Определение по дело №60/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 131
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20237070700060
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ131-РЗ

гр. Видин, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в закрито заседание на

седемнадесети март

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

 

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Частно адм. дело №

60

по описа за

2023

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано е по жалба на „БАЛКАН ДИВЕЛЪПМЪНТС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин , представлявано от Уилям Ричард Джон Роу, чрез адвокат-пълномощвик Л.С., против Решение №123/20.12.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане  жалба вх.№ 8815/26.10.2022г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново , подадена от дружеството срещу Протокол № П-04000522076916-073-001/25.10.2022г. , съставен от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново. 

Твърди се в жалбата , че се обжалват нищожни действия и бездействия на административния орган, обективирани в протокола, поради което обжалването е допустимо . Сочи се , че извършените проверки по смисъла на чл.110,ал.3 от ДОПК са процесуални действия , които са изрично предвидени в закона , като предвид сочената нищожност на действията, изразяваща се в липса на компетентност, поради настъпила преклузия, водеща до недопустимост  да се извършват такива действия , жалбата е допустима, което прави отказът на административния орган да разгледа жалбата неоснователен. Изложени са доводи по същество относно нищожността на извършените процесуални действия , изразяващи се в отричане на правата на дружеството по представените нотариални актове, както и поради настъпила преклузия по изискването на счетоводни документи и недопустимост на извършените процесуални действия. 

Иска се от съда да се отмени Решение №123/20.12.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“-Велико Търново, и при евентуално връщане на преписката за произнасяне да се дадат съответни указания.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата , становището на административния орган и представената административна преписка, намира за установено следното от фактическа страна:  

С резолюция № П-04000522076916-ОРП-001/28.04.2022г. на началник сектор при ТД на НАП-Велико Търново на главен инспектор по приходите в ТД на НАП е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно спазване на данъчното законодателство, която да бъде извършена спрямо дружеството за корпоративен данък за 2020г. и при необходимост 2021г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол   № П-04000522076916-073-001/25.10.2022г., в който са отразени и извършените насрещни проверки в р.II , визиращ и сделки от 2007г. и 2008г. В протокола са изведени изводи за приходите и разходите за 2020г. и 2021г. 

Дружеството е обжалвало констатациите в р.II от протокола като нищожни, тъй като са извън допустимите срокове по ДОПК и извън неговата компетентност. Поискано е да се отменят като нищожни констатациите в р.II от протокола.

С обжалваното решение Директорът на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново, при ЦУ на НАП е оставил без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на констатациите в протокола, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1-4 от АПК .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

 Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт  и в законния срок по чл.88,ал.3 от АПК.

По същество жалбата е неоснователна.

Изводите на административния орган са правилни.

Разпоредбата на чл. 110 от ДОПК се намира в глава ХV "Данъчно-осигурителен контрол" и регламентира две форми на данъчния контрол - ревизия и проверка. За разлика обаче от ревизията, с проверка по чл. 110, ал. 4 ДОПК не се установяват данъчни задължения, извършва се от органите по приходите и без изрично писмено възлагане, приключва с протокол, освен ако със закон е предвиден актът, с който трябва да завърши.

За да се прецени наличието на правен интерес от оспорването на констатациите в протокола, обективиращи действията на органите по приходи, които констатации изрично е посочено, че се оспорват в жалбата, следва да се изхожда от съдържанието на акта, в случая протокола, а именно дали същият създава задължения или предписва определено поведение за жалбоподателя или накърнява негови права .

Видно от обжалвания протокол същият е изцяло с констативен характер, обективира установени обстоятелства на служителите по повод извършената проверка, направените изводи са изцяло за 2020г. и 2021г., като от същия не се установява да са засегнати права на дружеството или да са създадени задължения. Предвид съдържанието на протокола не се касае за подлежащ на административно, съответно на съдебно обжалване акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл.50, ал.2, т.11 от ДОПК, предписващ посочване в съдържанието на протокола пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, но в случаите, когато това е допустимо. Не такъв е настоящият случай.

Възраженията си по същество жалбоподателят би могъл да упражни в случай на последващи действия спрямо него, приключващи със съответен засягащ го акт.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Като е оставил жалбата без разглеждане като подадена против неподлежащ на обжалаване акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и при липса на правен интерес от страна на жалбоподателя за това , горестоящият административен орган е постановил законосъобразен акт в съответствие с чл.88,ал.1,т.3 от АПК.

При този изход на делото на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно направеното искане, като на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такова следва да се присъди в размер на 50 лв.

По изложените съображения, Административен съд Видин

 

                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БАЛКАН ДИВЕЛЪПМЪНТС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Уилям Ричард Джон Роу, против Решение №123/20.12.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 8815/26.10.2022г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, подадена от дружеството.

ОСЪЖДА „БАЛКАН ДИВЕЛЪПМЪНТС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Уилям Ричард Джон Роу, да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Определението е окончателно.

 

                                              Съдия: