Мотиви към присъда по НОХД № 1783 по описа за
2009 год. на ШРС
Подсъдимият Х.П.Н. е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 343 ал.1 б „б” вр.
чл.342 ал.1 от НК. Като частен обвинител
в наказателното производство е конституиран пострадалият Г.И.Г., представляван
от адв.Кр.К. от АК Русе.
Съдът
остави без уважение искането на процесуалният представител на подсъдимият-адв.Ст.
от АК Шумен за гледане на делото по реда на глава VIII, поради следните съображения: чл.78а НК ясно и
точно е посочил предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде
освободено от наказателна отговорност едно лице, като една от тях е да са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди. В процесната хипотеза
безспорно са причинени имуществени вреди и то в размер на 3400 лева, според
заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Твърдението на Е. К. И. /собственик по
свидетелство за регистрация на л.а. “БМВ 520” с ДК № РР 3636 АК/, че няма претенции
към никого са обясними , тъй като същият очевидно се е дезинтересирал от
посочената вещ, тъй като “продавайки”, според неговите думи този автомобил на
неустановено за съда лице преди повече от три години, той е получил желаната
сума пари. Съдът счита, че това е крайно недостатъчно да се възприеме, че
нанесената щета е възстановена, тъй като липсват, каквито и да било
доказателства, установяващи, че подс.Н. е репарирал, когото и да било със сума
в посочения по горе размер.
Впоследствие в съдебно заседание подсъдимият преди
даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 09.03.2010 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание държавният и частният
обвинител поддържат така повдигнатото
обвинение, като пледират за
налагане на наказание “пробация” с
определяне на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1,2 и 6 НК в размер
към средния.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител пледира за промяна на правната
квалификация а именно, неговият подзащитен да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление, наказуемо по чл.343а б”а” предл.2 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
В следобедните часове на 10.11.2008 г. подсъдимият
и неговите приятели Г.Г., И.Г. и П.Б. решили да се разходят с посочения по-горе
автомобил в района на природен парк “Шуменско плато”. Първоначално автомобилът
бил управляван от П.Б., но по-късно подсъдимият Н. въпреки, че не бил
правоспособен водач изявил желание да поеме управлението на превозното
средство. В района около Шуменска крепост, той заел шофьорското място и
компанията продължила в посока паметник “Създатели на българската държава”,
като времето било ясно, с добра видимост, а пътното платно сухо и без
неравности. След отминаване на разклона за хижа “Букаците”, Н. изгубил контрол
върху управлението на автомобила и той се завъртял около вертикалната си ос в
посока на часовниковата стрелка на около 90 градуса. Движейки се странично с
лявата част напред превозното средство излязло вляво извън платното за движение
и се ударило в крайпътно дърво в областта на лявата средна колонка. Вследствие
на удара автомобилът се завъртял около дървото в посока обратно на
часовниковата стрелка на около 90 градуса и спрял встрани от дървото. Малко
по-късно с помощта на неустановени по делото лица Х.Н., Г.Г. и И.Г. ***, за да
им бъде оказана медицинска помощ, а П.Б. останал на местопроизшествието, за да
изчака органите на реда. Видно от назначената по делото автотехническа
експертиза, Н. се е движил със скорост 100 – 110 км/ч, като според вещото лице
тази скорост съчетана с неопитността на водача и непознаването на техническите
възможности на управляваното МПС не му е позволило да владее непрекъснато
автомобила и да направлява посоката му. От заключението на експертизата се
установява също така, че нанесената щета на л.а. БМВ 520 с ДК № РР 3636 АК
възлиза на 3400 лева. От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза
се установява, че в резултат на ПТП, пострадалият Г.И.Г. получил следните
травматични увреждания: съчетана травма – глава, гръбначен стълб, крайници.
Травматичен шок, счупване на тялото и дъгите на петия шиен прешлен и на тялото
на шестия шиен прешлен без значителна компресия на гръбначния мозък. Счупване
на тялото на лявата бедрена кост, като от изготвеното в досъдебното прозводство
заключение се установява, че тези травматични увреждания са довели до: 1.
трайно затруднение на движението на врата за срок по-голям от 1 месец, средно
12 месеца; 2. трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок
по-голям от 1 месец, средно 9 -12 месеца; 3. разстройство на здравето временно
опасно за живота, обусловено от състоянието на травматичен шок, т.е. налице е
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Описаният престъпен
резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия Н. нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да контролира
непрекъснато ППС, което управлява и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща
водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с пътните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Н., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на
основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвените в досъдебното производство съдебно-автотехническа и
съдебно-медицински експертизи. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б”б” вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като при управление
на МПС нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.И.Г.. Съдът не споделя лансираната от процесуалният
представител на подсъдимият теза, че
извършеното от последния може да се квалифицира по чл.343а ал.1 б”а” НК,
тъй като по делото не са събрани доказателства в тази насока, а именно, че
подс.Н. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалато
лице. Напротив от събраните в хода на досъдебното производство доказателства /свидетелски
показания, съдебно-медицинска експертиза/ се установява, че самият подсъдим е
имал нужда от оказване на квалифицирана помощ, а и освен това самият той
заявява, че П.Б. и И.Г. са помогнали на пострадалото лице да излезе от
блъснатият лек автомобил и след това са спрели друг такъв, който да отведе
всички пострадали до МБАЛ Шумен..
От субективна страна престъплението по чл.343 ал.1 б ”б” вр. чл.342 ал.1 НК е извършено по непредпазливост.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на Н. на правилата за движение по
пътищата на Р България.
Тъй като в конкретната хипотеза, съдебното следствие се проведе при
условията на чл.371 т 2 НПК, съдът императивно приложи разпоредбата на чл.373
ал.2 НПК и съответно определи наказание на подсъдимия в унисон с чл.58а вр. чл.55 от НК, а
именно пробация със следните
пробационни мерки - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ месеца.
Налагайки подобно наказание, съдът се ръководи от обстоятелството, че подс.Н. е
в младежка възраст, не е осъждан и има много добри характеристични данни, а и
освен това взе предвид, че деянието е извършено по непредпазливост.
Преценявайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК могат да постигнат необходимия ефект, като му се определят
само двете задължителни пробационни мерки в минимално предвидения в закона
размер.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 676 лв, както и го осъди да заплати на Г.
направените от него деловодни разноски в размер на 800 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: