Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045/8.9.2020г. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
На шести август две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар Р.Петкова
Прокурор В.Радева
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров
ВЧНД №623 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по ЖАЛБА от адв.Б.Д. ВАК, процесуален представител на
Н.М.К. срещу определение по ЧНД №1382/20 г. по описа на ВРС, с което на К. са
групирани наложени наказания по чл.25 ал.1 вр. чл. 23 от НК и така определеното
най тежко наказание е увеличено по реда на чл.24 от НК.
Моли се за
решение с което да се измени определението и не се увеличава определеното най
тежко наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на основанията
посочени в нея.
Жалбоподателя
К. моли да не бъде прилаган чл.24 от НК тъй като затвора му дошъл много и се
счита че се е поправил.
Представителя
на прокуратурата, счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде потвърден
акта на първоинстанционния съд.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото и
като съобрази становището на страните
прие за установено:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
С протоколно
определение №949/ 10.06.20г. по ЧНД
№1382, състав на ВРС в производство по чл.306 от НПК на основание чл.25 вр. чл.
23 от НК е групирал наложени наказания на осъдения Н.М.К. по присъди по пет
дела: Наказанието от две години ЛС наложено с присъда по НОХД№ 555/2020г. по
описа на ВРС, с наказанието две години ЛС наложено с присъда по НОХД№
334/2020г. по описа на ВРС,с наказанието една година ЛС наложено с присъда по
НОХД№ 110/2020г. по описа на РС Разград, с наказанието една година и четири
месеца ЛС наложени му д присъда по НОХД №4072/2019г- на ВРС и наказанието две
години ЛС наложено с присъда по НОХД№ 5016/2019г. по описа на ВРС, като е
определил осъдения К. да изтърпи най тежкото от наказанията в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при първоначален строг
режим. Всички пет присъди са за престъплението кражби при условието на опасен
рецидив и са извършени преди да има влязла присъда за което и да е от
деянията.Решаващият съд е преценил че с оглед на обществената опасност на дееца
това наказание не е достатъчно и го е увеличил по реда на чл.24 от НК с ШЕСТ месеца, като е определи общо
наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ месеца, при първоначален строг режим.
Настоящият състав на
въззивния съд счита определението на ВРС за законосъобразно и правилно.
Жалбоподателя Н.М.К. е с
богато криминално минало отразено на 15 листа в справката за съдимост- това са
двадесет и три съдебни акта. Не може да се направи друг извод освен този че К.
е престъпник с изключително висока степен на обществена опасност. В обжалвания
съдебен акт са групирани наказания по пет присъди с общ размер на наложените
наказания лишаване от свобода от осем години и четири месеца.Като е определил
да бъде увеличено най тежкото наказание с шест месеца, съдът макар и с малко се
е опитал да наложи по справедливо наказание по отношение на К..Неприлагането на
чл.24 от НК в конкретния случай би бил израз на явно несъответствие с целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК, особено спрямо генералната превенция.
При цялостната служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция счита, че в хода на
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални или
материалноправни нарушения които да водят до необходимост от отмяната на
определението и постановяване на ново с изменение в някоя от частите му.
Предвид горното на основание чл. 338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение
№ 949/ 10.06.20г. по ЧНД №1382 по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.