|
Делото е образувано по жалба, подадена от Н.Р.Н.
, против решение №106/17.03.2022г. , постановено по АНД № 1273/2021г. по
описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1786-000087/01.11.2021г. на Началника на РУ-Видин, с
което на касатора за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
В жалбата се развиват съображения, че
решението на Районен съд -Видин, е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и непълнота на доказателствата . Сочи се , че по делото е
разпитан актосъставителят , който е съставил АУАН по свидетелски показания
на трето лице , който свидетел-очевидец не е призован и разпитан в съдебно
заседание, както и че с жалбата е поискан разпит на свидетели, по което
искане съдът не се е произнесъл. Сочи се и че след обявяване на делото за
решаване е поискал събиране на доказателства, но съдът е оставил молбата
без разглеждане. Твърди , че решението е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила , което е ограничило правото
му на защита и при абсолютна непълнота на доказателствата. Иска се да бъде отменено решението на РС и
делото върнато за ново разглеждане.
Ответникът по делото оспорва жалбата и
моли да се остави в сила решението на Районен съд-Видин.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора
касационни основания, намира жалбата за основателна.
Въззивният съд е приел, че наказателното
постановление е законосъобразно, тъй
като наказаното лице е извършило визираното нарушение, като това се
установява от показанията на актосъставителя и административно-наказателната
преписка.
Решението на ВРС е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице.
Видно от жалбата , депозирана пред районен
съд Видин , в същата жалбоподателят е поскал да му бъдат допуснати до
разпит двама свидетели, но не е индивидуализирал същите , нито обстоятелствата
, които ще установяват. В разпореждането за насрочване съдът изрично е
посочил , че ще се поизнесе по искането за свидетели след изслушване на
страните. В проведеното съдебно
заседание съдът не се е произнесъл по направеното искане. Действително жалбоподателят
, който е бил редовно призован , не се е явил , но съдът дължи произнасяне
по направеното искане за допускане до разпит на свидетели. В проведеното
съдебно заседание съдът нито е уважил , нито е отхвърлил същото , нито е дал
указания за конкретизиране на обстоятелствата , които ще бъдат установявани
, тъй като само при индивидуализиране на свидетелите и обстоятелствата ,
които ще установяват, може да се направи преценка за относимостта на същите
за изясняване на фактическите обстоятелства по делото.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното , като видно от посочената разпоредба тежестта за оборване на
констатациите в акта е на жалбоподателя. В случая, като не се е произнесъл
по направеното искане в жалбата за допускане на свидетели, съдът е
ограничил правото на жалбоподателя да оборва констатациите в акта, с което
е ограничил правото му на защита.
Горното произтича както от задължението му
да се произнесе изрично по исканите доказателства съобразно чл. 327 от НПК
, така и от задължението му по чл. 331,ал.3 от НПК да докладва съдържанието
на жалбата и допуснатите доказателства. Едва след като е указал на
жалбоподателя необходимостта от индивидиуализация на свидетелите и
обстоятелствата съдът е следвало да прецени доказателствата и да установи
установените и неустановените обстоятелства , въз основа на което и да
направи правните си изводи. В случая това не е направено от съда.
Предвид горното ВРС е действал в нарушение
на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107, ал.2 от НПК като не указал
необходимостта от уточняване на обстоятелствата , за които се сочат
свидетелите и съответно събрал посочените от страната доказателствата, необходими
за изясняване на обстоятелствата по делото и във връзка с основните
твърдения в жалбата.
Горното представлява съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.2 във вр. с ал.3,т.1 от
НПК, тъй като е ограничило процесуалното право на жалбоподателя да обори
констатациите в акта.
Допуснатото съществено процесуално
нарушение налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на РС-Видин
за ново разглеждане на основание чл.222,ал.2 от АПК за изясняване на
фактите от значение за делото. При новото разглеждане на делото следва да
се дадат указания от съда на жалбоподателя да индивидуализира лицата и
обстоятелствата , които ще установяват , след което съдът следва да се
произнесе по направеното искане за допускането им до разпит като свидетели.
С оглед оспорване от страна на жалбоподателя на констатациите в акта и в
съответствие със задължението му по чл.107,ал.2 от НПК съдът следва да
събере и оцени и показанията на свидетеля–очевидец на нарушението, именно
въз основа на които е съставен процесният АУАН и наказателно постановление-Б.
Г. Г.. Едва след събиране на горните доказателства и съвкупната им
преценка, след установяване на фактическите обстоятелства съдът следва да
направи извод осъществен ли е от обективна и субективна страна съставът на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
нарушителя.
При новото разглеждане на делото да се
съобрази разпоредбата на чл.61,ал.1 от ЗАНН при конституиране на страните.
Воден от горното и на основание чл.63в от
ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2,предл. второ и чл.222,ал.2 от АПК Административен
съд-Видин
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №106/17.03.2022г. ,
постановено по АНД № 1273/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1786-000087/01.11.2021г. на
Началника на РУ-Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Видин за
ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|