РЕШЕНИЕ
№ 4333
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110140016 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
298783/24.10.2023 г./ на Н. К. Р. срещу *****, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за
които е издаден изпълнителен лист на 19.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3271/2012 г. по описа на
СРС, 90 състав, и се води изп. д. № 20148580401238 по описа на ЧСИ **********, с рег. №
858, а именно: 1 036.51 лв. – главница за доставена топлинна енергия през периода от
20.02.2009 г. до м. 04.2011 г., ведно със законната лихва от 20.02.2012 г. до окончателното
плащане; 281.03 лв. – мораторна лихва за периода 20.02.2009 г. до 03.02.2012 г.; 126.35 лв. –
разноски. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и въз основа на него по молба на взискателя е образувано
изпълнителното дело. Излага, че по него след 29.01.2020 г. липсват изпълнителни действия,
прекъсващи давността, поради което счита, че е изтекла 3-годишната погасителна давност за
вземанията.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Счита, че в
случая приложима е 5-годишната погасителна давност. Сочи, че до 26.06.2015 г.
погасителната давност не е текла, а след това е прекъсвана многократно с поискани и
извършвани изпълнителни действия, както и с постъпили плащания. Изтъква, че за времето
на извънредното положение давността е била спряна. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 46101/29.12.2023 г. е обявено за безспорно, че срещу ищеца
се води изп. д. № 20148580401238 по описа на ЧСИ **********, с рег. № 858, въз основа на
изпълнителен лист от 19.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3271/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, за
процесните вземания. Страните не спорят, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна
сила.
Предвид наличието на изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми,
издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 410 ГПК, и с оглед релевираното
с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими. Този извод не се влияе от обстоятелството, че в хода на исковото
производство – с Постановление от 12.01.2024 г., изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Длъжникът – ищец има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може
да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може
да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона /в този смисъл – Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на
ВКС, III ГО/. От изложеното следва, че в случая ищецът има правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
2
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за
процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на
новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са
установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища,
учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.
297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това
висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за
извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за
прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20148580401238 по
описа на ЧСИ **********, с рег. № 858 в КЧСИ, с район на действие СГС. То е заведено
преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3
Следователно от 26.06.2015 г. нататък следва да се преценяват всички твърдения на ищеца
за изтекла погасителна давност. След тази дата давността е прекъсвана с постъпването на
суми по изпълнителното производство на 20.07.2015 г. и 20.08.2015 г. въз основа на
наложен със запорно съобщение от 27.01.2015 г. запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от **********, както и с постъпленията на парични суми на
25.09.2015 г., 23.11.2015 г., 21.12.2015 г. и 22.03.2016 г. в резултат на наложения със запорно
съобщение от 27.01.2015 г. запор върху вземанията по банкови сметки на дължника в
„Централна кооперативна банка“ АД. След това тя е прекъсната на 21.09.2016 г., когато е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от **********,
както и с постъплението въз основа на него на 24.01.2018 г. на парична сума по
изпълнителното производство. Давността е прекъсната и с налагането на запори върху
вземанията по банковите сметки на длъжника в ********** и в ********** със запорни
съобщения от 25.01.2018 г., както и с постъплението на парична сума по делото на
20.03.2019 г. в резултат на запора върху банковите сметки в **********. Налагането на
запор в изпълнителното производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера. Всяко постъпление на суми в резултат на изпълнителни действия,
изграждащи изпълнителния способ, е реализиране на изпълнителния способ и прекъсва
погасителната давност. За взискателя при такава хипотеза не съществува необходимост да
предприема други изпълнителни действия, защото вече предприетите такива водят до
удовлетворяване вземанията му. Всяко постъпление е реализиране на способа и има за
последица поддържането на висящността на изпълнителния процес и съответно е факт,
който прекъсва погасителната давност.
В случая давността е прекъсната и с исканията на взискателя от 28.02.2019 г. и от
29.01.2020 г. за налагане на запори /първо – върху банковите сметки, трудовото
възнаграждение и пенсията на длъжника, а след това – върху банковите сметки и сейфове и
върху трудовото му възнаграждение/, независимо че съдебният изпълнител не е предприел
действия за осъществяването им, защото за прекъсването на давността е достатъчно
изпълнителните действия да са поискани от взискателя и по причини, независещи от
неговата воля, какъвто именно е настоящият случай, да не са били осъществени.
На следващо място, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата
на закона.
Съобразявайки установените по делото спиране на давността и прекъсванията й
спрямо длъжника, съдът намира, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, поради което
предявените отрицателни установителни искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника се
4
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В светлината на РКС №
10/29.09.2016 г. по конст. д. № 3/2016 г. неоснователен е доводът на ищеца за недължимост
на юрисконсултско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното извършване
на такива разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Р., ЕГН **********, с адрес:**********, срещу
**********, със седалище и адрес на управление: **********, искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на
19.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3271/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, а именно: 1 036.51 лв. –
главница за доставена топлинна енергия през периода от 20.02.2009 г. до м. 04.2011 г., ведно
със законната лихва от 20.02.2012 г. до окончателното плащане; 281.03 лв. – мораторна
лихва за периода 20.02.2009 г. до 03.02.2012 г.; 126.35 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Н. К. Р., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на *****, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление:**********, на основание чл. 78, ал. 8 вр.
ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5