Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
02. 05. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Д. И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00574 по описа за 2018г и за да се произнесе взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00482/ 2018 год. по описа на РС
Г.Т. е било образувано по подадено от „ В. и К.Д. „ АД гр. Д. срещу А.И.А. *** Т.
заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото съдът е
издал заповед , с която е задължил длъжника да заплати на заявителя цитираните
в заявлението парични суми. В срока по чл. 414, ал.1 ГПК от длъжника е
постъпило възражение, че не дължи цитираните в заповедта суми. В дадения му
законен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по
заявлението по чл. 410 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ В. и К.Д. „ АД гр. Д. срещу А.И.А. ***, с
която се твърди следното :
Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и има открита индивидуална партида с клиентски № 7239 за обект,
находящ се на адрес с. Василево, общ. Г.Т.
и повод на неплатена в срока цена на ползваните услуги се иска съдът да
признае за установено, че ответникът, като потребител на предлагани от ищеца
услуги, дължи изпълнение на парично
задължение към ищеца, като доставчик на услугите, в размер на 3972. 81лв-
главница за периода 28. 06. 2017- 30. 07. 2018 год., 371. 38 лв- лихва за
забава за от падежната дата на всяка една фактура с начална дата- 10. 09. 2017
год. до 20. 09. 2018 год., законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението по ч. гр.д. № 482/ 2018 год. на ГТРС до окончателното
издължаване, както и сторените по ч. гр. д. № 482/ 2018 год. разноски на
заявителя.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
Така предявен искът е по чл. 422, ал.1 ГПК
вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не е
представил писмени доказателства да е платил паричните си задължения към ищеца.
От събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза по делото, приета от съда и неоспорена от страните, се установява
следното :
За процесния период по исковата молба от 28.
06. 2017 година до 30. 07. 2018 година, според заключението на вещото лице,
ответникът, като потребител на В и К услуги, доставени му от ищцовото
дружество, не е платил в срок общо задължения за целия период в размер на 3972.
81 лева, от която сума ответникът е погасил само сумата от 200. 00 лева на дата
13. 03. 2018 година, като е останало неиздължено общо плащане в размер на 3724.
63 лева, от което следва, че искът по главницата, предявен по заявлението и по
настоящата искова молба в размер на 3972. 81 лева, е доказан по основание и
размер до размера на сумата от 3772. 81 лева, до който размер следва да бъде
признат, а за горницата до 3972. 81 лева следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер.
От заключението на вещото лице се
установява, че е налице забава в плащанията по отделните издадени за
задълженията по периоди фактури и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД ответникът
дължи плащане на обезщетение на ищеца за забава в размер на законната лихва
върху главницата и в общ размер от 357. 02 лева, до който размер претендираното
от ищеца общо обезщетение от 371. 38 лева е доказано по основание и размер и
следва да бъде признато, а за горницата до 371. 38 лева като недоказано па
размер, следва да бъде отхвърлено.
На ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да бъдат признати пропорционално на уважената част от исковете и
сторените по заповедното производство разноски, които са за 86. 88 лева за
платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо
разходи от 136. 88 лева, от които съдът признава 130. 03 лева пропорционално на
уважената част на исковете.
На ищеца следва на основание чл. 78, ал.1 ГПК
да бъдат признати разноските и по настоящото дело в размер, пропорционален на
уважената част от исковете, т. е. общо сумата от 130. 03 лева.
Ответникът не е доказал разноски по делото.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на
ищеца „ В. и К.Д. „ АД гр. Д., бул. „ Т. м. „ № ЕИК ***, със законен представител Т.Г. и
ответника А.И.А. ЕГН ********** ***, че ответникът А.И.А. дължи на ищеца „ В. и
К.Д. „ АД гр. Д. изпълнение на парично задължение парични суми в размер на 3772.
81лв- главница за периода 28. 06. 2017- 30. 07. 2018 год., 357. 38 лв- лихва за
забава за от падежната дата на всяка една фактура с начална дата- 10. 09. 2017
год. до 20. 09. 2018 год., законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението по ч. гр.д. № 482/ 2018 год. на ГТРС до окончателното
издължаване, както и сторените по ч. гр. д. № 482/ 2018 год. разноски на
заявителя в общ размер на 130. 03 лева, като ОТХВЪРЛЯ като недоказани по размер:
иска по главницата за горницата до 3972. 81 лева, иска по обезщетението за
забава за горницата до 371. 38 лева и по разноските за горницата до 136. 38
лева.
ОСЪЖДА А.И.А. с гореснета самоличност да
заплати на „ В. и К.Д.„ АД гр. Д. разноски по настоящото дело в общ размер от 130.
03 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :