Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 244

Севлиево, 19.07.2010 г.

 

В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДОЙЧЕВА

 

при секретаря И.Ц. като разгледа докладваното от  съдия ДОЙЧЕВА гр.д. № 253 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е по чл. 108 ЗС.    

В исковата молба се твърди, че  ищците са съсобственици на описани в същата недвижими имоти. Ответникът ги владеел без основание. Молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде владението и собствеността на процесните имоти да уважи иска, със законните последици и присъди разноските по делото.

Ответникът оспорва иска.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които, съдът намира за установено следното: Според твърденията в и.м., ищците са съсобственици на описаните в същата имоти, получени по наследство от наследодателя Г. П. Б., баща на покойния съпруг първата ищца, П.Г.П. и дядо на вторите двама - видно от у-е за наследници № 131009. Бракът на първата ищца, със сина на наследодателя, бил сключен през 1947 г., но и преди това, първата ищца знаела, че имотите са собственост на Г. П. Б.. За вторият имот, описан в молбата, знае, че е даден по замяна. Снабдили се с нот. акт за собственост по давностно владение и наследство № 148, т. II, per. № 3770, н.д. № 308/2009 г. на Нотариус № 298 Н. К. гр. Севлиево, представен по делото. И двата имота представлявали овощни градини.

През 2003 г. ответникът завзел втория имот – ПИ 709 от 260 кв.м., като навлязъл с около 5 м. и в другия им имот - ПИ 708, или завзел около 100 кв.м. Поставил ограда, с обяснението, че ги е закупил за сумата от 200 лв. от С. И. С. от същото село. Действително, ответникът закупил ПИ 712 от Ц. П. В., след което започнал да навлиза във всички съседни имоти. Изкоренил овощните дървета.

По изложените съображения и тъй като ответникът владеел без основание имотите бил налице правен интерес от иска по чл. 108 ЗС. Ищците развиват и съображения, че е невъзможно по този способ да се придобива идеална част от недвижим имот, обстоятелство, което не е известно на противната страна. Цитира р-2561-64 г.- I г.о., на ВС, според което: "Идеална част не може да бъде придобивана по давност." Противното е възможно само при съвместно владение от съсобствениците или когато съсобственик владее срещу съсобственик. Част от чужд недвижим имот не може да се придобие по този способ. Безспорно било, че имотът е владян заедно с ищцата, тъй като и двете страни твърдят, че е окупирана част от него. А съгл. Р-911-72 г.-1 г.о. - "Не може да се придобие реална собственост по давност, щом имотът е владян общо."

Ответникът прави  възражение, че ПИ № 709 не бил собственост на ищците, а на трети лица - Н. и Д. /свид. Н. К./, поради което липсвала пасивна легитимация за предявяване на иска, а по отн. ПИ № 708 с площ от 730 кв.м., че е придобил част от имота от около 500 кв.м. имота въз основа на давностно владение повече от 10 г., тъй като го е закупил от св. С. И. С.. Тези изявления на ответната страна, ищците приемат, че представляват признаване на факта, че ответникът е завлядал част от имота им.  

По делото са представени скица № 61/22.02.2010 г., нотариална покана от 11.01.2010 г., препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 148 том ІІ рег. № 3770 дело № 308/09 г. на нотариус Н. К., копие от КВС с геодезическо заснемане на имот по молба на И. Рачев, удостоверения за данъчна оценка изх. № 396/24.02.2010 г. и изх. № 397/24.02.2010 г.

Приложено е и н.д. № 308/2009 г. на Нотариус № 298 Н. К..

По делото са събрани и гласни доказателства. Според показанията на св. С. И. С., той продал на ответника един от имотите, за който знаел, че бил на неговия дядо. Нямал документи за собственост, но го “продал” - без да спази изискуемата се форма. Уговорили се и ответникът му платил определена сума. Спомня си, че това станало на 21.03.2000 г., което, според ищците, водело на извода, че не е налице 10 г. непрекъснато давностно владение от страна на ответника, което да е годно да го направи собственик, тъй като приложеният акт за собственост е от 2009 г.   

Свидетелите на ищците – А., Д. и Ц., установяват твърденията в исковата молба, в смисъл, че процесните имоти са собственост на ищците, че са ги придобили по давностно владение и наследство от техния съпруг и баща - П.Г.П. и от неговия баща Г.П.Г.. Според тях, те се намират по пътеката към чешмата в местността "Качица" и знаят, че са част от тях за завзети от ответника.  

Втората група свидетели - С. И. С., Н. С. К. и Ц. П. Н., твърдят, че са  "продали" на ответника местата си, които се намират в този район, обясняват разположението на имотите, находящи се в този район, цитирайки и номерацията им.

Тези показания не се възприемат от ищците, тъй като поради явна заинтересованост, не следвало да се кредитират от съда.  

От показанията им се установява, че имотите, за които обясняват, се намират в местността "Лъкавица", близо до чешма със същото название. От разпита на първата група свидетели и от този на свид. К. се установи, че имотът на С. И. С. се намира към чешмата "Лъкавица", а на ищците И. и синовете й - към чешмата "Качица". Това, че процесиите имоти се намират до чешмата "Качица" се установявало от показанията и на свидетелите на ищците. От това, следва извода, че свидетелите та ответника, обясняват за други имоти, находящи се в друга местност - "Лъкавица" или "Лъкавишки дол".

По делото е изслушана и експертиза, която не се оспори от страните. След оглед на място, вещото лице установява, че изцяло заграден имот по имотните граници, които са в кадастралния план, не е намерен, каквото е твърдението на ищците. Имотните граници по плана от 1932 г. били значително видоизменени и не личали. Т.е, към  момента, оградено място, по имотните граници от 1932 г., не било намерено. При огледа, вещото лице установява, че собственикът на имот № 709 е навлязъл в имот № 708, което противоречи на твърденията на ищците в исковата молба. Имотните граници не били същите, но имотите са описаните и на място съществували.

Анализът на така описаните писмени и гласни доказателства сочат на извода, че искът е неоснователен и недоказан.  

Не са събрани категорични доказателства, че ответникът е завладял изцяло имот № 709 от 260 кв.м. и частично имот № 708.

Ревандикационният иск по отношение на ответника, срещу когото е предявен, предполага последният да притежава едно от двете качества по отношение на вещта – да е владелец или държател на същата. Освен това той трябва да упражнява фактическа власт върху тази вещ, без да има основание за това. Поради това иска по чл. 108 от ЗС се обозначава като иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик. Това правно състояние между страните всъщност ищците не доказват по един категоричен начин.

Известно е, че в това производство следва да се установи, че ищците са собственици на имотите и, че те се владеят неправомерно от ответника. Усилията на ищците бяха насочени към установяване на факта, че ответникът не е собственик, но не се събраха категорични данни за идентичността, между собствените на ищците, имоти - описани в исковата молба и нотариалният акт, и тези, които владее - с или без правно основание, ответникът.

Друг аргумент е и липсата на категорични доказателства относно това, каква част се владее от ответника, по отношение на втория имот, тъй като съществуват противоречия в установеното от свидетелите и данните по цитираната експертиза, още по-вече, че последната сочи навлизане в имотите, но от собственика на № 709 - в имот 708 - т.е., тези на ищците. Заключението на вещото лице съдържа данни, че поради изминалите седемдесет години от плана, по който са били описани имотните граници - през 1932 г., е настъпило видоизменяне на релефа на района и не може да се установи по един категоричен начин, дали действията на ответника, демонстриращи отношение като към собствени вещи, касаят и собствените на ищците имоти, така както се твърди.

В този смисъл са редица решения на ВС, сега и на ВКС- срв. решение № 2419 от 13.Х.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., I г. о., Съдебна практика на ВС - Гражданска колегия, 1960 г., съобразно което, при иск по чл. 108 от Закона за собствеността е необходимо да се докаже: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. В конкретния случай ищците доказват, че е собственици на имотите, но не  доказват, че точно тези имоти или част от тях, се владеят ответника. 

С оглед изложеното, съдът не може да вземе становище и по твърдението на ответника, относно  имота по п. 2 от исковата молба, че искът бил недопустим, поради липса на пасивна легитимация, тъй като бил собственост на трети лица. Данни затова не се събраха в производството. При тези изводи, не следва да бъде обезсилван н.а. № 148, т. II, per. № 3770, н.д. № 308/2009 г. на Нотариус № 298 Н. К. гр. Севлиево.

При това положение, съдът приема, че искът е неоснователен и  недоказани следва да бъде отхвърлен.  

С оглед направеното от процесуалният представител на ищците, евентуално възражение, с правно основание 78, ал. 5 ГПК, съдът приема, че заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение е прекомерно, поради което, и на осн. чл. 7 ал.1 от ТАРИФА 1, ищците следва да заплатят  на ответника направените по делото разноски от 250 лв.  

Водим от гореизложеното съдът   

              

Р         Е        Ш         И :

 

ОТХВЪРЛЯ искът на И.Р.П., ЕГН **********,***, Г.П.Г. ***, ЕГН ****, Т.П.Г. *** ЕГН **********, чрез  адв. П.Д. ***, против П.С.С., ЕГН **********,*** с който претендират  да отстъпи владението и предаде собствеността върху ПИ № 708 по плана на с. Градище, находящ се извън строителните граници на селото, с площ от 730 кв.м., при граници: от две страни - дере; ПИ 707; ПИ 709 и ПИ № 709 по плана на с. Градище, находящ се извън строителните граници на селото, с площ от 260 кв.м., при граници: от две страни - дере; ПИ 710; ПИ 709, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на осн. чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА  И.Р.П., ЕГН **********,***, Г.П.Г. ***, ЕГН ****, Т.П.Г. *** ЕГН **********, чрез  адв. П.Д. ***, да заплатят на П.С.С., ЕГН **********,***, направените по делото разноски от  250 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.       

            

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: