№ 12
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600076 по описа за 2021 година
С присъда № 260001 постановена на 02.02.2021г. по НОХД № 406/1012г. по описа на
Ямболския окръжен съд, подсъдимия Б. Д. Г. от гр.Ямбол е признат за виновен за това, че
на 23.07.2019г., около 20.40 часа на ул. „Преслав“ до дом № 141 в гр. Ямбол при управление
на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГЛ 12.210 БЛ“ с per. № * **** ** собственост
на „Ямбол -Комерс“ ООД- гр. Ямбол е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25,
ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 88, ал. 2 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., като след деянието е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б."б", предл.1, вр.с ал.1
буква “в”, вр.с чл.342 ал.1 от НК, вр. с чл. 54 и чл. 58а НК, е осъден на две години
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от
свобода“ е отложено за срок от четири години.
На основание чл. 343 „г“ от НК Б.Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от две
години, като е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР гр.
Ямбол, сумата от 2469.32 лв.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 ал. 1 от НПК е постъпила въззивна
жалба от частните обвинители Г. ИВ. СТ. и Н. С. Д., чрез техния повереник - адв. А.Б. от
АК-София. С жалбата в бланкетна форма се иска от БАС, чрез изменение на присъдата по
реда на чл. 337 ал. 2 т 1 от НПК, на подсъдимия да бъде наложено по високо наказание
лишаване от свобода, както и увеличение на срока на наказанието лишаване от
правоуправление, съобразно повишаването на срока на основното наказание – лишаване от
свобода, аргументирано с твърдението, че подсъдимият изключително грубо е нарушил
1
правилата за движение. Иска се и присъждане на разноски на досъдебна фаза и пред съда за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от подсъдимия Б. Д.
Г., чрез защитника му - адвокат М.Б. от АК Ямбол. В отговора се иска въззивната жалба на
Г.С. и на Н.Д. да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда на Ямболския окръжен
съд - да бъде потвърдена изцяло. Становището на защитника на подсъдимия е, че присъдата
на първоинстанционния съд е законосъобразна и правилна. Същата е постановена с оглед
събраните писмени и гласни доказателства по делото, с личността на подсъдимия, както и
със състоянието на пострадалия към момента на деянието. Твърди се, че в съдебното
заседание не са били оспорени доказателствата по делото и производството е протекло по
реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от АП Бургас заявява, че по
делото няма никакъв спор по отношение на фактическата обстановка, правната
квалификация и доказаността на обвинението срещу Г., поради което ги поддържа изцяло,
както са изложени в присъдата и мотивите. Счита, че първоинстанционният съд е приложил
института на съкратеното съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от
всички гласни, писмени доказателства и от заключенията на експертизите тъй като Г. е
нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл.88, ал. 2 от ППЗДвП,
и е осъществил неправилна маневра: изпреварване на пострадалия велосипедист, без да
осигури достатъчно странично разстояние от него за безопасно извършване на маневрата,
вследствие на което по непредпазливост е причинил неговата смърт. Счита, че безспорно е
доказано и бягството от местопроизшествието, като приема аргументите, изложени в
мотивите на първоинстанционния акт.
Прокурорът от АП Бургас заявява, че по делото има спор основно относно размера на
двете наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, като
частните обвинители искат тяхното увеличаване и съответно следва да се прецени дали да се
приложи или не разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Според прокурора размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е правилно е определен, като е съобразен
значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства. Приложен е правилно и чл. 58а,
ал. 1 от НК, като наказанието е редуцирано с 1/3 до две години „лишаване от свобода“.
Според прокурора, е необходимо да бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“, тъй като нарушенията са груби, причинена е смърт, при това
от очевидно недисциплиниран водач на МПС, какъвто е Г., предвид множеството му
наказания за нарушения по ЗДвП, а и наличието на квалификация за бягство от
местопроизшествието.
Относно искането за увеличение размера на наказанието „лишаване от свобода“, а от там
и приложението на чл. 66, ал. 1 НК счита, че следва да се съобразяват единствено фактите
по делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело са нарушени три нормативни
разпоредби и се касае за едно основно нарушение - неправилно изпреварване, дължащо се на
неправилната преценка на пътната ситуация от страна на подсъдимия и по-скоро, на
2
неправолинейното движение на пострадалия велосипедист по пътното платно. Според
прокурора, при тази преценка много сериозен е елементът на съпричиняване на
съставомерния резултат от страна на пострадалия, който се е движел криволичейки по
пътното платно и което е обяснимо с много високата концентрация на алкохол в кръвта му
2.88 промила – тежка степен на алкохолно опиянение.В този смисъл прокурорът не счита, че
подсъдимия е лице с висока степен на обществена опасност и не вижда необходимост той да
търпи ефективно наложеното му наказание, за да се поправи. Счита, че подсъдимия не е
опасен за околните и не трябва да бъде изолиран, още повече че се касае за водач, който е
неосъждан и за непредпазливо престъпление. В тази насока се солидаризира със
становището на прокурор в ЯОС, който също е искал прилагане на чл. 66 от НК. Според
прокурора от АП Бургас, единствено се налага да бъде увеличен размерът на наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ до 3 или 4 години, поради изложените
аргументи.
При условията на алтернативност, моли да бъде потвърдена обжалваната присъда изцяло,
както и мярката за неотклонение „подписка“, като съответна на деянието и становището му
за прилагане на условно осъждане.
По делото е постъпила молба от адв. Р.М. - повереник на частните обвинители Д. СТ. Й. и Н.
Д. СТ., с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност няма възможност да се
яви в съдебно заседание, като моли да се даде ход на делото и същото да се разгледа в тяхно
отсъствие. Заявява още, че няма да сочат нови доказателства и моли да се потвърди
обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива.
По делото е постъпила и молба от адв. А.Б. - повереник на частните обвинители и
жалбоподатели - Г. ИВ. СТ. и Н. С. Д., с която уведомява съда, че по същото време е
ангажиран по други дела, поради което няма да присъства в съдебно заседание, като моли
делото да се гледа в негово отсъствие и в отсъствие на доверителите му, като изрично
посочва, че доверителите му са запознати с настоящата молба и са съгласни делото да се
разгледа в тяхно отсъствие. Заявява още, че от името на доверителите си оспорват
подадения от подсъдимия отговор на въззивната жалба, който считат за неоснователен.
Поддържат подадената от тях въззивна жалба и молят да се постанови решение, с което да се
измени обжалваната присъда на ЯОС, като се увеличи размерът на наложените наказания и
се присъдят разноските, направени от неговите довереници.
В съдебното заседание пред въззивиня съд подсъдимият Б.Г. участва лично и със
защитник адвокат М.Б. от АК гр.Ямбол, чрез който пледира, че фактическата обстановка е
безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се
съгласие с правната квалификация на деянието. Излагат се подробни съображения за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същия е управлявал
велосипед по пътното платно с тежка степен на алкохолно опиване, с концентрация на
етилов алкохол 2,88 на хиляда към 21,40часа, което като се преизчисли към часа на ПТП
следва да се получи 3,03 на хиляда.
Моли съда, да не бъде уважена жалбата на частното обвинение, тъй като в своята присъда
и мотивите ЯОС, изключително подробно е обсъдил всякакви доказателства по делото,
3
включително и аргументите си за постановяване размера на съответната присъда, както по
отношение на „лишаване от свобода“, така и по отношение „лишаване от право да се
управлява МПС“.
Акцентира и на обстоятелството, че при огледа е установено, че велосипедът е с паднала
верига, и това според защитата е едно неочаквано, непредвидимо обстоятелство, което е
възникнало. Защитникът твърди,че ако подзащитният му е видял, че пострадалият
велосипедист е с паднала верига и спира, за да оправи веригата, може би е щял да осигури
съвсем друго разстояние безопасно за пострадалия. Но, това падане на веригата се е случило
след подминаване на пострадалия. Причината за настъпване на ПТП, според защитника е
контактът между управляваното МПС и пострадалия, а именно скъсяване на страничното
разстояние от страна на пострадалия към управляваното МПС.
По отношение на квалификацията на деянието: “избягал от местопроизшествието“ не
счита, че в такава степен е изявено, както при наистина избягване, напускане на
произшествие с цел укриване, тъй като подзащитният му не е осъзнал какво е станало. В
нито един момент той не е заявил, че е видял паднал велосипедист. Продължил е
движението си зад управлявания автомобил на единия от свидетелите по делото. Движел се
е със скорост съгласно тахошайбата, приложена под формата на експертиза, праволинейно.
Не е правил опити да се укрие в касъците и улиците на гр. Ямбол, които позволяват в този
участък. Отишъл е на работното си място. Не е предприел никакви действия по заличаване
на следите или укриване на следи, които биха допринесли за промяна на фактическата
обстановка и неговото оневиняване.
По отношение на справката за подсъдимия като водач на МПС в която са посочени
предходни наказания по ЗДвП,счита, че същия е водач от 26 години - от 1994 г. За този
период има общо осем акта и наказателни постановления за нарушения, които са леки – без
колан, неносене на свидетелство за правоуправление, тоест тези нарушения не са в степен,
които да утежнят в преценката за личността на подзащитния му, която да допринесе за по-
тежки наказания. В заключение моли да бъде потвърдена присъдата на ЯОС като правилна,
законосъобразна, както с оглед личността на извършителя, така и на обективните факти и
обстоятелства по делото. В подкрепа на искането да не бъде увеличавано наказанието на
подсъдимия, представя два броя разпореждания от ТП на НОИ град Ямбол от които е видно,
че майката на подсъдимия - И. П. Г.а с ЕГН *********** е пенсионер за осигурителен стаж
и възраст от 29.03.2013г. с месечна пенсия в размер на 333.58 лв, а бащата на подсъдимия -
Д. И. Г. с ЕГН *********** е пенсионер за осигурителен стаж и възраст от 30.06.2008г с
месечна пенсия в размер на 155.98 лв.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. Г. че се присъединява към пледоарията
на защитника си. Моли Съда да потвърди присъдата на ЯОС.
Въззивната жалба, подадена от лица, с правата по чл.318 ал. 4 от НПК– конституираните
като частни обвинители Г. ИВ. СТ. и Н. Ст. Д., съответно съпруга и дъщеря на пострадалия
С. Д. С. - в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за
обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
4
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателите и в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата на частните обвинители за основателна
в частта и по отношение на искането за увеличение на наказанието по чл. 343 Г НК.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по диференцирания
ред съгласно правилата, уредени в Глава XХVII от НПК. При спазване на установените в
НПК изисквания, ОС-Бургас е приобщил по делото достатъчно по обем доказателства,
способстващи правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност на
подсъдимия Б.Г., съобразно предявеното на последния обвинение за престъпление по
транспорта.
Въззивният съд с оглед преценката за съобразяване на проверявания първоинстанционен
съдебен акт с разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от НПК, във връзка с указанията на ВКС, дадени
в т. 4 на ТР№1/2009г.,извърши собствен анализ и оценка на всички събрани на досъдебната
фаза от наказателното производство доказателства, които подкрепят самопризнанието на
подсъдимия, като прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371 ал. 1 т 2 от
НПК, по искане на адвокат М.Б., в качеството на защитник на подсъдимия Б.Г., който
изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти.
На основание чл. 372 ал.4, във вр.с чл. 371 ал.2 НПК съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.Г. без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт на
първоинстанционния съд, намери, че самопризнанията по фактите на подсъдимия се
подкрепят изцяло със събраните на досъдебната фаза доказателства по делото.
Подсъдимият Б.Д. е професионален водач на МПС и работи като шофьор в "Ямбол
Комерс" ООД Ямбол. Същия е с чисто съдебно минало към момента на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство. Д. притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС, издадено на 29.09.2010г. за категории "С", "АМ", "В" и "ТКТ".
Правоспособен водач на МПС е от 24.01.1994г,за категория „С“, а от 01.03.2010г. - за
категории С, АМ, В и ТКТ. Видно от справката за нарушител/водач на МПС – л. 186-187 от
ДП - за периода от 2000г.до 2010г. е санкциониран с 5 НП, а след през 2018г. с две
наказателни постановления за нарушения на ЗДП. Има наложени седем наказания „глоба“ с
фиш за десетгодишния период от 2009г. до 2019г., за нарушения на ЗДП /по чл. 6, чл. 21, чл.
25, чл. 70 и чл. 98 - нарушение на пътната маркировка, превишаване на допустимата
скорост, неправилни маневри, неправилна употреба на светлините на автомобила и
неправилно паркиране. Последното наказание е наложено с НП, издадено от ОД МВР
Велико Търново, по акт за нарушение на чл. 6 и чл. 25 от ЗДвП, и е от 17.12.2018г./
На 23.07.2019г. подсъдимият изпълнявал курс с товарен автомобил марка „МАН ТГЛ“ с
ДКН У 81 55 АМ, собствен на фирма „Ямбол Комерс“ООД по маршрут гр.Ямбол -
гр.Шумен и обратно. При завръщането си, към 20,35часа подсъдимият управлявал товарния
5
автомобил по ул."Преслав" в посока от ж.к."Г.Бенковски" към площад "Боровец" в град
Ямбол, със скорост около 42 км/ч.. В кабината на автомобила пътувал и св.М. Г., служител в
същото дружество. По това време в същата посока на движение, в дясната пътна лента
пред товарния автомобил пострадалият С. Д. С. е управлявал велосипед. Движел се на
около 50см.от десния бордюр със скорост около 8-10км/ч. Пред товарния автомобил се
движел и лек автомобил "Опел Астра", управляван от св.А. К., който изпреварил
пострадалия и продължил движението си напред. Към 20,40часа пред дом № 141 на
ул."Преслав" подсъдимият също предприел изпреварване на постр. С., като преди това
видял, че същия лъкатуши при управлението на велосипеда. Видно от назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза товарния автомобил, управляван от подсъдимия
подминал пострадалия с предните състави и част от каросерията, като дясната част на
товарния отсек е отстоял на около 0,80м.от тялото на велосипедиста. Видно от протокола за
оглед, веригата на велосипеда на пострадалия била паднала от венеца, а видно от
показанията на свидетеля М. Г., който наблюдавал от страничното огледало – л. 81-82 от
ДП - пострадалият наклонил тялото си наляво към автомобила с цел да спре и да слезе от
велосипеда, опитал се да прехвърли десния си крак над рамката на велосипеда, но кракът му
се закачил на касетката върху задния багажник на велосипеда, при което пострадалият
силно се наклонил на ляво и дясната част на гърба му се ударила в камиона - на около 0,1
метра след задната му ос. В резултат на удара тялото на пострадалия заедно с велосипеда
леко се преместили напред, завъртели в посока на часовниковата стрелка и паднали на
асфалтовата настилка с последващо незначително претъркулване тялото на пострадалия С..
Видно от показанията на свидетеля Г. – л. 82 от ДП – Б. /подсъдимият/ също видял как
велосипедистът пада на земята, но според същия свидетел, пострадалият се опитал да стане
от земята. Поради последвал лек завой обаче и свидетелят загубил видимост.Подсъдимият
също видял сблъсъка и падането на велосипедиста в дясното странично огледало, но не
спрял, а продължил движението си напред, като дори леко увеличил скоростта.Казал на
спътника си – свидетеля Г. – „ …Гледай от няма нищо, каква беля става“. След това
прибрал товарния автомобил в базата на "Ямбол Комерс" ООД- Ямбол. По същото време на
пътния инцидент, попътно на десния тротоар вървял св.И. И., който бил с гръб, но чувайки
шума от падане се обърнал и видял падналия велосипедист. Отишъл до него и се обадил на
тел.112, за да съобщи за инцидента, след което направил снимки с мобилния си телефон.
Пострадалият С. бил в съзнание, но леко объркан. На място пристигнала линейка, която го
откарала в спешно отделение на МБАЛ "Св.Пантелеймон"-гр.Ямбол, където в 1,08 часа на
24.07.20219г.починал.
Видно от изготвената от съдебния лекар д-р Ч. съдебномедицинска експертиза на трупа на
пострадалия С. С., същия е получил: тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния
кош и крайниците. Открито счупване на дясната предмишница. Тежка гръдна травма с
двустранни счупвания на ребрата вляво и в дясно, отпред и отзад, с контузия на белите
дробове. Субкапсуларна руптура на слезката. Оток на мозъка и на меките мозъчни обвивки
в големия тилен отвор. Установени са и множество повърхностни травми, охлузвания и
разкъсно- контузни рани в областта на челото, лявото слепоочие и горните крайници.
6
Непосредствената причината за смъртта на С. според заключението на назначената на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 142/2019г – лист 105
от ДП е тежката съчетана гръдна травма, които са довели до изпадане в състояние на
травматичен и хеморагичен шок от кръвозагуба, като всички увреждания и смъртта на
пострадалия са причинени от удара му от товарния автомобил.
От заключението на химическата експертиза – протокол № 188 от 27.09.2019г / лист 94-
103 от ДП/ се установява, че пострадалият е бил в състояние на тежко алкохолно опиване
към момента на ПТП. В кръвта на пострадалия е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация 2,88 на хиляда. От заключението на съдебномедицинската експертиза е видно,
че тази алкохолна концентрация отговаря на тежка степен на остро алкохолно отравяне.
Лицата с такава концентрация са с тежки нарушения на координацията на движението на
тялото и крайниците. Походката им не е праволинейна, а често сменяща се посока и скорост
на придвижване.
По делото е била назначена тройна автотехническа експертиза изготвена от вещите лица
инж.С., инж.Б. и инж.Д. – л. 141 от ДП. Според заключението по тази експертиза причината
за настъпилото ПТП със съставомерни последици е, че при изпълнение на маневра
изпреварване подсъдимият не е осигурил достатъчно странично разстояние с изпреварвания
от него велосипед, така че дори и при накланяне на велосипедиста наляво да осигури
безопасно изпреварване /отговор на задача № 5 – лист 157 от ДП/. Осигуреното от водача на
товарния автомобил разстояние би било безопасно само условие, че велосипедиста се е
движел правомерно- праволинейно без накланяне, още повече, че преди да предприеме
маневрата изпреварване подсъдимият е възприел криволичещото движение на пострадалия-
велосипедист.
Настоящият съд кредитира изцяло заключенията по изготвените на досъдебното
производство експертизи-съдебно-медицинска, автотехническа, химическа и
видеотехническа, поради което приема, че независимо от обстоятелството, че фактите по
делото не са оспорени от страните, първоинстанционния съд в изпълнение разпоредбата на
чл. 373 ал.3 НПК правилно е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание на подсъдимия и на
събраните в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят. Това е така, тъй
като според въззивния съд самопризнанието на подсъдимия заявено в съдебното заседание
пред първоинстанционния съд напълно кореспондира със събраните доказателства на
досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите И., К., Ж., Г., Н., С., А. и
Д. Я.. Фактическата обстановка е основана и на експертните заключения на
съдебномедицинската експертиза, на тройната автотехническата експертиза, на
видеотехническата експертиза и на химическата експертиза.Приетата от съда фактическа
обстановка е изведена правилно и въз основа на от протоколите за оглед на
местопроизшествие извършен на 23.07.2019г. и изготвения фотоалбум, от протокола за
оглед на товарен автомобил "МАН ТГЛ 12.210БЛ" с рег.№ У 8155АМ, ведно с фотоалбум, 5
бр.протокола за доброволно предаване на CD със записи от охранителни камери, находящи
се на ул."Преслав" , гр.Ямбол, както и от приложените по делото писмени доказателства -
7
копие на свидетелство за регистрация на товарен автомобил с рег.№ У8155АМ,
удостоверение за техническа изправност на автомобила, трудов договор на подсъдимия Г. с
"Ямбол Комерс" ООД - гр.Ямбол, заповед №240/ 5.09.2017г., с която е възложено на
подсъдимия да управлява процесния товарен автомобил, заповед за определяне на маршрут
за 23.07.2019г. Ямбол - Шумен и обратно, пътен лист № 118594, свидетелство за съдимост
на подсъдимия, справка от КАТ за издадените против подсъдимия АУАН, НП и електронни
фишове, акт за смърт и удостоверение за наследници на С. С.. За наличието на добра
видимост съдът освен на гласните доказателствени средства се е доверил и на справката от
Астрономическа обсерватория и Планетариум - Ямбол в която е посочено,че на 23.07.2019г.
слънцето изгрява в 5,57ч.и залязва 20,42ч.
Въз основа на безспорно установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е осъществил правилна и доказателствено обоснована правна
квалификация на деянието.
Правилно, съдът е приел, че подсъдимият при управлението на автомобила е нарушил
разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.88 ал 2 от ППЗДП, които са
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и запълват субсидиарния състав на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „ в“ от НК. Това е така, поради неизпълнението на
задължението на водача на МПС при предприемане на маневра да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, които се движат преди него, след него
или минават покрай него, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Подсъдимият, изпълнявайки маневра изпреварване не е осигурил достатъчно
странично разстояние между управлявания от него товарен автомобил и велосипеда на
пострадалия.
При управлението на товарния автомобил, подсъдимият е нарушил и правилата по чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.88, а.2 от ППЗДП, според които водач, който предприема
изпреварване е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно. Тези две разпоредби са
нарушени от подсъдимия, тъй като същият не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него товарен автомобил и велосипеда на пострадалия, виждайки
предварително, че същия не се движи праволинейно е следвало да предвиди последващата
промяна на страничното отстояние на велосипедиста в посока към товарния автомобил. За
подсъдимият не е имало обективна пречка за това, тъй като в момента на изпреварване
лявата насрещна лента е била свободна.
На следващо място съдът правилно е приел наличието на съпричиняване на вредоносния
съставомерен резултат от страна на пострадалия С. С., който също е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като е предприел управление на пътно превозно средство -
велосипед след употреба на алкохол с концентрация 2,88 на хиляда. Ако същия се е движел
праволинейно, без накланяне наляво не би имало сблъсък /съгласно отговора на задача № 5
от заключението на тройната АТЕ/, с който извод настоящият съд се съгласява.
Пострадалият С. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП , която забранява на
водачите да управляват пътни превозни средства под въздействието на алкохол, с
8
концентрация над 0,5 на хиляда. Това нарушение на правилата за движение по пътищата е
допринесло за настъпилото ПТП, тъй като вследствие на употребения алкохол С. не е
запазил праволинейно движение и след падането на веригата, а наклонил велосипеда наляво
към изпреварващия го товарен автомобил и е последвал сблъсък.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил деянието от
обективна страна, тъй като е безспорно установено чрез комплексен анализ на признатите от
подсъдимия факти, че на инкриминираната дата същият е управлявал процесния товарен
автомобил, нарушил е посочените по - горе разпоредби уреждащи правилата за движение по
пътищата, като в резултат на неизпълнението на задължението да осигури достатъчно
странично разстояние между управлявания от него товарен автомобил и изпреварвания
велосипед е последвал сблъсък между товарния автомобил и велосипедиста С..
Пострадалият при сблъсъка е паднал на пътната настилка и получил тежки травми
несъвместими с живота, като е починал няколко часа по-късно в болничното заведение.
Настоящият съд споделя извода на проверявания съд, че последвалата смърт на С. е в
пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, който при управление на
МПС е нарушил правила за движение и е причинил съставомерен резултат - смъртта на
пострадалия С..
Настоящият съд приема за правилна и доказателствено обоснована квалификацията на
деянието по смисъла на чл. чл.343 ал.3 буква "б" от НК-предложение трето, тъй като
подсъдимият е избягал от местопроизшествието. Подсъдимият е видял, че е настъпило
съприкосновение между автомобила, управляван от него и изпреварвания велосипедист,
което представлява ПТП, в което има участие са причинени увреждания на човек. Въпреки
това не е спрял и не е останал на местопроизшествието. По делото е установено по
несъмнен начин, видно от показанията на свидетеля М. Г., пътуващ на дясната седалка на
товарния автомобил, че подсъдимият е видял в дясното странично огледало, че блъска
велосипедиста и че последният пада на асфалтовата настилка. В подкрепа на този извод е и
казаното от самия подсъдим пред свидетеля Г. след пътнотранспортното произшествие:
„Гледай, от няма нищо, каква беля става“. Въпреки това, подсъдимият не е спрял, а дори
ускорил леко автомобила, след което го е паркирал в базата на дружеството. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че за да е на лице квалификацията „бягство от
местопроизшествието“ по смисъла на чл. 343 ал.3 предл.3 от НК не е необходимо дееца в
прекия смисъл да бяга, а се изисква същия да напусне произшествието без основателна
причина, което в случая е налице.
Настоящият съд намира за правилно, с оглед механизма на осъществяване на деянието,
наличието на значително съпричиняване на вредоносния резултат и с оглед личността на
извършителя, приложението на първото предложение по чл. 343 ал. 3 б. „б“ от НК, тъй като
с оглед преценката на посочените по горе обстоятелства, случаят не може да бъде определен
като „особено тежък“, както и намира за правилна преценката, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3
от НК - небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
9
По отношение на възраженията на повереника на частното обвинение касаещи
санкционната част на атакуваната присъда, настоящия състав на въззивния съд счита, че
Ямболският окръжен съд правилно и законосъобразно е определил преди редукцията на
наказанието - минималните предвидени в закона срокове на наказанието „лишаване от
свобода“. Окръжният съд е правилно е приел, че обществената опасност и на деянието и на
дееца е толкова ниска, че неговата наказателна отговорност следва да бъде реализирана при
минимумите, които законодателят е приложил в съответните текстове на закона за това
престъпление, т.е. отсъства явна несправедливост на наложената наказание, касателно
наказанието „лишаване от свобода“
Съобразно установената практика на съдилищата, определянето на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено и определянето на начина на неговото
изтърпяване, са различни дейности на съда. Първата от тях се основава на
правилата,уредени с разпоредбите не чл. 54-55 НК, а втората – на условията, изрично
посочени в чл. 66 НК. При индивидуализацията на наказателната санкция е необходимо да
се търси съответствие между наказанието и тежестта на извършеното престъпление, за да се
постигне изискването за справедливост, формулирано в разпоредбата на чл. 35 ал. 3 от НК,
за постигане на целения в чл. 36 от НК общопревантивен ефект, който обаче не може да
бъде в ущърб на другата поставена цел от законодателя - наказанието да въздейства върху
подсъдимия предупредително, да му отнеме възможността да върши други престъпления и
да доведе до положителни промени в съзнанието му към поправяне и превъзпитание и
спазване на закона./Р. № 246/2016т по н.д. № 805/2016г на IIIто н.о. ВКС/
В този смисъл, настоящият съд намира за правилно разбирането, възприето от
първоинстанционния съд, че конкретните признаци на механизма на осъществяване на
престъплението не дават основание за приложението на института по чл. 55 от НК, тъй като
не са на лице изискваните от закона многобройни смегчаващи вината обстоятелства, нито се
открива едно, но такова, което да бъде характеризирано като „изключително смегчаващо
вината обстоятелство“. Падането на веригата на велосипеда, управляван от пострадалия
стои в обема на преценката на водача на изпреварващия автомобил за определяне на
страничното отстояние при осъществяване на маневрата, което подсъдимият не е направил
съобразно правилата по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.88 ал 2 от ППЗДП.
Съобразявайки принципните положения в трайно установената практика на ВС и ВКС по
приложението на института по чл. 66 НК с фактите по делото, настоящия състав на
Бургаския апелативен съд споделя изводите на първата инстанция, че целите на
наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати, ако изпълнението на наказанието
бъде отложено по чл. 66 НК. Обстоятелствата свързани с оценката на личността на
подсъдимия, които очертават същия като личност с ниска степен на обществена опасност,
категорично стоят в кръга на обстоятелствата, които дават основание за преценка, че целите
на наказанието, чрез създаване на индивидуален и генерален контрамотив могат да бъдат
постигнати и при отлагане на изпълнението на наказанието. Към тези обстоятелства следва
да се приемат полагането на обществено полезен труд и обстоятелството,че родителите на
подсъдимия са пенсионери с много ниски пенсии, което налага същите да бъдат
10
подпомагани от сина им - настоящия подсъдим. Извън посочените данни, свързани с
преценката за ниската степен на обществена опасност на дееца, като смегчаващи вината
обстоятелства обосноваващи приложението на института по чл. 66 НК следва да се ценят и
конкретния механизъм на настъпването на процесното събитие, както и голямото
съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
Що се отнася обаче до преценката на първоинстанционния съд касаеща размера на
кумулативното наказание по чл. 343 Г НК-лишаване от право да управлява МПС,
настоящия състав на въззивния съд счита, че първоинстанционният съд е наложил такова
при явна несправедливост на същото. Срокът от 2 години лишаване от правоуправление е
съобразен с изискванията на материалния закон, но не отговаря в пълна степен с преценката
за личността на подсъдимия като водач на МПС, поради което настоящият съд счита,че
срокът от две години лишаване от правоуправление не удовлетворява целта на наказанието
по чл. 36 от НК. Видно от приложената справка за нарушител водач на МПС, Д. е
професионален водач на МПС от 29.09.2010г. за категории "С", "АМ", "В" и "ТКТ". Право
да управлява МПС е придобил от 24.01.1994г за категория „С“, а от 01.03.2010г. - за
категории С, АМ, В и ТКТ. Видно от същата справка за нарушител/водач на МПС – л. 186-
187 от ДП - за периода от 2000г.до 2010г. е санкциониран с 5 НП, а след през 2018г. с две
наказателни постановления за нарушения на ЗДП. Има наложени седем наказания „глоба“ с
фиш за десетгодишния период от 2009г. до 2019г., за нарушения на ЗДП /по чл. 6, чл. 21, чл.
25, чл. 70 и чл. 98 - нарушение на пътната маркировка, превишаване на допустимата
скорост, неправилни маневри, неправилна употреба на светлините на автомобила и
неправилно паркиране. Последното наказание е наложено с НП, издадено от ОД МВР
Велико Търново, по акт за нарушение на чл. 6 и чл. 25 от ЗДвП, и е от 17.12.2018г./ От тази
справка е видно,че подсъдимият е извършвал нарушения по ЗДвП от същия вид с
нарушението, предмет на настоящото наказателно производство - неспазване на правилата
за извършване на маневри при движение на МПС – чл. 25 от ЗДвП.
В този смисъл, настоящият съд след съобразяване на всички относими факти и
обстоятелства, касаещи преценката за срока на лишаване от правоуправление на МПС счете,
че същият следва да бъде увеличен от две години на две години и шест месеца, като
атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази и част, на основание разпоредбата на
чл. 337 ал.2 т. 1 от НПК предвид въззивната жалба на частните обвинители Г. ИВ. СТ. с
ЕГН********** и Н. Ст. Д. с ЕГН **********.
За да увеличи срока на наказанието „лишаване от правоуправление“ с шест месеца,
настоящият съд прие, че видно от представените два броя разпореждания от ТП на НОИ
град Ямбол, майката на подсъдимия - И. П. Г.а с ЕГН *********** е пенсионер за
осигурителен стаж и възраст от 29.03.2013г. с месечна пенсия в размер на 333.58 лв, а
бащата на подсъдимия - Д. И. Г. с ЕГН *********** е пенсионер за осигурителен стаж и
възраст от 30.06.2008г с месечна пенсия в размер на 155.98 лв., което сочи за много ниски
доходи на родителите на подсъдимия, налагащи финансова подкрепа, както и прецени
обстоятелството, че подсъдимия е професионален шофьор и лишаването от
правоуправление би се отразило значително по тежко в сравнение с водачите на МПС, които
11
не упражняват тази професия. При тази преценка обаче, настоящият съд счете, че
обществената опасност на деянието се повишава от обстоятелството,че подсъдимият е
нарушавал многократно правилата за движение по пътищата. Увеличеният срок на
наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ в размер на две години и шест месеца
удовлетворява според настоящия съд изискването за съответствие между наказанието и
тежестта на извършеното престъпление, за да се постигне изискването за справедливост,
формулирано в разпоредбата на чл. 35 ал. 3 от НК, за постигане на целения в чл. 36 от НК
общопревантивен ефект, който обаче не може да бъде в ущърб на другата поставена цел от
законодателя - наказанието да въздейства върху подсъдимия предупредително, да му отнеме
възможността да върши други престъпления и да доведе до положителни промени в
съзнанието му към поправяне и превъзпитание и спазване на закона.
Видно от протокола от 02.02.2021г от с.з. по делото /лист 12 от протокола/пред
първоинстанционния съд, адвокат Б. е направил искане за присъждане на разноски.
Ямболският окръжен съд с присъдата е осъдил на осн.чл.189 ал.3 НПК подсъдимият да
заплати единствено разноските в размер на 2469,32лв. по сметката на Републиканския
бюджет - ОД на МВР Ямбол, но не се е произнесъл по направеното искане на повереника на
частните обвинители Г.С. и Н.С.. Поверениците на частните обвинители Д.Й. и Н.С. – адв.
Т. и адв. Н. не са направили искания пред първоинстанционния съд за присъждане на
разноски.
На лист 43 от първоинстанционното дело /НОХД № 406-2020г на ЯОС/ е приложено
адвокатско пълномощно от адвокат А.Б., входирано под № 260631 от 02.02.2021г в
деловодството на ЯОС, с което Г.С. и Н.С. упълномощават адвокат Б. да ги представлява по
НОХД № 406/20г по описа на ЯОС, до приключване на делото във всички инстанции. В
пълномощното е договорено възнаграждение в размер на 1700 лв- посочено е, че сумата е
платена в брой.
С определение на Ямболския окръжен съд № 260049 от 25.02.2021г на основание чл. 306
ал. 1 т 4 пр. 2 от НПК /л. 82-83 от делото пред ЯОС/,съдът е осъдил подсъдимия да заплати
на Г.С. и на Н.С. сумите от 1700 лв представляващи разноски за адвокат пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 800 лв, представляващи разноски за адвокат на
досъдебното производство.
Пред въззивния съд, адвокат А.Б. не се е явил, поради което като се има предвид
обстоятелството,че пълномощното издадено на адвокат Б. касае процесуалното му
представителство до приключване на наказателното производство пред всички инстанции и
сумата от 1700 лв посочена в това пълномощно обхваща и представителството пред
въззивния съд, то претенцията му за присъждане на разноски пред въззивния съд се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд и на
основание чл. 337 ал.2 т. 1 от НПК
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯВА присъда № 260001 от 02.02.2021г. на Ямболския окръжен съд, по НОХД №
406/2020г, В ЧАСТТА с която на основание чл. 343 „г“ НК на подсъдимия Б. Д. Г. е
наложено наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ като УВЕЛИЧАВА срока на
наложеното с присъдата наказание „ лишаване от правоуправление на МПС“ на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на
Република България в 15 дневен срок от получаване писменото съобщение от страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13