№ 14804
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът И. Х. К. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „С.В.“ АД
сумата от 7838,78 лв., представляваща 1/2 част от цена на доставени от дружеството
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 03.03.2012 г. до 08.09.2020 г.
в общ размер от 15677.56лв. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл.3, вх.5,
ап.87.
Ищецът твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от имот, находящ се в гр.София, ж.к.
„****“, бл. 3, вх. 5, ап. 87, съответно за същия били извършвани водоснабдителни и
канализационни услуги от ответника, като се твърди, че считано от 1979г. не живеел в
жилището, но реалните ползватели - синовете му Х. И. К. и В. И. К., отказвали да
сменят партидата на тяхно име, вкл. отказвали и заплащане на задълженията към
ответника. Твърди се, че от справка при ответника се установявало, че към 16.07.2021г.
за имота имало задължения за ВиК услуги в размер на 15677.56лв. за периода от
03.03.2012г. до 08.09.2020г., като сумите по фактурите за периода от 03.03.2012г. до
09.09.2019г. били в размер на 12981.33лв., които се твърди, че са погасени по давност.
Сочи се, че общият размер на задълженията към ответника по отношение на
ползвани услуги за студена вода за процесния имот били в размер на сумата от
15677.56лв., включваща старо салдо, месечни задължения и лихва за забава за периода
от 03.03.2012г. до 08.09.2020г., а именно: сумата от 13617.67лв. била стойност на
услуги и лихва за забава за периода от 03.03.2012г. до 09.09.2019г., които били
погасени по давност, а остатъкът от 2059.89лв. бил за периода от 08.10.2019г. до
08.09.2020г., като с оглед притежаваната ½ ид.ч. от имота, задълженията, които
претендира да не дължи за този период, били в размер на 7838.78лв.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който
1
намира иска за неоснователен. Твърди, че ищецът е собственик на апартамент № 87,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл. 3, вх. 5, кл. № ********** и съответно
потребител на предоставените в този имот ВиК услуги. Оспорва да е изтекла за
погасителната давност за процесните вземания, поради което моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
По делото са конституирани трети лица – помагачи на ищеца: Х. И. К., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. ****, бл.3, вх.5, ап.87, и В. И. К., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. ****, бл.3, вх.5, ап.87, които не са взели становище по делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „****“, бл.3, вх.5, ап.87, както и че са осъществявани ВиК услуги от
ответника за периода от 03.03.2012г. до 08.09.2020г., по партида кл. № **********,
открита за посочения имот, остойностени общо в размер на 15583.13лв. Съдът обявява
за служебно известни Общите условия на ВиК услуги на потребителите от „С.В.“ АД.
Приета по делото е нотариална покана от ищеца срещу третите лица – помагачи
(Х. И. К. и В. И. К.), относно заплащане на всички задължения към комунални
доставчици, вкл. ответника, връчена на 25.01.2021г.
Приет по делото е нотариален акт от 29.08.1974гл., съгласно който ищецът е
придобил имот в гр.София, ж.к. „****“, бл. 3, вх. 5, ап. 87, като от приетото по делото
решение по гр.д. № 20/1976г. в сила от 26.01.1979г. се установява, че ищецът е бил
женен за Кита Димитрова Сиракова, съответно имотът е придобит по време на брака
между лицата и представлява СИО до развода между същите. От приетото по делото
удостоверение за наследници от 03.12.2019г. се установява, че Кита Димитрова
Сиракова е починала на 26.05.1995г. като е оставил за наследници третите лица –
помагачи: Х. И. К. и В. И. К..
Прието по делото е писмо от ответника до ищеца, с което по желание на ищеца се
представя справка в табличен вид с информация за отрита партида за процесния имот,
като за периода от 03.03.2012г. до 08.09.2020г. същата е за сумата от 15677.56лв.
Прието по делото е заключение на в.л. по допусната ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за партида №
********** за процесния имот за периода от 03.03.2012г. до 08.09.2020г. има
начислено задължение от ответника за доставени ВиК услуги в размер на 15677.56лв.,
формирана от сбора по фактури за процесните периоди, като задължението за периода
от 07.08.2018г. до 07.08.2020г. е в размер на 4027.15лв., от които главница 3360.34лв. и
лихва 666.81лв. (които изчисления са съобразни с ЗМДВИП).
Приети по делото са карнети за извършвани отчети и талон за пломбиране на
водомери в процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
2
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, поради което съдът при разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл.154 от ГПК е разпределил в тежест на ответника да докаже, че разполага с вземане
във визирания размер, т.е. следва да докаже, че е доставено остойностено количество
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния период, както и че ищецът има
качеството потребител за процесния имот, а по възражението за давност – извършване
на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
прието, че ответникът е осъществил ВиК услуги за периода от 03.03.2012г. до
08.09.2020г., по партида кл. № **********, открита за имот в гр.София, ж.к. „****“,
бл.3, вх.5, ап.87. Извършване на доставени ВиК услуги се установява и от приетите по
делото са карнети за извършвани отчети и талон за пломбиране на водомери в
процесния имот, съвкупно със заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Не е спорно и че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „****“, бл.3, вх.5, ап.87, което се установява и от приетите по делото
нотариален акт от 29.08.1974г. и решение по гр.д. № 20/1976г. в сила от 26.01.1979г. за
прекратяване на брака между ищеца и Кита Димитрова Сиракова, от което съдът
приема за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в гр.София, ж.к. „****“, бл.3, вх.5, ап.87, а третите лица – помагачи (като
наследници на Кита Димитрова Сиракова с оглед приетото по делото удостоверение за
наследници) са собственици по ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Предвид това и с
оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, следва да се приеме, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение, възникващо по силата на закона, без да е необходимо
сключването на индивидуален писмен договор, като са обвързани от действащите
общи условия. Това е така, защото съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ),
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
(ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ
легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата)
(в редакция - попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на
ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
3
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
(в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. При съобразяване на цитираните
нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че
ищецът е имал качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б.
"б" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през
исковия период, тъй като е притежавал ½ ид.ч. върху процесния имот през процесния
период, като е без значение, че услугата е била предоставяна до имота без реално
ищецът е да ползвал предоставените от ответното дружество ВиК услуги (видно от
приетите по делото справки за адресна регистрация, съответно косвено от приетите
споразумения между третите лица – помагачи и Топлофикация София ЕАД), а същите
са били ползвани изцяло от третите лица – помагачи. Доколкото няма индивидуално
сключен договор между ответника и третите лица – помагачи, то задължението за
предоставените ВиК услуги следва да се понесат от съсобствениците съразмерно
притежаваните от тях ид.ч. В случая от ищеца – до притежаваната от него ½ ид.ч.
Следователно спорът се концентрира по въпроса дали задължението е погасено по
давност.
Съдът приема, че вземанията за заплащане на стойността на доставена питейна
вода и други ВиК услуги, предмет на настоящия правен спор, се квалифицират като
периодични плащания, съобразно ТР 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГТК, доколкото възникват през определен интервал от време, а именно
ежемесечно, и размерът им е определяем. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД периодичните
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът
на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране по аргумент от чл.
33, ал. 2 от Общите условия на „С.В.“ АД за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор.
От друга страна, към 24.11.2022г. (датата на приключване на устните състезания)
е изтекла изискуемата 3г. давност за задълженията до м.08.2019г. включително (с оглед
чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020
г.). Настоящият съдебен състав намира, че това е релевантният момент за определяне
дали е изтекла необходимата давност, като момент, който следва да се зачете по
чл.235, ал.3 ГПК, защото с предявяване на отрицателен установителен иск не може да
се прекъсне давността за вземането, а ответникът не е въвел данни да е извършил
действия, с който се прекъсва погасителната давност, т.е. по въпроса „прилага ли се
чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД при предявен отрицателен установителен иск за недължимост
на суми поради погасяването им по давност?“ настоящият състав приема, че
предявеният от длъжника отрицателен установителен иск нито прекъсва давността,
нито същата спира да тече по време на процеса по предявен отрицателен
установителен иск, поради което и (при липса на предявен насрещен иск или данни за
прекъсване на давността) изтичането на давността се преценява по чл.235, ал.3 ГПК
към момента на устните състезания. Това се основава на принципите „contra non
valentem agere non currit praescriptio“ и „nemo ex suo delicto meliorem suam condicionem
facere potest“ и приетото в практиката на ВКС правило, че „теклата в полза на ищеца
давност не може да се прекъсне с предявения от самия него иск“ (например Решение №
4
57 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 591 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр. о. и Решение № 99 от
23.10.2018 г. по гр. д. № 4991 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр.о.), т.е. от тук по аргумент на по-
силното основание можем да извлечем правилото, че след като давност не може да се
прекъсне от ищеца по предявен от него отрицателен установителен иск (без да са
налице данни за предявен насрещен иск или възражение), то на по-силно основание не
може и да се спре. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че
дължимата към този момент (до м.08.2019г.) сума е 13330.26лв., поради което искът е
основателен за сумата от 6665,13лв. (с оглед притежаваната ½ собственост от
водоснабденото жилище), съответно неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер от 7838,78 лв.
По разноските:
С право на разноски имат двете страни. Ищецът не е представил своевременно
(до приключване на последното по делото с.з., а са представени доказателства с
нарочна молба след този процесуален момент, които не следва да се вземат предвид)
доказателства за сторени разноски.
Ответникът е поискал присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност съдът определи в размер на 100лв., така и е доказал
сторени разноски в размер на 300лв. за вещо лице и с оглед частичната основателност
на иска има право на разноски в размер на 59,89лв.
Ищецът е освободен от д.т., поради което и с оглед частичната основателност на
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК д.т. по
сметка на СРС в размер на 266,60лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявен от И. Х. К., ЕГН: **********, гр.София, ул. ******, съдебен адресат:
адв. С. М., гр.София, ул. 6-ти септември № 12, против „С.В.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 6665,13лв., представляваща 1/2 част от цена на доставени от
дружеството водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 03.03.2012 г. до
м.08.2019 г. в общ размер от 15677.56лв. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „****“,
бл.3, вх.5, ап.87, поради погасяване сумите по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част до пълния размер от 7838,78 лв. до 08.09.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „С.В.“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 266,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК И. Х. К., ЕГН: **********,
гр.София, ул. ******, съдебен адресат: адв. С. М., гр.София, ул. 6-ти септември № 12,
да заплати на „С.В.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „****, разноски по делото в общ размер на 59,89лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица – помагачи на ищеца: Х.
И. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, бл.3, вх.5, ап.87, и В. И. К., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. ****, бл.3, вх.5, ап.87.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6