№ 1320
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110201643 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. И. С. против НП № 21 -0445-000256 от 05.08.21 г. на Началника
на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП на М. С. е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв. и на осн. чл.183 ал. 7 от ЗДвП –
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване и от процесуално легитимиран
субект, поради което е разгледана от съда.
В жалбата въззивникът моли да бъде намален размерът на наказанието,
наложено с НП.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адв. Й., който
поддържа жалбата и по съществото на делото моли НП да бъде отменено. Не
следвало да се кредитират показанията на свидетеля, поради което
нарушението не било доказано. Нямало и доказателства за компетентността
на актосъставителя, т.к. приложената по делото заповед на отговаряла на
описаната в НП, АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел и
нямало доказателства за наличие на въведена временна забрана и не ставало
ясно какво точно е нарушението. Прави искане за присъждане на разноски в
тяхна полза.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.,
която не се явява в съдебно заседание. Становището си по същество изразява
в писмени бележки. Прави искания за присъждане на разноски.
1
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.22г., около 14.40 ч. полицейските служители В. П. и А.А.
установили, че л.а. БМВ 525 Д с рег. № В9349НР, управляван от въззивника
М. С., се движи по път Първи клас № 2 в посока гр.Варна, близо до разклона
за с.Езерово. В този участък се извършвали ремонтни дейности и имало
въведена с пътни знаци временна забрана за движение и в двете посоки. Това
било сигнализирано и с поставени мантинели и с пътен знак "В2" При
извършената проверка се установило, че водачът управлява автомобила без да
носи СУМПС и контролен талон. М.С. заявил, че води леля си до намиращите
се наблизо оранжерии за да си получи заплатата.
За посочените нарушения срещу М.С. бил съставен АУАН, предявен и
връчен на водача без възражения. Такива не били направени и АНО не е имал
спорни обстоятелства, които да разследва.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства. Показанията на А. са конкретни,
подробни и логични. Те не противоречат на останалите доказателства по
делото, поради което следва да се кредитират. Обстоятелството, че
свидетелят е в трудови правоотношение с МВР не е основание да се подлага
на съмнение добросъвестността на този свидетел, поради което възраженията
на защитника в тази посока са изцяло неоснователни. Като събрани по реда
на НПК следва да се кредитират писмените доказателства - АУАН, заповед
за компетентност.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Видно от приложената по делото заповед 8121з-1632/ 02.12.21г.,
контролът по ЗДвП е възложен на ОДМРР и на изпълняващите длъжността
мл.автоконтрольор. На последните е възложено да издават АУАН, а на
началниците на РУ - да издават наказателни постановления. Предвид
изложеното, възраженията във въззивната жалба относно некомпетентност на
актосъставителя е несъстоятелно. Наказателното постановление и АУАН са
издадени от компетентни лица. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Макар и лаконично, нарушенията са описани пълно и точно и от фактическа
и от правна страна. Описани са всичките им съставомерни признаци, описани
са и всички относими към тях факти. Направена е съответна правна
квалификация и не е налице противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната част на НП. Нарушенията са индивидуализирани и по дата и
място на извършване.
Безспорно е установено от фактическа и правна страна, че в случая
става въпрос за нарушаване на временна забрана за движение поради
2
извършване на ремонтни дейности, поради което правилно АНО е приложил
специалната норма на чл.183 ал.7 от ЗДвП, а не по чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП и
това възражение на защитата е също неоснователно. Именно това нарушение
е описано в АУАН и НП, където изрично от фактическа страна е описано е
нарушена временна организация на движението поради ремонт. Това се
установява и от събраните по делото доказателства, поради което правилно
АНО е приложил принципа „lex specialis derogat legi generali" и е
квалифицирал извършеното като е наложил наказание по чл. 183 ал.7 от
ЗДвП.
Случаят не е маловажен, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи
от този род.
Наказанията са наложени в константния размер, предвиден от
закона,поради което същите са справедливи.
Предвид горното, НП следва да бъде потвърдено и следва да бъде
уважено искането на ю.к. Л. за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Варна. Предвид неприсъственото
упражняване на процесуалното представителство, съдът намира, че
възнаграждението следва да е в минимален размер от 80.00 лева.
Т.к. оспорването не е уважено, искането на въззивната страна за
присъждане на разноски в тяхна полза следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 -0445-
000256 от 05.08.21 г. на Началника на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП на М. С. е наложено наказание глоба в размер на 10
лева и на осн. чл.183 ал. 7 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА М. И. С. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Й. за присъждане на
разноски в полза на М.С..
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3