РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000709 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №13 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е осъден ответника „Д.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК *** да заплати на ищцата
Н.О.А. с ЕГН **********,сумата от 25 500 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
14.07.2019 г. ,в резултат на което е загинал брат й М.О.А., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.06.2020г. до окончателното й изплащане,като за разликата над
уважения размер от 25 500 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение ответното дружество „Д.“ЕАД-гр. С.,е осъдено още да заплати
на адв. П.К. в качеството му на пълномощник на ищцата Н.О.А., ЕГН: **********,сумата
1323,45 лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно уважената част от
исковата претенция по посочената в диспозитива на решението банкова сметка с титуляр:
”К. И С. - АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО.
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивна
жалба,подадена от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ - О.“ЕАД-гр. С.,с
1
ЕИК ***,в която жалбоподателят заявява,че обжалва изцяло горното съдебно решение като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,както и като постановено в противоречие с
материалния закон и задължителната практика на ВКС.Основните му аргументи са за липса
на материалноправна легитимация на ищцата по предявения иск от гледна точка на
критериите за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък,установени
с Тълкувателно решение №1 от 28.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС.Твърди в тази насока,че по делото не се е установило наличието на особена
привързаност по смисъла на разрешението,дадено с тълкувателното решение,която да стои
извън традиционно присъщите за родствената връзка отношения.Моли въз основа на
изложените в жалбата съображения да бъде отменено обжалваното решение на ОС-С.З. и да
се отхвърли изцяло иска на Н.О.А.,като неоснователен и недоказан.Заявява,че оспорва
решението и в частта на присъдените разноски и лихви и в тази връзка поддържа,че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на иска за присъждане на
законна лихва,както и до неоснователност на претенцията за разноски в производството.
Въззиваемата Н.О.А. е подала в законния срок чрез пълномощника си адв.
П.К.,писмен отговор на въззивната жалба.В същия са изложени доводи,че жалбата не
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.260,т.3 от ГПК,съгласно която указанието в
какво се състои порочността на решението е част от задължителното съдържание на жалбата
против първоинстанционното решение.Този довод въззиваемата поддържа,като сочи,че
изложените във въззивната жалба аргументи и съображения нямат връзка с предмета на
настоящото производство,тъй като в жалбата се твърди,че Н.А. е баба на починалия М.А.,но
в действителност тя е негова сестра.Заявява,че нямат отношение към предмета на делото и
всички последващи твърдения за липса на изключителна емоционална близост между баба и
внук.Освен това,според въззиваемата,неоснователно дружеството-жалбоподател се
позовавало в жалбата си на експертно заключение,каквото не е било изготвяно по
първоинстанционното дело и не е била назначавана никаква експертиза по същото
дело.Счита,че връзката между ищцата и починалия е доказана посредством събраните в
хода на делото свидетелски показания,които първоинстанционният съд е ценил в
съвкупност с останалия доказателствен материал.Изразява още и изричното становище,че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,макар и въззивната жалба да
не е обвързана с това решение.Развива аргументи за правилно приложение от
първоинстанционния съд на материалния закон-института на чл.52 от ЗЗД,както и за
доказана материалноправна легитимация на ищцата за получаване на обезщетение
съобразно критериите,визирани в горното тълкувателно решение.Предвид развитите в
отговора съображения,въззиваемата е поискала да бъде отхвърлена като неоснователна
въззивната жалба,подадена от „Д.-О.“ЕАД против решение №13/25.05.2021 г.,постановено
по т.д.№1204/2020 г. на ОС-.З.,и да бъде потвърдено същото решение като правилно и
законосъобразно.Моли да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция на „К. и
съдружници-адвокатско дружество“,с предишно наименование „К. и С.-адвокатско
дружество“, на основание чл.38 от ЗА.
2
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения
отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Правото да се обжалва съдебно решение предпоставя наличието на правен интерес от
обжалване,а този интерес се преценява за всеки конкретен случай.За страната такъв интерес
е налице,когато решението в съответната част е неизгодно за нея,т.е. съдебният акт следва
да предизвиква неблагоприятна промяна в нейната правна сфера.В този смисъл,ответникът
има правен интерес да подаде въззивна жалба само срещу тази част на съдебното решение,с
която предявения срещу него иск е уважен,което на свой ред ще окаже неблагоприятно
въздействие върху правната му сфера.В случая ответникът „Д.-О.“ЕАД,е заявил във
въззивната си жалба,че обжалва изцяло първоинстанционното решение от 25.05.2021 г. на
ОС-С.З.,но с това решение предявеният срещу ответника осъдителен иск е частично
отхвърлен като неоснователен-за разликата над уважения размер от 25 500 лв. до
претендирания размер от 40 000 лв.Този резултат,в тази част на първоинстанционното
решение,е благоприятен за ответника,поради което същият няма правен интерес да обжалва
решението в посочената отхвърлителна част.Ето защо,въззивното производство следва да
бъде прекратено по частта от въззивната жалба на ответника,отнасяща се до
отхвърлителната част на първоинстанционното решение,с която процесният иск е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 25 500 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
В останалата част въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в
осъдителната му част и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба в частта,насочена срещу осъдителната част на
първоинстанционното решение, подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Този извод не се променя и след съобразяването на поддържаното от въззиваемата
възражение,че жалбата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.260,т.3 от ГПК
поради това,че в нея родствената връзка между ищцата и починалия й при ПТП родственик
погрешно е изписана като такава между баба и внук,а в действителност се касае за
родствена връзка сестра-брат.От фактическа страна е вярно обстоятелството,че има
погрешно посочване в жалбата на връзката между ищцата и починалия й брат като такава
между баба и внук,но от друга страна е съвсем ясно посочено,че обжалваното решение е
именно решение №13 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа на ОС-П.
и че искането на жалбоподателя е за отмяна на това решение като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,както и като постановено в противоречие с
материалния закон и задължителната практика на ВКС,и в продължение на това е поискано
отхвърлянето на иска,предявен от ищцата по горното дело Н.О.А..Наред с
това,аргументите,с които жалбоподателят е обосновал становището си за порочността на
3
решението като неправилно,са относими както към родствена връзка баба-внук,така и към
родствена връзка сестра-брат.Предвид изложеното,въззивният съд намира,че процесната
въззивна жалба в горната й част подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в частта,срещу която е насочена въззивната жалба в допустимата й
и подлежаща на разглеждане част.
По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№1204/2020 г. по описа на ОС-С.З.,ищцата Н.О.А. е предявила срещу
ответника „Д.-О.“ЕАД-гр.С. с ЕИК *** осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на
сумата от 40 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди-болки и страдания,от смъртта на брат си М.О.А.,вследствие настъпило на 14.07.2019
г. ПТП.Поискала е присъждане и на законна лихва върху посочената главница,считано от
16.06.2020 г.-датата,на която е изтекъл срокът за произнасяне на „Д.-О.“ЕАД по заведената
на 16.03.2020 г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ,до окончателното изплащане на
сумата.Поискано е и присъждането на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,ведно с начислен върху него
ДДС.
Горният иск се основава на следните твърдения:
Твърди се,че на 14.07.2019 г. на път III - ***, км 1+400 м между гр. П. и гр. Ч. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „А.“, модел *** с ДКН ***, собственост
на О.М.О., ЕГН: **********, и управляван от Е.О.М., ЕГН: **********. Твърди се,че
механизмът на ПТП е следният: при движение по път III - *** в посока юг - север, водачът
М. не е съобразил скоростта на управлявания от него автомобил с пътните и атмосферните
условия, поради което е изгубил управление над превозното средство и се е отклонил на
дясно по посоката си на движение извън пътното платно, преминал е през банкета в
канавката, и се е преобърнал, като със задната си част се е ударил в крайпътно дърво. В
следствие настъпилото ПТП пътуващият в автомобила М.О.А. изпадал в кома и няколко
часа по- късно починал.Ищцата твърди,че причина за настъпилото ПТП е виновното
поведение на водача на лекия автомобил „А.“, модел *** с ДКН ***-Е.О.М., който се е
движил с несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост на движение, при което
4
изгубил управление над превозното средство. Сочи, че за увреждащия лек автомобил „А.“,
модел *** с ДКН *** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
"Д." ЕАД, обективирана в полица № *** със срок на валидност от 12:01 ч. на 20.12.2018 г. до
23:59 ч. на 19.12.2019 г., тоест към момента на настъпване на ПТП на 14.07.2019 г. същият е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на
пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В исковата молба се посочва, че по повод настъпилото ПТП в РУ-Ч. е
образувано Д11 № *** - ** - ***/2019г. Твърди се, че безспорно установено е, че смъртта на
М.О.А. е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на
водача Е.О.М..
В исковата молба се твърди още,че с постановяването на Тълкувателно решение №1
от 21.06.2018 г. по тьлк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък. Това са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление
№5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени,като съгласно посоченото тълкувателното решение братята и сестрите са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Според ВКС, когато
привързаността между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци е силна до
такава степен, че смъртта на единия от родствениците причинява силни по интензитет болки
и страдания на преживелия родственик, справедливо е на последния да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка се твърди, че ищцата е сестра на
починалия в следствие на настъпилото на 14.07.2019г. пътнотранспортно произшествие
М.О.А. и има право на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.Твърди се
още, че Н.О.А. - сестра на М.А., ще търпи до края на живота си болката от загубата на своя
брат. Една от най-тежките мъки на този свят е тази, която човек изпитва, когато загуби най-
близкия си човек. Н.А. ще трябва да живее с тежката мисъл, че никога вече няма да види
брат си, когото толкова много обича. Сочи се, че след загубата на брат й животът на Н. е
коренно променен и че между тях приживе е съществувала силна емоционална връзка и
дълбока привързаност.Брата и сестрата се грижили един за друг и си споделяли
всичко,живеели са заедно и са поддържали близки и топли отношения. Н.А. не може да
повярва какво се е случило и чувства, че никога няма да успее да преживее загубата на брат
си. Усеща болезнено липсата му, която с всеки изминал ден става все по-осезаема. Едва на
18 години е изгубила най-близкия си човек, в следствие на което е станала изключително
5
затворена, необщителна и обезверена. Непрекъснато мисли за брат си и се отдава на
спомените си за него, тъй като с прекъсването на съществувалата емоционална връзка са
прекъснати мечтите й, както и усещането на обич, хармония и спокойствие, характерни за
семейството преди случилото се. В исковата молба се посочва, че към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие М.О.А. е едва 19- годишен,имал е мечти и
амбиции за бъдещето си, планирал е да завърши висше образование и напускането му на
този свят внезапно, в момент, в който е толкова млад и целият живот би трябвало да е пред
него, прави мъката на сестра му още по-дълбока и неописуема. Тя страда неимоверно много,
че мечтата на брат й да бъде студент никога няма да се осъществи.
И на следващо място,в исковата молба се твърди,че съгласно разпоредбата на чл.380
от КЗ със застрахователна претенция вх. №****/16.03.2020г. Ищцата Н.О.А. е предявила
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред "Д." ЕАД,като
представила и всички налични у нея документи,посочила и банкова сметка за превеждане
на обезщетението.Ответникът-застраховател обаче и към момента на подаване на ИМ не
бил определил и изплатил застрахователно обезщетение,което обосновава, според
ищцата,правният й интерес от процесния осъдителен иск срещу ответното застрахователно
дружество.
Ответникът „Д.-О.“ЕАД е оспорил иска изцяло с предявения от него писмен отговор
на ИМ.Заявил е доводи за недопустимостта му,а по съществото на спора е заявил,че от
фактическа страна не оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач,както и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат.Оспорил е обаче правото на
ищцата да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,за неимуществени вреди,в качеството й на сестра на
починало в резултат на ПТП лице.В тази връзка е оспорил наличието на близки отношения
между ищцата и починалия,които да обуславят присъждането на застрахователно
обезщетение,както и наличието на претърпени от нея неимуществени вреди.Посочва,че
разрешението,дадено с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е,че
други лица,извън близкия семеен и родствен кръг,имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди,само ако са създали с починалия постоянна,трайна и дълбока
емоционална връзка.Посочва,че според тълкувателното решение,право да получат
обезщетение и други лица,извън изброените в Постановление №4/61 г. и Постановление
№5/69 г. на Пленума на ВС,се допуска само по изключение и то само за случаите на особена
близост между починалия и лицето,търсещо обезщетение,която близост се различава от
обичайните за обществото ни отношения между близки и роднини.Счита,че в случая не са
налице критериите по ТР №1/2016,а именно:изключителни обстоятелства,различни от
обичайните,нормални и естествени взамоотношения,които да налагат присъждане на
обезщетение на ищцата.Заявява,че в настоящия случай няма данни и за възникнали
конкретни житейски обстоятелства или ситуация,от които да може да се направи извод за
създадена и развила се особено близка връзка между ищцата и починалия и претърпени
6
изключителни вреди,което е справедливо да бъдат обезщетени.
При условие на евентуалност,ответникът е заявил,че оспорва претенцията на ищцата
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,като завишена по размер,считайки че
претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост,установени в
чл.52 от ЗЗД.Поддържа още,че претендираното обезщетение е в противоречие и с
разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно която „до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а,ал.2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв.“.При тези
аргументи,ответникът е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В допълнителната си искова молба ищцата Н.А. е изразила несъгласие с оспорването
от страна на ответника на материалноправната й легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя брат М.О.А. и е изложила подробни твърдения и
доводи за обосноваване на позицията си,че разполага с материалноправна легитимация по
предявения иск.Оспорила е като неоснователно и твърдението на ответника за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за несъобразяването му с
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.Подробни доводи в тази насока е изложила в
допълнителната искова молба,позовавайки се и на съдебна практика.Като неоснователен е
оспорен от ищцата и довода на ответника за приложение на предвидения в §96,ал.1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ лимит на обезщетенията за неимуществени вреди.
В подадения отговор на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че поддържа
отговора на ИМ и направените в него възражения с изключение на възражението за
недопустимост на иска.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано,че е
осъществено соченото от ищцата ПТП от 14.07.2019 г.,че то е виновно причинено от лицето
Е.О.М. като водач на лек автомобил марка „А. А-3“ с рег.№*** и че в резултат на същото
ПТП е настъпила смъртта на М.О.А..Приел е още,че за увреждащия лек автомобил е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“,действаща към момента на процесното ПТП
и сключена с ответното застрахователно дружество,както и покриваща отговорността на
делинквента Е.О.М. за причинените от него на трети лица неимуществени
вреди.Първоинстанционният съд е приел още,че ищцата е сестра на починалия при
процесното ПТП М.О.А. и че тя разполага с материалноправна легитимация по смисъла на
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за
неимуществените вреди,търпени от нея вследствие смъртта на брат й.Като краен
резултат,първоинстанционният съд е приел предявения иск за доказан по основание,а по
размер го е приел за частично основателен до размера от 25 500 лв. и именно до този размер
го е уважил /както по-горе се отрази/,а за разликата до предявения размер от 40 000 лв. го е
отхвърлил като неоснователен.Приел е също,че върху присъдената главница следва да бъде
начислена законна лихва,считано от 16.06.2020 г.-датата,на която е изтекъл срокът за
произнасяне на ответника-застраховател по заведената на 16.03.2020 г. застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ,до окончателното й изплащане.
7
Настоящият съд,след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и на приложимите спрямо случая правни норми,приема
първоинстанционното решение за неправилно в осъдителната му част по следните
съображения:
От фактическа страна не са били спорни в първоинстанционното производство
твърдяните от ищцата обстоятелства за настъпването на процесното ПТП от 14.07.2019 г.,за
противоправното и виновното му причиняване от лицето Е.О.М. като водач на описаното в
исковата молба МПС,както и за наличието на причинно-следствена връзка между същото
ПТП и смъртта на М.О.А..Не е било спорно и обстоятелството,че за увреждащия лек
автомобил е имало валидна и действаща към момента на процесното ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ по сключен с ответното дружество застрахователен договор
/обективиран в посочената от ищцата застрахователна полица/ с период на валидност от
20.12.2018 г. до 19.12.2019 г.Не е било спорно в първоинстанционното производство и
обстоятелството,че ищцата Н.О.А. е сестра на починалия вследствие на произшествието от
14.07.2019 г. М.О.А..Това е и видно от приложеното към първоинстанционното дело
удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№АУ-У-231 от 12.03.2020 г.,издадено от
Община Ч..
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу изводите на
първоинстанционния съд относно горните обстоятелства,нито пък е оспорено фактическото
им осъществяване.Съдържащите се в жалбата оплаквания са такива като съдържание,че
поставят като спорни пред въззивната инстанция основно материалноправната легитимация
на ищцата за получаване на исканото от нея застрахователно обезщетение и приетите в тази
връзка фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.А настоящият съд,по
изложените по-долу съображения,счита за неправилна извършената от първостепенния съд
преценка,че ищцата разполага с такава легитимация,съответно на което е неправилна и
преценката му,че предявеният от ищцата иск е доказан по основание.Конкретните
съображения на въззивния съд в тази насока са следните:
Тъй като ищцата Н.О.А. е сестра на загиналия при настъпилото на 14.07.2019 г. ПТП-
М.О.А.,то несъмнено за преценка на материалноправната й легитимация по процесния иск
следва да бъдат съобразени задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и
прилагане на закона,дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС,на които се позовава и ответника в подадената от него въззивна жалба по повод на
основното му оплакване за липса на материалноправна легитимация на ищцата и за
неправилна преценка на първоинстанционния съд,че такава легитимация в случая е
доказана.Съгласно същото тълкувателно решение,материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго
лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни
болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се
8
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва
се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци
и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения
такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от
цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на
наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че
ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В случая,за установяване на твърдяните от ищцата обстоятелства относно връзката й
с нейния брат приживе,както и на обстоятелствата относно понесените от ищцата морални
и емоционални болки и страдания вследствие смъртта на брат й,по първоинстанционното
дело са разпитани свидетелите Б.Г.Д. /без родство с ищцата/,Н.А.Я /леля на ищцата/ и
Д.Н.А. /майка на ищцата/.Показанията на изброените свидетели са непротиворечиви
помежду си и всички те са базирани на преки впечатления на свидетелите за отношенията
между ищцата и брат й М.,поради което същите показания правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд,но е неправилна преценката му за фактите,изнесени от свидетелите
чрез дадените от тях показания.Или,казано с други думи,неправилно първоинстанционния
съд е приел,че установените чрез свидетелските показания факти за отношенията между
ищцата и починалияй брат водят до извод,че ищцата разполага с материалноправна
легитимация по предявения от нея иск.Напротив,чрез тези свидетелски показания не се
доказва в живота на ищцата и брат й да са съществували такива житейски обстоятелства и
ситуации,които да са станали причина за възникване на особено близка привързаност между
двамата,надвишаваща традиционната за българските семейни отношения привързаност,нито
пък тези показания установяват смъртта на брата на ищцата да е причинила на последната
такива морални болки и страдания,които да надхвърлят нормално присъщите за подобна
родствената връзка болки и страдания и да са сравними по интензитет и продължителност с
неимуществените вреди,търпени между най-близките-лицата от цитираните по-горе
постановления на Върховния съд.Това,което най-общо казано,се установява от показанията
на горните трима свидетели,преценени в тяхната съвкупност, е че ищцата и брат й М. са
живеели винаги заедно в една къща до неговата смърт и дори са спели в една стая,много се
уважавали и постоянно били заедно,а и са се грижели взаимно един за друг и особено брата
/по-голям от ищцата с една година/ е полагал големи грижи за малката си сестричка,както
сочи св.Д..От друга страна обаче се установява,че в къщата,където са живеели ищцата и
брат й М.,са живеели и техните родители,които са се грижели за децата си и са ги издържали
9
/повече майката,както заявява св. Я./.Свидетелката А.-майка на ищцата и на починалия
М.,също потвърждава,че всички те-родители и деца,са живеели заедно в една къща и
родителите са се грижели за децата си,което продължило дори и след като същите заминали
да работят в чужбина.От показанията на св. А. става ясно,че тя и бащата на двете деца са
заминали за чужбина,когато ищцата е била около 16-17 годишна,а брат й М. 18 годишен,но
фактически не са задържали в чужбина за дълго време,а са пребивавали там за два
месеца,след което се прибирали у дома си в Б. за около 15-20 дни и пак заминавали в
чужбина да работят за два месеца.И през цялото това време,родителите продължавали да се
грижат за двете си деца,като им пращали пари за издръжка.
В крайна сметка,споделеното от всички посочени по-горе свидетели очертава една
фактическа картина,според която ищцата и брат й М. действително са били привързани един
към друг,обичали са се и са полагали грижи един за друг,били са задружни и са живеели
заедно до смъртта на М..Всички тези обстоятелства обаче не обосновават извод за
изключителност в близостта между ищцата и починалия й брат по смисъла,разяснен в
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а сочат на нормална и обичайна за
българската традиция духовна и емоционална близост между брат и сестра,която се
характеризира с взаимна обич,разбирателство и морална подкрепа.За да се приеме,че между
едно починало в резултат на ПТП лице и лицето,претендиращо обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на първото и попадащо извън кръга на лицата по
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС,е съществувала
особено близка връзка,необходимо е освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата,да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,обусловили
създаването на по-голяма от близостта,считана за нормална за съответната родствена
връзка.Такова обстоятелство например,относимо към връзката между братята и сестрите е
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина или поради друга причина /в този смисъл-решение №92 от 17.11.2020 г. на ВКС по
т.д.№12752019 г.,II т.о.,ТК,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.В случая подобни
житейски обстоятелства не се установяват.В показанията на разпитаните свидетели и най-
вече на св. Д. А.-майка на ищцата и М.,се изнасят данни,че техните родителите им са
заминали да работят в чужбина,но това е станало,когато двете деца вече са били
отраснали,на посочената по-горе възраст,когато вече или поне до известна степен,са били
способни и сами да се грижат за себе си,а и родителите не са отсъствали от дома си и не са
се разделяли с децата си за продължително време,като се има предвид казаното от св.А.,че
тя и бащата на двете деца са ходели в чужбина за два месеца,после се връщали в Б. за 15-20
дни и пак са заминавали за два месеца.При тези данни не може да се формира извод за
възникнали и трайно установени във времето житейски обстоятелства в живота на ищцата и
брат й М.,които да са довели до създаването на особена и изключителна връзка на
емоционална близост между двамата,надхвърляща традиционната такава връзка между един
брат и една сестра.Не може да се приеме и няма данни,въз основа на които да се формира
обоснован извод,че между ищцата и брат й са се установили такива отношения,при които те
10
взаимно да са заместили един спрямо друг ролята на родителите си.
На следващо място,показанията на горните свидетели не установяват и понасянето на
морални болки и страдания от ищцата,надхвърлящи болките и страданията,които
обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на своя брат /или
сестра/.Това,което става ясно от показанията на свидетелите е,че ищцата е преживяла тежко
смъртта на брат си,ходела често на гроба му,станала по-мълчалива /както посочва св. Я./ и
често плачела за брат си.Според свидетелката А.,ищцата още /т.е. и към момента на разпита
на свидетелката/ продължава да тъгува за своя брат.Тези установени чрез показанията на
свидетелите данни за психо-емоционалното състояние на ищцата след смъртта на брат й М.
не очертават понасянето на морални болки и страдания от ищцата след този
момент,надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията,които би
изпитало обичайно едно лице от смъртта на своя сестра или брат.
Всичко изложено по-горе налага извода,че в случая са недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди,предвидени в задължителната съдебна практика /коментирана по-горе и обективирана
в цитираното тълкувателно решение/.От това следва и извода,че ищцата не разполага с
материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейния брат М.А.,настъпила вследствие на ПТП от 14.07.2019 г.А липсата на такава
легитимация обосновава и извода,че предявеният осъдителен иск е изцяло неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.Противно на този извод,първоинстационният съд
е приел иска за доказан по основание и го е уважил частично по размер и този негов
извод,предвид гореизложеното,се явява неправилен,съответно на което и решението в
осъдителната му част,с която иска е уважен до размера от 25 500 лв.,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата 16.06.2020 г. до окончателното плащане,е неправилно и
като такова следва да се отмени в същата част.Вместо това,с настоящото решение и предвид
възприетата от въззивния съд пълна неоснователност на иска,същият следва да бъде
отхвърлен и за уважения от първоинстанционния съд размер от 25 500 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от посочената в ИМ дата-16.06.2020 г. до
окончателното плащане.
За останалата част над сумата от 25 500 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв. искът,както по-горе се посочи,е отхвърлен с първоинстанционното решение и предвид
прекратяване на производството по въззивната жалба на ответника,отнасяща се до тази
отхвърлителна част на първоинстанционното решение,въззивният съд не дължи произнасяне
по същата част на решението.
Предвид пълната неоснователност на процесния иск,първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта,с която ответното дружество е осъдено да заплати на
пълномощника на ищцата-адв. П.К.,адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
1323,45 лв.
С оглед основателността на въззивната жалба в разгледаната й част,жалбоподателят
има право на разноски за въззивната инстанция,но такива няма да му бъдат присъдени с
11
настоящото решение поради липсата на искане за присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа
на Окръжен съд-С.З.,в частта,с която е осъден ответника „Д. - О.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК *** да
заплати на ищцата Н.О.А. с ЕГН **********, сумата от 25 500 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2019 г. ,в резултат на което е загинал брат й М.О.А.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2020г. до окончателното й
изплащане,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.О.А. с ЕГН ********** против
„Д. - О.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ и до уважения от
първоинстанционния съд размер от 25500 лв.-обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания,вследствие смъртта на брат й М.О.А.,настъпила в
резултат на ПТП от 14.07.2019 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
посочената в исковата молба дата-16.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 25 500 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
искът по чл.432,ал.1 от КЗ,предявен от Н.О.А. с ЕГН ********** против „Д. - О.“ЕАД-гр.
С.,с ЕИК ***,е отхвърлен с първоинстанционното решение №13 от 25.05.2021
г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З..
ОТМЕНЯ решение №13 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа
на Окръжен съд-С.З.,и в частта,с която е осъден ответника „Д. - О.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК *** да
заплати на адв. П.К. в качеството му на пълномощник на ищцата Н.О.А.,сумата от 1323,45
лв. с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№709/2021 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив относно частта на подадената от „Д. - О.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК *** въззивна
жалба,която е насочена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение № 13
от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№1204/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,т.е. срещу
частта,с която осъдителният иск по чл.432,ал.1 от КЗ на Н.О.А. с ЕГН ********** против
„ДЗИ - О.“ЕАД-гр. С.,с ЕИК ***,е отхвърлен за разликата над 25 500 лв. до предявения
размер от 40 000 лв.
В частта на прекратяването настоящото решение има характер на определение,което
е обжалваемо с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13