Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Л.,
23.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при
секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно
постановление № 11 - 0001123 от 17.09.2019 година на М.Л.М. - Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” Л. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на „Р.У.Е.С.
- БГ” ЕООД – гр. Т., представлявано от С.А.М., в качеството му на работодател,
за това, че на 05.06.2019 г. в 10:00 часа е извършена
проверка в обект „Складова и производствена база за отглеждане на растения със
специално предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Л.,
експлоатиран от „Р.У.Е.С. – БГ“
ЕООД, гр. Т.. При проверката е заварено
да работи лицето П.А.Д.с ЕГН ********** - да извършва поливане на медицински
канабис. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало
декларация, в която е посочило, че работи в проверявания обект като в деня на
проверката е започнало работа в 08:00 часа, има установено работно време от
08:00 до 17:00 часа, работи със средства и материали, предоставени от
дружеството и служител на работодателя следи и контролира процеса му на работа.
До приключване на проверката по работни места лицето е продължило да работи.
На
17.06.2019 г. в Д ИТ Л. е извършена проверка на представената от Б.А.Р.-
пълномощник на „Р.У.Е.С. – БГ“
ЕООД, гр. Т.документация, свързана с осъществяването на трудовите
правоотношения, относно проверявания обект. За П.А.Д.е представен договор за
изработка от 03.06.2019 г., с който на лицето е възложено да извършва действия
по засаждане на кълнове, с уговорено възнаграждение в размер на 80.00 лв. и
срок за завършване на работата - до четири дни.
От
направените при проверките констатации е установено, че на 05.06.2019 г. лицето
П.А.Д.е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Р.У.Е.С. - БГ"
ЕООД, гр. Т., съобразно създадената от
работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали като риска от извършваната работа е за
сметка на дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на
трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от П.Д. работна сила, с
нея да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.
В резултат на гореизложеното е установено, че „Р.У.Е.С. - БГ' ЕООД, гр.
Т., в качеството си на работодател, е
извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен
трудов договор с П.А.Д.с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа
на лицето -05.06.2019 г., за предоставяната от него работна сила като
„работник", в експлоатирания от дружеството обект „Складова и
производствена база за отглеждане на растения със специално
предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Л.. С това е нарушен: чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Нарушението е от изрично
посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, поради което то не може да бъде квалифицирано
като маловажно.
Недоволен от
наказателното постановление останал
жалбоподателят „Р.У.Е.С. - БГ' ЕООД, представлявано от С.А.М., който го обжалва в
срок, като незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до нарушаване правото на защита, неправилно е приложен материалния закон, не
отговарят на истината описаните твърдения и фактическа обстановка. Поради
изложеното моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно
призован се явява адв.Ц., който поддържа жалбата, като излага, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като нормата по чл.414, ал.3 от КТ
предвижда санкция за различни състави на административно нарушение, като
първото от тях е за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, а второто е за нарушение на
чл.62,ал.1 от КТ. С цитираните норми се възлагат отделни задължения, съответно
неизпълнението им осъществява състава на отделни нарушения, за които са
приложими различни административнонаказателни разпоредби. От описанието на
нарушението и дадената му правна квалификация в НП не става ясно какво точно
административно нарушение наказващият орган е приел, че е осъществено – това,
че отношенията между страните не са били уговорени като трудови преди
постъпване на работа или това, че не е спазена писмената форма на трудовия
договор. Счита, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното
лице, тъй като не е възможно да разбере за кое от двете нарушения е
санкционирано. Излага, че от представените писмени доказателства –
постановление за възлагане на недвижими имот и скица, се установява, че това е
имота, в който е извършена проверката, но се опровергават твърденията на
наказващият орган, че този обект е експлоатиран от „Р.У.Е.С.
– БГ“ ЕООД, както и че дружеството е осигурило
работна площадка за полагане на труд на лицето П.Д.. Установено е безспорно, че
това ЮЛ няма право на собственост или ползване на процесния имот. От
представения договор за изработка също не се установява, че П.Д. е престирала труд в полза на дружеството
на това място,в посоченото време, тъй като в този договор не е посочено
мястото, където следва да се осъществява договорената дейност, а от друга
страна от свидетелските показания се установява, че това лице е извършвало
друга дейност, а не посочените в договора. Поради изложено моли съда да отмени
НП, като присъди и направените по делото разноски.
Ответникът –
Дирекция „ИТ” гр. Л., редовно призовани се представляват от директора М.М., който
счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
По отношение на изложените аргументи за собствеността и ползването на имота
счита, че са неоснователни, тъй като С.М. на когото е възложена тази
собственост е едноличен собственик и управител на дружеството жалбоподателя и
не може да се приеме, че няма връзка с въпросните действия. Представени са
писмени бележки.
От събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.И. и Ц.Ц., както
и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.08.2019
година бил съставен Акт № 11-0001123 за установяване на административно
нарушение от свид.Е.И., в присъствието на свид.Ц.Ц. срещу „Р.У.Е.С.
– БГ“ ЕООД гр. Т., представлявано от С.А.М.,
в качеството му на работодател, за това, че на 05.06.2019
г. в 10:00 часа е извършена проверка в обект „Складова и производствена база за
отглеждане на растения със специално предназначение", намиращ се в
землището на с. А., общ. Л., експлоатиран от „Р.У.Е.С. – БГ“ ЕООД, гр. Т.. При проверката е заварено да работи лицето
П.А.Д.с ЕГН ********** - извършва поливане на медицински канабис. В попълнена собственоръчно по
време на проверката декларация лицето е посочило, че работи в проверявания обект като в деня на
проверката е започнало работа в 08:00 часа, има установено работно време от
08:00 до 17:00 часа, средствата, с които работи са предоставени
от фирмата и служител на фирмата следи и контролира процеса на работа. До
приключване на проверката по работни места лицето продължи да работи.
На
17.06.2019 г. в Д ИТ Л. е извършена проверка на представената от Б.А.Р.-
пълномощник документация, свързана с осъществяването на трудовите
правоотношения на „Р.У.Е.С.
– БГ“ ЕООД, гр. Т.относно проверявания
обект. За лицето П.А.Д.е представен договор
за изработка от 03.06.2019 г., с който му е възложено
действие по засаждане на кълнове и договорено възнаграждение в размер на 80.00 лв., както и срок на
завършване на работата - до четири дни.
От
направените при проверката
констатации е установено, че на 05.06.2019 г. лицето П.А.Д.е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Р.У.Е.С. -
БГ" ЕООД, гр. Т., съобразно
създадената от него
организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали,
като риска от извършваната работа е за дружеството. Поради това са налице
условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за
предоставяната от П.Д. работна сила, с нея да бъде сключен писмен трудов
договор.
В
резултат на гореизложеното е установено, че „Р.У.Е.С. - БГ' ЕООД, гр. Т., в качеството си на работодател, е
извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен
трудов договор с П.А.Д.с ЕГН ********** за предоставената
от нея работна сила като „работник“ в експлоатирания от дружеството обект
„Складова и производствена база за отглеждане на растения със специално
предназначение", намиращ се в землището на с. А., общ. Л. преди постъпването й на работа на 05.06.2019 г, което е нарушение на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. По акта
жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на
акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от приложените по делото доказателства: Уведомление по чл. 26,
ал. 1 от АПК за започване на производство от 05.06.2019 г., протокол за оглед
изх. № 11-С-17-67 от 05.06.2019 г., декларация от Пенка Атанасова Д., протокол
за оглед изх. № 11-С-17-67 от 17.06.2019 г., пълномощно изх. № 957/01.07.2016
г., копие от договор за изработка от 03.06.2019 г., покана за съставяне на АУАН
изх. № ИЗХ19071471 от 06.08.2019 г., разписка за получаване от 06.08.2019 г.,
протокол за неявяване за съставяне на АУАН от 08.08.2019 г., писмо до кмета на
гр. Т.№ ИЗХ19073864/13.08.2019 г., известие за доставяне от 14.08.2019 г.,
писмо от кмета на гр. Т.с наш вх. № ВХ19095250/29.08.2019 г., писмо до
управителя на „Р.У.Е.С. - БГ ЕООД, гр. Т.изх. № ИЗХ19078240/03.09.2019 г.,
известие за доставяне от 04.09.2019 г., справка от Търговски регистър за
актуално състояние, както и от гласните доказателства - показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост
показанията на свид. Е.И. и Ц.Ц., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на направената проверка, както и поради това, че
показанията им са последователни,
непротиворечи относно главния факт на доказване. Свидетелите са категорични, че
нарушението е установено след извършена
проверка по работни места в обекта и по документи относно оформяне на
трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и П.Д.. В тази връзка са и цитираните по горе писмени
доказателства, приобщени като доказателства по делото.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели И. и ц. и от събраните по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е
осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в качеството си на
работодател, не е сключил писмен трудов договор с П.Д. за предоставяната от нея
работна сила като „работник” в експлоатирания от
дружеството обект –„Складова и производствена база за отглеждане
на растения със специално предназначение", намиращ се в землището на с. А., преди датата
на постъпване на работа на лицето – 05.06.2019 г. В подкрепа извода на
наказващия орган за извършено административно нарушение е и приложената по
делото собственоръчно попълнена и подписана от лицето декларация. Не е спорно по делото
местонахождението на проверения обект, като свидетелите подробно обясняват
къде се намира обекта, дори св.И. го посочва и на представената от
жалбоподателя скица на имота. Оспорва се от жалбоподателя, че въпросния имот се стопанисва от „Р.У.Е.С. – БГ”
ЕООД, като съдът приема това възражение за неоснователно. Видно от писмените
доказателства по делото – постановление за възлагане на недвижим имот от
05.02.2018 г. процесния имот е възложен на С.А.М., който видно от справка в ТР
е едноличен собственик на капитала на „Р.У.Е.С. – БГ” ЕООД и негов управител. От друга
страна в хода на проверката е установено от проверяващите, че обекта се
стопанисва именно от дружеството – жалбоподател, като в обекта има поставен
сертификат от министерство на земеделието, който разрешава на дружеството да
извършва дадената дейност, тази, която контролните органи са възприели при
проверката. От лицето, намиращо се в обекта и контролиращо дейността на
работниците г-н Куцаров контролните органи са получили и телефонен номер на
управителя на дружеството и са го уведомили за започване и извършване на
проверката и същият по никакъв начин не е възразил, че дружеството не извършва
дейност в този обект.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая е налице трудово
правоотношение между „Р.У.Е.С. - БГ” ЕООД и П.Д. във връзка с извършваната от
последната работа в процесния обект, като в тази връзка е налице влязло в сила
постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, с което считано от 05.06.2019г.,
правоотношението е било обявено за трудово, като постановлението не е обжалвано
и е влязло в сила. Предвид наличието на влязло в сила постановление за
обявяване на едно правоотношение за трудово, съдът намира, че направените
възражения касаещи наличието на сключен с лицето договор за изработка се явяват неоснователни,
като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в
конкретния случай е налице предоставяне на работна сила. Безспорно е установено
по делото, че Д. е извършвала работа на осигурена от жалбоподателят работна
площадка, която има характера на работно място по смисъла на &1, т.4 от ДР на
КТ. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че в
проверения обект Д. е извършвала поливане на медицински канабис, че е имала
уговорено възнаграждение, установено работно време, че е започнала работа в
08.00 часа, че служител на дружеството е следил и контролирал процеса й на
работа, че е полагала труд съобразно създадена от работодателя организация, с
негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството. Съдът намира, че начинът по който се заплаща извършената работа не
представлява самостоятелен критерии, който да определи характера на
правоотношението. В тази насока е разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, която
дава възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, а освен това
разпоредбата на чл.247 от КТ дава възможност заплащането на труда да става
според времетраенето на работата или според изработеното. Тъй като видно от
представения договор е уговорено, че заплащането
става след свършване на определената работа, след приемане на извършената
работа, което попада в хипотезата на чл.247 от КТ. Разпоредбата на чл.266, ал.2
от КТ регламентира, че при неизпълнение на трудовите норми работникът получава
според изработеното. Извършваната от Д. работа не е била определена по обем и
като краен резултат, като доказателство в тази насока е и представения договор,
видно от който не е уговорен краен резултат, а дейност – засаждане на кълнове.
По делото липсват доказателства за уговарянето на какъвто и да било количествен
критерии на уговорената работа. Предвид разпоредбата на чл.114 от КТ, съгласно
която е уредена възможността за
сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца, е без
значение обстоятелството колко и кои дни Д. е посещавала обекта. От друга
страна в подкрепа извода на наказващия орган за извършено административно
нарушение е и обстоятелството, че в хода на извършената проверка по работни
места лицето Д. е заварена да извършва дейност, различна от уговорената в
представения договор за изработка, както и че са заварени да извършват подобни
дености, свързани с отглеждане на растения със специално предназначение и други
лица, посочени в протокол за оглед от 05.06.2019 г.
При така
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че съгласно
нормата на чл.1, ал.2 от КТ, която регламентира, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудово правоотношение, има
императивен характер и е абсолютно задължителна.
Настоящата инстанция
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите
на ЗАНН и КТ. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя, като АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, но
след като е била изпратена по надлежния ред покана за актосъставяне/л.19/. Не
се споделя възражението относно правната квалификация на нарушението. Законодателят е въвел
изискване за форма на трудовия договор с текста на чл. 62, ал. 1 от КТ, според който трудовият
договор се сключва в писмена форма, а чл. 61, ал. 1 от КТ изисква сключването
му преди постъпването на работа, т.е. преди да започне фактическото изпълнение
на трудовите функции. Поради изложеното съдът не споделя възраженията относно
правната квалификация на нарушението, тъй като в чл.61 от КТ законодателят е
използвал термина „сключва”, което означава, че следва да е спазена изискуемата
от закона писмена форма. Каквато и да е уговорката между страните по договора,
тя трябва да е материализирана в писмена форма и то преди постъпване на работа.
Неоснователно е и възражението, че за неизпълнение на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1
от КТ са приложими различни административнонаказателни разпоредби, тъй като
приложимата санкционна норма е една – тази по чл.414, ал.3 от КТ.
Поради
изложеното съдът приема, че при съставяне на акта и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на издаденото НП.
За цитираното
нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на „Р.У.Е.С. – БГ“ ЕООД, в
качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1 500 лева, т.е в
предвидения от закона минимален размер. При определяне размера на наложеното
наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. С
оглед на това, че по делото липсват доказателства за налагани наказания на
жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, т.е. нарушението е за първи
път, съдът приема, че правилно наказанието е определено в предвидения от закона
минимум.
Съдът счита,че
в случая не е приложима разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, за което
наказващият орган е изложил мотиви, тъй като нарушението е извършено на
05.06.2019 година, след влизане на 27.01.2012 година в сила на новата
разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ/ДВ бр.7/2012 год./, съгласно която „не са
маловажни нарушенията на чл.61,ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63,ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита, че
съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би
могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба.
Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права на гражданите - трудовите права. При наличие на специална
норма, каквато се явява чл.415в, ал.2 от КТ, съдът приема, че също както наказващия
орган няма право на преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поради
изложеното, съдът приема, че обжалваното НП е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход
на процеса следва да бъде оставено искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 - 0001123
от 17.09.2019 година на М.Л.М. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Л.,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ
във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева на „Р.У.Е.С. - БГ” ЕООД – гр. Т., представлявано от С.А.М., в качеството
му на работодател, за нарушение на чл.62,ал.1, във връзка с чл.61,ал.1 от
Кодекса на труда, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноки,
като неоснователно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: