РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100831 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
21.04.2017г. като възложител е сключил с ответника като изпълнител договор, съгласно
който последният поел задължение да извърши възложено от ищеца проектиране на обект *.
Изтъква се, че проектирането следвало да се извърши на две фази - фаза Идеен проект и
фаза Технически проект съгласно График - Приложение №3 от договора, за което ищецът
следвало да заплати на ответника възнаграждение от 48000 лв. с ДДС, *******. Ищецът
твърди, че на 21.04.2017г. и на 05.06.2017г. е извършил две от плащанията по издадени от
ответника фактури с №********** от 21.04.2017г. на стойност 14400 лв. и с №**********
от 02.06.2017г. на стойност 14400 лв., както и че последният не е изпълнил задължението си
да изготви горепосочените проекти. Навеждат се доводи, че в резултат от неизпълнението
договорът е прекратен с нотариална покана от 27.10.2020г. и за ищеца е възникнало правото
да претендира връщане на платената сума по фактура №********** от 02.06.2017г. Изтъква
се, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№330/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение. Ищецът твърди, че сумата е дължима, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №127 от 02.02.2021г. по частно гражданско дело №330/2021г., по описа
на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че ищецът е станал причина за
1
прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението си да представи
необходимата документация за изготвянето на техническия проект с оглед неосъществяване
на инвестиционното му намерение *******. Навежда доводи, че е изработил идеен проект
по договора като след одобряването му от възложителя е издал процесната фактура на
стойност 14400 лв. Ответникът твърди, че е последвал отказ на ищеца от продължаване на
изпълнението по договора като заплатената сума отговаря на извършената работа по него. С
оглед гореизложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което искът да
бъде отхвърлен с присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
В края на месец март 2017г. между страните започнали преговори относно реализиране на
инвестиционното намерение на ищеца да изгради ********. Имотите следвало да се
обединят като се изготви частично изменение на плана за регулация и застрояване както и
да се проектира и изгради пътна връзка на обекта с *******. В резултат на това, на
28.03.2017г. ищецът отправил искане до******* за изготвяне на предписание за проектиране
на пътната връзка, а на 21.04.2017г. сключил с ответника договор, с който му възложил
проектиране на горепосочения обект съгласно Техническо задание за проектиране -
Приложение №1. Проектирането следвало да се извърши съгласно График - Приложение №3
от договора на две фази: фаза Идеен проект - съдържаща идейни архитектурни чертежи,
конкретизиращи точните градоустройствени параметри на обекта и фаза Технически проект
- съдържаща проектна документация, необходима за издаване на разрешение за строеж и
извършването на СМР. Страните постигнали съгласие приемането и предаването на проекта
както и направените по него забележки да се удостоверят в писмена форма като
възложителят поел задължение да предостави на изпълнителя необходимите документи за
нуждите на проектирането, описани в Приложение №2 от договора. Ответникът следвало да
започен работа след извършване на първото авансово плащане на уговореното
възнаграждение в общ размер на 48000 лв. с ДДС, *******. За възложителя била уговорена
възможност едностранно да прекрати договора до завършване и предаване на проекта като
след отправена нотариална покана за това изпълнителят му предаде изготвените към
момента проекти, а ищецът му заплати стойността на извършената работа. Управителите на
двете дружества се намирали в приятелски отношения и си имали доверие, поради което
приложенията към договора относно техническото задание, графика за проектиране и
предоставяне на документите за извършването му не били съставени, а били заместени от
неформален обмен на данни, въз основа на който изпълнителят започнал работа по
изготвяне на архитектурния проект. По договора ищецът извършил две плащания в полза на
ответника на суми от по 14400 лв., за които последният издал фактури №********** от
2
21.04.2017г. и №********** от 02.06.2017г. След плащанията изпълнителят възложил на
трети лица да изготвят конструктивната и геодезична част от проекта. От анализа на
събраните гласни доказателства, които преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът
намира за логични, достоверни и подкрепящи се от приложените по делото писмени
доказателства, се установява че за период от около два месеца след сключване на договора
управителите на дружествата са обсъждали и внасяли корекции по архитектурните чертежи
на обекта, както и че в процеса на даване на указания по конструктивната част от проекта,
управителят на *******вече е разполагал с тях. Поради отказа на ищеца от инвестиционното
му намерение, през лятото на 2017г. работата по проекта е спряна като през есента на
същата година между ***************като възложител и ответника като изпълнител е
сключен идентичен на процесния договор за проектиране на нов обект. На 27.10.2020г.
ищецът изпратил нотариална покана до ответника, че прекратява договора от 21.04.2017г.
поради неизпълнение на задължението за изготвяне на архитектурен и технически проект,
като определил срок за възстановяване на платената сума от 28800 лв. по фактурите от
21.04.2017г. и 02.06.2017г. В указания срок ответникът изпратил отговор, връчен на ищеца
на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, в който оспорил претенцията за възстановяване на сумата
поради изпълнение на задължението си. Към отговора на поканата, на основание чл. 29, ал.
2 от договора, ответникът приложил Идеен проект *********. На 29.01.2021г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за връщане на сумата по
фактура №********** от 02.06.2017г. поради отпадане на основанието за плащане, във
връзка с което е образувано частно гражданско дело №330/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 02.02.2021г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за проектиране по правната си същност представлява
договор за изработка, който е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Същият е
валиден тъй като между страните е постигнато съгласие за работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни и за възнаграждението, което възложителят ще
изплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Ищецът е извършил две частични
плащания на възнаграждението на ответника по процесните фактури като с нотариалната
покана от 27.10.2020г. валидно е упражнил правото си за едностранно прекратяване на
правоотношението, на основание чл. 29, ал. 2 от договора в каквато насока са и твърденията
в исковата молба. При това положение спорният по делото въпрос е дали при последващото
отпадане на основанието за извършеното плащане, ответникът дължи връщане на
получената сума, което е обусловено от изпълнението на възложената му работа. Тъй като
писмената форма не е условие за действителност на договора, а само форма за доказване,
изпълнението на облигационното отношение подлежи на доказване с всички допустими от
процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В
разглеждания случай се установява, че идейният проект по предмета на договора реално е
изготвен от ответника и предоставен на ищеца през лятото на 2017г. като поради близките
3
отношения между управителите на дружествата, приложенията по договора, включително и
тези за предаване на проекта не са съставени. Такива документи не са съставени и пред
последващите години тъй като интересът на кредитора да реализира инвестиционното си
намарение е отпаднал. Проектът по своите характеристики съответства на инвестиционното
намерение на ищеца, което е показателно че той неформално е изложил пред ответника
своите изисквания и е предоставил за нуждите на проектирането необходимата информация.
Обсъждането на изискванията за конструктивната част от проекта е извършено въз основа
на архитектурни чертежи, което е показателно че те са били предадени на ищеца и че той ги
е одобрил. За същото свидетелства и извършеното от него плащане по процесната фактура,
което е направено в изпълнение на чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора. При това положение,
съгласно уговореното в договора ищецът дължи на ответника стойността на извършените
работи до момента на прекратяване на правоотношението, които страните са оценили на 30
% от цялото възнаграждение, или 14400 лв. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 268 от
ЗЗД. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че и при последващо предаване
от изпълнителя на изготвените проекти, при реализираното основание за прекратяване на
договора, претендираната от възложителя сума отново не подлежи на връщане. Освен това,
поради липсата на уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника, по аргумент
от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД той може да изпадне в забава след покана от кредитора, в която е
определен подходящ срок за това с оглед изискването за добросъвестност. В разглеждания
случай нито е определен такъв срок, нито е доказано че в резултат от забавата на
изпълнителя е отпаднал интересът на възложителя от изготвяне на проекта. С оглед
гореизложеното се достига до извода, че ответникът не дължи връщане на заплатената от
ищеца сума от 14400 лв. по фактура №********** от 02.06.2017г., представляваща част от
уговореното възнаграждение по Договор за проектиране №16 от 21.04.2017г., за която е
издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №330/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 970 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от*******, срещу ********, иск чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането
от 14400 лв. /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/ - главница, представляваща
извършено на отпаднало основание плащане по фактура №********** от 02.06.2017г. на
4
част от възнаграждение по Договор за проектиране №16 от 21.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №127 от 02.02.2021г. по частно
гражданско дело №330/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *********, да заплати на *, сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №330/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5