Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………/……………..
2016 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
АНДОН ВЪЛКОВ
– МЛ.С.
при секретар Н.И.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 3360 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство
е след отменително решение на Върховен касационен съд
- № 225 от 12.12.2015 г., постановено по к.гр.д. №
6745/2015 г. по описа на трето гражданско отделение.
Предмет на
разглеждане е постъпилата въззивна жалба на Х.И.К.
чрез пълномощника му адвокат К.К. против решение №
2411 от 07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013
г. на седемнадесети състав на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна искове за заплащане на сумата от
33 674,41 лева, представляваща дължимо съгласно член 69, алинея 2 от
Колективния трудов договор /КТД/ от 2008 г., допълнително заплащане в размер на
100 % командировъчни пари за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010
г., през който период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в район с
допълнителен военен риск; за заплащане на сумата от 8 253 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2010
г. до 10.05.2013 г. на основание член 86 от ЗЗД; за заплащане на сумата от 7
472 лева, представляваща положен извънреден труд от общо 1 830 часа в периода
от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на
кораба и живота на екипажа, съгласно член 39, изречение последно и при
условията на член 40 и член 41 от КТД; за заплащане на сумата от 5 502
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г., както и в частта, с която въззиникът е осъден да заплати на „Параходство Български
морски флот” АД сумата от 696 лева, представляваща направени разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение на основание член 78,
алинея 3 и алинея 8 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното
решение е необосновано и незаконосъобразно, като се излагат подробни
съображения за това. Иска се отмяната му в посочените части и уважаване на
исковете така, както са предявени.
В срока
по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Х.И.К. твърди в исковата си молба, че
е бил в трудово правоотношение с ответника „Параходство Български морски флот”
АД - Варна, за което са били в сила допълнително споразумение № 284699 от 13.04.2010
г. към трудов договор № 200067 от 12.02.2003 г. при условията на колективен
трудов договор /КТД/ от 11.06.2008 г. за трудовите и осигурителните отношения
на моряците, работниците и служителите в „Параходство Български морски флот”
АД. Изпълнявал длъжността „старши помощник капитан” на моторен танкер „Панега”,
който бил отвлечен от пирати на 11.05.2010 г. в района на Аденския
залив, и прекарал 122 дни в плен. Твърди, че се съгласил да работи в район с
допълнителен военен риск, какъвто е Аденския залив,
но за това му се полага завишен размер на командировъчни пари в зависимост от
спецификата на района и продължителността на престоя. В съдебно заседание,
проведено на 07.11.2016 г., ищецът конкретизира как изчислява процента, в
зависимост от който му се дължат допълнителни командировъчни пари – 0,1 % за 7
дни и 122 дни престой в района, което прави пъти повече съобразно таблицата на
член 69, алинея 3 от КТД от 2008 г. Също така в исковата молба подробно се
описва, че състоянието на кораба е било изключително лошо /генераторите нямали
нужната мощност, двигателят бил в окаяно състояние и едва осигурявал мощност от
9-10 възела ход на кораба, работел само единия от двата компресора за въздух и
то ненадеждно, климатичната инсталация не работела, при пускане на пожарните
помпи мощността се губела/ още при потеглянето от България, поради което и
всъщност дестинацията е била Пакистан или Индия за нарязване за скрап. По време
на пленяването в групата на пиратите нямало компетентни лица по корабоводене, предвид което ищецът и останалите моряци били
денонощно на тяхно разположение и по принуда изпълнявал техните разпореждания,
както и всичките си задължения на първи помощник-капитан – придвижването и
постоянното установяване точното местоположение на кораба, извършване на
многобройни маневри по снемания от котва и възстановяване на предходното
местоположение, неколкократни спешни ремонти на кораба
с оглед лошото му състояние. Положеният труд за цялото време от 122 дни плен бил
повече от 15 часа на денонощие без почивен ден, като с труда си ищецът целял
спасяването на кораба, екипажа и човешки живот. Сочи, че положеният извънреден
труд бил в общ обем над 1800 работни часа. В първото съдебно заседание ищецът е
уточнил, че е полагал по 7 часа извънреден труд от 15 работни часа през всеки
един от всичките 122 дни в плен. След освобождаването му от ответника му било
заплатено стандартното за 4 месеца трудово възнаграждение и командировъчни
пари. Не му били заплатени допълнителните командировъчни пари по член 69,
алинея 2 от КТД в размер на 100 % от дължимите командировъчни пари за 122 дни,
както и извънредният труд над 1800 часа.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размери.
Оспорва се твърдението, че ищецът е престоял в район, изключен по “War Risk Trading Warranties”, и че следва да му
бъде заплатено 100 % завишение на командировъчните пари. Излага съображения, че
ищецът не е полагал извънреден труд за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. Релевира доводи, че
даже и районът да е бил включен в списъка на „Лойдс”
за районите, за които се изисква допълнителна застраховка, не се дължат
увеличени командировъчни пари на ищеца или други възнаграждения. Твърди се, че
още преди подписване на допълнителното споразумение ищецът е знаел, че ще
преминава през Аденския залив. Сумите, искани от
ищеца не отговаряли на аритметическите изчисления, тъй като са му изплатени
командировъчни пари в размер на 15 323,56 лева. Твърди се, че ако е
полагал извънреден труд, ищецът е следвало да попълни отчетна форма, каквато
няма представена. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
сумите, изплатени на ищеца по времето, през което е бил на борда на м/т Панега
и не е работил и след завръщането му в България до качването му на м/к Персенк
на 21.01.2011 г., включващи изплатени трудови възнаграждения и командировъчни
пари за месец май 2010 г. до месец септември 2010 г., конкретизирани по размери
в отговора.
С оглед изложеното в исковата и уточнителните молби, както и в съдебно заседание, и имайки
предвид допуснатите изменения на исковете с определения от съдебно заседание,
проведено на 08.04.2014 г., предмет на разглеждане са следните искове:
1/ С правно основание член 59 от КТ и член
69, алинея 2 от КТД от 2008 г. за заплащане на сумата от 33 674,41 лева, представляваща допълнително заплащане в размер на
100 % командировъчни пари за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010
г., както следва:
-
за
месец май 2010 г. - 21 дни по 97 евро =
2 037
евро или левова равностойност 3 984,02
лева, с падеж 10.06.2010 г.;
-
за
месец юни 2010 г. - 30 дни по 97 евро =
2 910 евро или левова равностойност 5 691,46
лева, с падеж 10.07.2010 г.;
-
за
месец юли 2010 г. - 3 дни по 97 евро =
291 евро или левова равностойност 569,15 лева и 28 дни по 97 евро =
2 716 евро
или левова равностойност 5 312,03 лева и допълнително трудово възнаграждение за
работа на кораб /ДТВ/К/ в размер на 4 335,48 лева за 28 дни, общо – 10 216,70 лева, с падеж 10.08.2010 г.;
-
за
месец август 2010 г. - 31 дни по 97 евро =
3 007
евро или левова равностойност 5 881,18 лева и ДТВ/К в размер на 4 800 лева
за 31 дни, общо – 10 681,22 лева, с
падеж 10.09.2010 г.;
-
за
месец септември 2010 г. - 9 дни по 97 евро =
873 евро
или левова равностойност 1 707,44 лева и ДТВ/К в размер на 1 393,56
лева за 9 дни, общо – 3 101,41 лева,
с падеж 10.10.2010 г.
Следва да се отбележи, че исковете са
уточнени с молба от 07.11.2013 г. /лист 152- лист 160 от първоинстанционното
дело/ и доколкото с тази молба е поправена исковата такава по реда на член 129 от
ГПК, то това не
съставлява изменение на иска, тъй като с уточнението могат да се отстранят констатирани
от съда недостатъци – определение от съдебно заседание, проведено на 29.10.2013
г. -, без това да съставлява изменение на иска. В този смисъл и решение № 446
от 16.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1080/2010 г. на ВКС, І ГО. Впоследствие
с протоколно определение от 08.04.2014 г. е допуснато изменение на общия размер
на иска чрез увеличаването му на 33 674,41 лева, без съда да е конкретизирал
точно коя сума и за кой месец се увеличава. Доколкото това увеличение на иска е
направено след изслушаната от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
то настоящият състав на въззивния съд намира, че
изменението по месеци и по пера е съобразно даденото заключение на вещото лице.
2/ С правно основание член 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8 253 лева,
представляващи лихва за забава, както следва:
-
сумата
от 1 198,53 лева за периода от
10.06.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 3 984,02 лева;
-
сумата
от 1 663,87 лева за периода от
10.07.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 5 691,46 лева;
-
сумата
от 1 744,78 лева за периода от
10.08.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 152,67 лева;
-
сумата
от 1 698,92 лева за периода от
10.09.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 181,76 лева;
-
сумата
от 775,20 лева за периода от 10.10.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 2 910,47
лева.
Исковете за лихви за забава върху дължимите
суми, представляващи командировъчни пари, са уточнени с молба от 09.09.2013 г., където се посочва общо сумата от 8 253 лева, а
след това с цитираната молба от 07.11.2013 г. са прецизирани по месеци. Общата
сума на дължимите лихви по уточнителната молба от
07.11.2013 г. е 7 801,30 лева /1 198,53 + 1 663,87
+ 1 744,78 + 1 698,92 +
775,20 лева/, а районният съд се е произнесъл за обща сума в размер 8 253
лева, тоест свръхпетитум, което води до извод за обезсилване на решението в частта за
разликата над 7 081,30 лева до 8 253 лева като постановено по
непредявен иск.
3/ С правно основание член 39, изречение
последно, член 40 и член 41 от КТД от 2008 г. за заплащане на сумата от 7 472 лева, представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд от общо 1 830 часа за периода от
11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., както следва:
-
за
месец май 2010 г. – 21 дни по 7 часа =
147 часа по 8,75 лева на час = 1 286,25 лева, с падеж 10.06.2010 г.;
-
за
месец юни 2010 г. – 30 дни по 7 часа =
210 часа
по 8,75 лева на час = 1 837,75 лева, с падеж 10.07.2010 г.;
-
за
месец юли 2010 г. – 31 дни по 7 часа =
217 часа по 8,75 лева на час = 1 898,75 лева, с падеж 10.08.2010 г.;
-
за
месец август 2010 г. – 31 дни по 7 часа =
217 часа по 8,75 лева на час = 1 898,75 лева, с падеж 10.09.2010 г.;
-
за
месец септември 2010 г. – 9 дни по 7 часа =
63 часа
по 8,75 лева на час = 551,25 лева, с падеж 10.10.2010
г.
Искът е уточнен с посочената в предходния
пункт молба, както и в първото съдебно заседание, проведено на 29.10.2013 г.,
като ищецът претендира извънреден труд по 7 часа на ден за общо 122 дни, тоест
общо 854 часа. Тука отново е допуснато опущение от първоинстанционния
съд, тъй като претендираните 1 830 часа
извънреден труд са съобразно исковата молба и се равняват на 122 дни по 15 часа
извънреден труд на ден.
Впоследствие с протоколно определение от
08.04.2014 г. е допуснато изменение на иска чрез намаляването на 7 472 лева, без
съда да е прецизирал намалението по месеци. Доколкото това увеличение на иска е
направено след изслушаната от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
то настоящият състав на въззивния съд намира, че
изменението по месеци и по суми е съобразно даденото заключение на вещото лице,
което е посочило, че цената на един час извънреден труд е в размер на 8,75
лева.
4/ С правно основание член 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 502 лева,
представляващи лихва за забава върху главниците за претендиран
извънреден труд, както следва:
-
сумата
от 367,10 лева за периода от
10.06.2010 г. до 30.06.2010 г. върху главница от 1 220,10 лева;
-
сумата
от 486,25 лева за периода от 10.07.2010
г. до 10.05.2013 г. върху главница от 1 663,20 лева;
-
сумата
от 566,75 лева за периода от 10.08.2010
г. до 10.05.2013 г. върху главница от 1 998,57 лева;
-
сумата
от 593,38 лева за периода от 10.09.2010
г. до 10.05.2013 г. върху главница от 2 159,15 лева;
-
сумата
от 166,99 лева за периода от 10.10.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 626,85 лева.
Исковете за лихви за забава върху дължимите
суми, представляващи извънреден труд, са уточнени с молба от 09.09.2013 г., където се посочва общо сумата от 5 502 лева, и
след това с цитираната молба от 07.11.2013 г. са прецизирани по месеци. Общата
сума на дължимите лихви по уточнителната молба от
07.11.2013 г. е 2 180,47 лева /367,10 + 486,25 + 566,75 + 593,38 + 166,99
лева/, а районният съд се е произнесъл за обща сума в размер 5 502 лева, тоест свръхпетитум, което води до извод за обезсилване на решението в частта за разликата над 2 180,47 лева до 5
502 лева като постановено по непредявен иск.
Няма спор по следните факти:
1/ Че ищецът и ответникът са били в трудово
правоотношение през процесния период, като ищецът е
изпълнявал длъжността „старши помощник-капитан“ на моторен танкер „Панега“;
2/ Че ищецът се е съгласил да работи в район
с допълнителен военен риск;
3/ Че м/т „Панега“ и екипажа са били
отвлечени от сомалийски пирати в района на Аденския
залив на 11 май 2010 г.;
4/ Че м/т „Панега“ и екипажа са били
освободени от плен на 09.09.2010 г.;
5/ Че на ищеца са изплатени командировъчните
пари и ежемесечното възнаграждение за времето, когато е бил в плен на пиратите;
6/ Че процента на допълнителната премия за
преминаване през Аденския залив е в размер на 0,1 %
за 7 дни – прието за безспорно установено с определение от съдебно заседание,
проведено на 07.11.2016 г.
По първия и втория иск
Съгласно член 69, алинея 2 от КТД от 2008 г.,
когато морякът се съгласи да работи в район с допълнителен военен риск, работодателят
заплаща завишен размер на командировъчните пари в зависимост от обявения на
Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие
при посещение в район, изключен по War Risk
Trading Warranties,
като процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от
продължителността на престоя, а самия престой включва дните на влизане/излизане
от района на военен риск на съответната държава. Аналогични са разпоредбите на член
73 и член 74 от КТД от 23.06.2010 г., в сила от 04.07.2010 г. /по време, когато
корабът е бил в плен на пиратите/ - за работа в район с повишен военен риск
работодателят заплаща на моряк от кораб на задгранично плаване завишен размер
на КП и ДТВ/К в случаите, когато обявеният на Лондонския пазар процент на
допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район,
изключен по War Risk Trading Warranties, е определен над 0,3
% или може да бъде друг по-нисък процент, определен от работодателя, като процентът
на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността
на престоя, а самия престой включва дните на влизане/излизане от района на
военен риск на съответната държава.
Съобразно разпоредбата на член 294, алинея 1,
изречение последно от ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на
закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Във връзка с този
иск в отменителното си решение ВКС във връзка с направената
констатация за нарушение на процесуалните правила по допускане на допълнителна
експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: какъв е процента на
допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район с
допълнителен военен риск; каква е ставката, определена от Лондонския
застрахователен пазар за степента на опасност на посетения район; каква е
котировката за конкретното посещение; какво е отражението на продължителността
на планирания и, ако има такова, на конкретния престой и възникването на
застрахователното събитие; за какъв период е валидна K&R
/отвличане
и откуп/ застраховка при преминаване през Аденския
залив; за какъв период се сключват застраховките K&R
и какъв е процента на допълнителната премия.
Такава е назначена и от даденото заключение
на вещото лице е видно, че допълнителната премия се определя обикновено като
процент от застрахователната стойност или като конкретна сума и се променя в
зависимост от вида на кораба, големината, скоростта, района на плаване, защитеността на кораба, наемането на въоръжена охрана и
други фактори, свързани с оценката на риска, която обикновено се прави от
застрахователите при застраховане на кораб; обичайните проценти на
допълнителната премия за 2010 г. – 2011 г. при преминаване през Аденския залив са от 0,1 до 0,15 от застрахователната
стойност; допълнителната премия за преминаване на кораб „Панега“ през Аденския залив е 0,1 % от застрахователната стойност,
включително пиратство, като е валидна при условие, че корабът премине през Аденския залив в конвой за транзитно преминаване и е
регистриран в специалния комитет по безопасност на военноморски сили на
Европейския съюз за района на Африканския рог /EUNAVFOR/MSCHOA;
терминът „Лондонски застрахователен пазар“ има смисъл на икономическо понятие,
което няма физическо изражение, и по принцип е реално или виртуално място, в
което се срещат предлагащите и търсещите стоки и услуги; обикновено има средни
ставки на застрахователния пазар, но те се изчисляват от маркетингови агенции
чрез различни индекси или номинални стойности на стоката или услугата; по
отношение степента на опасност има обявяване на районите, застрашени от военни,
стачни, терористични и други подобни рискове, което се извършва от Joint War Committee /Обща военна
комисия или Съвместен военен комитет/ с издания с обявени райони; по принцип
преминаването през опасни райони се планира съгласно най-добрите практики за
преминаване през опасни райони, като в такива райони не се предвижда престой, а
време за транзитно преминаване, респективно – колкото е по-дълго времето на
транзитно преминаване, толкова ще бъде по-висок риска и съответно по-висока
застрахователната премия; премията е по-ниска при наемане на индивидуална
охрана на кораба, като разликата не е повече от 0,05 %; застрахователните
договори изискват застрахованите да уведомяват застрахователите при влизане на
кораба в опасния район, както и дали са спазени условията на договора към
момента на влизане – дали корабът е включен в конвой, дали е наета въоръжена
охрана, дали се движи с декларираната скорост.
От обясненията на вещото лице, дадени при
изслушването му в съдебно заседание, проведено на 30.05.2016 г., се установява,
че е установено местоположението на
кораба по документи, като има доказателство, че при влизането на кораба
позициите му съвпадат, с това което е договорирано, има и записки, че пиратите
го отвеждат в друг район; отвличането е станало в коридора, в който е трябвало
да премине корабът, в Аденския залив. Вещото лице
обяснява, че не може да има ставка на пазара, а е гледал максимална и минимална
ставки за този период в няколко договора в интернет и на база негови контакти,
включително и със секретаря на Комитета, който определя рисковете; че няма
официална публикация на Лондонския пазар, всъщност няма институция Лондонски
пазар, поради което и не може да се каже каква е ставката на Лондонския пазар,
защото няма такава; че е изследвал и български застрахователи, които са
сключвали договори в този период. Относно посочения бонус от 60% вещото лице
посочва, че става въпрос за плащане на премията при условие, че са изпълнени
всички условия, които е поставил застрахователя, и ако няма заведени дела,
тогава се прави отстъпка от премията, като тези 60 % нямат нищо общо с определеният
0,1 %, тъй като касаят друга страна на договора за застраховка. Договорът има
основни клаузи, като едната от тях е за военен риск, който в зависимост от
публикациите на посочения комитет се определя като нисък, среден, висок и много
висок риск и въз основа на него застрахователната компания определя
допълнителния процент към основната застрахователна премия. Няма установен
процент на пазара, има минимална и максимална стойност спрямо сключените
договори, всеки застраховател сам определя процента. Военният риск е част от
основната застраховка и когато корабът минава през опасни райони,
застрахователят прилага процент за завишение на премията. При сключване на
застраховка няма практика след сключването й да се променя процента за риск,
защото всеки корабособственик, който сключва
застраховка го прави за определено направление на кораба. Ако се наложи промяна
на курса на кораба от корабособственика, е логично
тогава да има и промяна на процента. Попадането на кораба на Сомалийския бряг е
в следствие на отвличането, а не по друга причина.
Тази експертиза е оспорена от ищеца и с
протоколно определение от 30.05.2016 г. е допуснато провеждането на повторна
експертиза. С оглед на спецификата на поставената задача и въпреки направените
опити от страна на съда, не бе открито вещо лице, което да даде заключение по
така поставените въпроси.
Настоящият състав на съда намира, че въпреки
направеното оспорване, следва да цени даденото от вещото лице заключение като
безпристрастно, компетентно и непротиворечащо на другите, събрани по делото
доказателства.
Безспорно
се установява по делото, че Аденският залив е район с
повишен военен риск, както и че същият е изключен по War Risk Trading Warranties – приети още от първата инстанция издания с
обявени райони на Joint War Committee. От циркуляр БМФ 12
№ 33 от 10.12.2009 г. /лист 78 от първоинстанционното
дело/ се установява, че районът в Индийския океан, обозначен на приложената
карта като New Breach Area, следва да се избягва, а при всяко пресичане
на Индийския океан капитаните да контактуват със съответния ръководител на
флотилия за уточнения; в района, обозначен като Аденски
залив, да се плава в състава на конвой, като при влизане или излизане да се
подхожда от север, за да се плава в по-безопасните води на Арабско море и
съответно да се избягва навлизането в района, обозначен New Breach Area;
също така се обяснява, че ставките за допълнителна застраховка „Военен риск“ се
определят от Лондонския пазар индивидуално за всеки район в зависимост от
актуалната обстановка, а котировките са валидни само за конкретното посещение.
Към циркулярното писмо е приложено изданието на Joint War Committee от 25.11.2009 г. /лист 79 и лист 80 от първоинстанционното дело/, както и карта с отбелязване на
посочената New Breach Area /лист 81 от първоинстанционното
дело/. Също така е представен и циркуляр БМФ 12 № 34 от 23.03.2010 г. /лист 82
от първоинстанционното дело/, към който е приложено актуализирано
издание на Joint War Committee от 11.03.2010 г. /лист 83 – лист 86 от първоинстанционното дело/, в който изрично е посочено, че
корабите, плаващи в Аденския залив и Индийския океан,
следва да изпълняват указанията от Циркуляр БМФ 12 № 33 от 10.12.2009 г., както
и, че ставките за допълнителна застраховка „Военен риск“ се определят от
Лондонския пазар индивидуално за всеки район в зависимост от актуалната
обстановка, а котировките са валидни само за конкретното посещение.
Ответникът
е сключил за м/т „Панега“ застраховка Hull and
Machinery /корпус
и машини или “каско“, както в повечето случаи я
наричат страните/ и War Risks /военни рискове/ - удостоверение за членство /лист 33-лист 41 от
настоящото дело/, застрахователен сертификат № B080194840M10 /лист 90-
лист 150 от настоящото дело/. Морските застраховки на кораби /hulls/
и товар /cargo/ са унифицирани
съгласно оригиналните Лондонски клаузи, наречени “институтски клаузи”. Те са
международно приети, са еднакви в целия свят и се използват като общи условия
на договорите за морско застраховане. В договорите за застраховка страните
записват набора от клаузите, които ще се прилагат, препращайки към тях, както и
тези, които са изключени. В конкретния случай за застраховката H&M
/каско/ е възприета Институтската клауза за корпус за
определен срок 1.10.83 /клауза 280/ – страница 2 от договора. Тази клауза покрива
всички възможни рискове от загуба или повреда на застрахования обект /корпуса
на плавателния съд, двигатели, оборудване, принадлежности/ с изключение на изрично
посочени рискове, между които е и война. За да се покрие и риска от военни
действия е сключена застраховка WR, която в конкретния
случай се регулира от Институтската клауза за война и стачка за определен срок
1.10.83 /клауза 281/ - страница 3 от договора - и покрива тотална загуба или
частична вреда на корпуса, материали, машини, принадлежности и всичко, свързано
с тях, в резултат на военни действия от
всякакъв вид, включително и пиратство. И двете застраховки са с териториален
обхват из целия свят, но при определени ограничения: съгласно институтска
гаранция 1.7.76 /клауза 26/, забраняваща плаване в определени ширини на
Атлантическото крайбрежие на северна Америка, в Балтийско море в определено
време на годината и т.н.; с потвърждение на „Навигационните ограничения за
корпус, война, стачки, тероризъм и свързани рискове“ /JW2005/001А/; с приложение на
клауза корпус на Joint
War Committee за корпус, война, стачки,
тероризъм и свързани рискове – посочените зони от 25.11.2009 г. Тоест, ако не е предвидено друго, застраховката
за военен риск не покрива застрахователни събития, настъпили в райони, които са
изброени в списъка
на военните зони или такива с повишен риск, определен от
Joint War Committee, в конкретният случай – района на Аденския
залив. Институтската клауза предвижда, че по време на периода на застраховане
застрахованият /“Параходство БМФ“/ може да поиска разширение на застрахователното
покритие за район, указан в списъка
на военните зони или зони с повишен риск, определени от Joint War Committee, отправяйки до застрахователя предварително писмено
заявление за необходимостта от преминаване през такъв район. Такова застрахователно покритие може да бъде предоставено
на застрахованото лице за ограничен срок /този на преминаване през такава зона/ след писмено съгласие между страните и след допълнителна застрахователна премия. Това е
договорено и в допълнителната клауза «Навигационни ограничения по отношение на
война, стачка, тероризъм и свързани рискове» /JW2005/001А/ - лист 97 от настоящото дело.
Застрахователният
договор в конкретният случай е сключен с период на действие от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., включително, поради което и
посочените зони са обвързани с изданието на Joint War Committee от 25.11.2009 г., което е приложено към циркуляр БМФ 12 № 33 от
10.12.2009 г. По време на действие на договора, но преди извършване на рейса на
м/т „Панега“, е публикувано актуализирано издание на Joint War Committee от 11.03.2010 г., в резултат на което и издадено от ответника циркулярно
писмо БМФ 12 № 34 от 23.03.2010 г., и съгласно член 3а от клауза «Навигационни
ограничения по отношение на война, стачка, тероризъм
и свързани рискове» /JW2005/001А/ в случай на преработен списък на зоните с възприет повишен риск такива
преработки не влияят за целите на член 1 и член 2 от клаузата, освен ако
застрахователят е дал на застрахования седемдневно предизвестие за анулиране
поради промени в изброените зони, каквото анулиране не се твърди.
Във връзка с
планираното преминаване на кораба през Аденския залив
е издаден добавък към сертификат за застрахователно
покритие № 94840М10, касаещ корабите „Панега“ и
„Батова“, като е уговорено, че се договаря допълнителна премия за транзитно
преминаване през Аденския залив от 0,1 %, като кораб
„Панега“ ще тръгне от Варна през седмицата, започваща от 19.04., а
преминаването през Аденския залив се очаква да
започне на 11.05.2010 г. /лист 25–лист 28 от делото/.
В дебитното
известие № ЕВР-33/10 от 11.06.2010 г. /лист 78 и лист 79 от настоящото дело/ до
ответника от застрахователния брокер Advance Insurance Solutions Broker JSC е посочен номера
на сертификата /94840М10/, кораба, за който се отнася /„Панега“/,
местоназначението /Аденски залив/, размера на
допълнителната премия /1 200 щатски долара/ и е уточнено, че е договорено удължаване
на покритието за военни рискове в посочените от JWC райони, в сила от
11.05.2010 г., като застрахованият кораб „не повече от 7 дни в
изключената зона, след което на ежедневна пропорционална основа“. Следва да се
отбележи, че направеното оспорване от страна на ищеца на датата на посочения добавък е ирелевантно за изхода
на спора, доколкото не се спори между страните, че има сключена такава
уговорка. С оглед спецификата на морското застраховане договорите не се
подписват, тъй като обикновено се договаря между брокер, който е представител
на застрахованото лице и множество застрахователи, а се издава застрахователен
сертификат/удостоверение. Въпросният добавък е
изпратен от Willis Ltd. /застрахователен брокер в Лондон/ и различните дати /10.05.2010 г. – лист
170, 27.05.2010 г. – лист 25/ отразяват датите на изпращане на съответния имейл
до ответника, а не дата на сключване на допълнителната уговорка.
Описаното в
посоченото дебитно известие съответства на член 3б от клаузата «Навигационни
ограничения по отношение на война, стачка, тероризъм
и свързани рискове» /JW2005/001А/ - ако даден кораб остане в
териториалните води на държава или място, след като те са добавени в списъка на
зоните по член 3а, застрахователят няма да носи отговорност за никаква загуба,
щета, отговорност или разноски, произтичащи от или в резултат на инцидент или
събитие, което иначе е покрито от застраховката, след изтичането на този
седмодневен период, освен ако на застрахователя е подадено уведомление преди
края на този седмодневен период и бъдат договорени някакви изменения в
условията на покритието и изискваната допълнителна премия преди изтичането на
този период. Това е потвърдено и от пълномощника на ответника в съдебно
заседание, проведено на 30.05.2016 г., който е заявил, че договорът за
застраховка /има се пред вид допълнителната застраховка за преминаване през
зона с повишен риск/ се сключва 48 часа преди навлизане във военната зона, а
другите договори се сключват в началото на годината, а представеният добавък за преминаването през Аденския
залив е към основния договор.
Също така следва да
се отбележи, че и в двете посочени циркулярни писма се посочва, че ставките за
допълнителна застраховка „Военен риск“ се определят от Лондонския пазар
индивидуално за всеки район в зависимост от актуалната обстановка, а
котировките са валидни само за конкретното посещение.
Тоест, уговореното
в договора за застраховка и писмените доказателства кореспондират със
заключението на вещото лице, че под „Лондонски пазар“ се има предвид не конкретно
учреждение или юридическо лице, а процентът на
допълнителната премия е конкретен в зависимост от изброените по-горе
предпоставки.
В резултат на
изложеното се налага извод, че базата, върху която следва да се направят
изчисленията съобразно КТД е 0,1 % за 7 дни.
Кораб „Панега“ е
отвлечен на 11.05.2010 г. в района на Аденския залив
и е освободен на 09.09.2010 г., като вещото лице по
назначената в първата инстанция съдебна експертиза е дало заключение, че от
свидетелските показания може да се заключи, че се е намирал между Тропика на
Рака и Тропика на Козирога, като последната позиция преди пленяването на кораба
е документирана в 12 часа корабно време и е 12 градуса 12 минути северна
географска ширина и 046 градуса 07 минути източна географска дължина, и е
излязъл от зоната в деня на неговото освобождаване от пиратите – 09.09.2010 г., като първата подадена позиция от същия ден е в
10,30 часа корабно време и е 06 градуса
54 минути северна географска ширина и 049 градуса 21 минути източна географска
дължина. От географските координати, които е подал корабът, при освобождаването
му се установява, че същият се е намирал в северната част на крайбрежието на
Сомалия, тоест в района, обозначен New Breach
Area в
изданието на Joint War Committee и посочен в двете циркулярни писма, описани
по-горе. В списъка на зони с повишен риск /лист 29-лист 32 от настоящото дело/
е и Сомалия, включително води до 250 морски мили от източния сомалийски бряг,
южно от ширина 10 градуса северна географска ширина.
Престоят на кораба в зона с повишен риск е
122 дни и след като процента на допълнителната премия е 0,1 за 7 дни, то за
посочения период процентът се равнява на 1,74 /122 дни : 7 дни =
17,42 периода от 7 дни х 0,1 %/.
Разпоредбата на член 69, алинея 3 от КТД от
2008 г. определя, че при процент на допълнителната премия над 0,5 % завишението
на командировъчните пари е 100 %, а член 74 от КТД от 2010 г. предвижда завишен
размер на КП и ДТВ/К в случаите, когато обявеният на Лондонския пазар процент
на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район,
изключен по War Risk Trading Warranties, е определен над 0,3
%.
За времето, през което кораб „Панега“ е бил в
плен на пиратите са действали два КТД – от 2008 г. и от 23.06.2010 г. Според
член 54, алинея 1 от КТ колективният
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго, и тъй като в член 186, изречение първо от КТД от 2010 г. е
предвидено, че същият влиза в сила от 04.07.2010 г., то следва да се зачете
волята на страните. Разпоредбите на КТД са материалноправни
и като такива имат действие занапред, като нормите на стария КТД престават да
действат. Възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че
претенцията на ищеца се основава само на КТД от 2008 г., но не и на този от
2010 г., се явява неоснователно. Ищецът претендира дължими му суми въз основа
на КТД, а обстоятелството, че за процесния период са
действали два КТД е въпрос на темпоралното действие на нормите.
Приложение № 3 към КТД от 2008 г. /лист 201
от първоинстанционното дело/ определя, че полагащият
се размер на командировъчните пари за длъжност „старши помощник-капитан“ за
група кораби „танкер“ е в размер на 95 евро на ден, тоест за времето от
11.05.2010 г. до 03.07.2010 г. на ищеца се полагат по 95 евро на ден.
Приложение № 2 към КТД от 2010 г. /лист 82 от
в.гр.д. № 1396/2014 г. на ВОС/ визира, че размерът на командировъчните пари за
длъжност „старши помощник-капитан“ за група кораби „други“ е в размер на 29
щатски долара на ден, а ДТВ/К – в размер на 4 800 лева на месец.
В исковата молба ищецът е претендирал
заплащането на командировъчни пари, но с определение от съдебно заседание,
проведено на 29.10.2013 г. /лист 144 гърба от първоинстанционното
дело/, съдът е оставил без движение исковата молба и му е указал да уточни
всеки иск, като се има предвид, че сумите се дължат месечно, като се посочат
главниците и лихвите по периоди и размер. С молба от 07.11.2013 г. ищецът е
конкретизирал претенциите си съобразно указанията на съда, като е посочил, че
за времето от 04.07.2010 г. до 09.09.2010 г. освен
командировъчни пари му се дължат и суми за допълнително трудово възнаграждение
за работа на кораб /ДТВ/К/. Тъй като това е уточнение на исковата молба, то
настоящият състав на съда приема, че не се касае за изменение на иска по
основание.
Поради изложеното за периода 04.07.2010
г.-09.09.2010 г. на ищеца следва да бъдат заплатени
командировъчни пари и ДТВ/К съобразно разпоредбата на член 73 от КТД от 2010 г.
Вещото лице по приетата от съда пред първата
инстанция съдебно-икономическа експертиза /лист 124 до лист 142 от първоинстанционното дело/ дава заключение, че за периода
11.05.2010 г. – 03.07.2010 г. се дължат общо 5 238 евро, които в левова
равностойност по фиксинга на БНБ са 10 244,64 лева; за периода 04.07.2010
г. – 09.09.2010 г. е дължат общо 1 972 щатски
долара, които изчислени съобразно курса на БНБ към дата 10.09.2010 г. се
равняват на 3 030,96 лева; общата стойност на командировъчните пари е
13 275,60 лева; лихвата за забава върху главница 13 275,60 лева за
периода 10.09.2010 г. – 10.05.2013 г. се равнява на 3 643,54 лева. В
съдебно заседание, проведено на 29.10.2013 г., вещото лице е допълнило, че
командировъчните пари са отделно, а парите за работа на кораб са отделно, както
и, че командировъчните пари не са към брутното трудово възнаграждение.
На ищеца следва да бъдат заплатени следните
суми:
1/ За месец май 2010 г. - 21 дни по 95
евро = 1995 евро, равняващи се на 3 901,88
лева, като искът следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната 3 984,02 лева;
2/ За месец юни 2010 г. - 30 дни по 95
евро = 2 850 евро или левова равностойност 5 574,12 лева, като
искът следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната
от 5 691,46 лева;
3/ За месец юли 2010 г. - 3 дни по 95
евро = 285 евро или левова равностойност 557,41 лева, като
искът следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната
569,15 лева, 28 дни по 29 щатски долара =
812 щатски долара или левова равностойност 1 248,04 лева, като искът
следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната
5 312,03 лева, и допълнително трудово възнаграждение за работа на кораб
/ДТВ/К/ в размер на 4 335,24 лева за 28 дни, като искът следва да се
отхвърли за разликата над тази сума до претендираната
от 4 335,52 лева; или общата сума, която следва да бъде присъдена е в
размер на 6 140,69 лева;
4/ За месец август 2010 г. - 31 дни по
29 щатски долара = 899 щатски долара или левова
равностойност 1 381,76 лева, като искът следва да се отхвърли за разликата
над тази сума до претендираната 5 881,18 лева, и
ДТВ/К в размер на 4 800 лева за 31 дни, общо сума за присъждане - 6 181,76
лева;
5/ За месец септември 2010 г. - 9 дни
по 29 щатски долара = 261 щатски долара или левова
равностойност 510,47 лева, като искът следва да се отхвърли за разликата над
тази сума до претендираната 1 707,44 лева, и
ДТВ/К в размер на 1 393,47 лева за 9 дни, като искът следва да се отхвърли
за разликата над тази сума до претендираната
1 393,56 лева, общо сума за присъждане – 1 903,94 лева;
или
общо сумата от 23 702,39 лева.
Съдът не кредитира заключението на вещото
лице в частта му, в която е изчислило дължимата лихва за забава, считано от
10.09.2010 г., тъй като на първо място това заключение е преди уточнението от
07.11.2013 г. на исковите претенции по суми и периоди, а на следващо – моментът,
от когато се дължи лихва за забава, е правен въпрос. В конкретният случай
лихвата за забава се претендира от десето число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи, и се дължи от тази дата, доколкото претендираните
суми са част от работната заплата, чийто окончателен размер се изплаща на
десето число на месеца, следващ отчетния – член 57 от КТД от 2008 г., съответно
член 54 от КТД от 2010 г. Поради това съдът извърши изчисление на дължимите лихви
за забава посредством калкулатор на лихвите.
По иска с правно основание член 86 от ЗЗД следва
да се заплатят следните суми:
1/ 1 173,54
лева за периода от 10.06.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 3 901,88
лева, като искът бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната 1 198,53 лева;
2/ 1 629,53 лева за периода от
10.07.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 5 574,12 лева, като искът
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната
1 663,87 лева;
3/ 1 741,23 лева за периода от
10.08.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 140,69 лева, като искът
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната
1 744,78 лева;
4/ 1 698,72 лева за периода от
10.09.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 6 181,76 лева, като искът
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната
1 698,92 лева;
5/ 506,89 лева за периода от 10.10.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 1 903,94
лева, като искът бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната 775,20 лева;
или общо
сумата от 6 749,91 лева.
С оглед
различните крайни изводи, до който достигна въззивния
съд, то първоинстанционното решение в посочените
части следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете
да бъдат уважени съобразно изложения по-горе смисъл, а в останалата част –
потвърдено.
По третия и четвъртия иск
Както бе отбелязано вече, член 294, алинея 1,
изречение последно от ГПК визира, че указанията на ВКС по прилагането и
тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В
посоченото решение Върховният съд е направил извод, че морякът е положил и
извънреден труд, поради което предявеният иск за заплащането му е основателен,
но делото следва да бъде върнато на въззивната
инстанция за произнасяне по направените възражения за прихващане, направени в
отговора на исковата молба, както
следва:
1/ за сумата 759,78 лева, изплатени на ищеца
като трудово възнаграждение за месец май 2010 г.;
2/ за сумата 872,44 лева, изплатени на ищеца
като основни и допълнителни трудови възнаграждения за месец юни 2010 г.;
3/ за сумата 6 101,44 лева, изплатени на
ищеца като основни и допълнителни трудови възнаграждения за месец юли 2010 г.;
4/ за сумата 6 649,94 лева, изплатени на
ищеца като основни и допълнителни трудови възнаграждения за месец август 2010
г.;
5/ за сумата 6 005,92 лева, изплатени на
ищеца, като основни, допълнителни трудови възнаграждения и целеви награди за
месец септември 2010 г.;
6/ за сумата 1 198,23 лева, изплатени на
ищеца като възнаграждение за годишен отпуск за месец октомври 2010 г.;
7/ за сумата 1 198,23 лева изплатени, на
ищеца като възнаграждение за годишен отпуск и допълнително трудово
възнаграждение за отпуск за месец ноември 2010 г.;
8/ за сумата 1 198,23 лева, изплатени на
ищеца като възнаграждение за годишен отпуск и допълнително трудово
възнаграждение за отпуск за месец декември 2010 г.;
9/ за сумата 1 198,23 лева, изплатени на
ищеца като възнаграждение за годишен отпуск за периода от 01.01.2010 г. до 21.01.2011 г.;
10/ за сумата 5 801,18 лева, изплатени
на ищеца командировъчни пари за месец май 2010 г.;
11/ за сумата 5 691,47 лева, изплатени
на ищеца, като трудово възнаграждение за месец юни 2010 г.;
12/ за сумата 1 784,34 лева, изплатени
на ищеца командировъчни пари за месец юли 2010 г.;
13/ за сумата 1 384,48 лева, изплатени
на ищеца командировъчни пари за месец август 2010 г.;
14/ за сумата 662,09 лева, изплатени на ищеца
командировъчни пари за месец септември 2010 г.
Възражението
за прихващане е мотивирано, че за посочения период ищецът е бил на борда на м/т
„Панега“ и не е отработил дори нормативно установеното време, както не е
работил и след завръщането му в България до качването му на м/к „Персенк“ на
21.01.2011 г. В първото съдебно заседание, проведено на 29.10.2013 г. /лист 147
от първоинстанционното дело/, юрисконсултът на
ответното дружество е уточнил, че работното време при екипажите на кораби се
отчита сумарно – „…тези 122 дни той работи по 15 часа, но в следващ период от
200 дни или 122 дни той не работи и за този период се разчита и затова той няма
извънреден труд. В БМФ няма извънреден труд. Те после си ги получават и
съботите, и неделите във вид на отпуски“.
Тъй като мотивите в отменителното
решение на ВКС касаят полагането на труд изобщо, а не само извънреден, по време
на пленяването на кораба и екипажа от пиратите и, съобразявайки основанието на
претенциите на ответното дружество /трудово възнаграждение/, които се иска да
бъдат прихванати, за постигане последователност и изчерпателност на
изложението, настоящият състав намира, че следва да преповтори част от
изложеното в мотивите на ВКС.
Липсва конкретна правна норма както в
международното, така и във вътрешното право, уреждаща хипотеза като настоящата,
при която изпълнението на трудовия договор се осъществява при извънредни
обстоятелства, каквото е попадането на моряка в плен. За да се даде отговор на
въпроса дали ответникът като корабопритежател на
пленения кораб и работодател следва да възмезди моряка за положения от него
принудителен труд и дали част от този труд може да се квалифицира като
извънреден, следва да се направят изводи в условията на правова аналогия, като
се съобразят общите постановки на международните актове относно трафика на
хора, според които зачитането правата на жертвите следва да бъдат най-висша
цел, да се разглеждат и удовлетворяват всеобхватно, координирано и приоритетно.
В преамбюла на Морска трудова конвенция от 2006 г. на МОТ е прието, че предвид
глобалната същност на корабоплавателната индустрия моряците имат нужда от
специална защита.
Въпросът трябва да бъде разрешен на
плоскостта дали е налице реална полза за кораба и корабопритежателя
от положения от моряка принудителен труд и дали са налице приложими
предварителни договорки в индивидуален или колективен трудов договор, по който
те са страни. И в обичайни условия, видно от изложеното по-горе, времето за
спасяване на кораба, товара и хора, времето за допълнителни тренировки, времето,
през което морякът е бил на разположение, се компенсира с почивки или се
възмездява – Морска трудова конвенция от 2006 г. на МОТ, Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, КТД от 2008 г. – член 39, последно
изречение, КТД от 2010 г. – член 34, изречение последно.
Общото възлагане на трудови задължения по
силата на сключения трудов договор между страните не е преустановено при
възникването на извънредни обстоятелства с попадането в плен. Освен изпълнение
на преките му трудови задължения, морякът е принуждаван да изпълнява и други
задачи, от него се изисква изпълнение по всяко време на денонощието, което е
съпроводено с насилие и заплашване, лишен е от възможност за нормална почивка и
не разполага със свободно време. Работното и извънработно време практически не
могат да се разграничат. Изпълнението на задълженията му е в условия на
непрекъснатост и е насочено към спасяване на кораба, товара, екипажа. Фактът на
попадане в плен е известен на работодателя.
Съдът намира, че възраженията за прихващане
следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
На първо място – ВКС е изложил пространни
мотиви защо счита, че ищецът е полагал труд за посочения период, които мотиви
бяха преповторени от настоящия състав на съда, като е прието, че за времето,
прекарано в плен на пиратите ищецът К. е полагал принудителен труд, една част
от който /8 часа/ е нормативното установено работно време, а друга /7 часа/ -
представлява извънреден труд. В този ред на мисли следва да се отбележи, че
елементарната логика предполага, че извънреден труд може да има само при
положение, че преди това са отработени уговорените часове на престиране на труд. Легално определение на „извънреден труд“
е дадено в разпоредбата на член 143, алинея 1 от КТ и това е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Следва да се отбележи, че понятието
„извънреден труд“ има същия смисъл и в международните актове, и в подзаконовите
нормативни актове, както и в двата обсъждани КТД. При това положение и с оглед
дадените указания от ВКС, че искът за заплащане на положения извънреден труд е
основателен, не е налице основание да бъде прието, че по времето, когато ищецът
е бил на борда на м/т „Панега“ не е отработил дори нормативно установеното
време.
За пълнота на изложението трябва да се
подчертае, че при посочените обстоятелства /пленяване на кораба от пирати и
държането му ведно с екипажа в плен/ няма значение дали моряците са били
държани като заложници на борда на кораба и са осъществявали обслужването му
или са били свалени на брега. Те имат право на трудово възнаграждение за
периода на плен, доколкото е налице трудов договор и евентуалното неполагане на
труд не зависи от тяхната воля. В конкретният случай не може разумно да се
твърди, че по време на престоя в плен на Сомалийския бряг екипажът, в това
число и ищеца, са били на пристанище, което време не се смята за работно според
член 36 от КТД от 2008 г., съответно член 31 от КТД от 2010 г.
Безспорно се установява от събраните по
делото гласни доказателства, че ищецът като част от екипажа на м/т „Панега“ е
осигурявал обслужването на кораба, когато е трябвало да се движи, експлоатира и
поддържа, при осъществяване ремонтите на корабното оборудване, при грижата за
екипажа и в тази връзка настоящият състав приема, че изложените доводи на
ответната страна не се подкрепят от доказателствата по делото.
Видно от двата КТД /член 31 от КТД от 2008 г.
и член 25, алинея 1 от КТД от 2010 г./ е, че нормалната продължителност на
работното време на моряците, наети на борда е 8 часа дневно при петдневна
работна седмица и сумиране на работно време, като по КТД от 2008 г. сумирането
е месечно, а по КТД от 2010 г. – шестмесечно за корабите от задгранично
плаване. С оглед наведеното в съдебно заседание възражение, че работодателят е
сумирал отработеното време /като съдът намира, че не следва да коментира
изявлението на процесуалния му представител, че в БМФ няма извънреден труд/, то
това е сумиране на нормативно определеното работно време, но не и на времето за
извънредния труд, което е видно от представените ведомости /лист 93-лист 102 от
първоинстанционното дело/.
С оглед направения извод за неоснователност
на възраженията за прихващане не е необходимо да бъда излагани мотиви за
възможната компенсация при спазване ограниченията на член 272 от КТ и член 105
от ЗЗД.
Вещото лице по приетата от съда пред първата
инстанция съдебно-икономическа експертиза /лист 124 до лист 142 от първоинстанционното дело/ дава заключение, че отчитайки законоустановеното работно време от 8 часа на ден, при
посочените 15 часа на ден, се получава 7 часа извънреден труд, като за 122 дни
общия брой часове извънреден труд се равняват на 854 часа; при ставка 8,75 лева
за един час общата сума на възнаграждението би била 7 472, 50 лева.
С
оглед на изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени следните суми за положен
от него извънреден труд през процесния период:
1/ За месец май 2010 г. – 21 дни по 7
часа = 147 часа по 8,75 лева на час =
1 286,25
лева;
2/ За месец юни 2010 г. – 30 дни по 7
часа = 210 часа по 8,75 лева на час =
1 837,75 лева;
3/ За месец юли 2010 г. – 31 дни по 7
часа = 217 часа по 8,75 лева на час =
1 898,75 лева;
4/ За месец август 2010 г. – 31 дни по
7 часа = 217 часа по 8,75 лева на час =
1 898,75 лева;
5/ За месец септември 2010 г. – 9 дни
по 7 часа = 63 часа по 8,75 лева на час =
551,25 лева;
или
общо сумата от 4 348,75 лева.
В конкретният случай лихвата за забава се
претендира от десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, и се
дължи от тази дата, доколкото претендираните суми са
част от работната заплата, чийто окончателен размер се изплаща на десето число
на месеца, следващ отчетния – член 57 от КТД от 2008 г., съответно член 54 от
КТД от 2010 г. Поради това съдът извърши изчисление на дължимите лихви за
забава посредством калкулатор на лихвите.
По иска с правно основание член 86 от ЗЗД
следва да се заплатят следните суми:
1/ 8,37 лева за периода от 10.06.2010 г. до 30.06.2010
г. върху главница от 1 286,25 лева, като искът бъде отхвърлен за разликата
над тази сума до претендираната 367,10 лева;
2/ 537,05 лева за периода от 10.07.2010 г. до
10.05.2013 г. върху главница от 1 837,75 лева, но тъй като ищецът е претендирал
за този период сумата от 486,25 лева, то следва да бъде присъдена тази сума;
3/ 538,24 лева за периода от 10.08.2010 г. до
10.05.2013 г. върху главница от 1 898,75 лева, като искът бъде отхвърлен
за разликата над тази сума до претендираната 566,75 лева;
4/ 521,61 лева за периода от 10.09.2010 г. до
10.05.2013 г. върху главница от 1 898,75 лева, като искът бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до претендираната 593,38
лева;
5/ 146,77 лева за периода от 10.10.2010 г. до 10.05.2013 г. върху главница от 551,25 лева,
като искът бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната
166,99 лева;
или общо
сумата от 1 701,24 лева.
С оглед
различните крайни изводи, до който достигна въззивния
съд, то първоинстанционното решение в посочените
части следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете
да бъдат уважени съобразно изложения по-горе смисъл, а в останалата част –
потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и съобразявайки
разпоредбите на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете, а на ответника –
съразмерно с отхвърлената и на основание член 78, алинея 8 от ГПК.
Пред първата инстанция ищецът е направил
разноски в размер на 4 650 лева, а ответника 696 лева, което се установява
от представените списъци по член 80 от ГПК. Общата сума на предявените искове
/включително и тези за дължими суми за неполучени кафе, захар, газирана вода,
натурални сокове, безплатна храна и вода, както и за лихви за забава върху тези
суми/ е в размер на 52 254,18 лева, уважената част е за 36 502,29
лева, а отхвърлената за 15 751,89 лева.
При това положение на ищеца се дължат
разноски в размер на 3 248,26 лева, а на ответника – 209,80 лева.
За първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция ищецът е сторил разноски в размер на 3
500 лева, а ответника в размер на 2 087,60 лева. И двете страни са направили
възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Съобразно член
7, алинея 1, точка 1, изречение последно от действащата към 14.07.2014 г.
/датата на приключване на устните състезания/ Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за трудови дела с определен
интерес минималното възнаграждение за един адвокат се определя съобразно алинея
втора. Изчислявайки дължимото възнаграждение по исковете според нормата на член
7, алинея 2, точки 1, 2, 3 и 4 от наредбата същото е в размер на 3 215,34 лева,
поради което съдът намира, че заплатеното такова от 3 500 лева не се явява
прекомерно. Същото се отнася и за претендираното в
размер на 2 087,60 лева юрисконсултско
възнаграждение. За тази инстанция на ищеца се дължат разноски в размер на 2 444,93
лева, а на ответника – 629,30 лева.
Съгласно разпоредбата на член 294, алинея 2
от ГПК и дадените указания в отменителното решение на
ВКС настоящият състав следва да се произнесе и досежно
разноските, направени пред ВКС. Доколкото е налице определение на ВКС за
разноските, дължими на ответното дружество по недопуснатата до касация част от
исковете, и присъдена сума в размер на 615,40 лева, то съдът счита, че тази
сума следва да бъде приспадната от общо заплатената от ищеца на адвоката му
4 650 лева, тъй като не е посочено в договора за правна помощ каква част
от общо платеното възнаграждение е по тези искове. Поради това съдът счита, че
платеното възнаграждение за допуснатите до касация искове /4 034,60 лева/
следва да бъде репарирано изцяло, защото е прието, че касационната жалба е основателна.
За настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция ищецът е сторил разноски в размер на 4
800 лева, а ответника в размер на 4 075,58 лева. И двете страни са направили
възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Съобразно
член 7, алинея 1, точка 1, изречение последно от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към
07.11.2016 г./ за трудови дела с определен интерес минималното възнаграждение
за един адвокат се определя съобразно алинея втора. Изчислявайки дължимото
възнаграждение по исковете според нормата на член 7, алинея 2, точки 2, 3 и 4
от наредбата същото е в размер на 3 260,05 лева, поради което съдът намира, че
заплатеното такова от 4 800 лева се явява прекомерно. Същото се отнася и за претендираното в размер на 3 591,58 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия да намали претендираните възнаграждения до
3 500 лева. Съобразявайки изложеното, за тази инстанция на ищеца се дължат
разноски в размер на 2 534,46 лева, а на ответника – 1 244,95 лева.
Общо ответното дружество следва да заплати
разноски на ищеца в размер на 12 262,25 лева, а ищеца на ответника –
2 084,05 лева.
На основание член 78, алинея 6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съответния съд
съобразно уважената част от исковете дължимите такси - 1 460,10 лева за първата
инстанция, 730,05 лева за въззивната инстанция,
760,05 за касационната инстанция - и разноски за възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда, в размер на 258,46 лева от ВРС и 217,24 лева от
ВОС.
По изложените
съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2411 от
07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на
седемнадесети състав на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлил
предявеният от Х.И.К. ЕГН ********** *** против „Параходство Български морски
флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна
- бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., иск за заплащане на разликата
над 7 081,30 /седем хиляди осемдесет и един 0,30/ лева до сумата от 8 253 /осем
хиляди двеста петдесет и три/ лева, представляваща лихва за забава върху
главница в размер на 33 674,41 лева за периода 09.09.2010
г. до 10.05.2013 г. на основание член 86 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2411 от
07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на
седемнадесети състав на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлил
предявеният от Х.И.К. ЕГН ********** *** против „Параходство Български морски
флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна
- бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., иск за заплащане на разликата
над 2 180,47 /две хиляди сто и осемдесет 0,470/ лева до сумата от 5 502 /пет
хиляди петстотин и два/ лева, представляваща лихва за забава върху главница в
размер на 7 472 лева за периода 09.09.2010 г. до
10.05.2013 г. на основание член 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 2411 от
07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на
седемнадесети състав на Районен съд - Варна, в следните части:
с която е
отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД – Варна за
заплащане на дължимо съгласно член 69, алинея 2 от Колективния трудов договор
от 2008 г. допълнително заплащане в размер на 100 % командировъчни пари за
периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., през който
период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен
военен риск до размер на 23 702,39 лева;
с която е
отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
за заплащане на лихва за забава върху дължимата сума за командировъчни пари за
периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. до размер на 6 749,91
лева;
с която е
отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на
кораба и живота на екипажа, съгласно член 39, изречение последно и при
условията на член 40 и член 41 от КТД до размер на 4 348,75 лева;
с която е
отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
за заплащане на лихва за забава върху дължимата сума за положен извънреден труд
за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. до размер
на 1 701,24 лева;
с която Х.И.К. е
осъден да заплати на „Параходство Български морски флот” АД сумата от 696 лева,
представляваща направени разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК;
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати на Х.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 23 702,39 /двадесет и три
хиляди седемстотин и два 0,39/ лева, представляваща дължимо съгласно член 69,
алинея 2 от КТД от 2008 г. и член 73 от КТД от 2010 г. допълнително заплащане
за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., през
който период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен
военен риск.
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати на Х.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 6 749,91 /шест хиляди
седемстотин четиридесет и девет 0,91/, представляващи лихви за забава върху
главница от 23 702,39 лева за периода 10.06.2010 г. – 10.05.2013 г.
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати на Х.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 4 348,75 /четири хиляди
четиридесет и осем 0,75/ лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд от общо 854 часа в периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на кораба и живота на екипажа,
съгласно член 39, изречение последно и при условията на член 40 и член 41 от
КТД от 2008 г. и член 34 и член 35 от КТД от 2010 г.
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати на Х.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 1 701,24 /хиляда
седемстотин и един 0,24/, представляващи лихви за забава върху главница от 4 348,75
лева за периода 10.06.2010 г. – 10.05.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2411 от
07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на
седемнадесети състав на Районен съд - Варна, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати на Х.И.К. ЕГН ********** *** сумата от 12 262,25 /дванадесет
хиляди двеста шестдесет и два 0,25/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, на основание член 78, алинея 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Х.И.К. ЕГН **********
*** да заплати на „Параходство Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Приморски № 1,
представлявано от А. Я. К., сумата от 2 084,05 /две хиляди осемдесет и четири
0,05/ лева, представляваща заплатени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Параходство
Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да
заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 1 460,10 /хиляда
четиристотин и шестдесет 0,10/ лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на исковете, и сумата от 258,46 /двеста петдесет и осем 0,46/ лева,
представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на
съда; по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 730,05 /седемстотин и тридесет
0,05/ лева, представляваща държавна такса за въззивното
обжалване, и сумата от 217,24 /двеста и седемнадесет 0,24/ лева, представляваща
разноски за възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда; по
сметка на Върховен касационен съд сумата от 760,05 /седемстотин и шестдесет
0,05/ лева, представляваща държавна такса за касационното обжалване.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд при условията на член 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.