Решение по дело №1035/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към АНД №1035/2018 г.:

Срещу Е.А.Е. *** е било започнато наказателно производство затова, че на 29.03.2017 г. в гр.Пазарджик, пред Ж.Л.С. - съдебен деловодител в Окръжен съд гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - служебна бележка, издадена от името на д-р В. Попова като ЕТ "АПМП-ИП-В.Ц.”, като от нея за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 29.06.2018 година, че по отношение на Е.А.Е. за извършеното престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимата Е.Е. не се признава за виновен. Не дава обяснения за извършеното.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимите следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

За 30.03.2017 г. в Окръжен съд Пазарджик било насрочено заседание по НОХД №539/2016 г., по което за свидетел била призована подсъдимата Е.Е..

На 29.03.2017 г. подсъдимата Е. посетила личния си лекар - свидетелката д-р В.Ц. с индивидуална практика ЕТ «Д-р В. П. - АПМП-ИП-В.Ц.». Последната издала на подсъдимата Болничен лист №Е 20167395768 с диагноза «Друга пневмония с неуточнен причинител» и с предписание за режим на лечение «Домашен – амбулаторен» за 14 дни, считано от 29.03.2017 г. Свидетелката Ц. не е издавала никакъв друг документ на подсъдимата.

Подсъдимата Е. се снабдила по неустановен по делото начин със Служебна бележка, издадена от името на личния й лекар д-р В.Ц. със следния текст: «Настоящо ши се издава ни Е.А. Е.с ЕГН **********,*** в уверение на това, че същата постъпи на преглед с диагноза: Пневмония с неуточнен причинител и беше издаден болничен лист №Е 20167395768 от дата 29.03.2017 г. до 11.04.2017 г. Диагнозата на пациента е за домашно лечение, което не позволява явяването пред органите на съдебната власт и разследващите органи».

Следва подпис за личен лекар В. Попова и печат на личния лекар.

Подсъдимата Е. написала молба, адресирана до ОС Пазарджик по НОХД №539/2016 г. /л.21 от ДП/, в която посочила, че не може да се яви лично в съда и да бъде разпитана като свидетел, тъй като е в отпуск по болест. Към молбата е приложила копие от болничен лист /л.22 от ДП/ и въпросната служебна бележка /л.23 от ДП/. Върху копието на служебната бележка бил положен печат „Вярно с оригинала“, върху който подсъдимата се подписала.

След това подсъдимата Е. предоставила посочените документи на свидетеля Х.Р., които по нареждане на Е.,*** и ги предал на неустановена по делото жена на паркинга пред театъра. Въпросната жена от своя страна ги представила в деловодството на Окръжен съд Пазарджик, където били приети от свидетелката Ж.С. — съдебен деловодител. Тя входирала молбата с вх. №3007/29.03.2017 г. по НОХД №539/2016 г., след което я приложила към делото с другите два документа, приложени към нея и ги докладвала на съдията докладчик - съдия И. П..

При проведеното на 30.03.2018 г. съдът изпратил копия от болничния лист и служебна бележка на РЗОК за проверка дали болничният лист отговаря на изискванията на чл.18 от Наредбата за медицинската експертиза.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза /л.70-78 от ДП/ е видно, че подписът за „личен лекар” в служебната бележка вероятно е копие на подпис, положен от В.Ц.. Същият не е положен от подсъдимата Е.Е.. Подписът за заверка „Вярно с оригинала” в същата бележка е положен от подсъдимата Е..

От заключението на съдебно-техническата експертиза /л.87-92 от ДП/ се установява, че текстът „личен лекар ... / В. Попова/“, подписът и отпечатъкът от печата в служебната бележка, са пренесени е помощта на техническо средство върху документа преди неговото отпечатваме.

Видно е от заключението на следващата съдебно-почеркова експертиза №166/27.11.2017 г., че подписът в графа „С уважение” в молбата до ОС Пазарджик е изпълнен от подсъдимата Е..

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите В.Ц., Ж.С., Х.Р., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Р., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключенията на техническата и почерковите експертизи, както и писмените доказателства, приложени към делото.

Безспорно инкриминираният документ – служебна бележка, издадена от името на д-р В.Попова не представлява официален документ, като понятието „официален документ“ е дефинирано в разпоредбата на чл.93, т.5 от НК. В този текст законодателят е свързал понятието с две негови същностни характеристики-изискването авторът на документа да е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 от НК и той да е издаден в кръга на службата му.

Въпросният документ представлява частен такъв, изготвен от недлъжностно лице. Но същият е неистински, тъй като не е издаден от лицето посочено, като автор на изявлението, в случая свидетелката В.Ц..

Това обстоятелство категорично се установи от заключението на почерковите и техническите експертизи експертиза, подкрепена от показанията на свидетелката Ц..

Според заключението на почерковата експертиза №158 подписът в графа „личен лекар“ в служебната бележка, издадена на името на Е.Е. вероятно е копие на подпис, който е положен от В.Ц..

От заключението на техническата експертиза №155, боравила при изследването с оригинала на служебната бележка, приложена по НОХД №539/2016 г. по описана Пазарджишкия окръжен съд, се установява категорично, че текстът „личен лекар ... / В. Попова/“, подписът и отпечатъкът от печата в служебната бележка, са пренесени е помощта на техническо средство върху документа преди неговото отпечатваме.

Освен това обстоятелството, че свидетелката Ц. не е автор на изявлението в инкриминираната служебна бележка се потвърждава от стройните и категорични показания на самата свидетелка. Същата дава показания тя е съставила и издала и подписала болничен лист №Е 20167395768 от дата 29.03.2017 г., но не е съставяла и предоставила на подсъдимата инкриминираната служебна бележка, които документи й бяха предявени за запознаване в съдебното заседание.

За достоверността на показанията на свидетелката Ц. съдът съди възц основа и на другите изложени от нея обстоятелства за издадедна от нея подобна служебна бележка, но за друг случай на преглед през 2016 г.

Относно тези обстоятелства са приети по делото копия на молба на подсъдимата Е., приета с вх. №11489/06.12.2016 г. в Окръжен съд Пазарджик по същото делот, с приложени към нея болничен лист №Е20167385664/06.12.2016 г. и служебна бележка.

За проверка на тези документи, изследвани в оригинал от вещото лице е приета поделото почеркова експертиза. От заключенито е видно, че подписът в графа   «личен лекар», положен от името на В. Попова в Служебна бележка, приложена в материалите по НОХД №539/ 2016г. по описа на ОС гр.Пазарджик е изпълнен отг В.А.Ц..

В съдебно заседание вещото лице разясни, че посоченото в т.2 от заключението, че този подпис е положени «…или от Е.А. Е.» се дължи на тех.грешка и не отговаря на истината.

Освен това според това заключение Печатът, положен на служебната бележка, е идентичен с печата на ЕТ ”Д-р В. Попова - AПМП-ИП - В.Ц.”.

Относно ползването от инкриминирания документ от подсъдимата по предназначение пред окръжен съд Пазарджик, представен на свидетелката С., деловодител в посочената институция се събраха убедителни доказателства.

От показанията на свидетеля Р., депозирани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал се установява, че няколкократно бил возил подсъдимата за преглед при личния й лекар – свидетелката Попова-Ц.. Но в един от случаите след преглед от д-р Ц., при който й бил издаден болничен лист, в същия ден след обяд по молба на Е. занесъл въпросния болничен лист, заедно с други документи дадени му от подсъдимата в гр.Пазарджик, където ги предал на непозната жена.

При логическото съпоставяне на тези обстоятелства и факта, че в деня на издаването на болничния лист 29.03.2017 г. същият, ведно с инкриминираната служебна бележка са представени в Окръжен съд Пазарджик, като приложения към молбата на подсъдимата Е., входирана под №3007/29.03.2017 г. съдът стигна до несъмнения извод, че именно подсъдимата, макар и опосредено е представила инкриминирания документ.

С представянето на документа, подсъдимата се е ползвала от него, който документ е докладван и обсъден в съдебното заседание по НОХД №539/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Това се доказва и от заключението на съдебно-почеркова експертиза №166/27.11.2017 г., от което е видно, че подписът в графа „С уважение” в молба вх. №3007/29.03.2017 г по НОХД №539/2016 г. по описа на ОС Пазарджик е изпълнен от подсъдимата Е..

Спорно е обстоятелството и за знанието на подсъдимата, че ползва неистински документ.

На първо място следва се вземе предвид, че подсъдимата е представила по делото, отново с изрична молба  от 06.12.2016 г. подобна служебна бележка. Но същата е била истинска, т.е. действително съставена и издадена от личния й лекар, както се установи от заключението на почерковата експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие. 

На следващо място е видно, че инкриминираната сл.бележка е идентична като лого и оформление и съдържание на предишната, с изключение на номера на болничния лист и периода за който се издава.

Важното в случая с инкриминирания документ е, че вместо в оригинал, каквато е била сл.бележка представена на 06.12.2016 г., последният е представен като фотокопие, но заверен, като съответстващ на оригинала от подсъдимата Е.. Последното се установява от заключението на почерковата експертиза №158.

Не на последно място подсъдимата, която лично е присъствала на прегледа, извършен й от свидетелката Ц. на 29.03.2017 г., категорично е била на ясно, че освен болничен лист личният й лекар не е издавала инкриминирания документ, както същата категорично заяви в показанията си.   

Всички тези доказателства, анализирани в тяхната съвкупност без съмнение сочат, че подсъдимата е знаела, че документът е неистински, но го е представила, възползвайки се от него да удостовери невъзможността да се яви пред съд, поради заболяване.

При така възприети фактически обстоятелства и анализирани доказателства, съд приема, че подсъдимата Е.Е. формално е осъществила признаците на престъплението по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК

Съгласно този законов текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Действително с разпоредбите на чл.316 връв връзка с чл.309, ал.1 от НК се защитават важни държавни интереси, свързани с документооборота, като законодателят е преценил това обстоятелство при криминализирането на посочения вид деяния. Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност"- пълна липса на обществена опасност или наличие на такава, но с явна нейна незначителност.

Преценката за наличието на предпоставките на чл.9, ал.2 НК, изисква съобразяване на всички обстоятелства, отнасящи се до важността на документа, с оглед целта на издаването му, значението на утвърдените в него факти, обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и степента на тяхното увреждане.

Именно тези обстоятелства, дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че осъщественото от подсъдимата разкрива явно незначителна степен на общественост.

Става ясно от показанията на свидетелката Ц., че действително е прегледала подсъдимата и й е издала болничен лист.

Установено е при проверката извършена от РЗИ Пазарджик, че същият съдържа изискуемите реквизити и не е в нарушение на реда за издаване по смисъла на чл.23, ал.1, т.1, 2 и 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, прието на основание чл.109 от Закона за здравето.

Освен това се установява от показанията на свидетелката Ц., че болничният лист удостоверява действителното недобро здравословно състояние към онзи момент на подсъдимата. Същата била заболяла от едностранна бронхопневмония. Била доста отпаднала и поради това, че малко преди прегледа й била правена коронарография. Освен това страдала от високо кръвно налягане.

Следователно процесният документ, макар и неистински, удостоверява действителни, истински обстоятелства.

На следващо място неявяването на подсъдимата в съдебното заседание на 30.03.2017 г. по НОХД №539/2016 г. по описана Пазарджишкия районен съд не станало единствена причина за отлагане на делото. Както се установява от представения съдебен протокол, делото е било отложено за разпит на още двама свидетели, освен подсъдимата и три вещи лица.

Съдът взе предвид и че въпросната служебна бележка няма никаква правна стойност, тъй като съгласно чл.3 от ПУОРОМЕРКМЕ преценката дали здравословното състояние на лицето позволява явяването ме пред органите на съдебната власт в периода на временна нетрудоспособност, каквото в случая с инкриминирания документ се е целяла да се удостовери, се извършва от ЛКК, центровете за спешна медицинска помощ, ТЕЛК или НЕЛК с издаване на „медицинско удостоверение“ по утвърден образец.  

При преценката на явната малозначителност на деянието съдът взе предвид и ниската обществена опасност на дееца, предвид чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на каквито и да е било нейни криминални прояви, освен по настоящото дело, което явно инциденто в нейния живот.

Всичко това я характеризира като деец с ниска обществена опасност, което наред с ниската степен на засягане на обекта на защита, в съвкупност води до извода за явна незначителност на обществената опасност на деянието, до степен, която изключва неговата противоправност.

Съдът, тези данни, призна подсъдимата Е.А.Е. за НЕВИНОВНА, в това че на 29.03.2017 г. в гр.Пазарджик, пред Ж.Л.С. - съдебен деловодител в Окръжен съд гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - служебна бележка, издадена от името на д-р В. Попова като ЕТ "АПМП-ИП-В.Ц.”, като от нея за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК във връзка с чл.9, ал.2 от НК я ОПРАВДА  по обвинението в престъпление чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК.

В тежест на подсъдимата не се присъдиха разноски, тъй като съгласно чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: