Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 82 17 октомври 2019 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в
публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Мутафова, с
участието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 101 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
С Решение от 21.03.2019 г., постановено
по АНД № 338/2018г. Исперихският районен
съд е отменил наказателно постановление № 905/29.10.2018г. на директора на Регионална дирекция по горите- Русе, с което
на И. Б. И. е наложена глоба в размер на
100 лева на основание чл.266, ал.1 във връзка с чл.104, ал.1, т.5 от Закона за
горите и е определено заплащане на обезщетение в размер на 490 лева, както и
паричната равностойност на липсващите вещи—792,59 лева.
Против постановеното решение е
постъпила касационна жалба от Регионалната дирекция по горите- град Русе. Касационният жалбоподател твърди, че
районният съд е постановил решението си
в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поради
това моли касационната инстанция да отмени решението на ИРС и да потвърди
наказателното постановление.
Ответната страна- И. С. И. от град Ц.
К. не заявява становище по касационната жалба.
Прокурорът счита жалбата за основателна
и предлага на съда да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото
наказателно постановление.
Разградският административен съд,
след проверка на атакувания съдебен акт във връзка със сочените касационни
основания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установената от районния съд фактическа
обстановка е следната: на 17.09.2018г. служители на ТП ДЛС „Воден Ири Хисар“ извършили проверка
в отдел 127, подотдел „к“ в землището на
село Йонково, обект 1830, предоставен за добив на дървесина от „Ивел 10“ ЕООД.
При проверката установили сеч на 49 броя
немаркирани церови дървета.
При обхода заедно с проверяващите бил и И. Б.,
който обяснил, че той е отсякъл
дърветата.
Установеното при проверката е отразено в констативен протокол №
014276/17.09.2018г. Въз основа на констатациите на 18.09.2018г. срещу И. Б. бил
съставен акт за установяване на
административно нарушение затова, че е извършил сеч на 49 бр.
дървета от дървесен вид „цер“ с обща кубатура 19,60 пр. куб. метра дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Въз основа на акта е издадено и
атакуваното наказателно постановление. При идентично описание на фактическата
обстановка административнонаказващият орган
приложил санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ и наложил на И. Б. И.
100 лева глоба и му разпоредил да заплати
обезщетение в размер на 490 лева
и паричната равностойност на липсващите вещи- предмет на нарушението,
която възлиза на 792,59 лева.
Районният съд приел, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в рамките на
административнонаказателното производство не са били събрани никакви
доказателства относно субективната страна на нарушението- дали И. Б. е действал по собствени мотиви и
подбуди в лично качество като физическо лице или действията са били наредени от
дружеството, за което Б. е работил.
Съдът е приел, че ако дружеството
е било в известност за действията на своя работник и се е съгласило с тях, то
отговорността е следвало да се носи от
юридическото лице. Изложил е и мотиви относно разпореждането на
административнонаказващия орган да бъде заплатена левовата равностойност на
вещите- предмет на нарушението.
Районният съд приел, че нарушението
не е установено по безспорен и категоричен начин и отменил постановлението.
Касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила.
Направеният извод за авторството на деянието не е подкрепен с
доказателства. Съдът е приел, че И. Б. И.
е работил за „Ивел 10“ ЕООД и при това е отсякъл 49 немаркирани с контролна горска марка дървета,
но без да събере изрични доказателства за това и без да обсъди гласните такива. По делото липсват обяснения
на нарушителя. От разпитаните по делото свидетели, извършили проверката на
сечта, само св. И.- главен инженер в стопанство „Воден“, е заявил изрично, че И. е обяснил, че той е резача и
той е отрязал дърветата. Другите двама свидетели обаче не са категорични- те
само сочат, че И. не възразил, че не е отсякъл дърветата. Свидетелите сочат, че
сечта е била извършвана от бригада и на обекта е имало и други хора.
От изпратеното от ТП ДЛС „Воден Ири Хисар“ писмо се
установява, че добивът на дървесина действително е осъществяван от „Ивел 10“
ЕООД. Не са събрани обаче никакви доказателства дали И. Б. И. действително
работи в дружеството, не е представен трудовият му договор. Не е установено кои работници са осъществявали
сечта в посочения подотдел, дали И. Б. е единственият секач.
Без наличието на каквито и да било
доказателства съдът е приел, че И. Б. е
работил за „Ивел 10“ ЕООД и именно той е отсякъл немаркираните дървета.
Касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че
административнонаказателната отговорност е следвало да бъде понесена от
юридическото лице, осъществявало сечта в този отдел, в случай, че е знаело за
действията на И. Б. и не им се е противопоставило. Този извод е в разрез с
правилото на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съобразно което за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили да бъдат извършени.
Ето
защо касационната инстанция намира, че е нарушен принципът за разкриване на
обективната истина, тъй като районният съд е постановил решението си без да събере достатъчно доказателства
относно относимите факти, а същевременно и без да извърши преценка на останалите събрани по делото доказателства
като посочи кои от тях кредитира и за кои факти.
По
изложените съображения Разградският административен съд намира, че решението на
районния съд следва да се отмени, а делото да бъде върнато за разглеждане от
друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да
изясни напълно фактическата обстановка по делото като установи с допустими
доказателствени средства дали сечта е била извършена от И. Б. За тази цел районният
съд следва да установи на чие име е било издадено позволителното за сеч в този
участък; кои работници на „Ивел 10“ са работили на посочения участък в
инкриминирания период—до 17.09.2108г.; бил ли е И. Б. сред тях, каква
длъжност е заемал. Относно установяване на факта кой, кога и при
какви обстоятелства е отсякъл процесните 49
немаркирани дървета следва да се разпитат останалите работници на
сечището, евентуално и лицето, което е следвало да осъществява контрол върху
сечта. При решаването на спора по
същество съдът следва да извърши цялостна преценка на събраните доказателства като посочи кои от
тях кредитира за направата на даден извод. Освен това следва да прецени и
възраженията, направени с жалбата срещу
наказателното постановление и да събере доказателства във връзка с тях.
Мотивиран
така и на основание чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение от 21.03.2019г., постановено по
АНД № 338/2018г. по описа на Исперихския районен съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/