№ 3736
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110162201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Ц. И., ЕГН **********, срещу [******] /с
предишно наименование и правноорганизационна форма [******], с която е предявен
иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 11.04.2011 г. по
гр.д. № 50669/2010 г. по описа на СРС, 41 състав, а именно: 237,24 лева - главница за
предоставени услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
[******], сключен с [******] на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва от 19.10.2010
г. до изплащане на вземането, както и сумата 65 лева - съдебни разноски по
заповедното производство.
Ищецът твърди, че не е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение, с
оглед което и същата е влязла в сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен
лист. Поддържа, че за периода до 2019 г. не е било образувано изпълнително дело въз
основа на листа. Едва през 2019 г. по искане на [******] е било образувано
изпълнително дело № 381/2019 г. по описа на ЧСИ [******], като впоследствие
вземането е било прехвърлено по силата на договор за цесия на ответника, който към
момента на подаване на исковата молба е взискател по делото. Позовава се на изтекла
за вземането погасителна давност и моли съда да се признае за установено, че правото
на принудително изпълнение за процесното вземане е погасено по давност.
В срока за подаване на писмен отговор, такъв не е постъпил.
В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание
ответникът чрез законния си представител (управителят [******]) е заявил, че
признава предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че е титуляр на вземане, подлежащо на
изпълнение чрез способите за принудително изпълнение, а с оглед позоваването на
изтекла погасителна давност - в тежест на страната е да установи, че са налице
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване на давността за вземанията.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Доколкото ответникът признава изцяло предявеня иск, в това число и не
ангажират в производството твърдения или доказателства правото на принудително
изпълнение да не е погасено по давност, то и предявеният иск следва да бъде уважен
при съобразяване на направеното признание и заявеното от ищеца искане за
постановяване на решение по този процесуален ред. С оглед правилото на чл. 237 ГПК
съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на иска.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Претендират се заплатената за производството държавна
такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 450 лева. Ето защо
и в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ц. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [******], срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че ищецът не дължи на [******], ЕИК [******] вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.04.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 50669/2011 г. по описа на СРС, 41 състав, а именно: 237,24 лева - главница
за предоставени услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по
договор № [******], сключен с [******] на 29.04.2008 г., ведно със законната лихва от
19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 65 лева - съдебни разноски по
заповедното производство, въз основа на който изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 2019[******]04003841 по описа на ЧСИ [******], рег. №
[******] съгласно регистъра на КЧСИ, поради погасяването на правото на
принудително изпълнение по давност.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Ц. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [******], сумата от 500 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3