Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР Д.
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 4238/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
448114/10.07.2018 г., постановено по гр. д. 54598/2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.К.Д. установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 231,76 лв.,
представляваща доставена неплатена топлинна енергия и дялово разпределение в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******1”, бл*******1, представляващ
апартамент № 3 с аб. № 295490, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 26.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 31,86 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 12.05.2017 г., за които суми
по гр. д. № 33703/2017 г. на СРС, I ГО, 118 състав
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2017 г. С решението си
съдът е разпределил и разноските в заповедното и исковото производство. Решението
е постановено при участие на „Т.С.”ЕООД – трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Недоволен от
постановеното решение ответникът е подал въззивна жалба срещу него от 08.08.2018
г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Счита, че по делото липсвали писмени доказателства, които да
обосноват извод за наличие на облигационно правоотношение между страните, както
и за собственост на ответника върху топлоснабдения имот. Нямало подписано с
потребителя индивидуално споразумение, поради което общите условия на
топлопреносното дружество не го обвързвали. Не била представена и
молба-декларация за откриване на партида, нито сключен с ОС на ЕС договор за
избор на фирма за дялово разпределение. Посочва множество процесуални
нарушения, свързани с оставяне без уважение на доказателствените му искания,
неуведомяване за заседанията по делото и невръчване на екземпляр от изготвената
СТЕ. Оспорва в процесния имот да е ползвана топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване. С решение на ВАС по адм. Дело № 13721/2017 г.
методиката за разпределение на топлинна енергия била обявена за нищожна.
Претендира отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на разноски.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 29.03.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените
установителни искове, районният съд е приел, че ответникът като собственик на процесния
имот с аб. №
295490 имал качеството потребител
на топлинна енергия, поради което между страните по спора е било налице
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Посочил е, че
титулярът на права върху отделни обекти в ЕС не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или отоплителните уреди в общите части
енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съдът се е позовал на
приетото по делото заключение на СТЕ, съгласно което съответствие с действащата
за процесния период нормативна уредба в имота на ответника е начислен
единствено разход за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем, но не и за енергия, отдадена от отоплителни тела и битово горещо
водоснабдяване. Така ответникът дължал единствено стойността на енергията от
сградната инсталация и извършеното дялово разпределение в посочения в
заключението размер от 231,76 лв.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Доводите на въззивника за допуснати
множество процесуални нарушения на съда, свързани с лишаването му от пълноценно
участие в производството пред СРС не се подкрепят от материалите по делото,
нито от изготвената на 12.09.2018 г. справка /л. 132 от гр. д.
54598/2017 г./, в която
са посочени извършените от съда и страните процесуални действия. По отношение
на цитираното в жалбата решение на ВАС по адм. дело № 13721/2017 г. следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 195 АПК
решението на административния съд за отмяна на подзаконов нормативен акт има
действие занапред. В случая производството по посоченото административно дело
не е приключило, тъй като предстои произнасяне на петчленен състав на ВАС. В
същото време предмет на спора са начислени суми за период, към който е била
приложима оспорваната методика за дялово разпределение, поради което евентуална
отмяна или промяна на същата с окончателен съдебен акт не би довела до
преуреждане на вече възникнали отношения между страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на спора на
въззиваемата страна разноски не се дължат, по аргумент от разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото
процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба,
не е представлявал дружеството в откритото съдебно заседание във въззивната
инстанция, а единствено е подал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
448114/10.07.2018 г., постановено по гр. д. 54598/2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******като трето лице-помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.