№ 7304
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110164993 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 803, 14
лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № . за застрахователно събитие, настъпило на
20.08.2019 г. в гр. Г., поради виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 067, 22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 24.01.2020 г. –
15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба /15.11.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена
застраховка „Каско“, сключен с Е..“ за л.а.“П. и обективиран в полица № ., с
период на застрахователното покритие 21.12.2018 г. – 20.12.2019 г. Посочва,
че на 20.08.2019 г. в гр. Г., при кръстовище на ул. „А., управляван от Г. и
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника, не пропуска и удря в дясната странична част движещия се с
предимство дясностоящ автомобил “П. , застрахован при ищцовата страна.
Вследствие от произшествието л.а. “П. претърпял вреди, за обезщетяването
на които била образувана ликвидационна преписка по щета № ..
Уврежданията били отстранени в натура от ищеца чрез възлагането на ремонт
в доверен сервиз, а именно – „А.. Ремонтът възлязъл на стойност 5 803, 14 лв.,
за която сума била издадена фактура № ./19.11.2019 г. и същата била
изплатена изцяло от ищеца застраховател на 22.11.2019 г. Твърди да е
упражнил правата си по чл. 411 КЗ, като бил поканил ответната страна да
възстанови посочената по-горе сума, но на 24.01.2020 г. ответникът отказал
1
плащане. Ищецът счита, че следва да получи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 24.01.2020 г. – 15.11.2021 г. Моли за
осъдително решение и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът признава факта, че към деня на процесното ПТП /20.08.2019 г./ е
бил застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „С. обективиран в полица № .. Не оспорва и факта, че
е получил покана от ищцовата страна да заплати процесната сума, във връзка
с което е образувал щета № **********. Оспорва останалите твърдения на
ищеца. На първо място, счита, че липсва виновно и противоправно поведение
от страна на водача, управлявал л.а. „С.. Процесното ПТП се дължало
изключително на виновното поведение на Г. АНГ. К., който управлявал
застрахования при ищеца автомобил “П. и нарушил чл. 48, предл. 1 от ЗДвП,
като на нерегулирано кръстовище не пропуснал приближаващия от дясно л.а.
„С.. На второ място, ответникът посочва, че е налице съпричиняване на
резултата от страна на водача, управлявал застрахования при ищеца
автомобил, като твърди и движение с несъобразена скорост. На трето място,
според ответника не всички установени и ремонтирани вреди са в причинна
връзка с процесното ПТП и действителният им размер е по-малък от
претендираната сума, като същите следвало да се изчислят на база средни
пазарни цени. Оспорва се и искът за мораторна лихва. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за л. а. “П., в изпълнение на който ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор с ответника за застраховка Гражданска
отговорност за л. а. „С. към датата на процесното ПТП, като тези
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Не се установява обаче твърдения от ищеца механизъм на процесното
ПТП. В исковата молба се твърди, че застрахования при ответника л. а. „С. не
е пропуснал движещия се с предимство дясностоящ л. а. “П. на кръстовище
2
на ул. А. в град Г.. В скицата на представения към исковата молба двустранен
констативен протокол за ПТП от 20.08.2019 г. обаче е посочено, че
дясностоящ е л. а. „С. който се движи по ул. А.. Отделно от приетата по
делото и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се
установява, че по дължина на ул. А. в град Г. са налични пет кръстовища с
други улици, отговарящи на характеристиките на процесното кръстовище,
като за четири от тях – с ул. А. С., е въведена организация на движението,
регулирана с пътни знаци, като е осигурено предимство за преминаване на
движещите се по ул. А. пътни превозни средства, освен при най – западното, с
ул. И., където е осигурено предимство на движещите се от север по ул. И. и
завиващи наляво по ул. А.. От показанията на разпитания по делегация като
свидетел водач на застрахования при ищеца л. а. “П., се установява, че
същият се е движил по ул. П..
Следователно по делото се установява, че не застрахованият при
ответника, а водачът на застрахования при ищеца л. а. “П. не е пропуснал
движещия се с предимство по ул. А. л. а. „С. /това се потвърждава и самия
водач на л. а. “П.“ – свидетеля Г.К., видно от отговора на въпрос 6 в
протокола от съдебната поръчка пред РС – Г./, с което е нарушил правилата
за движение при навлизане в кръстовище – от една страна като дясностоящ
/съгласно чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни
превозни средства независимо от местоположението и посоката им на
движение/, а от друга при неспазване на пътните знаци /съгласно чл. 50, ал. 1
ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство/ - и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли.
Поради липсата на главен дълг следва да се отхвърли и акцесорната
претенция за лихви.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.
депозит за експертиза, 50 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. срещу ЗД „Е., ЕИК . обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 803, 14 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № . за
3
застрахователно събитие, настъпило на 20.08.2019 г. в гр. Г., поради виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е била застрахована от ответника и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 1 067, 22 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 24.01.2020 г. – 15.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба /15.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Е., ЕИК
. сумата 250 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4