Решение по дело №234/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2531
Дата: 20 декември 2018 г.
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20181100900234
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………../20.12.2018г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при закрити врати на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

                                                                                    

при секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 234 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Молителят „Е.Б.“ ЕАД твърди, че има към ответника „Е.“ ЕООД изискуеми и непогасени парични вземания за връщане на платеното авансово възнаграждение по разваления договор за поръчка от 31.05.2016г. в размер на сумата от 60 000,00 евро без ДДС. За гарантиране на връщането на получения аванс по разваления договор ответникът е издал в полза на молителя и запис на заповед от 31.05.2016г. за сумата от 117 350,00 евро, представляваща левовата равностойност на 60 000,00 евро по курса на БНБ. Записът е предявен за плащане на ответника с нотариална покана, акт №28, том II, рег. № 1721 от 28.06.2017г. Въпреки това вземането остава непогасено. Причината за непогасяване на задължението е настъпилата неплатежоспособност на ответното дружество. По изложените съображения се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника поради неговата неплатежоспособност, евентуално поради неговата свръхзадълженост.

Ответното дружество, не оспорва исковете. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно считано от края на 2017г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено, че страните по делото са страни по договор за поръчка от 31.05.2016г, по силата на който „Е.Б.“ ЕАД възлага в качеството му на доверител на „Е.“ ЕООД в качеството му на довереник, съгласно условията и сроковете на договора: да придобие собствеността върху поземлен имот с идентификатор 40909.117.79 по кадастралната карта на град Кърджали; да направи проверка на предоставения от „Е.Б.“ЕАД генерален план за имота да приведе последният в съответствие с предвижданията на ОУП на град Кърджали; в срок не по-късно от 10 месеца от сключване на договора да осигури влязъл в сила подробен устройствен план за имота и обособяването му за построяване на бензиностанция и газостанция; да прехвърли имота на „Е.Б.“ЕАД и да предостави влязло в сила разрешение за строеж за имота. Съгласно т.4.1 от договора „Е.Б.“ЕАД се задължава да преведе на „Е.“ ЕООД авансово в срок от 5 дни сума в размер на 10% от общата стойност на поръчката описана в т.3.2.1. или сумата от 60 000,00 евро без ДДС, която сума следва да се преведе по сметката на ответника. При забава в изпълнението, на което и да е задължение по договора, от страна на довереника за повече от 60 дни, дава право на доверителя да развали договора и да получи обратно авансово платената сума.

Видно от заключението на ССЕ и представеното платежно нареждане авансът по договора в размер на 60 000,00 евро е преведен от ищеца на ответника на 03.06.2016г и сметката на последния е заверена със сумата на 06.06.2016г.

С нотариална покана Акт 3, том II, рег. № 1513/19.06.2017г по описа на нотариус А.Г., с рег. № 031 по рег. на НК и с район на действие района на СРС, ищецът уведомява ответника, че разваля договора за поръчка от 31.05.2016г поради неизпълнението му и последния е поканен да върне получения аванс. По делото няма данни поканата да е връчена на ответника, но последния не оспорва, че договорът е развален и че дължи връщане на авансово платената сума.

Отделно от това, във връзка с договора за поръчка ответникът издава на 31.05.2016г. запис на заповед за сумата от 117 350,00 евро, представляваща левовата равностойност на 60 000,00 евро по курса на БНБ, с поемател ищцовото дружество, с падеж 01.07.2017г. Записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити, които го квалифицират като такъв вид менителничен ефект (чл. 535 ТЗ). В наименованието и в съдържателната част на извършеното чрез издаването му изявление е посочен текста „запис на заповед”. Съдържа безусловното обещание на издателя „Е.“ ЕООД да плати на поемателя „Е.Б.“ ЕАД сумата от 117 350.00 лева. Падежът е на определен ден, при посочено място на плащане адресът на поемателя в гр. София. Подписан е за дружеството като издател чрез полагане на подпис от управителяГ.Д., който като законен представител формира волята на юридическото лице. А в лично качеството последния го приподписва и като авалист, при условията, при които е издаден. Документът е редовен от външна страна и свидетелства за надлежно възникналото менителнично задължение с кредитор „Е.Б.“ ЕАД и длъжници, при условията на пасивна солидарна отговорност, „Е.“ ЕООД и управителяГ.Д. като авалист (чл. 536, ал. 1 и чл. 537, вр. чл. 485 ТЗ). Записът е и предявен за плащане на ответното дружество с нотариална покана, акт №28, том II, рег. № 1721 от 28.06.2017г., която е връчена на лично на управителя на 05.07.2017г.

Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението към „Е.Б.“ ЕАД.

Въз основа на така събраните доказателства съдът приема, че молителят е кредитор на ответника по търговска сделка. Задължението е изискуемо и непогасено, поради което ищецът се явява активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

Неплатежоспособността се презумира, тъй като ответникът не доказва способ за погасяване на задължението – арг. от чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Презумпцията не е оборена от заключението на ССЕ. Съгласно допълнителното заключение на ССЕ, което настоящата инстанция кредитира, ответното дружеството е с влошено финансово състояние. Дружеството е декапитализирано считано от 31.12.2014г и е в невъзможност да обслужва задълженията си. Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2013г възлиза на 3,25; към 31.12.2014г възлиза на 0,2753; към 31.12.2015г е 0,4481; към 31.12.2016г е 0.0962; към 31.12.2017г е 0,000. Следователно още към 31.12.2014г краткотрайните активи на ответното дружество не са могли да покрият краткосрочните задължения и дружеството е било несъстоятелно.

По изложените съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност е основателна и следва да се уважи.

Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения след изпадане на ответното дружество в неплатежоспособност са тези по записа на заповед от 01.07.2017г. Следователно началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена именно на тази дата, тъй като на нея едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността.

С определение от 20.11.2018 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Е.“ ЕООД в едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 23.11.2018 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Срокът е изтекъл на 30.11.2018г, като постановяване на съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.

  С оглед изложеното, се налага изводът, че съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което освен да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той трябва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.07.2017г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***

СПИРА производството по т.д. № 234/2018г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

           

 

СЪДИЯ: