Р Е
Ш Е Н
И Е №32А
гр.В** 26.04.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и шести април две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
В**М**
при секретаря Н** К** като разгледа докладваното от съдия В** В**въззивно
гражданско дело №74 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Министъра на з** и х*** против
решение №165/27.12.18г. по гр.д.№316/17г.
на КРС.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради това,че е постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства.Решението е незаконосъобразно,поради това,че съдът не
уважил направеното възражение от страна на жалбоподателя за придобиване на
имотите по давност певече от 10 години за периода от 25.03.02г. до датата на зевеждане на делото.
По делото било даказано,че процесните имоти са причислени към ДПФ на основание чл.45,ал.1 от ППЗСПЗЗ на 25.03.02г.подържа се,че от 2003г.
До настоящия момент жалбоподателят упражнявал фактическа власт върху процесните имоти.Иска
се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.претендират се и
направените по делото разноски.
Ответника по
жалбата,чрез процесуалния си представител оспорва
същата и моли съда да потвърди обжалваното решение като присъди и направените
по делото разноски.
По
допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства
и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№316/17г.
на КРС е
образувано по искова молба от Т.И.Л. ***, ЕГН **** чрез адвокат и пълномощник Г** П** – АК – В**, със
съдеебен адрес гр. В**, ул. „ А** Б**” № 2 против Министерството
на з** и х***,
булстат ***, гр. С**, бул.
„ Х** Б**”,
представлявано от Министъра на з** и х** с искане да бъде признато правото му на собственост върху недвижими имоти и ответника да му предаде владението върху същите, а именно: НИВА в землището
на с. С**, общ. Г**, област
В** в местността „В***“ с площ от
4,92 дка, трета категория, съставляваща парцел № 36 от масив № 370; НИВА в
землището на с. С**, общ. Г**, обл. В** в местността „К**“ с площ
от 11,10 дка, трета категория, съставляваща парцел № 63 от масив 150 и НИВА в
землището на с. С**, общ. Г**, област
В**, в местността „В**“ с площ 8,27
дка, трета категория,съставляваща парцел № 2 от масив № 365. В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на посочените имоти, като твърди, че е придобил
правото на собственост върху тях през 2000г. по
договор за покупко – продажба, сключен между него и С** Т** Т** от гр. К**, действаща лично и като пълномощник на сестра
си Ив** Т** М** от гр. В**, материализиран в Нотариален акт № 31, том I, рег. № 212, дело № 28 от 2000г. на
нотариус В** Б**,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256, с район на действие РС –
К***. Твърди се също, че през 2014г. е узнал,че през 2002г. с
пълномощно, за което твърди, че е неистинско, с № 1408/25.03.2002г., нотариално
заверено от нотариус Ц***Д**, б.ж. на гр. В**, от името
на двете сестри - С**Т**и И**Т** М**, Й** Б** П** е прехвърлил имотите на ДПФ срещу
удостоверение за поименни компенсационни бонове. КРС е установил следната фактическа обстановка:Видно от приетият
по делото Нотариален акт № 31,
том I, рег. № 212, дело № 28 от 2000г. на нотариус В** Б**, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 256,
с район на действие РС – К**, вписан в СВ гр. К** с вх. рег.
№ 32 от 01.03.2000г. , акт 21, том I, дело 38/2000, партидна
книга том VII, стр.
183, ищецът Т.И.л. е закупил от С** Т**Т**, ЕГН ****** от гр. К** и от И** Т** М** от гр. В** процесните имоти. От приетото по делото Решение № 08-06 от 25.03.2002г. на Поземлена комисия гр. Г**
е определено на наследниците на Трифон Спасов И., бивш
жител *** правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо
възстановяване на земеделски земи, часто от които са и процесните имоти. С
Решение № 132 от 27.07.2018г., влязло в законна сила
на 18.09.2018г. , по гражданско дело № 19/2018г. по
описа на РС – К**, посоченото решение на ПК – К*** е обявено за нищожно в
частта, в която на основание чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ е
определено на наследниците на Т** С** И**, бивш жител *** правото на обезщетение с
поименни компенсационни бонове, вместо възстановяване на земеделски земи с план
за земеразделяне в землището на с. Срацимирово, а именно процесните три имота. Въз
основа на посоченото решение на поземлената комисия, процесните имоти са
причислени към държавния поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, което се установява от приетите по делото
Скица № К01798/12.09.2017г., Скица № К018799/12.09.2017г. и Скица № К01800/12.09.2017г. на
процесните имоти, издадени от Общинска служба „З***”
гр. Г**. Видно от представените с
отговора по чл. 131 от ГПК от ответника, неоспорени от ищеца и приети от
съда по делото Договор за аренда № А – 126 от 15.11.2010 г. , с нотариална
заверка на подписите, вписан в СВ гр. К** дв. вх. рег. № 1667 от 21.11.2010г., акт 136, том 3, партиден № 20133 между Министерството
на з** и х** в качеството
на арендодател и „ А**” ЕООД, БУЛСТАТ ** в качеството на арендател, Договор за аренда № А –
331 от 23.06.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр. К** дв. вх.
рег. № 2119 от 09.07.2014г., акт 135, том 3 и Договор
за аренда № А – 064 от 24.10.2010 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в
Служба по вписванията гр. К** дв. вх. рег.
№ 57 от 18.01.2011г., акт 55, том 1 между Министерството на з** и х** в качеството на
арендодател и ЕТ „Д** – С** С**” ЕООД, ЕИК ** в
качеството на арендател, ответникът по делото е отдал под аренда процесните
имоти, като следва: с посочения Договор за аренда № А – 126 от 15.11.2010 г. е
отдал под аренда на арендатора „ А**”
ЕООД, БУЛСТАТ **, за срок от 10 стопански години, от
стопанската 2010/2011г., процесния имот с № 370036 в землището на с. С**, местността „ В**”,
представляващ нива от 4,590 дка, трета категория; с посочения Договор за аренда
№ А – 331 от 23.06.2014 г. е отдал под аренда на арендатора ЕТ „Д** – С** С**” ЕООД, ЕИК **, за
срок от шест стопански година, считано от 2013/2014 стопанска година, процесния
имот с № 150063 в землището на с. С**,
местността „ К**”, представляващ нива от 11,100 дка, трета
категория и с Договор за аренда № А – 064 от 24.10.2010 г. е отдал под аренда
на арендатора ЕТ „Д** – С** С**” ЕООД, ЕИК **, за
срок от десет стопански година, считано от 2010/2011 стопанска година,
процесния имот с № 365002 в землището на с. С**,
местността „ В**”, представляващ нива от 7,383 дка, трета
категория.За да
уважи предявеният иск КРС е прил,че искът по чл.108 е иск на невладеещия
собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да
бъде уважен този иск, ищците следва да докажат кумулативното наличие на три
предпоставки: че са собственици на вещта-предмет на иска; че вещта се намира
във владението или държането на ответника и че ответникът владее или държи
вещта без правно основание. На първо място, ищецът е доказал, че е собственик на
процесните имоти съгласно Нотариален акт № 31, том I, рег. № 212, дело № 28 от
2000г. на нотариус В** Б**, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под № 256, с район на действие РС – К**, вписан в Службата по вписванията гр. К** с вх. рег. № 32 от 01.03.2000г. , акт 21, том I,
дело 38/2000, партидна книга том VII, стр. 183, ищецът Т.И.Л. е закупил
от С** Т**Т**, ЕГН ** от гр. К** и от И** Т** М** от гр. В** процесните имоти. Този
нотариален акт не е оспорен от ответника. На второ
място, от страна на ответника не е налице отричане, че владее процесните имоти
и към настоящия момент, дори напротив, твърди именно това обстоятелство.
На трето място, ответникът владее имотите без правно
основание.Предвид гореизложеното, КРС е приел, че са налице и трите кумулативно дадени предпоставки на
чл. 108 ЗС за уважаване на
ревандикационния иск- имотите са собственост на ищците, владеят се от ответника, но се владеят без
правно основание.По
отношение направеното възражение на ответника за придобане на процесния имот
поради давностно владение КРС е приел,че владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага
за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез
нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за
наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus
domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво
спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че
щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва,
трябва да я обори. В конкретния случай, ответникът, с
цитираните вече от съда договори за аренда между ответника в качеството на
арендатор и трети лица, доказа, че от 2010г. владее
процесните имоти с № 370036 в
землището на с. С**, местността „ В**”, представляващ нива от 4,590 дка, трета категория и
с № 365002 в землището на с. С**, местността „ В**”, представляващ нива от 7,383 дка, трета категория, а
от 2014г. имот с № 150063 в землището на с. С**,
местността „ К”, представляващ нива от 11,100 дка, трета категория, като отдава
същите под аренда на трети лица с посочените договори. По
делото не бяха ангажирани доказателства ответникът да владее процесните имоти
от датата, за която твърди, а именно 25.03.2002г. Обствоятелството,
че същите са причислени към държавния поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявеното за нищожно Решение №
08-06 от 25.03.2002г. на Поземлена комисия – Г**, не е доказателство, че ответникът е владял същите от
този момент. В случая обаче не е налице вторият елемент
от фактическия състав на придобиването на имота по давностно владение –
изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС, когато
владението е добросъвестно , правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 г. като съгласно чл. 70 от
ЗС ” Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание.” Съдът счита, че
ответникът не е добросъвестен владелец, тъй като не владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик. След като Решение на ПК – Г*** № 08-06/25.03.2002г. е
обявено за нищожно в частта, в която на основание чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17, т.2
от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Т** С** И**, бивш
жител *** правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове, вместо
възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. С***, а именно процесните три имота, въз основа на което
същите са причислени към държавния поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, то основаното на него владение не може да направи ответника добросъвестен
владелец. Следователно, правото на собственост по
давност върху недвижим имот от недобросъвестен владелец, какъвто е ответника,
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години /чл.79,ал.1
от ЗС./, а доказателства за това обстоятелство не бяха
ангажирани от ответника. При
тези доказателства, КРС е приел, че са налице кумулативните предпоставки за пълно
уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Ищецът е доказал
собствеността си върху процесните имоти, ответникът не е оспорил установяването
от негова страна на фактическа власт върху същите, дори напротив признал е това
обстоятелство. С оглед събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че фактическата му власт не почива на
правно основание. Несъмнено е доказано, че ответникът
владее имотите, като ги отдава под наем на трети лица и препятства достъпа на
собственика – ищеца по делото до него и по този начин последния е лишен от
възможността да упражняват правото си на собственост в пълния му обем.
Следователно, искът на ищеца против ответника за предаване владението на
процесните недвижимите имоти, които ответникът владее без правно основание, се
явява изцяло основателен и доказан, поради което исковата претенция по чл.108
от ЗС се явява изцяло основателна и доказана, и следва да бъде уважена, ведно с
всички законни последици от това.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло
съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства.Подържа се,че решението
е незаконосъобразно,поради това,че съдът не уважил направеното възражение от
страна на жалбоподателя за придобиване на имотите по давност певече от 10
години за периода от 25.03.02г. до
датата на зевеждане на делото.съдът счита,че
становището на жалбоподателя е неоснователно. След като Решение на ПК – Г*** № 08-06/25.03.2002г. е
обявено за нищожно в частта, в която на основание чл.19, ал.8 и чл.19, ал.17, т.2
от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Т**С** И**, бивш
жител *** правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове, вместо
възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.
Срацимирово, а именно
процесните три имота, въз основа на което същите са причислени към държавния
поземлен фонд на основание чл. 45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, то основаното на
него владение не може да направи ответника добросъвестен владелец,както правилно е прието от КРС.Предвид на горното жалбоподателят не е
придобил качеството на владелец на имотите,поради което и в негова полза не е
започнала да тече придобивна давност.
По делото било даказано,че процесните имоти са причислени към ДПФ на
основание чл.45,ал.1 от ППЗСПЗЗ на 25.03.02г.подържа
се,че от 2003г. До настоящия момент жалбоподателят упражнявал фактическа
власт върху процесните имоти.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №165/27.12.18г.
по гр.д.№316/17г. на КРС.
Осъжда Министерството на з** и х**, булстат ****, гр. С**, бул. „ Х** Б**”, представлявано от Министъра
на з** и х** да заплати на Т.И.Л. ***, ЕГН *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.