./.
На 19.06.2018 г. е извършен преглед при
д-р Вихрен Башаков. Описано е, че зъб 2/2-ри е с трета степен на подвижност, с
болка при перкусия. Зъбът е с обтурация. Назначена е рентгенография. На гърба
на амбулаторния лист е представено и заключението от извършеното изследване –
„Забелязва се тъмен ореол около апекса на зъб 2/2-ри. Същият е ендодонтски лекуван
и не подлежи на релечение. Установените изменения са с травматичен характер,
като предизвикват значителна болка. Терапевтично лечение е невъзможно и
засегнатият зъб трябва да бъде екстрахиран. За възстановяване на естетиката и
функцията е необходима протезна конструкция. Приложена е зъбна снимка, която
датира от 06.10.2017 г., докато се предполага, че изследването е направено на
19.06.2018 г.
На 26.10.2018 г. е извършена комисионна
съдебно – медицинска експертиза от д-р Василева и д-р Башаков. Специалистите са
заключили, че е налице подлигавичен кръвоизлив, към предверието на устната
кухина, с разкъсване на лигавицата на проекционното място на втори горен ляв
резец, разклащане I степен на зъб 2/2/втори горен ляв
резец/, с невъзможност за терапевтично лечение към 19.06.2018 г. – неизбежна
екстракция. По своята медико – билогична характеристика травматичното
разклащане на зъб 2/2/втори горен ляв резец/ неподлежащ на лечение – неизбежна
екстракция, обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на
отхапване/, а останалите увреждания – болка и страдание.
Извършена и е съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни /26.10.2018г./ - „….разклащане III-та степен на втори горен ляв резец с невъзможност за
лечение, не подлежи на стабилизиране – неизбежно премахване. Причиненото
увреждане обуславя трайно затрудняване на дъвкателната функция /фаза на
отхапване/ и на говора/. Функцията на травмирания/избит/ зъб ще се възстанови
след поставянето на протезна конструкция.
Нелице е съществено противоречие между
медицинските данни, характеризиращи състоянието на пострадалия. Използваната
снимка за рентгенографията, която е от дата 06.10.2017 г. отразява
различни находки от тези, които са констатирани след прегледите на 05.10.2017 г.
и 06.10.2017 г. При разчитането на зъбната снимка е установен: „тъмен ореол
около апекса на зъб 2/2-ри. Същият е ендодонтски лекуван и не подлежи на
релечение. Зъб 2/2-ри е с трета степен на подвижност, с болка при перкусия.“ По своята медико – биологична природа, апексът
е върхът на корена на зъба, а тъмният ореол около него най-често свидетелства
за определен вид инфекция /възпаление/. В по-редки случаи е възможно този ореол
да е признак за развиваща се киста около съответния зъб. Установена и е трета
степен на подвижност. Тези данни се различават съществено от тези, които са
отразени след първичния преглед, от прегледа извършен на същата дата при д-р
Петър Цолов, от извършеното съдебно – медицинско удостоверение. Разчетените от
снимката увреждания отговарят на извършените година по-късно преглед при д-р
Вихрен Башаков, комисионна съдебно – медицинска експертиза, съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни. Тези
съществени противоречия свидетелстват за това, че не е установено по един
категоричен начин, какво е било действителното обективно състояния на зъба след
процесното събитие, дали между него и причинения резултат има причинна връзка,
както и дали травмираният зъб е бил здрав преди нанасянето на удара, за да може
да бъде годен предмет на престъплението по чл.129 от НК.
Редовните инстанции не са изпълнили
своите задължения за разкриване на обективната истина. Не са изследвали
цитираната по-горе проблематика, за да изведат безспорен и непротиворечив извод
за виновността на осъдения Ю.Х.Х.. Допуснатите нарушения се явяват съществени
по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и са основания за възобновяване
на наказателното производство.
По изложените съображения и на
основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК настоящият състав на
Апелативен съд Варна
Р Е
Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производството
по ВНОХД № 316/2019 г. на Окръжен съд Разград, като ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 99/22.11.2019г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от
друг състав на въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: